ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Велико Търново, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев Адм.
д. № 784 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпило
е искане с вх. № 996/ 27.02.2023 г. от деловодството на АСВТ, подадено от *** С.Ж.
***, като пълномощник на „Аглика Трейд“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 73А – жалбоподател
по адм. дело № 784/ 2022 г. по описа на АСВТ. Иска се изменение на Определение
№ 8/ 08.02.2023 г., постановено по посоченото дело, в частта му за разноските.
Подателят на искането сочи, че обратно на възприетото от съда, в случая по
делото е налице материален интерес, поради което размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а не на чл. 8, ал. 3 от същата наредба. Изтъква и
че в случая заплатеното адвокатско възнаграждение е с включен дължимият ДДС,
съгласно § 2а от ДР към Наредба № 1 / 09.07.2004 година. С тези съображения
моли определението от 08.02.2022 г. да бъде изменено в частта му за разноските,
като в полза , като в полза на „Аглика Трейд“ ООД бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение, в пълния заплатен размер от 2 800,00 лв. с ДДС,
съгласно представените Договор за правна защита и съдействие от 07.12.2022 г.,
фактура № 1356/ 07.12.2022 г., издадена от С.Т.
Ж. и платежно нареждане от 07.12.2022 г. /л. 11 – л. 14 от делото/.
Препис от молбата е изпратен на ответника – директора на Териториална дирекция Митница Русе, който в определения му срок не заема становище по искането.
Съдът, като взе предвид направените искания и наличните в делото доказателства, установи следното:
Административно
дело № 784/ 2022 г. по описа на АСВТ е образувано по жалба с вх. № 32-433155/
12.12.2022 г. в деловодството на ТД Митница Русе, подадена от *** С.Ж. ***,
като пълномощник на „Аглика Трейд“ ООД - гр. Велико Търново. Дружеството е
обжалвало мълчалив отказ за връщане на внесения депозит по Митническа декларация
№ 22BG004303026651R0/ 17.01.2022 г. в размер на 28 071,00 лв., във връзка
с Искане вх. № 32-408813/ 25.11.2022 г., отправено до директора на ТД Митница
Русе. В открито съдебното заседание на 17.01.2023 г., от процесуалния
представител на ответника е представено Решение № 32-445863/ 21.12.2022 г. на
директора на ТД Митница Русе, с което е освободено учреденото от „Аглика трейд“
ООД обезпечение на стоките, декларирани за режим „свободно обращение“, в размер
на 28 071,00 лева. С молба вх. № 248/ 17.01.2023 г. /л. 72/, оспорващото
дружество е потвърдило получаването на посоченото решение и освобождаването на
обезпечението, като е поискало прекратяване на производството поради липса на
правен интерес и присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък.
С Определение № 8/ 08.02.2023 г. по адм. дело № 784/ 2022 г. на АСВТ, на
основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата на
„Аглика Трейд“ ООД срещу мълчалив отказ на директора на ТД Митница Русе по
Искане вх. № 32-408813/ 25.11.2022 г., и е прекратил производството по делото.
Съобразно направеното искане и възраженията на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, със същото определение Агенция
„Митници“ е осъдена да заплати на оспорващото дружество разноски по делото в
размер на 1 050,00 лв., от които 50,00 лв. – държавна такса, и
1 000,00 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно чл. 8,
ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година. Определението е връчено на „Аглика трейд“
ООД на дата 17.02.2023 г. /л. 90/, искането за изменението му е подадено по
електронна поща на дата 24.02.2023 г. /л. 93 от делото/.
При горните факти и изхода на делото, съдът намира следното:
Постъпилото искане е такова по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК – за изменение на решението в частта му за разноските. Същото е
подадено в срока по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК, вр. с чл. 230 от АПК
срок, и изхожда от лице с надлежна процесуална легитимация – страна в съдебното
производство, поради което е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество искането е
неоснователно.
Доколкото в случая, независимо от прекратяването на
делото, на оспорващото дружество са присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение, същността на искането се свежда до това съдът да увеличи техния
размер до пълното заплатено възнаграждение на *** Ж.. Съдът определя разноските
за адвокатско възнаграждение, съобразно доказателствата за договорените
действително направени такива /чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6 от 2012
г., ОСГТК/, а при направено възражение за прекомерност -
в размер не по- малък от определения с Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В определението,
приключващо делото съдът, се е произнесъл по искането на жалбоподателя за
разноски, като е възприел, че сторените такива, вкл. за възнаграждение на един
адвокат, следва да се възстановят от бюджета на административния орган, по
аргумент от чл. 143, ал. 3, предл. второ от АПК, а за извършването на
претендираните от „Аглика трейд“ ООД разноски са представени доказателство. В
случая обаче от ответника своевременно е направено възражение за прекомерност
на така заплатеното адвокатско възнаграждение, което е било съобразено от съда
в изпълнение на задължението му по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съобразно това, той е
постановил на оспорващото дружество да се заплатят такива за адвокатско възнаграждение, в размер на 1 000,00 лв. – минималният размер, определен съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 година. В мотивите си съдът е посочил защо намира за
основателно възражението на ответника за прекомерност на договореното и
заплатено от „Аглика трейд“ ООД възнаграждение за един адвокат. Съдът е
обосновал преценката си за фактическата и правна сложност на делото и с факта
че адвокатското съдействие се изразява в изготвяне на жалба, а в проведеното
преди прекратяването на делото ОСЗ, не се е явил упълномощеният от
жалбоподателя процесуален представител. В тази връзка следва да се държи сметка
и за целта на предвидения в закона механизъм за редуциране на подлежащото на
възстановяване адвокатско възнаграждение, а именно - препятстване на
възможността размерът на това възнаграждение да бъде средство за икономически
натиск на едната над другата страна, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика.
Неоснователно е
позоваването от жалбоподателя на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. /точка 4 от посочената алинея/, доколкото в
случая се касае за административно дело без определен материален интерес. В
случая става въпрос за поискано освобождаване на доброволно предоставено
обезпечение под формата на паричен депозит, за вдигане на стоките, поставени
под режим „допускане за свободно обращение“ по МД № 22BG004303026651R0/
17.01.2022 година. Тоест не се касае за някакво имуществено разместване в
патримониума на жалбоподателя, водещо до намаляване на имуществото му, което да
е предмет на разглеждания спор и съответно да формира определен материален
интерес по делото, по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004
година. Намаляването на имуществото на едно лице може да се изрази в следните
основни форми: намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/;
увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения; извършване на
разходи. Предоставянето на обезпечение за гарантиране на определено поведение
пред митническата администрация, не изпълва нито една от изброените хипотези
или най-малкото не обуславя намаляване на имуществото на жалбоподателя в пълния
размер на обезпечението. То би могло да има като резултат евентуално обедняване
на оспорващото дружество единствено до размера на неполучените граждански
плодове от сумата, служеща за обезпечение /чл. 73, вр. с чл. 93 от Закона за
собствеността/, за период с максимална възможна продължителност между датата на отправянето на искането за
освобождаване на обезпечението и тази на неговото действително връщане
/25.11.2022 г. – 22.12.2022 година/. Размерът на това обедняване не е нарочно установяван по
делото, но съобразно посочената продължителност на времевия период за който
дружеството е било лишено без правно основание от възможността да се разпорежда
със служещата за обезпечение сума, и размерите на законната лихва за този
период /Постановление № 100 от 29.05.2012 г. на МС/, той несъмнено би бил
многократно по-малък от размера на самото обезпечение. Поради това и настоящият
съдебен състав е приел, че в случая се касае за дело без определен материален
интерес, което изключва приложимостта на сочената от подателя на искането за
изменение норма на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година.
Що се отнася до
доводите, че заплатеният размер на възнаграждението е с начислен данък върху
добавената стойност, последното обстоятелство се установява по несъмнен начин
от фактура № 1356/ 07.12.2022 г., издадена от С.Т. Ж.. Съгласно изложеното по-горе и
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. и § 2а от ДР към същата наредба, това представлява
основание за увеличаване на присъдените на оспорващото дружество разноски за
адвокатско възнаграждение от 1000,00 лв. на 1 200,00 лв., каквото иска
обаче няма отправено към съда.
Съобразно всичко
изложено по-горе, искането на „Аглика трейд“ ООД – гр. Велико Търново, за
изменение на Определение № 8/ 08.02.2023 г. по адм. дело № 784/ 2022 г., в
частта му за присъдените разноски, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля искането на „Аглика Трейд“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 73А, за изменение на Определение № 8/ 08.02.2023 г., постановено по адм. дело № 784/ 2022 г. по описа на Административен съд – В. Търново, в частта за присъдените разноски.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд на Република България.
Определението да
се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез пълномощника му по делото
*** С.Т.Ж. ***, на служебен адрес: ***.
Административен съдия: