РЕШЕНИЕ
№ 3446
гр. В., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110107602 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба,заведена във ВРС
под регистрационен входящ номер 11626/31.05.2021 г., уточнена с молба с рег.
№15262/21.06.2021 г.
Ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от изпълнителните директори А.А. и О.П., чрез адвокат А. Б. от САК,
със съдебен адрес *** е предявило против ответника Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес :
*** осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
цена на иска за главницата 3828,14 лв.
Исковата молба на ищцовото дружество се основава на следните твърдени
правно релевантни факти и обстоятелства:
Твърди се, че на 05.06.2020 г., в района на кръстовището между бул. „***“ и бул. „Р.“
в гр.В. Е. Г. управлявайки МПС марка „С.“, модел „***“ с ***, навлязъл частично в
съседната дясна лента, като не пропуснал и отнел предимството на движещия се в нея
автомобил марка „***“, модел „О.“, с ***. В резултат на горното Г. реализирал ПТП по
негова вина, при което бил увреден л.а. „***“. Към момента на настъпване на ПТП, сочи
ищцовото дружество, за МПС „***“ модел „О.“, с *** имало сключена застраховка „Каско“
в ЗАД „А.Б.“ - полица № ***. След подадено уведомление в дружеството застраховател и
ищец, била образувана щета № 0300/20/747/500874 , изготвени били опис на щетите,
калкулация и доклад по щета въз основа на които на автосервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил била изплатена сумата от 3828,14 лева, с преводно нареждане за
кредитен превод от 17.07.2020 г. Твърди се още, че съгласно съставения Протокол за ПТП
1721403 от 05.06.2020 г., ПТП настъпило по вина на Е. Г., който не е притежавал за
управляваното от него МПС сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При
горните твърдения и на основание Кодекса на застраховането, сочи ищцовата страна, че до
ответника Е. П. Г. била изпратена регресна покана за възстановяване на платеното от ищеца
1
- застраховател обезщетение в размер на 3828,14 лв. Поради обстоятелството, че Е.Г. не
заплатил претендираната сума, ищецът - застраховател предявява и настоящата искова
молба.
В исковата молба в изпълнение на нормата на чл.127, ал.4 ГПК е посочена банкова
сметка, по която може да бъде извършено плащането – банкова сметка водена при *** с
реквизити IBAN *** , ВIC *** .
За установяване на обстоятелствата, описани в Исковата молба, ищцовата страна е
направила доказателствени иС..
Първоначално заявения петитум е прецизиран от ищеца с последваща уточнителна
молба, а отправеното до съда искане е:
Да бъде постановено Решение, по силата на което ответника Е. Г. да бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“ сумата от 3828,14 лева (три хиляди осемстотин
двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки) - представляваща регресно вземане във
връзка с изплатено с преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.2020г.
застрахователно обезщетение по щета № 0300/20/747/500874,образувана по повод настъпило
ПТП на 05.06.2020 г., причинено по вина на Е. Г., който управлявайки МПС марка „***“,
модел „***“ с ***, в района на кръстовището между булевард „***“ и булевард „***“ в гр.
В., навлиза частично в съседната дясна лента, като не пропуска и отнема предимството на
движещия се в нея автомобил марка „***“, модел „О.“, с ***, ведно със законната лихва
върху сумата от 3828,14 лева , считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
31.05.2021 г. и до окончателното изплащане на паричното вземане.
С писмена молба, приложена на л.126 –ти ищецът сам е констатирал, че е изписал
погрешно в иковата си молба размера на претендираното парично вземане от 3828,15 лева
вместо 3828,14 лв., като е отправил искането да се чете правилно сумата от 3828,14лв.
Обективирано е искане и да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни
разноски, като изрично е посочено, че се желае делото да бъде гледано в отсъствие на
ищеца, ако не се яви негов представител в откритото съдебно заседание.На последно място,
в уточнителната си молба ищцовата страна е посочила, че л.а. „ ***“, модел „О.“, с ***, към
датата на застрахователното събитие е бил застрахован при ищеца със застраховка
обективирана в полица № 19 -0300-412/5003848 със срок на действие от 00,00 ч. на
22.11.2019 г. до 24,00 ч. на 21.11.2020 г.
Ответникът от своя страна, в депозиран чрез адвокат Й. А. от ВАК със съдебен
адрес : гр .В., *** по реда и в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, отговор на искова молба,
изразява следното становище по предявената искова молба:
На първо място ответника намира предявения иск за процесуално допустим.
На второ място,ответникът счита предявения иск за неоснователен, като желае
отхвърляне на иска по следните съображения:
Твърди се от ответника,че на 05.06.2020 г., в гр. В., на бул. „***“, преди
кръстовището с бул. „***“ при управление на л.а. марка „*** ***“ с ***, реализирал ПТП с
движещият се в дясна пътна лента л.а. марка „*** О.“ с ***, собственост на ***.
Произшествието настъпило, след като водача на л.а. марка „*** О.“ с *** навлязъл частично
в лявата лента.
Ответникът оспорва всички твърдения, на които се основава искът.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е навел възражение за съпричиняване от страна на
водача на л.а. марка „*** О.“ с ***.
Оспорен е предявеният иск по основание и размер.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил иска, като е посочил, че е предявен в
2
завишен размер и че не отговаря на действително претърпените вреди.От исковата
молба, сочи ответника, че не ставало ясно, претендираната сума в размер на 3 828.15 лв.,
какво включва. Не ставало ясно, каква част от сумата е за труд, боя, материали, части.
Ищецът не бил конкретизирал получените увреждания, както и не било ясно как е
формирана претендираната сума в размер на 3 828.15 лв.Твърди се още от ответника,че
претендираната от ищеца сума не била съобразена със средните пазарни цени за
отстраняване на настъпилите вреди, действащи към датата на настъпване на
събитието.Твърди се още, че настъпилите вреди по л.а. „*** О.“ с *** са на значително по-
ниска стойност от претендираните.
Отделно от горното ответникът е оспорил представения Опис на щета №
0300/20/747/500874. Оспорва, че всички щети, както и степента йм на увреждане, описани в
Опис на щета № 0300/20/747/500874 са настъпили при процесното ПТП. Във връзка с
изложеното твърди, че искът е предявен в неоправдано завишен размер.
Ответникът оспорва и акцесорния иск за присъждане на законна лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.Оспорва изцяло
всички документи във връзка с образуваната щета №0300/20/747/500874.Оспорва Протокол
за ПТП № 1721403 и констатациите в него. Оспорва, че уврежданията са настъпили на
05.06.2020г.
Твърди се от ответника, че според съставения Протокол уврежданията по л.а. марка
„*** О.“ с *** били по предна и задна леви врати. Според описите по щетата, вече се
появявали като увредени детайли калник преден ляв, праг ляв и калник заден
ляв.Ответникът е оспорил и механизма на получаване на щетите.Същите,сочи
ответника,че настъпили след като водача на л.а. марка „*** О.“ с *** навлязъл частично в
лявата лента.Съдейки по броя, вида, характера и местата на отделните увреждания,
вероятността да е увредена цялата лява част на автомобила по описания в исковата молба и
Протокола механизъм, обобщава ответника, че била невъзможна. В тази връзка твърди, че
не е налице причинна връзка между деянието и твърдяните вреди.
В срока по чл.131 ГПК,както бе посочено и по-горе, ответника е направил
възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „*** О.“ с ***. Отв. Г.
сочи, че водачът на л.а. *** се движил с висока скорост, над максимално разрешената,
несъобразена с характера и интензивността на движението, поради което допуснал
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. При опита си да навлезе в съседна лява пътна лента
блъснал л.а. марка „*** ***“, с ***, който спрял преди светофарната уредба зад товарен
автомобил. ПТП не било настъпило поради преминаването на л.а. „*** ***“ в съседна пътна
лента, а поради конкретното поведение на водача на л.а. марка „*** О.“ - навлизане в
съседна лява пътна лента.
В условия на евентуалност, ако се приеме, че отв.Г. е преминал от една пътна лента
в друга, същият сочи, че следва да се има в предвид, че водача на л.а. марка „ *** О. “, с ***
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, с което е допринесъл за
настъпването на ПТП. Произшествието настъпило в условията на съпричиняване, при
нарушение от страна на водача на л.а. „ *** О. “ на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Нарушението на
тези разпоредби било в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат
по изложените по-горе доводи. Ответника е оспорил съставеният за процесното
произшествие Протокол за ПТП № 1721403. Същият този Протокол според ответника
имал характер на официален удостоверителен документ, само за лично установените от
полицейските служители и удостоверени в протокола обстоятелства - мястото на
произшествието, участници, месторазположението на автомобила и настъпилите по него
видими щети. Същият нямал доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението
на участниците непосредствено преди и по време на инцидента, поради липса на
непосредствено формирани впечатления на съставителя за тези факти, още повече, че в
3
случая такива констатации липсвали. Представеният протокол установявал единствено
настъпило на посочената дата деяние, но не и останалите предпоставки на деликта -
противоправно и виновно нарушение на Закона за движение по пътищата. Полицейските
органи ,твърди ответника, че не били възприели пряко инцидента, тъй като пристигнали на
местопроизшествието след настъпването му. В тази връзка ответника счита, че не е
осъществен фактическия състав на непозволено увреждане.Недоказани за ответника се
явявали и останалите предпоставки на деликтната отговорност.
Фактът на извършеното в полза на третото лице плащане, подчертава още
ответника в отговора на искова молба,че сам по себе си не е достатъчен да легитимира
ищеца като носител на регресно вземане срещу ответника, а неоснователността на
главния иск, водела до неоснователност на акцесорните претенции за лихви, с оглед на
което счита същите за неоснователни.
В проведеното по делото първо открито съдебно заседание адвокат Й. А. изрично е
заявил, че не оспорва извършеното плащане, заявява : „ че има плащане от единия към
другия „. Предвид гореизложеното, ответника желае съда да постанови Решение, с което да
отхвърли изцяло предявеният от ЗАД „А.Б.“ иск като неоснователен и недоказан. Моли да
му бъдат присъдени сторените в производството съдебно -деловодни разноски. В случай, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава минималните размери,
съгласно Наредба № 1 от 09.06.2005 г., още в отговора на искова молба, ответникът е
отправил искането същото да бъде намалено до минимално предвидения размер.Ответникът
от своя страна също е направил доказателствени иС. и изразил становище по представените
от ищцовата страна доказателства.
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание представител на ищеца
не се явява, но в писмена молба с рег.№ 7315/21.10.2022 г. подадена от адв.Ал.Б. САК,
процесуалният представител на ищеца желае съдът да уважи предявения иск ведно с
присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски съгласно списъка по чл.
80 ГПК, представен с предходна молба. Изрично е заявено и възражение за дължимост и
прекомерност на претендираните от страна на ответника разноски .
В същото съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.Й. А. от
АК В. моли съда да отхвърли предявения иск ведно с присъждане на сторените от ответника
съдебно деловодни разноски.Адв.А. е направил възражоение за претендирано адвокатско
възнаграждение от ищцовата страна.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото доказателства, съобразно твърденията и
възраженията на страните, за да се произнесе по същество на спора в съответствие с нормите
на чл.235 и чл.236 ГПК приема за установено и изяснено по делото от ФАКТИЧЕСКА и
ПРАВНА СТРАНА следното :
С доклада по делото съдът е приел, че предявените искове намират правното си
основание в нормите на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С доклада по делото
съдът е разпределил и тежестта на доказване между страните както следва : Съгласно
разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът е указал и на двете страни, че всяка една от тях следва да
установи и докаже твърденията си и възраженията си - т.е. фактите и обстоятелствата въз
основа на които черпи положителни за себе си права.На основание чл. 146 ГПК в тежест на
ищеца съдът е възложил доказването на следните релевантни за делото факти по предявения
иск а именно : За възникване на регресното вземане е било необходимо ищецът да установи
следните фактите, визирани в нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ. Съгласно разпоредбата на
чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу: 1.причинителя на вредата, в това число в
случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение,В тежест на
ищеца е било възложено да установи всички законови предпоставки за възникване в
4
негова полза в качеството му на застраховател по имуществена застраховка суброгационно
право срещу причинителя на вредите. Ищецът е следвало при условията на пълно и главно
доказване да установи следните елементи от фактическия състав на цитираната правна
норма: наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен с увреденото
лице с период на покритие към момента на настъпване на застрахователното събитие,
възникнало право на застрахования срещу причинителя на вредата и извършено валидно
плащане от застрахователя.В тежест на ответника съдът е възложил да установи и докаже
възраженията си свързани с твърдението, че не ответника е виновен за настъпване на
застрахователното събитие а водачът на л.а. „***“ модел „О.“ с рег.№ СВ 15 53 ВХ или че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат.Ответникът е следвало да установи и
докаже възраженията си против основанието на иска, установявайки различния механизъм
на настъпване на застрахователното събитие, изключващ вината на ответника или водещ до
извод за съпричиняване на вредоносния резултат. В тежест на ответника е било и да
установи и докаже възраженията си, че не всички щети по л.а.“ *** О.“ са били причинени
при застрахователното събитие, както и възраженията си за завишен размер на цената на
иска.По отношение на акцесорната претенция за заплащане на законната лихва съдът е
указал на ищцовата страна , че следва да установи и докаже, че ответника се намира в
забава, поради което дължи заплащане и на законната лихва върху главното вземане, като
установи и докаже началния период от който се претендира обезщетението по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.В тежест на ответника съдът е възложил да установи своите възражения, от които черпи
изгодни за себе си правни последици, в това число и направеното в срока за отговор
възражение за противоправно поведение на водача на МПС попадащо под хипотезата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП ,както и недължимост на акцесорното искане за присъждане на законна лихва.
Ангажираните от ищеца още с исковата молба писмени доказателства, оспорени от
ответника в срока по чл.131 ГПК ( протокол за ПТП № 1721403/05.06.2020 г.;
застрахователна полица № 19-0300/412/5003848; специални условия към застрахователна
полица № 19-0300/412/5003848; допълнение към застрахователна полица № 19-
0300/412/5003848; Общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без
релсови превозни средства; свидетелство за регистрация част II № *********;
уведомление за щети по МПС, щета №0300/20/747/500874; опис на щета №
0300/20/747/500874; приемо-предавателен протокол по поръчка № 385064/08.07.2020 г.;
фактура № ***/16.07.2020 г.; калкулация-ремонт № AZ385064/01.07.2020 г.; доклад по
щета № 0300-20-*********; справка за извършени плащания; преводно нареждане за
кредитен превод от 17.07.2020 г.; проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“; покана изх.№ 2-101-4101-3168/07.10.2020 г. за доброволно изпълнение на
регресна претенция по щета № 0300/20/747/500874; известие за доставяне.), приобщените
на листи от 135 – 145 заверени за вярност с оригинала копие на АНП образувани във връзка
с ПТП на 5.6.2020 г. на територията на тгр.В. с установен водач Е. П. Г. ЕГН **********,
мотивират съда да приеме за доказана следната фактическа страна на спора :
На дата 05.06.2020 г. в гр.В. , в 16:50 ч. на булевард „*** „ е възникнало ПТП при
следните обстоятелства : По булевард „***“, посока кварталите отв.Е. Г. управлявал
собствения си лек автомобил „*** „ „*** „ с ***, като преди кръстовището с бул. „***“, при
извършване на маневра престрояване от лява в съседна дясна пътна лента не пропуснал
движещия се в дясна пътна лента в права посока т.а. „*** „ „О. „ с ***, като се блъснал в
него и в спрелия в лява пътна лента за ляв завой наляво специален товарен автомобил „С. П
340“с ***,в резултат на което настъпило ПТП с материални щети .
На 05.06.2020 г. на ответника Г. е бил съставен АУАН Серия GA Акт № 241811 от
мл. автоконтрольор при ОД МВР В. , Сектор ПП / л.138/, като АУАН е бил подписан от Г. .В
цитирания АУАН е вписана изложената по–горе, възприета и от съда фактическа
обстановка, вкл. и че с действията си Г. виновно е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл.25 , ал.2, пр.1 ЗДвП – При извършване на маневра, която е
5
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не пропуска ППС , които се
движат по нея и реализира ПТП по ЗДВп . Видно от л. 137 – ми за извършеното на 5.6.2022
г. нарушение по чл.25, ал.2 , пр.1 ЗДвП, на Г. е било съставено Наказателно постановление
№ 20 – 0819 -00217 от ОД МВР В. С-р „ПП“ на 2.7.2020г. от Началник група към ОД МВР
сектор „ПП „ В., като на осн. чл. 53 ЗАНН и чл.179, ал.2 , вр. чл. 179, ал.1 , т. 5 пр. 4 от ЗДвП
на Г. е било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. НП е получено
лично от Г. на 3.7.2020 г., влязло в законна сила на 11.07.2022 г.
От л. 144 и л. 143 се установява че спрямо Г. са издадени АУАН и НП затова, че е
управлявал л.а. без застраховка „гражданска отговорност“, с което виновно е нарушил чл.
483 ,ал.1,т.1 КЗ и на осн. чл.53 ЗАНН и чл. 638, ал.1 т.1 , вр. чл. 461 т.1 КЗ му е наложена
глоба в размер на 250 лв.НП затова нарушение е връчено на Г. на 3.7.2020 г., влязло в з.с. на
11.7.2020 г.
Относимо напълно към спора по същество е приложеното заверено за вярност с
оригинала копие на Протокол за ПТП № 1721404 / 5.6.2020 г., находящо се на лист 140 – ти
по делото – част от АНП .
В протокола за ПТП и схемата съставени от мл. инсп.П.М. в 17.30 ч. на посочената
дата са вписани данните за участниците в ПТП – то, вината на водача на л.а. „*** ***“,
нанасянето на материални щети в резултат на ПТП-то по МПС - „*** О.“ с ***.
Установено и доказано е по делото от приложената на л. 9 -10 застрахователна
полица № 19 -0300/412/5003848, че автомобила „ *** О. „ с *** , собственост на *** ЕИК
*** е застрахован при застрахователя–ищец със застраховка „ Пълно Каско“, с обща
застрахователна сума 13723 EUR, със срок на валидност на застрахователния договор от
00,00 ч. на 22.11.2019 г. до 24:00 ч., 21.11.2020 г.
Видно от л. 26 – ти , на 08.06.2020 г. с писмено уведомление за щети по МПС,
заведено като щета № 0300/20/747/500874 водачът на „*** О.“ , управлявал същия при ПТП
– то -Г. М., е уведомила ищцовото дружество – застраховател, за настъпилото
застрахователно събитие на 5.6.2020 г. , към 16:50 , при което при навлизане в съседната
лента на участник 1 удря частник 2 отляво, като са били увредени следните детайли по
застрахования автомобил : „ калник – Пр. Л , Калник –Зад.Л , Врата- Л.Пр., Врата –
Л.зад.„.
От приложеното на л. 27 – ми заверено за вярност с оригинала копие на Опис на щета
№ 0300/20/ 747/500874 , приобщените на л. 30 -31 калкулации и на л. 33 доклад по щета от
калкулация на МПС специалист „ Автомобилно застраховане „ , за увреденото МПС „*** О.
„ с *** , ищцовото дружество е установило и приело, че по товарния автомобил размера на
причинената щета възлиза на общо 3828,14 лв.
Спор няма между страните , че е извършено плащане на сумата от 3828,14
лв.Вино от справката за извършени плащания, приложена на л. 34 – ти ,на 17.07.2020 г. по
щета № 0300/20/747/500874 е осчетоводен превод по фактура 41800299936 на стойност
3828,14 лв., към доверен сервиз. В същата връзка е представено и преводно нареждане към
„***“ / за което се установява при сравнение на доказателствата на л. 34,35 / че е доверения
сервиз , като в преводното нареждане от 17.7.2020 г. е вписана сума от общо 17734,83 г.
съгласно опис № 17987./л.35/. Установено е по делото също, че на 7.10.2020 г. ищецът А.Б.
Застрахователно АД , управление Ликвидация на щети, е поканил ответника да изпълни
паричното си задължение с покана за доброволно плащане с изх. № 2 – 101 – 4101- 3168
/ 7.10.2020 г. във връзка с цитираната щета и ПТП станало на 5.6.2020 г. по вина на
отв.Ем.Г. като водач на автомобил „Сузики *** „ с ***, нанесъл щети по автомобил „*** О.
„с ***, който е застрахован със застраховка КАСКО при ЗАД „А.Б.“ .С цитираната писмена
покана ищецът е поканил ответника за изплати на собственика на пострадалия автомобил в
размер на 3 828,15 лева за претърпените от него имуществени щети . На осн. чл. 410 , ал.1
6
КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД ищецът е уведомил ответника, че с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата , като ответника е бил поканен в 2 седмичен срок от получаване на писмената
покана за представи валидна полица ГО на автомобилистите към датата на събитието и
свидетелство за регистрация на МПС по ел.поща и да преведе по банкова сметка посочената
сума като посочи и основанието за плащане – вноска по щета № 0300/20/747/500874.
Изрично ответника е бил уведомен от ищеца – застраховател, че ако не извърши плащане
ищецът ще се насочи към реализиране на регресното си право по предвидения затова от
закона ред. Поканата за доброволно изпълнение е била адресирана до ответника и получена
от него видно от лист 38 – ми на 5.3.2020 г.
Именно липсата на извършено плащане от страна на ответника към ищеца е довело и
до това на дата 15.03.2021г. ищецът да предяви във ВРС регресната си искова молба . Спор
няма и че до момента ответника не е извършил плащане.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателства с оглед установяване и
изясняване на механизма на процесното ПТП, характера и вида на нанесените щети по
товарния автомобил .
Разпитан в качество на свидетел П. М. / л.150 и сл. / сочи пред съда , че работи като
мл. автоконтрольор в Сектор ПП В., като при предявяване на протокола от ПТП от 5.6.2020
г. заявява, че той е писал протокола, подписа върху протока е негов и потвърждава, че това ,
което е написано е вярно, но не може да се сети за случая. Същия свидетел е заявил, че
подписите на водачите на ППС са положени пред него и че той е съставил схемата за ПТП .
Вторият разпитан по делото свидетел Г. М. заявява пред съда, че през 2020
г.управлявала т.а. *** О. с *** и участвала в ПТП във В.. Свидетелката сочи, че ПТП-то е
станало при движение по бул.“***“, в близост до кръстовището с бул.“***“, около 17 ч.,
когато движението било натоварено .М. се движела в дясната лента в посока кварталите, а
другият участник в ПТП се движел в лявата лента, зад камиона и просто искал да мине
вдясно да може да продължи. Ударът настъпил в лентата, в която била М., цялата лява
страна на управлявания от М. автомобил – двете врати, преден и заден калник били
увредени, дошли от КАТ съставили протокол . В разпита си пред съда св.М. е потвърдила,
че подписа на участник 2 в протокола за ПТП, като и подписът и почеркът в уведомлението
за щета са нейни .Същата свидетелка е завила, че към него момент товарния автомобил
който управлява е бил фирмен, на лиизнг още неизплатен , а след ПТП –то изнесла
автомобила който управлявала извън кръстовището , понеже било много натоварено, а по –
късно самата тя занесла автомобила в сервиз на ***, където възстановили същия .Според
свидетелката не удара бил силен, а щетата била голяма .
За пълното изясняване на фактическата страна на спора по делото е допусната и
проведена САТЕ , както и допълнителна САТЕ , възложени и изготвени от вещото лице
инж.Хр.К..
Спорни по делото между страните са заключенията на вещото лице не относно
механизма на ПТП - то , а относно стойността на причинените по товарния автомобил ***
щети.
В основната САТЕ вещото лице К. определя пазарна стойност, необходима за
възстановяване на щетите по увредения автомобил „***“ като общо 1 246,32 лв. с ДДС при
средна пазарна цена на труда 16,80 лв. с ДДС за 1 нормочас , като взема предвид цените за
труд в автосервизите „Авто елит 2006“ – 20 лв. с ДДС за 1 нормочас, ***„ -16 лв. и *** „
14,40 лв.В т.4 от основната САТЕ в. л. К. дава заключението, че след запознаване с
материалите по делото е установил , че ремонта на процесния т.а. е бил извършен от ***.
ЕООД, издадената фактура от ***. ЕООД на *** ООД била на стойност 1 568,45 лв. В
т.5 от основната САТЕ вещото лице представя в табличен вид отговор на въпроса възможно
7
ли е да се извърши ремонт на процесния автомобил като предна лява врата и преден ляв
праг бъдат ремонтирани , а не подменени с нови и ако е възможно да бъдат ремонтирани
процесните детайли , в.л. да посочи стойността на ремонта по цени на сервиза, извършил
ремонта на автомобила, т.е. ако друг сервиз е извършил ремонта, по неговите зени, ако този
сервиз, който е издал фактурата има сервиз, то неговите цени, просто да не е с подмяна а с
ремонт на процесните детайли . Вписвайки в таблица пет фротнови опции , вещото лице
сумира цената за труд и материали за от ремонтиране на т. а. като сбора от 856,92 лв. плюс
462,89 лв., възлизаща на 1 319,81 лв.с ДДС.
От допълнителното заключение на в.л.К. (л. 222-224 ) е видно, че според инж.К. : 1.
Сумата от 2719,84 лв. с ДДС е пазарната стойност за възстановяване на щетите по
увреденото МПС , към момента на настъпилото застрахователно събитие , след като се
вземат предвид доказателствата по делото /а и при посочена от в.л. средна пазарна цена на
труда 16,80 лв. за 1 нормочас – л. 223/. 2. В.л. К. дава заключението , че на 11.10.2022 г.
около 15,40 ч. му бил предоставен за оглед автомобила „*** О. „ с ***, а от извършения
оглед в.л.установило, че предната лява врата е възстановена, но не може да се установи дали
същата е подменена с нова или е възстановена увредената врата . Сочи се от в.л. , че след
разговор с представители на ЗАД „А.Б.“ , „***“ ООД и „***.“ ЕООД се установило ,че не е
налична увредената предна лява врата на л.а. *** , поради което и инж. К. обобщава, че
експертизата не може да отговори на въпроса дали вратата е подменена, заменена с
нова, същата ли е или е поставена друга на нейно място като замяна. 3. След извършен
оглед на вратата вещото лице е следвало да установи може ли вратата да се отремонтира. За
да отговори на този въпрос инж.К. сочи,че трябва да извърши оглед на увредената врата, а
същата до момента не му предоставена . 4. На 12.10.2022 г. около 15,40 ч. на вещото лице
бил предоставен за оглед процесния автомобил „***“, като от извършения оглед вещото
лице установило, че прагът на автомобила не е подменен, а е възстановен , като имало
наслояване на кит, превишаващ нормата . На 5-то последно място инж.К. дава отговор на
въпроса след оглед на процесния автомобил може ли да се отремонтира автомобила . След
запознаване със снимковия материал по заведената щета, извършен оглед на автомобила
вещото лице К. дава заключение че прагът на процесния автомобил може да се
ремонтира и че прагът е ремонтиран.
При така изложеното по-горе,съдът прави следни изводи от правна страна :
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя
на вредата. За да бъде успешно проведен предявеният иск, с правно основание чл. 410, ал. 1,
т. 1 от КЗ на застрахователя по имуществена застраховка срещу деликвента следва да бъдат
установени елементите на фактическия състав на суброгационното право и непозволено
увреждане: имуществена застраховка, застрахователно събитие, причинено от трето лице, т.
е. непозволеното увреждане (1. деяние (действие или бездействие), 2. противоправност на
деянието, 3. вреда, реално претърпяна, 4. причинно - следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното),
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.
Неоснователни намира съда наведените от ответника възражения в отговора на
искова молба които имат правоизключвкащ характер, както и възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат .
Увреденият и ищецът – застраховател са имали валидно сключен застрахователен
8
договор „Пълно Каско“, при обща застрахователна сума 13723 евро, със срок на действие
22.11.2019 – 21.11.2020 г. с покрит риск ПТП, въз основа на който е било изплатено
застрахователното обезщетение в размер на точно цената на иска- 3828,14 лв.
Фактът на плащане и платената цена съдът намира за доказани на база приложената
на л. 29 –ти и представена от ищеца в заверено за вярност с оригинала копие на фактура №
*** /16.7.2020 г. издадена от „*** „ ЗАД към „***“ ООД ( включваща сбора от 1,840.12 лв.
за материали и 1,350 лв.за труд , всичко общо 3190,12 лв., ДДС 638,92 лв., обща сума за
плащане 3,828,14 лв. )
Спорен пред съда е механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие,
вкл. наличието или отсъствието на противоправно, виновно поведение от страна на сочения
за деликвент водач на л. а.“*** ***“ – отв.Г., както и дали е бил извършен ремонт на
увредения автомобил ***, подменени ли са врата и прага с нови или отремонтирани .
Според безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, обективирана в
решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д.
№ 395/2008 г.; решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на Второ т. о.; решение
№ 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на Първо т. о.; решение № 24 от 10.03.2011 г. по
т. д. № 444/2010 г. на Първо т. о.; решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г. на
Второ т. о.; решение № 227 от 12.02.2014 г. по т. д. 0 769/2012 г. на Първо т. о.; решение №
73 от 22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на Първо т. о. и др., констативният протокол за
ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от длъжностно лице на
полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП, вр. с чл. 2, т. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, какъвто е представеният по делото, съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти при огледа,
относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участници в
ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци, маркировката на
местопроизшествието и др., като спрямо последните той се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила.
Неоснователно е възражението на ответника Г.,сторено в срока по чл.131 ГПК, че не
следва да се цени приложения по делото протокол за ПТП . Протоколът е подписан от
участниците в ПТП и от длъжностното лице.В протокола за ПТП са посочени като причини
за настъпване на произшествието, че моторното превозно средство, управляваното от
ответника е причинило ПТП – то , увредило застрахования при ищеца автомобил .
Процесният протокол ответника не е оспорвал, че не е подписан от него , а от копията
на протокола се констатира, че за участник 1 е налице подпис на ответника, респективно
протоколът има доказателствена сила относно съдържащите се неизгодни факти за него.
Досежно механизма на пътнотранспортното произшествие по делото са приобщени
гласни и писмени доказателствени средства. Показанията на свидетелите разпитани по
9
делото са и преки и непосредствени и напълно кореспондиращи помежду си . Показанията
на водачката на лекия автомобил „*** О.“ са и логични, непротиворечиви, взаимосвързани и
кореспондират както помежду си, така и с отразеното в писмено доказателство - протокол за
ПТП. Разпитаният по делото свидетел – съставител на протокола за ПТП, реално е
потвърдил вече отразеното в самия протокол за ПТП , уточнил че точно той е „рисувал
схемата „ в протокола № 1721403. От показанията на свидетелката М. се установява
механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие, а именно, че същото е
настъпило вследствие на удар на л.а. *** ***, управляван от отв.Г. в лявата част на л.а. *** ,
управлявана от М. в лентата за движение на М., при опит на Г. да извърши маневра
пристрояване.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св.М. като непротиворечиви,
убедителни и преки, напълно кореспондиращи и с вписаното в протокола за ПТП . Данни
затова М. да е спомогнала по някакъв начин за настъпване на ПТП - то , от анализа на
писмените и гласните доказателства по делото не се установяват .
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство
при извършване на маневра , която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента , е длъжен да пропусне пътните преводни средства , които се движат по нея .
Нарушението на чл.25, ал.2 ЗДвП от страна на отв.Г. за съда е безспорно установено
от Протокола за ПТП, показанията на свидетелите по делото , а и нещо повече – на база
издадените на Г. АУАН и НП, които са и влезли в законна сила.
Преценени в съвкупност, така посочените доказателства, единно и непротиворечиво
сочат на виновно извършено от страна на ответника противоправно поведение, в резултат на
което са причинени вреди – имуществените щети по автомобила марка „***“, модел „О.“,
застрахован при ищеца с валиден застрахователен договор „Каско „ , клауза „Пълно „ .
Поради гореизложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че е доказан
фактическия състав визиран в нормата на чл. 410, ал.1 т.1 КЗ .
По отношение на въпроса затова кои и какви щети са били причинени на процесния
автомобил *** О. по делото от събраните писмени доказателства като заведеното
уведомление за щета, опис щета , калкулация щета се налага единствения извод, че щетите
са били по лявата част на автомобила , които е логично да се появят при удара на двете
МПС- управлявани от отв.Г. и св. Минева.Увреди са били предна лява врата , задна лява
врата, преден ляв калник, заден ляв калник и нито един друг детайл по автомобила . Тези
щети са вписани и в описа на л. 27, респ. включени в калкулацията, извършена от ищеца .
Фактът, че „***. „ ЕООД е издало първичен счетоводен документ / /л.219, 220/
на13.7.2020 г. за сума 1568,45лв. като част от преводно нареждане от общо 53471,68 лв. към
„Еуратек Авто“ ЕООД не води автоматично до извод, че поръчката по щета
0300/20/747/500874 , заведена при *** с номер *** не е изпълнена или че не са било
извършено пълно възстановяване на автомобила „***“. Действително по делото са събрани
данни за извършено плащане от ищеца към „*** „ ЕООД на сумата от 3828.14лв./л.34/ ,
10
което обуславя извод ,че ищецът е установил и доказал твърденията си че е платил за
пълното отремонтиране на щета на доверения сервиз „***“ ЕООД по процесната щета точно
3828.14 лв. , с което неоспорено впрочем плащане е доказан и последния елемент от
фактическия състав на регресния иск на ищеца .
Отношенията между договорения сервиз на ищеца и подизпълнител/и на поръчката
всъщност според настоящия състав не опровергават нито твърденията на ищеца нито
доказания по делото факт , че увредения автомобил е отремонтиран . Спорно е между
страните дали действително са били подменени увредената предна лява врата и праг , но
липсата на запазени увредени части, установена чрез САТЕ , вероятността според вещото
лице да не е извършена подмяната с нови, не прави възраженията на ответника нито
основателни нито доказани. Това е така, т.к. съгласно трайната съдебна практика дори и при
най-голяма вероятност не е налице пълно доказване а и застрахователното събитие е
настъпило на 05.06.2020 г.
Ето защо, при събраните по делото и писмени и гласни доказателства, кредитираната
от съда съдебно - автотехническа експертиза – основна и допълнителна, но в частите в
които кореспондира с останалите писмени и гласни доказателства съдът приема че е
доказан факта на настъпване на застрахователно събитие, вината на ответника, причинените
щети по увредения автомобил ***, пряката причинно - следствена връзка между щетите и
виновното поведение на ответника, а от там следва и извода ,че искът на ищеца е доказан и
по основание и по размер .Съдът не кредитира заключенията на в.л.К. в експертизите в
частите в които сочи на първо място цена на труда далеч под обичайно приеманите за гр.В.,
различаващи се значително от средна пазарна цена за един нормочас, както и в частите в
които дава предположения . С оглед горното , съдът намира, че застрахователят - ищец още
при огледа на увредения автомобил и съставяне на опис заключение по щета правилно е
определил броя , вида , характера и степента на увредени детайли по застрахования
автомобил и след като е изплатил сумата от точно 3 828,14 лв. за отремонтиране на
автомобила, доказаното дори и чрез САТЕ отремонтиране на автомобила, липсата на
плащане от отв.Г. към ищеца, е налице фактическия състав на чл.410 , ал.1 т.1 КЗ ,поради
което и главния иск следва да бъде уважен , така както е предявен .
По отношение на цената на иска, съдът се съобразява и обстоятелството , че с
уточнителната молба на ищеца приложена на л. 126 –ти по делото , в която ищецът сам е
установил допусната техническа грешка при изписване на цената на иска, макар и с 1
стотинка , като уважава иска за цената от 3 828,14 лв. – заплатеното от ищеца парично
вземане.
На последно място по делото е доказано, че ответникът не е извършил плащане,
поради което и с неизпълнение на задължението си е изпаднал в забава по см. на чл. 86 ЗЗД.
В случая ищецът търси и заплащане на законната лихва не от по-ранен момент от този на
сезиране на съда, което обуславя и извод за основателност на акцесорното искане- правна
последица от изхода по главния иск.
На последно място, приемайки иска за доказан и по основание и размер съдът дължи
11
произнасяне по въпроса за отговорността за разноските.
Изхода на спора налага присъждане на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца на
реално сторените от него разноски пред настоящата инстанция.
В списъците по чл. 80 ГПК представяни от ищеца е видно, че се претендират
следните разноски : 152 ,12 лв. за платена държана такса, 150 лв. депозит за САТЕ , 60 лв.
депозит за призоваване на двама свидетели , 100 лв. за допълнителна САТЕ и 597,56 лв.
адвокатско възнаграждение. Общия размер на претендираните от ищеца разноски възлиза на
1059,68 лв. Приложените по делото доказателства свидетелстват за вида и размера на всеки
един от претендираните от ищеца, реално извършени разходи по делото, поради което и
съдът присъжда пълния размер на същите в полза на ищеца и в тежест на ответника. В тази
връзка възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно . Това е така,
т.к. по вече отменената Наредба 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в случая минимума на адвокатско възнаграждение е равен на 597,57 лв. с
включен ДДС. При тези обективни данни съдът присъжда в полза на ищеца сумата от
1059,68 лв. сторените от ищеца съдебно – деловодни разноски пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес : гр.В., ул. „ Д-р А. „ № * ДА
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителните директори А.А. и О.П., представлявано
от адвокат А. Б. от САК, със съдебен адрес *** , СУМАТА от 3828,14 лева (три хиляди
осемстотин двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки) - представляваща регресно
вземане във връзка с изплатено с преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.2020г.
застрахователно обезщетение по щета № 0300/20/747/500874, образувана по повод
настъпило ПТП на 05.06.2020 г., причинено по вина на Е. Г., който управлявайки МПС
марка „***“, модел „***“ с ***, в района на кръстовището между булевард „***“ и булевард
„***“ в гр. В., навлиза частично в съседната дясна лента, като не пропуска и отнема
предимството на движещия се в нея автомобил марка „***“, модел „О.“, с ***, ведно със
законната лихва върху сумата от 3828,14 лева , считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 31.05.2021 г. и до окончателното изплащане на паричното вземане, на осн. на
чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответника Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес : гр.В., ул. „Д-р А. „ № * ДА
ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество ЗАД „А.Б.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителните директори А.А. и О.П., представлявано
от адвокат А. Б. от САК, със съдебен адрес *** СУМАТА от общо 1059,68 лв.( хиляда
петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки ) - сторените от ищцовата страна съдебно
– деловодни разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК .
Съгласно чл.127, ал.4 ГПК присъденото в полза на ищеца парично вземане може да
бъде платено по посочения от ищеца начин – по банков път, по банкова сметка, водена при
*** с реквизити IBAN *** , ВIC *** .
12
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните в двуседмичен
срок, считано от получаване на преписа пред Окръжен съд В..
Препис от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм представители.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
13