Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
16.12.2019 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
20.11.2019 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и
при участието на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
като
разгледа
докладваното
от |
съдията
Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
178 |
по
описа за |
2019 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр.
с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по касационна жалба от „АРКА 2016” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.Я. от АК-***, против Решение №230 от
21.06.2019 год., постановено по АНД №455/2019 год. по описа на Кърджалийския районен
съд, с което е изменено наказателно постановление №420133-F469815 от 19.03.2019 год., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив към ЦУ на НАП, като е намален размерът на наложената,
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, имуществена санкция от 600/шестстотин/ лева,
на 500/петстотин/ лева.
Касаторът заявява в
жалбата, че счита решението за
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на
материалният закон. Излага съображения за
това, като сочи най-напред, че за да постанови
това свое решение, в мотивите си първоинстанционният съд
приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на
административнонаказателното производство, но този
извод на съда бил неправилен, тъй като не взел предвид изложените обстоятелства, както в
съдебно заседание, така и в жалбата, относно незаконосъобразността
на издаденото наказателно постановление. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН,
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за
установяване на извършено административно нарушение и че в
конкретният случай бил съставен АУАН №***/06.12.2018 год.
за нарушение на нормата на чл.33,
ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ, а впоследствие, с
Резолюция №*** от *** год., административнонаказателното
производство било прекратено, без в същата да е посочено
правно основание и че това
било така, тъй като такова основание не
съществувало в ЗАНН. Сочи, на следващо място, че на 04.02.2019 год.,
за същата проверка бил
съставен нов АУАН, със съвсем различни констатации, на основание на който акт било
издадено атакуваното НП, като счита, че ЗАНН не
предвиждал възможността да се образуват две
административно-наказателни преписки за едно и също
нарушение. Според касатора, неправилно съдът
приел в мотивите си, че е възможно административнонаказателната преписка по първият
акт да бъде прекратена, след което да се издаде нов АУАН, като сочи, че разпоредбата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН предвижда, че преди
дa се
произнесе по преписката/в случая същата била
образувана на 06.12.2018 год.,
със съставяне на
първият АУАН/, наказващият орган проверява акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Касаторът счита, че наказващият
орган не е изпълнил тази процедура, вместо което издал
атакуваното наказателно постановление не по образуваната преписка, а по вторият
АУАН и че по този начин,
административнонаказателното производство било
изцяло опорочено и първоинстанционният съд на това основание
следвало да отмени НП, вместо което неправилно приел, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода
на административнонаказателното производство. На следващо
място касаторът счита, че
посоченото в НП нарушение е недоказано, тъй като не се установявало в дружеството
да не са издавани касови бележки, а
разликата в касовата наличност било възможно да се дължи на различни причини. Според касатора, не се установявало
неиздаване на касови бележки за конкретно извършени продажби, на конкретни лица,
брой на неотчетени продажби, на каква стойност и за какви продукти,
не се установявало
и времето на извършване на нарушението, дали
се касае за една или повече продажби преди извършване на проверката и кога
е станало това - дали са извършени същият ден или
предните работни дни. Излага довод, че тежестта на
доказване в този случай е на наказващият орган и ако
се касае за една неотчетена продажба, следвало да
се издаде едно НП, а в случай, че са неотчетени повече от
една продажба, то за всяка следвало да
се издаде НП. Твърди също, че не се
установявало и дали за някои от продажбите купувачът
не е оставил горница над дължимата сума,
което също би довело до разлика в плюс на касовата ниличност, като всички
тези неизяснени обстоятелства препятствали
правото му на защита, тъй като не можел
да се защити за конкретно извършени, но
неотчетени продажби, установени като брой,
време на извършването им, на кои лица, за какви артикули и т.н.
касаторът счита, че на тези
основания, атакуваното НП също следвало да
бъде отменено изцяло, поради което моли съда да
постанови съдебно решение, с което да отмени
решението, постановено по АНД №455/2019 год. по описа
на Районен съд - Кърджали, вместо което да постанови ново
решение, по съществото на спора, с което да отмени
изцяло наказателно постановление №420133-F469815 от 19.03.2019 год. на началник
отдел „Оперативни дейности”
- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът – „АРКА 2016” ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се
представлява. От пълномощника на жалбоподателя – адв.В.Я. е
постъпила преди
съдебното заседание молба,
в която заявява, че поддържа изцяло депозираната касационна жалба, като излага доводи и съображения,
идентични с тези, развити в касационната жалба.
Отново моли съдът да постанови решение, с
което да отмени решението на Районен съд
– Кърджали, постановено по АНД №455/2019 год., след
което се произнесе по съществото на спора, като отмени изцяло процесното НП.
Ответникът по касация – началник
отдел „Оперативни дейности”
- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. От процесуален
представител на ТД на НАП – Пловдив
- ст.юрк.М. К., е постъпил отговор
на касационната жалба, в който са изложени възражения относно депозираната
касационна жалба от „АРКА 2016”
ЕООД *** и са развити
доводи и съображения за
законосъобразност и обоснованост на постановения първоинстанционен акт. В отговора е направено искане съдът да отхвърли като неоснователна подадената касационна
жалба и да остави в сила
атакуваното решение на Районен съд – Кърджали, като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с
приложимия материален закон.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали предлага
настоящото инстанция да потвърди първоинстанционното решение на Районен
съд
– Кърджали, с което дружеството „АРКА 2016” ЕООД *** е било
санкционирано за установено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №-18/2006 год. на
Министерство на финансите и чл.118, ал.1 от ЗЗДС. Сочи, че дружеството не е издавало касови бележки за продажба на
стоки в търговския обект, поради което и по силата на чл.185, ал.1 от ЗЗДС е
наложена санкция за неиздаване на касови бележки. Счита, че наведените доводи в касационната жалба противоречат на
установеното от фактическа страна пред първата инстанция, като се твърди за нарушено право на защита,
защото за едно нарушение били издадени два акта за установяването му, но това безспорно не било
така, с оглед приложените писмени доказателства, включително и коментираната
резолюция за прекратяване на производството по първия АУАН в касационната жалба. Счита, че твърдението, че нарушението било недоказано, тъй като
разликата в касовата наличност и продажбите по фискално устройство можела да се дължат на различни причини, а не само и
единствено на неиздаване на касови бележки, противоречи на фактическите
констатации на проверяващите органи от „Оперативни дейности” при НАП, като събраните гласни и писмени доказателства сочат, че тези
нарушения на процесуалните правила не са налице. Счита също, че нарушението
е квалифицирано правилно, като нарушена санкционна норма и е
определено наказание, което съдът е изменил към минимума, опредвиден по този текст от ЗЗДС, а именно - в
размер на 500 лева.
По тези
съображения предлага да бъде оставено в сила обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно.
Кърджалийският административният съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно основание
всъщност е това по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №230 от 21.06.2019 год., постановено по АНД №455/2019 год.,
Кърджалийският районен съд е изменил наказателно постановление №420133-F469815 от 19.03.2019 год., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив към ЦУ на НАП, с което, на от „АРКА
2016” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от управителя му А. П. К., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 600.00/шестстотин/
лева, за извършено нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год.
на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като е
намалил размерът на наложената имуществена санкция, от 600/шестстотин/ лева, на
500/петстотин/ лева.
За
да постанови решението си, от фактическия страна районният съд е приел за
установено, че на датата 01.12.2018 год.,
свидетелите В. Е. и М. А. - *** в Националната агенция по
приходите, извършили проверка на обект, представляващ сергия за плодове и
зеленчуци, който се намирал в ***, стопанисван от „АРКА 2016” ЕООД ***. В хода
на проверката двамата извършили контролна покупка на банани, при която им бил
издаден фискален бон, а след това проверяващите свидетели се легитимирали с
имената и длъжностите, които заемали и пристъпили към установяване на касовата
наличност в проверявания обект, която била в размер на *** лева. Проверили и
оборота от продажбите този ден от фискалното устройство, който възлизал на ***
лева. По този повод, на место А. П. К., която обслужила двамата проверяващи
като клиенти, съставила Опис на парични средства в касата към момента на
започване на проверката, в който, освен броя и вида на установените пари
вписала, че не било извършвано плащане чрез ПОС-терминал, с чек или с ваучер.
Тя написала също и обяснения относно разликата между фактическата наличност на
паричните средства и разчетената касова наличност от фискалното устройство, в
които посочила, че това е поради ниската температура, при която фискалното
устройство отказало да работи и впоследствие не отразила няколко продажби. Така
положителната разлика между касовата наличност и отчетените продажби чрез
фискално устройство, които възлизали в размер на *** лева, свидетелите
установили, че се дължи на неотразени чрез фискално устройство продажби. След
проверката на место свидетелят В. Е. съставил Протокол за извършена проверка
сер.*** №***, в който описал установените факти, както и наличието на 1 брой
фискално устройство. За констатираното нарушение, на 06.12.2018 год.
бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №*** по чл.33,
ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2016
год. на МФ,
във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС, който бил връчен на управителя на дружеството и получен от него без
възражения.
На 16.01.2019 год. началник отдел „Оперативни дейности” -
Пловдив в ЦУ на НАП издал Резолюция №*** от *** год., с която прекратил
административнонаказателното производство, образувано с АУАН № *** от *** год.
по описа на ЦУ на НАП. След това, на 04.02.2019 год. свидетелят В. Е. съставил
в присъствието на нарушителя и свидетелката И. Б. акт за установяване на
административно нарушение №*** по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006
год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, срещу „АРКА 2016” ЕООД ***, който
бил връчен с вписано възражение, не не извършено това нарушение. Въз основа на
този АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление,
с което, на основание
чл.185, ал.1 от ЗДДС, на касатора в настоящото производство била наложена
имуществена санкция, в размер на 600.00 лева.
Изложената фактическа обстановка районният съд е приел за
установена по безспорен начин от показанията на свидетелите В. Е., И. Б. и М.
А., както и от писмените доказателства - Акт за установяване на административно
нарушение №*** от *** год., АУАН №*** от
*** год., Протокол за извършена проверка серия *** №*** от *** год.,
ведно с фискален бон от *** год., Опис на парични средства в касата към момента
на започване на проверката към ПИП серия *** №*** от *** год., Заповед №*** от ***
год. на ЦУ на НАП и Резолюция за прекратяване на административнонаказателно
производство №*** от *** год.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел
най-напред, че е спазен 7/седем/-дневния
срок за обжалване на наказателно постановление, тъй като същото
било връчено лично на управителя на 11.04.2019 год.,
а жалбата била подадена на 18.04.2019 год.,
поради което е приел, че същата следва да се
разгледа по същество.
Съдът е посочил, че нарушеният
текст чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год.
на МФ и чл.118,
ал.1 от ЗДДС, действащ към датата на извършване на нарушението,
задължават всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на
стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, а
чл.185, ал.1 от ЗДДС дава рамките на
административното нарушение и предвидената санкция при неиздаване на касова
бележка. Съдът е приел, че в настоящия случай,
жалбодателят е допуснал на датата,
посочена в акта и в наказателното постановление,
да бъде извършена продажба на стоки на
стойност *** лева, без тази продажба да бъде
регистрирана и отчетена от фискално устройство, поради
което следва да се приеме, че той е извършил
вмененото му административно нарушение, за което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Районният съд е счел, че при определяне на наказанието
административнонаказващият орган не се е съобразил с всички относими към
деянието и дееца смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като е посочил, че поради
това, при липсата на данни за наложени други наказания по ЗДДС на дружеството-жалбодател
и при отчитане на обстоятелството за ниската стойност на неотчетените чрез
фискално устройство продажби, следва да се наложи имуществена санкция на
юридическото лице в предвидения минимум от 500 лева и че това налага изменение
на обжалваното наказателно постановление досежно размера на наказанието, което
да бъде намалено от 600 лева, на 500 лева.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода
на административнонаказателното производство, като е посочил, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението е описано
пълно с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето,
мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата,
които го подкрепят и от изложените в акта и наказателното постановление факти
става ясно, какво деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква
е неговата правна квалификация, като е приел също, че не е налице съществено
нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Съдът е посочил, че даденото описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Решаващият състав на
районния съд е приел за неоснователни доводите на жалбодателя, изложени в
жалбата и в съдебно заседание, като е изложил съображения за това, като е
посочил най-напред, че не следва да се търси вина в случая при извършване на
административното нарушение, тъй като е ангажирана отговорността на
юридическото лице, което носи безвиновна такава по смисъла на чл.83 от Закона
за административните нарушения и наказания; посочил е, че не е било констатирано
в производството да са допуснати съществени нарушения на императивните правила
на ЗАНН и че няма забрана в ЗАНН, при прекратено административнонаказателно
производство с резолюция, да се издаде нов акт за установяване на
административно нарушение, при спазване на законовите правила за това. Посочил е в тази връзка, че по делото е безспорно, че с Резолюция №
*** от *** год. е прекратено производството,
започнало със съставянето на АУАН №*** от *** год. и че оттук следва съставяне на нов АУАН и съответно издаване на
обжалваното наказателно постановление, с което, в случая е спазен общия ред по
ЗАНН за административно наказване и което в пълна степен защитава правата на
нарушителя и основните начала на правото по смисъла на чл.1 от ЗАНН. На
следващо място районният съд е отбелязъл, че предвид написаното от самия
управител, че фискалното устройство на инкриминираната дата не работело и
няколко продажби не са отразени, то безспорно е налице нарушение, осъществено
чрез неиздаване на фискална касова бележка от ФУ, а не разлика в касовата
наличност. При тези съображения районният съд е извел и
окончателния си извод и е постановил обжалваното в настоящото производство
решение, с което е изменил процесното наказателното постановление, като е намалил
размера на наложената имуществена санкция до предвидения в санционната норма
минимум.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Касационната
инстанция в настоящия състав намира, че въз основа на
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд е установил
правилно фактическата обстановка, като тя се споделя от настоящия касационен
състав, както и намира за правилен крайния извод на съда и респективно крайния
резултат, постановен с обжалваното решение, като счита, че с оглед събраните в хода на производството пред първоинстанционния съд доказателства,
оплакванията в касационната жалба остават неоснователни и недоказани.
В тази връзка, съдът в настоящия състав намира следното:
Съдът намира за неоснователно, най-напред, оплакването,
че в хода на проведеното административнононаказателно производство било
допуснато съществено процесуално нарушение и развитите доводи, че неправилно
районният съд приел в мотивите си, че е възможно
административнонаказателната преписка по първия АУАН да
бъде прекратена с посочената резолюция, след което
да се издаде нов АУАН, въз основа на който е издено процесното наказателно
постановление. В случая, действително, въз основа на констатациите при
извършената на 01.12.2018 год. оперативна проверка на дружеството-касатор,
срещу същото е бил съставен АУАН с №*** от *** год., в който подробно са
описани фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, като актосъставителят
е приел въз основа на същите, че описаното деяние осъществява състава на
административно нарушение по чл.33, ал.2 от
Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Така съставеният
АУАН, надлежно връчен на соченото за нарушител лице, ведно с доказателствата по
административнонаказателната преписка, е бил изпратен на наказващия орган, за
произнасяне. Разпоредбата на чл.52, ал.4, предл.І/първо/ от ЗАНН, обаче,
вменява в задължение на наказващия орган, преди да се
произнесе по преписката, да провери
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени
възраженията/ако има такива/ и събраните доказателства, а
когато е необходимо, да извърши и
разследване на спорните обстоятелства. Това задължение именно е изпълнено в случая от наказващия орган - началник отдел
„Оперативни дейности”
- Пловдив в Централно управление на Национална агенция за приходите, който, след като се е запознал с този АУАН и описаните в него факти,
обстоятелства и констатации и събраните по преписката доказателства, е
преценил, че описаното в акта деяние не осъществява състава на посоченото в
него административно нарушение по чл.33, ал.2 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, а на такова по
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. С оглед на това,
наказващият орган е постановил и посочената мотивирана Резолюция №*** от ***
год. за прекратяване на административнонаказателно производство, в която е
изложил подробни фактически и правни основания и се е обосновал, защо с описаното
в така съставения АУАН деяние, не е нарушена нормата на чл.33, ал.2 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ, а на друга разпоредба от същата Наредба – тази на
чл.3, ал.1. Тук следва задължително да се отбележи, че разпоредбата на чл.54,
предл.І/първо/ от ЗАНН ясно и точно регламентира, че когато
се установи, т.е. когато наказващият орган при проверката на
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, установи, че деянието не е нарушение, че нарушението не е
извършено от лицето, посочено като нарушител, или че то не може да му се вмени
във вина, той прекратява преписката с мотивирана
резолюция, като постановява да се върнат иззетите вещи, освен ако притежаването
им е забранено, или да се заплати тяхната равностойност в посочените случаи. Това именно е
сторено в конкретния случай – наказващият орган е установил, че описаното в този
акт деяние не е нарушение на чл.33, ал.2 от
Наредба №Н-18 от
13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, поради което и е
прекратил административно-наказателното производство, образувано с АУАН №*** от
*** год., съставен от *** в ЦУ на НАП. При това положение се явява, меко
казано, неоснователен доводът в касационната жалба, че в тази мотивирана
резолюция не било посочено правно основание и че това било
така, тъй като такова основание не съществувало в
ЗАНН, като предвид изложеното по-горе е пределно ясно, че
такова основание в ЗАНН съществува и то си съществува откакто ЗАНН е приет и действа,
но явно изготвилият, подписал и подал касационната жалба, пълномощник на дружеството
- касатор, не е стигнал до тази разпоредба, когато се е запознавал с
разпоредбите на този закон. Следва, също така, да бъде отбулязано, че тази
мотивирана резолюция е връчена на управителя на дружеството „АРКА 2016” ЕООД
*** на датата 04.02.2019 год., лично и срещу подпис, видно от оформената
разписка към нея, от което следва, че същият е бил пределно наясно с
обстоятелството, че образуваното със съставения срещу дружеството АУАН №*** от ***
год., административно-наказателното производство е прекратено, но и че ще бъде
образувано друго такова, със съставянето на нов АУАН, като същото деяние ще
бъде квалифицирано като нарушение на друга разпоредба от същата Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ. Така, срещу дружеството-касатор в настоящото
производство, е бил съставен АУАН №*** от *** год., в който, описанато в него
деяние е квалифицирано като нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като и този акт е
връчен лично на управителя на соченото за нарушител дружество „АРКА 2016” ЕООД
***. В тази връзка, настоящият съдебен състав в пълна степен споделя извода на
районния съд, че в ЗАНН не съществува
забрана,
при прекратено административнонаказателно производство с мотивирана резолюция, да се издаде нов акт за установяване на
административно нарушение, при спазване на законовите правила за това, като следва задължително най-напред, да се съблюдават давностните срокове
по чл.34 от ЗАНН, като нов АУАН за съответното деяние може да се състави
законосъобразно само при положение, че това стане в рамките на съответния такъв
срок по чл.34. В настоящия случай, нарушението, а и нарушителят, са открити на
датата 01.12.2018 год., при извършената оперативна проверка на търговския обект
на дружеството, а АУАН №***, въз основа на който е издадено процесното
наказателно постановление, е съставен и връчен на датата 04.02.2019 год., т.е.
в рамките на по-краткия, тримесечен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, считано от
датата на откриване на нарушителя. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че
в съставения на 04.02.2019 год.
нов АУАН, на основание на който акт било
издадено атакуваното НП, имало съвсем различни констатации, на
основание на който акт било издадено атакуваното НП, както и твърдението, че ЗАНН не предвиждал
възможностт да се образуват две административнонаказателни преписки за едно и
също нарушение. По отношение на второто твърдение следва да се посочи
най-напред, че ЗАНН регламентира образуването на административнонаказателното
производство, а не на „административнонаказателна
преписка” и респ. регламентира и производството по налагане на
административни наказания, а както бе посочено и по-горе, в този закон не
съществува забрана или каквото и да е ограничение, при прекратено
административнонаказателно производство с мотивирана резолюция,
да се образува ново такова, със съставяне на нов
акт за установяване на административно нарушение, при спазване на законовите срокове и правила
за това. По отношение на оплакването, че в съставения на 04.02.2019 год.
нов АУАН, на основание на който акт било
издадено атакуваното НП, имало съвсем различни констатации, съдът намира, че това не е така, тъй като при сравнение на описанието на
нарушението в двата акта, не се установява да са налице такива съвсем различни
констатации. За пълнота на изложението следва да се упомене, че в АУАН №*** от ***
год., в първия абзац при описанието на нарушението, след думите „ … промяната на касовата наличност в размер
на *** лв.”, са добавени думите: „която
се дължи на неотразени чрез фискалното устройство продажби.”, а в петия
абзац при описанието на нарушението, думите „ … не е отразена в книгата за дневните финансови отчети към момента на
извършването с точност до минута.”, са заменени с думите: „ … се дължи на неотразени чрез фискалното
устройство продажби.”. Цялото останало, доста подробно и детайло описание
на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, е абсолютно
идентично в двата АУАН, но дори и да се приеме, че има известно различие във
фактическите констатации, то АУАН съставен на 04.02.2019 год., е бил връчен
лично на управителя на соченото за нарушител дружество, същият е имал
възможност впише в него възраженията си, както и да подаде писмени възражения в
тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН и да представи доказателства в тяхна
подкрепа, но това, така или иначе, не е било сторено от него. Така, по тези
кратки съображения, настоящият касационен състав намира, че твърденията,
изложени в касационната жалба в насока, че административнонаказателното
производство било изцяло опорочено и първоинстанционният
съд на това основание следвало да отмени НП, но че вместо
това неправилно приел, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода
на административнонаказателното производство, за напълно
неоснователни и несъответстващи на приложимите разпоредби от ЗАНН,
регламентиращи образуването на административнонаказателното производство и
производството по налагане на административни наказания.
Съдът
намира за неоснователно и възражението в касационната
жалба,
че посоченото в НП нарушение било недоказано, тъй като не се установявало в
дружеството да не са издавани касови бележки, а разликата
в касовата наличност било възможно да се дължи на различни
причини /макар и да не се сочи, какви биха могли да бъдат тези
причини/.
Така, безспорно в тежест на
административнонаказващия орган е да докаже наличието на всички предпоставки за
ангажиране административнонаказателната отговорност на определено лице, но
жалбоподателя следва да ангажира доказателства, с които да обори изводите в НП,
които се доказват от събраните доказателства или най-малкото да поиска
събирането на такива доказателства. По
административнонаказателната преписка са налични достатъчно писмени
доказателства, събрани при извършената проверка – дневен фискален отчет без
нулиране №***/*** год., опис на паричните средства, заверено копие на стр.№336
от книгата за дневните финансови отчети, отговаряща на датата 01.12.2018 год.,
от които са установени релевантните факти, като е установено: - разчетена
касова наличност към момента на проверката от фискалното устройство/ФУ/общ
оборот от продажби/ - *** лева; фактическа наличност на паричните средства,
описани в съставения опис – *** лева, сума на паричните средства в началото на
работния ден – 0.00 лева, служебно въведени пари във ФУ към момента на
проверката – не отразено, служебно изведени пари във ФУ към момента на
проверката – не отразено, като съгласно приложения дневен отчет №***/*** год.,
монтираното в обекта ФУ не притежава операциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Установена пе промана в касовата наличност, представляваща
положителна разлика между фактически наличните пари в касата и тези, отчетени
по ФУ, която разлика е в размер на *** лева, в даденото писмено обяснение в
декларация към опис на паричните средства от 01.12.2018 год., управителят на
дружеството - А. П. К., е декларирала и се е подписала под декларираното, а
именно - че тази разлика, в размер на *** лева се дължала на факта, че поради
ниската температура фискалното устройство отказвало да работи и впоследствие не
били отразени няколко продажби. При това положение съдът в
настоящия състав намира, до който извод правилно е стигнал и районния съд, че случая, от
събраните доказателства по безспорен начин се доказва, че жалбодателят не е
отчел извършени в брой плащания на извършени от него продажби на стоки на посочената дата – 01.12.2018 год., при което е осъществил състава на визираното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. С посочената като нарушена разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18
от 13.12.2006 год. на МФ всяко лице е задължено да
отчита извършваните от търговски обект продажби, чрез издаване на фискална
касова бележка от регистрирано устройство, освен когато плащането се извършва
по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество,
лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, а
нормата на чл.118, ал. от ЗДДС, от своя страна регламентира, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ, като за нарушаването на тези разпоредби се налага
предвидената в чл.185, ал.1 от ЗДДС санкция. Действително,
в случая от действащата редакция на санкционната
норма на чл.185, ал.1 от ЗДДС може да се приеме, че тя предвижда,
че за всяка неиздадена касова бележка, респ. за всяка неотчетена продажба, на нарушителя следва да бъде
наложено административно наказание, но обстоятелството,
че в НП не е описано, дали се касае за една неотчетена продажба или за повече
от една, дори и да се приеме за допуснато от наказващия орган
нарушение, то същото не е ограничило правата на
жалбодателя. Нещо повече, допуснатото нарушение, ако се
приеме, че е налице такова, е благоприятно за нарушителя, а същевременно,
в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него процесно
НП по
ясен начин е индивидуализирано извършеното нарушение и в този смисъл,
не е накърнено правото на защита на нарушителя, при което липсват и основания
за отмяна на НП, респективно на обжалваното съдебно решение преди това.
Ето
защо, с оглед всички изложени по-горе съображения, касационната инстанция в
настоящия състав намира касационната жалба, подадена от адв.В.Я. от АК-***,
като пълномощник и процесуален представител на „АРКА 2016” ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***, с ЕИК ***, с изложените в нея оплаквания, за
неоснователна и недоказана, както и намира, че не са налице основания за отмяна
на обжалваното решение на Кърджалийския районен съд, тъй като същото е правилно
и законосъобразно, постановено при
правилна преценка на събраните доказателства, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Следва,
при това положение, с решението по настоящото дело, това решение, като
обосновано, законосъобразно и правилно, да бъде оставено в сила.
Ето защо и
на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/
от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №230
от 21.06.2019 год., постановено по АНД №455/2019 год. по описа на Районен съд - Кърджали.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.