Р Е Ш Е Н И Е
№4065/7.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 7.10.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет
и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Любомир Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№403/2019г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът ***Д. твърди, че на
31.01.2018г. около 20.30ч. в гр.В**** е настъпило ПТП, като паркираният му лек автомобил марка Ф**** П****, с ДК№**** е бил ударен при маневра назад от л.а.К**** с ДК №В*** управляван от Н**** Л****, като за ПТП-то е попълнен двустранен
констативен протокол, в който е посочено, че водачът на л.а. К**** С**** е виновен за настъпилото произшествие. Твърди
се, че лекия автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
Гражданска отговорност със застрахователна полица №BG**** от ответното застрахователно дружество З****“ АД за времето от 01.09.2017г. до 31.08.2018г.,
като то е уведомено за настъпилото ПТП и е бил извършен оглед и заснемане на
автомобила, като е съставен опис на щета с №****, в който са били описани като увредени следните детайли:
облицовка задна броня, лайсна задна брона средна,
капак заден и кора на багажник вътрешна. Твърди се, че до момента ищеца не е
получил застрахователно обезщетение, поради което след проучване в сервизи
занимаващи се с ремонт на катастрофирали автомобили е установил, че сумата
необходима за възстановяване и пускане на автомобила в движение е в размер на
700лв. Предявява искане, съдът да постанови решщение
с което да осъди ЗАД „Б****“ АД да
заплати на А.Р.Д., сумата от 10лв. представляваща частичен иск от сума в размер на 700лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
облицовка задна броня, лайсна задна броня средна, капак заден и багажник
вътрешна на л.а.Ф**** П**** с ДК №****, причинени в резултат на ПТП настъпило на 31.01.2018г. в гр.В****, по вина на водача на л.а К****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски. По реда на чл.214 от ГПК по искане на ищеца претенцията му е
увеличена на сумата от 1 153.98лв.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответното дружество
„Б****“ АД е подало
писмен отговор на исковата молба, в който счита предявените искове за
неоснователни и завишени по размер. Възразява, че не е посочена стойността на
всяка от твърдените увредени части. Възразява против посочения в искомата молба механизъм на пътно-транспортно произшествие
и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца имуществени вреди. Оспорва
съдържанието на двустранен протокол от 31.01.2018г. Възразява против размера на
предявения иск за имуществени вреди, като счита същия за прекомерен. Твърди че
между стратните е подписан опис на щета № **** след извършен оглед на процесния
автомобил като описа е бил подписан и приет от ищеца без забележки, като въз
основа на него и приложения към ликвидационната преписка снимков материал е
направена калкулация на щета от страна на оценител и е
определена стойност на щетите възлизаща на сумата от 250,57лева. Твърди, че
ищеца не е представил на застрахователя доказателства за отремонтиране
на автомобила, поради което обезщетението следва да бъде определено съобразно
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди причинени на МПС
приета с Наредбата по чл.504 КЗ. Твърди, че действителната вреда не може да
надвишава посочения и определен от застрахователя размер. Възразява против
предявения иск за присъждане на лихва по претенцията за имуществените вреди.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Като
писмени доказателства по делото са приети:
Свидетелство
за регистрация на МПС ІІ част, двустранен констативен протокол за ПТП от
31.01.2018г., уведомление за необходими документи, опис на щета №2 от
5.02.2018г., искане за оценка по застраховка „ГО“ на МПС от 5.02.2018г., доклад
№*****, калкулация на щета,
застрахователна полица за МПС с д.к.№**** и снимков
материал.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства при условията на чл.235,
ал.2 от ГПК - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не
спорят относно това, че ищецът е собственик на л.а. „Ф****“, с ДК№****, като това
се установява и от представения талон част ІІ на МПС-то, не се спори относно
това, че посоченият лек автомобил е бил увреден, както и че лекият автомобил л.а.К***** с ДК №**** към момента на настъпване на ПТП-то е бил застрахован при
ответника по застраховка ГО. Липсва спор също така и за вида и обема на щетите
по лекия автомобил на ищеца, същите са описани в представената опис щета като
облицовка задна броня-за боядисване, лайсна задна броня средна-за матиране,
капак заден-за боядисване и кора багажник вътрешна PVC-за подмяна. Що се отнася до механизма на настъпване на щетата
следва да се има предвид, че представения двустранен протокол за ПТП е
съответстващ на последиците от станалото ПТП, които са извън тези по чл.125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на полицията.
Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се
ползва с материална доказателствена сила, а само с
формална такава. С оглед това е необходимо да се изследва наличието на други
доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен
протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието.
Констатациите в протокола кореспондират с обективните данни в заключението на САвтЕ. От същото, освен механизма на ПТП, се установява, че
настъпилите вреди се намират в пряка причинна връзка с него. Вещото лице е
посочило, че щетите по автомобила на ищеца са в резултат именно от удар на друг
автомобил, като е определило стойността им на 1 153.98лв. При поставен
допълнителен въпрос за определяне размера на щетите при условията на Наредба №**** вещото лице е посочило стойност от 284.94лв.
По отношение
това коя сума следва да се приеме от съда за достоверна решаващия състав намира
следното:
В
разпоредбата на чл.4 от Методиката - Приложение №**** на Наредба № *****
изрично
е предвидено, че тя се прилага като минимална долна граница в случаите, когато
не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка.
Посочени
норми, съпоставени със законовоустановеното правило,
че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за
застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката
представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите,
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката. При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба №****,
единственото задължение на съда е да следи, да не се надвишава договорената
горна граница на застрахователното обезщетение, като липсата на данни за такава
по настоящото дело, се възприема от състава като основаноие
да се приеме, че посочената от вещото лице в първоначалната експертиза сума от
1 153.98лв. е под този максимум и следва да бъде присъдена в полза на
ищеца.
Воден от
изложеното съдът приема от правна страна, че ответникът към сочената дата на
настъпване на ПТП-то – 31.01.2018г. е имал качеството на застраховател по
застраховка ГО задължаваща го да заплати вместо виновното лице щетите настъпили
от неправомерните действия на последното, като липсва спор, че ищецът е понесъл
вреди от настъпило застрахователно събитие при което са нарушение правилата за
движение, като водачът на л.а. „К****
”
не е спазил задължението да се увери, че няма да предизвика опасност за другите
участници в МПС преди да предприемат маневра-движение на заден ход. Конкретния
размер на дължимото се обезщетение както бе посочено и по-горе се определя на
посочените от в.л. 1 1 53.98лв. съответстващи на
реалната стойност на щетата без да се надвишава максималното застрахователно
обезщетение и стойността на веща.
Воден от
изложеното решаващият състав приема, че предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло, като се присъдят и претендираните от ищеца
разноски възлизащи на 372лв., адв.хонорар, 140лв.
депозит за в.л. и 50лв. д.т. или общо 562лв.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД ЕИК****, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на А.Р.Д.
ЕГН********** *** сумата от 1 153.98лв.
обезщетение за претърпени имуществени по л.а.„Ф****“ д.к.№**** от ПТП
настъпило на 31.01.2018г. причинено с л.а.“K*****“ д.к.№****
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което са
увредени облицовка задна броня, лайсна задна броня средна, капак заден и
багажник вътрешна на собствения на ищеца л.а., заедно със законната лихва върху
сумата от датата на сезиране на съда – 14.01.2019г. до кончателното
им изплащане, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и сторените
по делото разноски в размер на 562лв. на осн. чл.78
от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: