Р
Е Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2022 г.
гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-6ТИ СЪСТАВ, в
открито съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
участието на секретар Антоанета Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско
дело № 3455 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 362-364 ГПК.
Образувано възоснова на предявени в условията на обективно,
кумулативно съединяване, конститутивни искове с правно основание чл. 19, ал.3
от ЗЗД и с обща цена 243 434.30 лева
формирана като сбор от данъчните оценки на всеки от самостоятелните обекти на правото
на собственост – земя с идентификатор
68134.1936.651.1.3, втори етаж от жилищна сграда 68134.1936.651.1.2 и гараж с
идентификатор 68134.1936.651.1.3.
Предмет на делото е
обявяване за окончателен предварителен договор за прехвърляне на права на собственост
срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 14.02.2019 г. с нотариална
заверка рег. № 467/2019 г на подписите на договарящите страни, а именно Д.С.С.и
П.П.С., извършена от нотариус № 142 с район на действие гр. София.
Страни в производството са ищец П.П.С.
и ответници С.К. С. и М.К. С., универсални правоприемници на Д.С.С., б.ж. на
гр. София, починал на 14.06.2019 г. , който е страна по процесния договор.
В исковата молба, ищецът С. твърди, че
с покойния С. са били съседи. Обитавали различните етажите на една и съща къща.
След смъртта на съпругата на С., С. започнал да му помага в в домакинството, да
се грижи за ежедневните нужди, да извършва ремонти в жилището му и да го
издържа чрез заплащане на ежемесечна парична сума. Твърди, че грижи в този обем
е извършвал от 2016 г., а от сключване на договора през февруари 2016 г. до
датата на смъртта е заплащал и издръжка в размер на 300 лева месечно. С
договора от 14.02.219 г. С. се задължил да прехвърли собствеността върху
притежаваните недвижими имоти с горепосочените идентификатори, а С. да го гледа
и издържа, както е правил това и преди сключване на договора. Страните са се
уговорили, да сключат окончателен договор след набавяне на документи, които са
необходими за представяне пред нотариус. С. излага, че след настъпване на факта
на смъртта на С. - 14.06.2019 г., неговите наследници са отказали да изпълнят
поетото от наследодателя им задължение и с този отказ обосновава правен интерес
от предявяване на иск с пр. основание чл. 19, ал.3 от ГПК, като поддържа и становището,
че е изправна страна по процесния договор.
Ответниците С.и не оспорват
качеството си на универсални правоприемници на Димитър С. и съответно
собственици на обектите на спорни права, но в писмен отговор и в течение на
цялото първоинстанционно производство оспорват пасивната си материално правна
легитимация, като считат, че след като не са положили подписи върху
предварителния договор, не са носители на задълженията поети от наследодателя
им към С.. Считат, че възмездният характер на задължението, поето от С. не се
разпростира върху наследниците на С., тъй като договорът е сключен с оглед
личността. Считат, че възмездния характер на договора не е налице по отношение
на тях, поради което не са носители на насрещното задължение да прехвърлят
собствеността. С писмения отговор, ответниците не са възразили срещу
основателната на иска, поради неизпълнение от страна на С. на поетото от него
задължение за издръжка и гледане. Единственото възражение, относно изправността
на С. по процесния договор е относно поетото от него задължение да се снабди с документи
за окончателно изповядване на договора в нотариална форма.
Съдът с определение от 18.02.2020
г., постановено по реда на чл. 140 от ГПК е разпределил доказателствената
тежест, а в съдебно заседание е допълнил и възражението на ответника за неизправност
на ищеца по договора свързано със снабдяване с документи за нотариалното
изповядване на окончателния договор.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото писмени
гласни доказателства преценени по отделно и в съвкупност съобразно материално
правните норми, регламентиращи процесните отношения, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Правото на собственост върху недвижимите имоти принадлежи на Д.С.С.към датата на неговата смърт 14.06.2019
г. Приживе, той се легитимира като собственик на недвижим имот – празно дворно
място с площ от 1760 кв.м., придобито
чрез покупко-продажба през м. май 1970 г., а в последствие през м. ноември 1970
г. е придобил по регулация още 80 кв.м.
придадени към същото място, представляващо парцел XI-222 в квартал 173
а, по плана на Красно село – Боянско. През
м. февруари 1983 г. Съпрузите Д.И С.С.и, са прехвърлили на Д. С.по време на
брака на същата с П.С. 400/1760 кв.м. от същия имот, срещу задължението да ги
гледат и издържат, но договорът е бил разварен по съдебен ред. С нот. Акт 46/83
г. Д.С.С.продава на Д. Д.С.първи етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена
площ от 90 кв.м., без дворното място върху което е построена сградата. През 2007 г. Д.С.С.се е разпоредил, чрез
покупко-продажба с имот с площ от 354 кв.м., представляващ ПИ 650, част от
парцел XI-222 в квартал 173 а, по плана на Красно село –
Боянско, а през 2009 г. е признат за собственик на УПИ № XIV-651 от кв. от кв. 173 а по плана на гр. София, р-н Витоша,
местност „Гърдова глава“ с
административен адрес – ул. 621, № 3 с площ от 1480 кв.м. заедно с ограда и
плодни дръвчета.
Предвид
презумпцията на чл. 92 от ЗС и данните от нотариалните актове следва, че към 1983 г. в имота е съществувала
двуетажна жилищна сграда, а към датата на сключване на процесния договор
14.02.2019 г., собственик на втория жилищен етаж с идентификатор 68134.1936.651.1.2 е Д.С.С.. Той е притежавал и собствеността
върху земя с идентификатор 68134.1936.651 върху която е построена
сградата, втори жилищен етаж от нея с 68134.1936.651.1.2 и ½ ид. Част от
общите части на цялата сграда и изключителен собственик на гараж с
идентификатор 68134.1936.651.1.3.
След неговата смърт, настъпила на 14.06.2019
г., правото на собственост преминава по наследяване върху неговите племенници,
ответниците С.К. С. – Д. и М.К. С.. Универсалното правоприемство, което произтича от наследяване определя
материално правната легитимация на наследниците както относно правото на
собственост, така и относно задължението да прехвърлят собствеността, ако се
установят останалите предпоставки за обявяване на окончателен сключения от
наследодателя им предварителен договор.
Договорът от 14.02.2019 г. е в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
договарящите страни. Авторството на документа не е спорно, както не е спорна и
неговата действителност. Относно съдържанието, не е спорно и от документа се
установява, че договорът е двустранен, възмезден, а обектите на правото на
собственост и на насрещното задължение
за издръжка и гледане са индивидуализирани. Договорът не съдържа уговорка за
срок на изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, но е
сключен под условие – след набавяне на документи, необходими за прехвърляне на
собствеността. Сбъдване на условието е уговорено в тежест на ищеца, който е бил
снабден от собственика с изрично пълномощно за необходимата представителна
власт. С процесния договор, наследодателят на ответниците се е задължил да
прехвърли собствеността върху индивидуализирани обекти, съответни на
установените по-горе права. Договорът съдържа подробно описание на хронологията
на придобиване и индивидуализация на документите, които удостоверяват права, в
това число и гражданското състояние на С. към момента на придобиване и към момента
на сключване на договора. Поетото с договора насрещно задължение, което определя
вида на договора като възмезден задължава С. да осигури спокоен и нормален
живот на прехвърлителя и да заплаща издръжка в размер на 300 лева месечно срещу
разписка, да се виждат лично по два-три пъти дневно, и да разговарят, да
пазарува всичко, от което има нужда прехвърлителя, включително но и не само
храна, консумативи, лекарства, да почиства жилището, което обитава- лично или
със съдействието на трето лице, както ида помага във всички ремонтни и
поправки, а в случай, че здравословното състояние се влоши до степен да изисква
постоянна грижа, да избере подходящо лице – професионалист, с което да сключи
договор по който да заплаща предоставената услуга. В Раздел II, т.2 от договора се съдържа
изявление на прехвърлителя, с което признава, че описаните задължения се
изпълняват от бъдещия преобретател, считано от 2016 г.
Видно от заявка за провеждане на траурен ритуал, такъв е
заявен от преобретателя по договора, а именно ищеца П.П.С.. Той е задълженото
лице за цената на погребаната услуга / заявка от 14.06.2019 г. и фактура № 9 от
17.06.2019 г. / и е представил документ за плащане – касова бележка за сумата
от 790 лева. В държане на ищеца е Епикриза
от издадена от УМПБАЛ „Света Анна“ АД София, събрана като писмено доказателство
по делото, съдържанието на която сочи, че С. е постъпил в болница на 10.06.2019
г. в 22:42 часа с диагноза – остра бъбречна недостатъчност хиперрурикемия,
хроничан обострен пиелонефрит, десноцентлана нефросклероза, бенигнена простатна
хиперплазия, тежкостепенна анемия, без данни за остър мозъчен инцидент, който е
изписан на 14.06.2019 г. в оптимално подобрено състояние.
Не е спорно между страните, че ищецът е собственик на първи
етаж от жилищната сграда и като такъв през м. февруари 2019 г. е сключил договор
за изработка – ремонт на обща част на сградата /покрив и под покривно
пространство изцяло за своя сметка, за сумата от 9800лева, които са били платени
в брой на 02.04.2019 г. и възоснова на друг договор е извършен ремонт на общата
водомерна шахта. Представен е писмен договор и за извършена подмяна на дограма
в жилището на прехвърлителя, чиито разход е останал за сметка на преобретателя.
Ответниците не твърдят, че в качеството си на универсални правоприемници са
заплатили цената на вложения труд, но оспорват, че плащанията са извършени от
задължения за издръжка и гледане.
Представени са разписки за получени суми в размер на по 300
лева всяка, за времето от м. 01.2016 г. до 17.03.2020 г включително, които
носят подписа на Д.С.С.. Документите са оспорени от ответниците относно
авторството на подписа на техния наследодател и от заключението по СГЕ, представена от вещото
лице Св. Х. и прието като доказателство по делото, се установява, че
извършеното изследване се базира на ограничен сравнителен материал и не може да
обоснове категоричност, че подписът е или не е
поставен от С.. Предвид обаче изявлението на последния, съдържащо се в
текста на договора с нотариална заверка на подписа, че от 2016 до 14.02.2019 г.
е получавал издръжка в пари и в натура, то следва, че за този период фактът на
престация е установен. Доказването за плащане на издръжка в този размер до
14.02.2019 г. е пълно и главно, тъй като е налице извънсъдебно признание,
извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписа на лицето получавало
издръжката. За периода от 14.02.2019 г. до 14.06.2019 г. изплащането на
издръжката не е доказано пълно и главно, но не е и оспорено успешно, поради
което съдът, съобразно правилата на вътрешното убеждение, основано на
съвкупността от останалия доказателствен материал и липсата на насрещни
твърдения, че издръжката е осигурявана от роднини на С. приема, че ищецът е
изпълнявал задължението си в тази част от договора.
Възоснова на събраните
гласни доказателства, чрез разпит на свидетелитеЛ.и Николова, чиито показания
съдът кредитира като основани на многогодишни непосредствени и
впечатления, непротиворечиви с останалия
събран по делото доказателствен материал и помежду си, се установява, че С. и С.,
като обитаващи една и съща сграда са имали първоначално добри съседски, а в
последствие и близки отношения. Връзката им станала по-сплотена след като С.
загубил съпругата си и започнал да се затруднява да се грижи за себе си поради
старост. Според показанията на свидетеля Лазаров, съсед и на двете страни по
договора, С. извършвал освен ремонти в имота на С. и лична компания на
възрастния си съсед. Подпомагал го когато е било необходимо да получи пенсия,
да посети банка. В последната година от живота на С., преди смъртта си, той престанал
да излиза от дома сам. Винаги бил придружен от С.. Свидетелите не са виждали
друг, освен С. да се грижи или да посещава С.. След като се разболял и бил
приет в болница, С. посещавал С. по три пъти на ден, а свидетелят Л.е дал кръв
за С. по молба на С.. След изписването С. завел С. в дома му, където той
починал. Св. Николова, приятелка на сем. С.и колега на П.С., познава съседа им С.
и знае, че семейството има ангажимент към неговата издръжка и гледане, защото е
сам и възрастен. Очевидец е на присъствието на С. в дома на С., в приготвянето
на храна и лекарства за него. На свидетелката не е известно С. да имал роднини
или други хора, на които да разчита за помощ и грижа.
От правна страна, потестативното правото да поиска сключване на окончателен
договор принадлежи на изправна страна, но не е насочено срещу неизправна, която
отказва сключване на окончателен, а е насочено към постигане на правните
последици на съдебно решение, което замества обещания договор, независимо от
причините за не сключването му. Затова и искът е конститутивен, а не
осъдителен. В случая, целта на съдебното
решение е да замести обещаното правоотношение, затова и правната теория приема,
че всякакви предавателни договори, вкл. и обещания за прехвърляне на
наследство, могат да бъдат предмет на инициираното производство. Обещаният договор за издръжка и гледане е писмен,
двустранен, възмезден, действителен. Възраженията обосновани от ответниците в писмения отговор, не включват в спора възражение за неизпълнение на основната
престация – издръжка и гледане, затова и допуснатата СГЕ е неотносима към
предмета на доказване, очертан в определението на съда, постановено по реда на
чл. 140 и допълнено в първото по делото открито съдебно заседание. Съдът не цени заключението на вещото лице,
освен като неотносимо и като безсъдържателно, тъй като от него не може да се
изведе конкретен, макар и ирилевантен факт. Вещото лице в съдебно заседание
поддържа тезата, че в подписите поставени върху разписките има съвпадащи и
несъвпадащи елементи, съответни на ограничен сравнителен материал. От събраните
гласни и писмени доказателства, се установява, че С. е бил възрастен човек, за
който от 2016 г. грижа е полагал само и единствено неговия съсед С. и то в
обем, който съответства на Раздел II, т.2 от договора сключен на
14.02.2019 г. , а след сключване, отношенията им са останали същите до смъртта
на С.. Последният е починал в дома си, след като е изписан от болницата, където
е бил отведен и прибран от С., а в периода на болнични престоя посещавам само
от него, три пъти дневно. От съвкупността на събраните доказателства, съдът
приема, че С. е изпълнявал поетите задължения към С. до неговата смърт в пълен
обем, като е организирал и заплатил траурния ритуал за неговото погребение.
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира , че искът е допустим, предявен при
наличието на правен интерес от активно легитимирана страна – преобретателя на собствеността
по предварителен договор за прехвърляне на собственост срещу изпълнявано в
пълен обем задължение за издръжка и гледане. Процесният предварителен договор,
отговаря на законовите изисквания за редовност на предварителното съглашение с
оглед възможността, същото да бъде обявено за окончателно – писмена форма,
страни, индивидуализирани имоти по площ, местонахождение, граници, насрещно
задължение. Постигнатото съглашение е валидно, доколкото с подписване на
договора, страните са демонстрирали воля да се обвържат от неговите клаузи за
продажба, съответно за прехвърляне на собствеността. С така извършената
проверка за форма и съдържание на договора, както и за принадлежността на
правото на собственост в отчуждителя,
съдът приема, че договорът е действителен, сключен в изискуемата форма и
съдържащ всички съществени елементи от минимално необходимото съдържание,
основан е на притежавани права на собственост и може да породи желаните с
решението правни последици. Необосновано е възраженията на ответниците, че
облигационната връзка е прекратена със смъртта на наследодателя и тя не може да
поради правни последици.
На
основание чл.364, ал.1 от ГПК ищецът - преобретател, получаващ титул за
собственост, възоснова на влязло в законна сила съдебно решение, следва да бъде
осъден да заплати държавата такса по прехвърлянето на имота, съобразно т.8 от
Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност
и чл.96 от ЗННД. Задължението е към СГС и е в размер 1220.84 лева, определен на
базата на данъчните оценки на обектите на правото на собственост 243 434.30 лева. Съобразно действащите нормативни изисквания, в тежест на ищеца,
преобретател в правото на собственост е да заплати и местен данък по чл. 47, ал.2 от ЗМДТ към Столична Община в размер на 3 %
от продажната цена, които е в размер на 7 303.03
лева. Предвид изхода от спора, в тежест на
ответниците следва да бъдат присъдени направените от ищеца разноски, в размер на
4177.77 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор за прехвърляне на права на собственост срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 14.02.2019 г. с нотариална заверка
рег. № 467/2019 г на подписите на договарящите страни, а именно Д.С.С., б.ж. на
гр. София, починал на 14.06.2019 г. и П.П.С.,
извършена от нотариус № 142 с район на действие гр. София, по силата на който Д.С.С.се е задължил да прехвърли на П.П.С.,
собствеността върху самостоятелните обекти на правото на
собственост – земя с идентификатор
68134.1936.651.1.3, втори етаж от жилищна сграда 68134.1936.651.1.2 и гараж с
идентификатор 68134.1936.651.1.3., срещу задължението да получи издръжка и
гледане, на основание чл.
19, ал.3 от ЗЗД, по иска на П.П.С. с ЕГН ********** *** срещу
наследниците на Д.С.С., б.ж. на гр. София, починал на 14.06.2019 г., а именно С. К. С. с ЕГН **********
*** и М.К. ***, по право на заместване от К.С.С., починал на 12.01.2009 г.
ОСЪЖДА П.П.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС сумата от 1220.84 лева,
представляваща такса за прехвърлянето на недвижими имоти,дължима по чл.8 от Тарифата за нотариалните такси към
Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД, на осн. чл. 364 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА П.П.С. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Столична Община
сумата от 7 303.03 лева, представляваща местен данък за продажба на
недвижими имот, на осн. чл. 44 и сл. от ЗМДТ.
На основание чл. 115 от ЗС,
решението следва да бъде вписано в службата по вписвания при АВ – София, в шест
месечен срок от влизането му в законна сила.
Заверен препис от решението ще се
издаде след влизането му в сила и при условие, че П.П.С. с ЕГН ********** ***, представи
доказателства за изпълнение на задълженията си за заплащането на дължимата
нотариална такса, за заплатен в местен данък по чл.47, ал.2 от ЗМДТ и представяне на удостоверение, в което е отразена липсата на задължения за
имота или доказателство за тяхното плащане.
ОСЪЖДА С. К. С. с ЕГН ********** *** и М.К. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от 4177.77 лева, представляваща
сбор от направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните.
Съдия
в СГС: