Р Е Ш ЕН И Е
№ …………/…………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова,
изслуша докладваното от съдията административно дело № 1600/2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.М.К. против
заповед № 161/16.07.2021 г. на кмета на район „Младост“ – община Варна, с която
е прекратено наемното правоотношение между район „Младост“ – община Варна и С.М.К.,
и Е.Й.И., относно недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“ ******.
Жалбоподателката твърди, че не е нарушила добрите
нрави, а е налице преднамерено лошо отношение към нея от страна на няколко съседски
семейства. Заявява, че е в много добри съседски отношения с останалите живущи в
блока. Сочи, че поддържа общинското жилище в добро състояние и редовно плаща
битовите сметки. В допълнение към жалбата с вх.№14883/12.10.2021г.
жалбоподателката чрез адв.М.П. твърди, че е настанена в общинското жилище от
2011г. и досега не е имала проблем с етажните собственици. Смята, че няма
основание за прекратяване на наемните ѝ отношения и това ще попречи на молбата
ѝ за закупуване на общинското жилище. Подчертава, че заповедта е издадена
в нарушение на чл.6 от АПК. Иска отмяната ѝ и присъждане на съдебни
разноски. В писмените бележки с вх.№ 19034/29.12.2021г. отбелязва, че
проблемите са в резултат на личен конфликт и неприязън от страна на М.Т. и
съпругата му А.И., както и на семейството на К.В. и Т.П.. Прави оплакване, че в
заповедта не са мотивирани конкретни нарушения на правилника на етажната
собственост, както и не е доказано вдигането на шум от нейна страна. Сочи, че
общинското жилище е единствения покрив , който има с детето си. Смята, че
административният орган е нарушил изискването по чл.35 от АПК да изясни всички
относими факти, поради което заповедта му се явява незаконосъобразна.
Същото становище се поддържа и от заинтересованата
страна Е.Й.И. със законен представител С.М.К., представлявана също от адв. М.П..***
оспорва жалбата като неоснователна в становище с вх.№12221/17.08.2021г.
Изтъква, че основанието по чл.46 ал.1 т.3 от Закона за общинската собственост,
въз основа на което е прекратено наемното отношение на жалбоподателката е
доказано със събраните в хода на административното производство доказателства. Жалбите
и сигналите от живущите в блока установяват по безспорен начин, че С.К. е
нарушавала добрите нрави и правилника за вътрешния ред в етажната собственост.
Многократно е предупреждавана, както устно, така и писмено и срещу нея е
издадено влязло в сила наказателно постановление от 17.03.2021г., с което е
наложена глоба от 50 лева на жалбоподателката за вдигане на шум в жилищния
блок. В съдебно заседание чрез юрисконсулт С. изтъква, че жалбата е недоказана
и иска да бъде отхвърлена, като за ответната страна бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Според отбелязването в заповедта, същата е получена от
жалбоподателката на 19.07.2021г. и жалбата срещу нея е входирана в район
„Младост“ на същата дата. Оспорването е направено в срок от лице с активна
процесуална легитимация срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния
съд, поради което е процесуално допустимо.
Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата,
представените в административната преписка документи и събраните в хода на
съдебното производство доказателства установи следното от фактическа страна:
Със заповед № 161/30.08.2011г. на кмета на район
„Младост“ гр.Варна в жилище общинска собственост от фонд „Настаняване под наем на граждани с
установени жилищни нужди“ със съставен акт за общинска собственост
№9690/22.12.2017г., находящо се в гр.Варна, ж.к. “Възраждане“ **** са настанени
С.М.К. с ЕГН **********, Й. И. Й. с ЕГН ********** и Е.Й.И. с ЕГН **********.
Със заповед №404/16.10.2014г. на кмета на район „Младост“ – Варна са прекратени
наемните отношения с Й. И. Й., а със заповед №459/08.12.2014г. на кмета на
район „Младост“ – Варна е продължен срока на настаняване с три години на С.М.К. и Е.Й.И.. Последвали са нови
продължения на тригодишния срок за настаняване със заповеди с №№
433/30.11.2017г. и 313/04.12.2020г. на кмета на район „Младост“ гр.Варна.
Още в договора за отдаване под наем на общински
жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“, сключен със С.К. на
31.08.2011г. е посочено, че посочено като основание за прекратяването му:
нарушаване на добрите нрави. В договора за отдаване под наем на общински
жилищен имот от 09.12.2014г., сключен с жалбоподателката отново е включено
основание за прекратяването му – „поради нарушаване на добрите нрави“. В
договорите със същото основание, сключени
на 30.11.2017г., на 30.11.2018г. и на
04.12.2020г. със С.К. отново е записано, че подлежат на прекратяване „поради
нарушаване на добрите нрави“.
Преди издаване на оспорения административен акт, С.К.
е била предупредена по реда на чл.26 ал.1 от АПК за започване на производство
по прекратяване на наемните ѝ отношения с район „Младост“ с писмо с рег.№
СИГ20001407ВН_022МЛ от 01.06.2021г.
Със заповед № 161/16.07.2021 г. на кмета на район
„Младост“ – община Варна на основание чл.46 ал.1 т.3 от Закона за общинската
собственост е прекратено наемното отношение между район „Младост“ като
наемодател и С.М.К. и Е.Й.И. като наематели на общинското жилище с
административен адрес: гр.Варна, ж.к. “Възраждане“ ****, поради нарушаване на
добрите нрави. Административният орган е обосновал правното си заключение с
получените в районната администрация сигнали и жалби от живущите в същия блок.
В преписката са налични жалби /от 02.01.2019г., от 06.03.2019г., от
05.07.2019г., от 08.04.2020г., от 09.04.2020г., от 10.04.2020г., от
13.04.2020г., от 16.12.2020г., от 11.01.2021г., от 15.01.2021г., от
21.01.2021г., от 19.02.2021г., от 22.02.2021г., от 23.02.2021г., от
22.03.2021г./ от М.Т., от К.В., от Ц. Колева, Т.П., А.И., в които се съдържат
оплаквания за системни нарушения на нощната тишина от С.К., вдигане на шум от
нея по времето определено за почивка, системния ѝ тормоз с блъскане на
врати и чукане по пода, по тръбите на парното, недостойно поведение от нейна
страна срещу живущите във входа, изразяващо се във вдигане на скандали
придружени с обиди.
От писмо с рег.№ СИГ19000620МЛ_001МЛ/14.03.2019г. на зам.кмета на район „Младост“, писмо с рег.№ РД19012517ВН_001ВН_002МЛ от 30.07.2019г. на кмета на район „Младост“ и писмо с рег.№ РД19012525ВН_001ВН_002МЛ/16.08.2019г. на кмета на район „Младост“ става ясно, че С.К. е била извикана в районната администрация и е бил проведен разговор с нея, в който е била предупредена да не нарушава добрите нрави, като ѝ е обърнато внимание, че такова нарушение е основание за прекратяване на наемния ѝ договор от 30.11.2018г. От писмо на кмета на район „Младост“ с рег.№ РД20007540ВН_001ВН_002МЛ от 21.05.2020г. става ясно, че жалбоподателката е била извикана в районната администрация на 16.04.2020г. и отново е била предупредена, че при следващи доказани нейни провинения за нарушаване на реда в етажната собственост ще започне процедура по прекратяване на наемните правоотношения. Уведомена е, че на 22.04.2020г. между 15-16 ч. ще бъде извършена проверка. На 30.12.2020г. С.К. е била извикана за пореден път в районната администрация във връзка с жалбите от етажните собственици и е отправено предупреждение за прекратяване на наемния договор, ако продължи да не спазва вътрешния ред и нарушава добрите нрави /писмо с рег.№ СИГ20001407ВН_008ВН_002МЛ/.
Наличен е констативен протокол от 16.07.2019г.,
съставен от ст.инспектор в отдел „Опазване на обществения ред“ в община Варна,
в който е отбелязано, че при проверката в 15:00ч. не е установен шум или други
дейности, смущаващи живущите в блока, в който е настанена под наем
жалбоподателката. На 22.04.2020г. при проверка между 15 и 16ч. от служители в
отдел „Опазване на обществения ред“ при община Варна не е установен шум,
предизвикан от С.К. или други дейности, смущаващи живущите, но същата след
отправеното ѝ предупреждение е обещала да спазва добрите междусъседски
отношения.
От писмо на началника на Трето РУ гр.Варна на ОД на
МВР с вх.№18176/08.12.2021г. става ясно, че по жалба на Д. З.с вх.№
439000-3852/2018г. срещу С.К. е съставен протокол с предупреждение с
№439р-4424/2018г. Постъпили е и жалба на
С.К. срещу К.В. и друга за междусъседски скандал.
В обжалваната заповед е подчертано, че С.К. е била
многократно предупреждавана , както устно, така и писмено /писмо с рег.№
РД20007540ВН_001ВН_002МЛ/21.05.2020г., констативен протокол
№А009623/22.04.2020г./ да съблюдава реда в етажната собственост. В район
„Младост“ е постъпило заявление с рег.№ СИГ20001407ВН_022МЛ/21.04.2021г. от Д.С.
– управител на етажната собственост с жилищен блок с адрес: гр.Варна, ж.к.
“Възраждане“ ****, към което е представен протокол от общо събрание на етажните
собственици във връзка с неуважителното поведение на С.К. към живущите в блока.
В процесната заповед е посочено, че на С.К. е
предложено настаняване в приют – социален учебно-професионален център „Д-р
Анастасия Железкова“ – гр.Варна, но тя е отказала. При проверка в Агенцията по
геодезия, картография и кадастър /справка №572154 от 21.05.2021г. приложена по
делото/ и въз основа на удостоверение за наследници на Мехмед Кадиров
Мехмедов от 27.05.2021г. е установено,
че С.К. и нейната дъщеря има къде да живеят, тъй като майка ѝ Ани
Ангелова Димитрова е собственичка на апартамент 103, находящ се в гр.Варна,
ж.к.“Възраждане“ ****/представен договор за продажба №15821 от 08.10.1990г. на
държавен недвижим имот/, както и на дворно място от 530 кв.м, представляващо
поземлен имот 134 в с.Генерал Киселово заедно с построената в него жилищна
сграда.
От материалите в административната преписка
включително писмо с рег.№ СИГ20001407ВН_022МЛ_001МЛ от 01.06.2021г. става ясно,
че срещу С.К. *** наказателно постановление с рег.№
СИГ21000819МЛ_001МЛ/17.03.2021г., с което ѝ е наложена глоба в размер на
50 лева на основание чл.55 ал.2 от Закона за управление на етажната собственост
/ЗУЕС/ за това, че на 20.02.2021г. около 14:58ч. е вдигала шум под формата на
блъскане и чукане. По признание на самата жалбоподателка, направено в хода на
съдебното производство, наказателното
постановление не е било обжалвано от нея и е влязло в законна сила.
В административната преписка са налични няколко
протокола. В протокол №1 от 15.04.2021г.
от събрание на етажните собственици в присъствието на служителка на район
„Младост“ г-жа А., на самата С.К., на нейната майка и на бащата на детето
ѝ Й. Й., като са обсъдени проблемите със С.К. и оказвания от нея системен тормоз над
живущите в блока. В протокола са
отбелязани обидни обръщения на С.К. към присъстващите: „Простак с
простаците не ставам!“ и „Да, вие всички сте простаци!“. В протокол
№2/09.03.2018г. от общо събрание на етажните собственици в жилищния блок,
където е настанена под наем и жалбоподателката, в който е отбелязано управителя
на етажната собственост да сезира, уведоми и информира компетентните
органи /кметство „Младост“, РПУ – Варна
и други/ относно проблемите и недостойното поведение, създавани от С.К.. Във
връзка с този протокол, който е бил представен в район „Младост“ е съставен
констативен протокол от 23.03.2018г. от комисия, която е извършила проверка в
отдаденото под наем общинско жилище и при разговор с майката на
жалбоподателката К. е дадена препоръка да спазва добрите нрави в общуването със
съседите и правилника за вътрешния ред в етажната собственост. В констативен
протокол за установяване на нарушение от 12.03.2020г., в който е отбелязано, че
С.К. не желае да заплаща такса за обслужване на общите части в етажната
собственост. В констативен протокол от 20.02.2021г. /подписан от четирима
етажни собственици/ за вдигане на шум
на същата дата в 14:58 ч. от С.К. под формата на блъскане и чукане. В констативен
протокол от 26.03.2021г., подписан от четирима етажни собственици за вдигане на
шум от С.К. на посочената дата в 14:55 ч. и продължително и силно блъскане,
чукане по под и стени.
В административната преписка е налично заявление с
рег.№ АУ084863ВН от 20.09.2016г. на С.М.Й. /К./, с което е поискала да ѝ бъде продадено общинското жилище,
в което е настанена под наем. Основната защитна теза на жалбоподателката е, че
проблемите ѝ с етажните собственици започнали след като тя е подала
заявление за закупуване на общинския апартамент и че в случая става въпрос за
лична неприязън на няколко семейства, докато с останалите живущи няма никакъв междуличностен проблем.
В съдебното заседание на 17 ноември 2021г. беше
разпитан като свидетел Й. Й. – бившия съпруг на жалбоподателката и баща на
детето им, който заявява, че жалбите от съседите не съдържали истина, но целели
единствено С.К. да напусне общинското жилище. Прави оплакване, че на общото
събрание в блока, проведено през 2021г. е присъствал Димитър, който е бивш
наемател, но понастоящем не живеел в блока, като на С. не е бил връчен
екземпляр от протокола и не е бил писан на място.
Оплакванията, свързани с процедурата по изготвяне на констативния протокол по чл.57
ал.1 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, биха имали
значение в производството по съставяне на акт за установяване на
административно нарушение по реда на чл.57 от ЗУЕС. Основанието, на което е
прекратен договора за наем с жалбоподателката е законова разпоредба – чл.46
ал.1 т.3 от Закона за общинската собственост, която е включена като самостоятелна клауза в договора.
В съдебното заседание на 15 декември 2021г. бяха
разпитани свидетелите: К.Х.В., Т. С. П., Д.П. С, М.Г.Т. и А. Л. И.. Техните
показания потвърждават изложеното в жалбите и сигналите им срещу С.К. до
районната и общинската администрация в гр.Варна. Свидетелите са единодушни в
показанията си за вдигания от С.К. шум в разрез с вътрешните правила на
етажната собственост, чийто интензитет в
скалата от 1 до 10, те определят, че е достигал понякога до степен - 12. Подчертават, че жалбоподателката
нарушава спокойствието в блока в времеви диапазон от 14ч. до 16ч. и от 22ч. до 8ч. Разпитаните
свидетели потвърждават твърденията в жалбите им, че жалбоподателката е
отправяла многократно обиди и словесна агресия към тях. Отричат съседските взаимоотношения
с нея да са се подобрили, като заявяват, че тя продължава да проявява
неуважение и грубост. Свидетелите безпротиворечиво сочат, че проблемите със С.К.
датират от минимум 3-4 години, което се потвърждава и от датите на входираните
в районната администрация жалби и сигнали.
Показанията на свидетелите не се опровергават от
факта, че единия от тях – М.Т. е блъснал и счупил вратата на апартамента, в
който е настанена жалбоподателката, тъй като щетите са били напълно
възстановени от него, по който факт не се спори.
Въз основа на установената фактическа обстановка и с
оглед на основанията по чл.168 от АПК във връзка с чл.146 от АПК, съдът извежда
следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена на основание чл. чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗОС,
чиято разпоредба гласи: „Наемните
правоотношения се прекратяват поради: нарушаване на добрите нрави“. Ненакърняването
на добрите нрави е част от задълженията на собствениците, ползвателите и
обитателите, съгласно чл.6 ал.1 т.7 от ЗУЕС.
Аналогична разпоредба е приета и по чл. 21 ал.1 т.3 от Наредба на ОбС Варна за условията и реда за
установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински
жилища, която включва като условие протокол от
общото събрание на входа съгласно Закона за управление на етажната
собственост.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не ѝ е бил връчен
екземпляр от протокола на етажните собственици, от проведено на 15.04.2021г.
общо събрание, тъй като самата тя признава, че е присъствала на него и е
участвала в обсъждането на нейното неуважително поведение срещу съседите. Съгласно
чл.21 ал.2 от горецитираната общинска наредба, констативен протокол, изготвен
от районната администрация за установяване на извършените от наемателя
нарушения е предвиден само в хипотезата на
„неполагане грижата на
добър стопанин при ползване на жилището, съгласно общите правила по чл. 14 ал.
6 от Наредбата“ и „използване на жилището не по предназначение“.
В административната преписка са налични
няколко протокола /описани по-горе/, които са съставени по реда на чл.57 от ЗУЕС, а именно: съставени от управителя и поне двама
собственици, като същите могат да бъдат съставени и без участието на управителя
на етажната собственост, а само от поне трима собственици. Твърдението на
свидетеля Й. Й., че екземпляр от протокол по чл.57 от ЗУЕС не бил връчен на
жалбоподателката се опровергава от показанията на останалите свидетели, че тя е
била запозната с всеки един от констативните протоколи, съставени във връзка с
вдигания от нея шум. Обсъдените писма на районната администрация също безспорно
потвърждават за осведомеността на жалбоподателката за изготвените констативни
протоколи, във връзка с които тя е била викана на срещи в район „Младост“ и е била предупреждавана да
не нарушава добрите нрави в етажната собственост.
В общинската наредба, в ЗОС и в ЗУЕС
липсва определение на понятието „добри нрави“, въпреки това може да се извлече
житейското му съдържание: действие или бездействие, което отрицателно
въздейства върху установените в обществото морални и/или етични норми или е в
противоречие с тях.
Добрите нрави по своя характер са нравствено-оценъчна категория,
съвкупност от морални норми. Те следва да се разглеждат като система от
принципи, неписани норми и правила, които са формирани като общопризнати
изисквания за нравствено поведение на членовете на дадено общество Един от тях
е принципът да не се вреди другиму. Спазвайки този принцип, хората следва да имат
поведение, което да не пречи на останалите членове на обществото и да не засяга
тяхната правна сфера без основание. Моралът най-общо е система от принципи на поведение и отношение към
света, сбор от норми и правила, които регулират поведението на членовете на
дадено общество. Тези постулати не са записани и конкретизирани и макар че се
възприемат индивидуално от хората, то от тях следва, че живеещите в един
жилищен блок имат право на спокоен начин на живот, респ. наемателят е длъжен да
спазва добросъседско поведение. В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателката системно
в продължение на години е нарушавала тишината и спокойствието на
своите съседи и въпреки предприетите мерки срещу нея
/многократни предупреждения от районната администрация и наложено
административно наказание/ не е преустановила тези свои действия, нещо повече тя не се е интересувала от вредните последици от поведението си
и не проявявала критично отношение към тях. Това нейно поведение е
укоримо, противоречащо на морала и битността на българските граждани, несъвместимо с общопризнатите изисквания за
нравствено поведение на членовете на нашето общество.
Съдът не приема възраженията на
жалбоподателката, че жалбите са свързани с неприязън само на няколко съседи и че случая се отнася
единствено и само до междусъседски скандал. Не трябва да бъде подценяван нито
един междуличностен конфликт, защото даже и този, който има чисто семеен или
битов характер често води до фатален край. Жалбоподателката е наемателка в
жилищния блок и е била длъжна да се съобразява с вътрешния ред, като не вдига
шум в периодите, предназначени за почивка и сън. Обидите и словесните нападки
са нарушение на добрите нрави, дори когато са отправени само към един живущ в
блока, са достатъчно морално-укорими, без да е задължително те да са отправени
към всички етажни собственици, като в случая се доказват груби и уронващи
достойнството прояви на жалбоподателката към няколко нейни съседи.
От събраните по делото доказателства се
установява наличието на предпоставките по чл.46 ал.1 т.3 от ЗОС за нарушение от
страна на С.К. на добрите нрави в жилищния блок, където е настанена под наем в
общинско жилище. Срещу нея са отправяни многократни предупреждения от районната
администрация в продължение на няколкогодишен период от 2018г. и непосредствено
преди започване на производството по издаване на обжалваната заповед. Без
значение е обстоятелството, че същата поддържа общинското жилище в добро
състояние и заплаща редовно наема си, тъй като същото не служи като основание
за прекратяване на наемния ѝ договор.
Макар, че законът не поставя
условие, нарушаването на добрите нрави да бъде установено с влязла в
сила присъда или с наложено административно наказание и уреденият в закона праг на обществена търпимост към
нарушителите на реда и нравствеността в конкретната хипотеза да не изисква налагане на наказание, наложеното
такова доказва по безпротиворечив начин наличие на твърдяното нарушение. Срещу
жалбоподателката има издадено наказателно постановление с рег.№ СИГ21000819МЛ_001МЛ/17.03.2021г., което е
влязло в сила, с което ѝ е наложена глоба в размер на 50 лева на
основание чл.55 ал.2 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/ за това,
че на 20.02.2021г. около 14:58ч. е вдигала шум под формата на блъскане и
чукане.
Съдът намира, че оспорената заповед се явява законосъобразна. Тя е
постановена от компетентен орган, съгласно чл.21 ал.3 от Наредба на ОбС Варна за условията и реда за установяване
на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища. При издаването ѝ са спазени
изискванията за форма и съдържание на индивидуалния административен акт, както
и процесуалните правила и норми. Налице са били визираните в нея фактически
предпоставки и правни основания, обосновали административния орган да прекрати
наемното отношение на основание чл. 46, ал.1, т.3 от ЗОбС.
Настоящият съдебен състав смята, че
прекратяването на договора на С.К. за
наем на общинско жилище отговаря на изискванията
за съразмерност на предприетата мярка с оглед чл. 6 от АПК, съобразявайки
факта, че жалбоподателката е била нееднократно предупредена за спазване на добрите нрави преди предприемане на крайната мярка
прекратяване на наемното правоотношение. В тази връзка следва да се добави, че
мярката не е в противоречие и с чл. 8 ал.1 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/,
чиято разпоредба гарантира правото на жилище. Защита по чл. 8 от ЕКЗПЧОС би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или
наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва
установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като
никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. В ал.2 на чл.8 от
ЕКЗПЧОС са определени границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение
от общия принцип на ненамеса. В настоящия случай намесата при упражняване на
това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКЗПЧОС - засягането е
предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално.
Освен
това, безспорно доказано е по делото, че жалбоподателката като наследничка на
баща си разполага с идеални части от жилище в гр.Варна и селска къща, т.е. тя и
детето ѝ имат осигурен „покрив над главите си“ и не биха останали
бездомни в следствие на оспорената заповед.
Настоящото решение е съобразено с трайната
съдебна практика, като посочва неизчерпателно следните решения на Върховния
административен съд: решение № 15792 от
20.12.2017г. на ВАС по адм. д. № 6772/2016 г., III о., докладчик съдията С Б ; решение № 15470 от 15.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
10683/2016 г., III о., докладчик съдията С Б ; решение № 13151 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11558/2007 г., III
о., докладчик председателят Н У ; решение № 13143 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2021 г., IV
о., докладчик съдията С С ; решение № 9382 от
9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6946/2017 г., III о., докладчик съдията С Б ; решение № 8568 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
8097/2015 г., III о., докладчик председателят П Г ; решение № 7894 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. №
15732/2013г., III о., докладчик председателят Н У ; решение № 7328 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. №
5650/2016 г., III о., докладчик съдията С Б ; решение № 6754 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2009 г., III
о., докладчик съдията Й К ; решение №
1841 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2018 г., II о., докладчик
съдията С В ;
решение № 589 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14510/2016 г., III о., докладчик председателят Ж П.; решение № 21 от 4.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 412/2015 г., III о.,
докладчик съдията П П .
Жалбата следва да се отхвърли като
неоснователна, а в полза на ответника се полага присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по реда на чл.143 ал.3 от АПК във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като
предвид правната и фактическа сложност на делото, съдът счита, че то трябва да
бъде в размер от 100 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК и чл.143 ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.М.К. против заповед №
161/16.07.2021 г. на кмета на район „Младост“ – община Варна, с която е
прекратено наемното правоотношение между район „Младост“ – община Варна и С.М.К.,
и Е.Й.И., относно недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 10, вх. 3, ет. 5, ап. 62.
ОСЪЖДА С.М.К. с ЕГН ********** *** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: