№ 479
гр. Пазарджик, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200978 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 36-0000314 от ... г. на Директор на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Пловдив е наложена
глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на Б. Р. Б. с ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „А. К.“ № 7, ет.3, ап.6 за нарушение на чл.103,
пр.3 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Б. Р. Б., в която се навеждат
доводи за незаконосъобразност на постановлението и издаването му в
нарушение на процесуалните правила. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата. Ангажират доказателства и излагат доводи
за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата не изпраща законен или процесуален
представител. В писмото, с което са изпратени материалите на съда, взема
1
становище за законосъобразност на издаденото НП.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на ... г., около ... ч. в гр.
Пазарджик, на главен път I-8, с посока на движение към с. з., е управлявал
товарен автомобил „В. ФХ 12“ от категория N3, с рег. № РК 9916 ВМ и с
прикачено ремарке от категория 04, с рег. № ..., и двете собственост на „Г. Т.“
ЕООД, като извършва обществен превоз на товари - международен превоз със
заверено копие № ********* за международен превоз на товари и CMR от ...
г., от република Италия за Република България, и е констатирано следното
нарушение: „Водачът не изпълнява указанията на контролните органи от ИА
РД „Автомобилна администрация” гр. Пловдив, като показва контролния
талон към свидетелството за управление на МПС, но не го представя на
контролните органи за проверка и отнемане към АУАН № 285021/...г. като
доказателство“. За така констатираното нарушение, свидетелят А. И. съставил
на жалбоподателя АУАН с бл. № 285022 от ... г. в негово присъствие и в
присъствието на Т. Г. като свидетел, след което му го предявил.
Жалбоподателят отказал да го подпише и не получил препис от него. Не са
постъпвали писмени възражения в срок. На база на АУАН било издадено
атакуваното НП. Срещу него е подадена жалба, като е образувано АНД №
833/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик. С решение по това дело НП е
било потвърдено. След касационна жалба от страна на Б., с решение
Административен съд Пазарджик е отменил постановеното решение на
Районен съд Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото доказателства – гласни - показанията на свидетелите А.
И., Т. Г. и Б. Г., както и писмените, приложени към административно-
наказателната преписка. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
ясни и взаимно-допълващи се. Те се подкрепят и от останалите събрани по
делото доказателства.
2
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
мотиви:
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че на
процесната дата жалбоподателят е извършил нарушението по чл.103 ЗДвП
(конкретно предложение трето), за което е ангажирана отговорността му.
Съгласно посочената разпоредба: „При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“ Установи се по безспорен начин по делото, че жалбоподателят не е
изпълнил даденото му указание от контролния орган да представи
контролния си талон към СУМПС. В случая доводите на жалбоподателя и
процесуалния му представител, че контролният орган не е имал правото да му
отнема талона във връзка със съставянето на предходен АУАН № 285021/... г.
за това, че не притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
са ирелеватни. Жалбоподателят умишлено не е изпълнил даденото му
разпореждане, поради което правилно и е ангажирана отговорността му.
В хода на административно-наказателното производство при
съставянето на АУАН и издаването на обжалваното наказателно
постановление обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които са основание за отмяна на постановлението по следните
съображения:
В атакуваното НП и съставения АУАН като място на нарушението е
посочено: „в гр. Пазарджик, на главен път I-8, посока на движение към с. з.“.
От показанията на актосъставителя и свидетелите е видно, че нарушението
действително е извършено на главен път I-8, на входа на село с. з., т.е. същото
категорично не е извършено на територията на гр. Пазарджик. Мястото на
извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за съставения
акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, при
което неяснотата в тази насока е в противоречие с императивната разпоредба
на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се
3
установи къде, точно е извършено нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на извършителя и пряко
накърнява правото му на защита.
ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и
наказания, реда за установяване на административните нарушения, за
налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява
необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми
относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1,
т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на
извършване на нарушението, неговото описание и на обстоятелствата, при
които е било извършено. Липсата, несъвпадението или противоречието в тези
данни в АУАН и НП накърнява от една страна правото на защита на
жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по
същество законосъобразността на проведената административно-наказателна
процедура. Следва да се отбележи, че с оглед формалния характер на
административно-наказателното производство институтът на техническа
грешка не намира приложение в него и не е предвиден от законодателя. Нещо
повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по
никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. Изложеното е
достатъчно основание за отмяна на издаденото НП съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика.
На следващо място съдът счита, че в случая е нарушена и процедурата
по връчване на АУАН на жалбоподателя във връзка с разпоредбата на чл.43,
ал.5 от ЗАНН. Получаването на препис от АУАН е самостоятелно право на
лицето, различно от правото да му бъде предявен за подпис същия. Със
съставянето на акта се образува административно-наказателното
производство и се повдига административното обвинение за твърдяното
административно нарушение. Правото да се получи акта е свързано с
възможността за представяне на писмени възражения в 3-дневен срок, както и
с по-нататъшната защита срещу обвинението за извършване на
административно нарушение. Затова предявяването на акта за запознаване със
съдържанието му и подписването му от нарушителя е действие самостоятелно
и независимо от връчването на екземпляр от същия. В същото време
предоставяне на екземпляр от АУАН на нарушителя служи като гаранция
4
срещу евентуални опити от страна на администрацията за манипулации върху
вече съставения и връчен АУАН – поправки, добавки или други корекции,
включително цялостна подмяна на АУАН. В конкретния случай точно това
има важно значение по делото, тъй като се установи безспорно, че АУАН е
коригиран, а трите екземпляра от него се намират в контролните органи, т.е.
не се установява по безспорен начин кога са извършени корекциите. Или
иначе казано - че съдържание на АУАН, такова каквото е към момента, е било
същото, с което реално е бил запознат жалбоподателя при предявяването на
акта от актосъставителя. На жалбоподателя в случая не е връчен екземпляр от
акта, като причина за това са били самите служители на АА, които са приели,
че след като жалбоподателят отказва да подпише АУАН, то не следва да му
връчат и препис от него. В тази насока са показанията им, дадени в съдебно
заседание. В същото време обаче по самия АУАН се наблюдават корекции и
дори самият актосъставител е посочил в бележка в акта, че тези корекции са
негови. Установи се по категоричен начин от показанията на двамата
свидетели, че невръчването на АУАН на жалбоподателя се дължи на
действията на актосъставителя и неговия колега. По този начин с
неполучаването на препис на жалбоподателя е възпрепятствана възможността
му да се запознае подробно със съдържанието му и да разбере за какво
нарушение точно е привлечен към отговорност. Особено важно е това в
светлината на данните по делото, от които е видно, че именно например по
отношение на нарушените разпоредби е извършената корекция в АУАН.
Неизпълнението на задължението от страна на контролните органи на чл.43,
ал.5 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, допуснато в
административно-наказателното производство, което представлява
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. В този смисъл е и т.11 от Постановление № 10/28.09.1973 г.
на Пленума на ВС, което не е загубило сила, според която при подписването
на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него. Това
невръчване съществено нарушава правото на наказаното лице да разбере за
какви точно нарушения е наказано и съответно затруднява правото му на
защита.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила.
5
По делото е направено своевременно искане за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, което следва да
бъде уважено и се осъди ответната страна да ги заплати. Разноските са общ
размер на 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: 400 лв.
при предходното разглеждане на делото в Районен и Административен съд
Пазарджик и 300 лв. в настоящото производство, за което са представени и
съответните доказателства за извършването им – договори за правна защита и
съдействие. Заплащането на разноските е своевременно поискано и във всяка
една от инстанциите.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.1, вр. ал.3, т.2 от
ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 36-
0000314 от ... г. на Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ Пловдив, с което е наложена глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание
чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП на Б. Р. Б. с ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „А.
К.“ № 7, ет.3, ап.6 за нарушение на чл.103, пр.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
Пловдив да заплати на Б. Р. Б. с ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „А. К.“ №
7, ет.3, ап.6, сторените по делото разноски в размер на 700 (седемстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6