Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 08.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.К. , като
разгледа гр.д. №8969 по описа на СГС за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно правомощията й в чл.186 ал.3 ГПК и правата по чл.379 и сл ГПК Комисията за защита на потребителите е
предявила срещу „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК ******* колективни искове :
-
за прогласяване
за нищожна като неравноправна на основание чл.148 ал.1 т.4 ЗЗП във вр.чл.143
ЗЗП на чл.7.2 от Общи условия за предоставяне на услугата Ferbuy ;
-
да се разпореди
на основание чл.187 т.2 пр.2 ЗЗП ответникът да отстрани неравноправната клауза
от Общите условия и да преустанови прилагането й ;
-
да задължи на
основание чл.187 т.1 ЗЗП ответникът да огласи по подходящ начин за своя сметка
съдебното решение или част от него .
Ищецът извежда правния си интерес от
качеството си на държавен орган за потребителска защита , който извършва
проверки и дава препоръки за отстраняване на неравноправни клаузи в договори с
общи условия или други типови договори в определени отрасли или сектори .
Твърди , че клаузата на т.7.2 от Общи условия за предоставяне на услугата
Ferbuy е неравноправна клауза по чл.143 т.19 ЗЗП , тъй като представлява
уговорка във вреда на потребителя , която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до неравновесие в
правата между потребителя и ответника-търговец . Съгласно чл.10а ал.2 ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия
свързани с усвояване и управление на кредита вкл.разходи за уведомления .
Ответникът оспорва исковете и твърди ,
че във връзка с преписката с ищеца е предприел значителни промени в ОУ –
дал е възможност на потребителите да изберат – или да плащат навреме , или да
се възползват от допълнителната услуга – удължаване на просроченото задължение
. Счита , че на основание чл.10а ал.1 от Закона за потребителския кредит може
да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги свързани с
договора за потребителски кредит . Твърди , че към настоящия момент / т.е. на отговора/ няма сключени договори
между него и клиенти за процесната услуга Ferbuy при неравноправните условия .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
С писмо от 08.02.2016 г ответникът
представя изменени Общи условия /ОУ/ , като чл.7.2 е променен в следния смисъл
:
Чл.7.2 „Ако Клиентът забави плащане , по
която и да е Сума по кредита , предоставена при условията на Договора за кредит
, Дружеството има право :
Чл.7.2.1 между 1 и 3 ден от закъснението
да изпрати на Клиента напомнително писмо за дължимото плащане и уведомление ,
че в случай , че това плащане не бъде извършено до 8-мия ден от падежа , ще се
счита , че клиентът желае удължаване на падежа с 13 дни , за което на 9-тия ден
от падежа ще следва да заплати такса за ползване на допълнителна услуга –
Удължаване на просрочено задължение до 13 дни в размер уговорен в Тарифата
;
Чл.7.2.2
между 9 и 11 ден от закъснението да изпрати на Клиента напомнително писмо за
дължимото плащане и уведомление , че в случай , че не извърши това плащане до 13-тия
ден от първоначално уговорения падеж , ще се счита , че клиентът желае
удължаване на падежа от 14-тия до 19-тия ден на първоначално уговорения падеж , за което на 14-тия ден от първоначално
уговорения падеж и в допълнение на таксата за ползване на допълнителна услуга
по „7.2.1“ по-горе , ще следва да заплати такса
за ползване на допълнителна услуга – Удължаване на просрочено задължение от 14 до
19 дни в размер уговорен в Тарифата ;
Чл.7.2.3 между 14 и 16 ден от
закъснението да изпрати на Клиента напомнително писмо за дължимото плащане и
уведомление , че в случай , че не извърши това плащане до 19-тия ден от
първоначално уговорения падеж , ще се счита , че клиентът желае удължаване на
падежа от 20-тия до 29-тия ден на първоначално уговорения падеж , за което на 20-тия ден от първоначално
уговорения падеж и в допълнение на таксата за ползване на допълнителна услуга
по „7.2.1“ и „7.2.2“ по-горе , ще следва да заплати такса за ползване на допълнителна услуга – Удължаване на просрочено
задължение от 20 до 29 дни в размер уговорен в Тарифата . „
Съгласно предходната редакция на
процесната разпоредба от ОУ ответникът дължи такса за уведомяване за забава
съответно на 9,14 и 20 ден от закъснението .
С писмо от 05.04.2016 г ищецът уведомява
ответника , че процесната клауза от ОУ продължава да е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143 т.19 ЗЗП и чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит .
Ответникът представя разпечатка от
електронна система на дружеството , че не са налице потребители ползващи
услугата FERBUY, освен тестващи служители.
В становище от 21.10.2016 г ищецът счита
, че и измененият текст на т.7.2 от ОУ на ответника представлява
неравноправна клауза и именно той е предмет на исковете съгласно протокол
№6 от 12.03.2016 г на КЗП .
С молба от 17.01.2017 г ищецът представя
доказателства за разгласяване на исковете.
Искания за участие по делото по реда на
чл.383 ГПК от потребители , потребителски организации или други заинтересовани
лица не са заявени.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
По допустимостта на исковете
Исковете са
допустими като предявени съгласно правомощията на КЗП по чл.186 ал.3 ГПК във
вр. чл.379 и сл ГПК /колективен иск/ .
Неоснователен
е доводът на ответника , че липсва правен интерес от предявяване на колективните
искове . Въпреки дадените указания в определение от 14.02.2017 г ответникът не
представи доказателства , че са липсвали , липсват и ще липсват клиенти за
услугата Ferbuy. Разпечатката от електронната система на
дружеството-ответник , че липсват потребители за въпросната услуга е частен
свидетелстващ документ . Същият дори не е подписан , а и да беше подписан не
доказва фактите , които са предмет на направеното изявление , нито датата и
мястото на съставянето на документа. В този смисъл са решение № 57 от
29.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 354/2012 г., IV г. о., ГК,; решение № 748 от
17.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК ; решение № 506 от
8.09.10 г. по гр. дело № 705/09 г. на IV г. о. и решение №261 от 22.01.2014 г по
гр.д.
№ 2354/2013 г на ВКС ІІІ г.о. Отделно , дори към определен момент да са
липсвали потребители на въпросната услуга , това не означава , че такива няма
да се появят към следващ момент .
Разгледани по същество исковете са
основателни
Налице е
противоречие на процесната разпоредба от ОУ с посочените от ищеца чл.143 т.19
ЗЗП във вр.чл.10а ал.2 от Закона за потребителския кредит ; както и с други
разпоредби за потребителска защита . При преценка за неравноправни клаузи и
прилагане на закона съдът не е ограничен от доводите на ищеца , а и служебно
следи за тях - решение №23 от 07.07.2016 г по т.д.№3686/14 г на ВКС , I
ТО и решение №237 от 20.01.2017 г по т.д.№2927/15 г на ВКС , I
ТО .
Правната квалификация на ищеца и доводите му на кои точно разпоредби на ЗЗП и ЗПК
противоречи процесната разпоредба не обвързват съда .
Съгласно
чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя; а с аргумент от чл.143
т.19 ЗЗП изброяването не е изчерпателно , а примерно / т.нар.“черни“ и „сиви“
списъци на примерни неравноправни клаузи
по Директива 93/13 ЕС/.
Ищецът се
позовава освен на ЗЗП , също и на чл.10а ал.2,3,4 от Закона за потребителския
кредит , според който кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Кредиторът не може да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът ,
размерът и действието , за което се събират такси и/или комисиони, трябва
да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Ответникът се
позовава на чл.10а ал.1 от Закона за потребителския кредит и твърди , че има
право да събира такси за допълнителни услуги , свързани с договора за
потребителски кредит . На потребителите е дадена възможност да изберат – или да
плащат навреме , или да се възползват от допълнителната услуга – удължаване на
просроченото задължение.
От двете тълкувания на посочените
норми съответства на закона тълкуването на ищеца . „Удължаване на просрочено
задължение“ не представлява „допълнителна услуга“ по смисъла на чл.10а ал.1 от
Закона за потребителския кредит. „Допълнителни услуги“ по чл.10а ал.1 ЗПК са
такива услуги , които нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните – предоставяне на парична сума и връщане на същата /заедно с
възнаградителна лихва/ на определен падеж . Допълнителни услуги са , например ,
издаването на различни референции , удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит , за размера на текущото задължение или за добросъвестното
поведение на клиента . Не е допълнителна услуга удължаването на сроковете за плащане
срещу заплащане на едностранно определена от ответника „такса“. Категорично
става въпрос за забранената от чл.10а ал.2 ЗПК такса за действия свързани с
управлението на кредита ; или още по-лошо - за скрита наказателна клауза
, в произволно определят от ответника
размер .
Съгласно чл.33
ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Недопустимо
е под формата на „такса“ да се начисляват и други дължими суми на потребителя .
Налице е
противоречие и с чл.143 т.5 ЗЗП , тъй като процесната разпоредба задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо – спрямо срока на забавата -
обезщетение . За период само от 29 дни
потребителят се оказва задължен да заплати 3 /три/ различни такси , и то за
една и съща забава .
Налице е
противоречие с логиката на чл.143 т.8,13 ЗЗП , защото процесната разпоредба
фингира мълчаливо съгласие на потребителя за изменение на договора , но
при по-тежки условия . В потребителското право е напълно изключен принципа на
търговското право , че в определени случаи мълчанието може да е равно на
съгласие . По ЗЗП и ЗПК , както и по всички директиви за потребителска
защита на ЕС е абсолютно недопустимо -
под каквато и да е форма - от мълчание на потребител да следва неблагоприятна
последица и най-вече задължение за плащане. В този смисъл е освен чл.143
т.8 ЗЗП , също така и чл.143 т.8а ЗЗП .
Като цяло с
процесната разпоредба са нарушени множество нормативни актове , както и
фундаментални принципи на потребителската защита . Поведението на ответника е недобросъвестно
- същият цели по всякакъв начин да
събира от потребителите неправомерни такси . Формално се променя „основанието“ на
таксата , но не и присъщото й икономическо съдържание. Ако не е такса „за
управление“ , ответникът формулира такса „за уведомяване“ ; ако не е такса за
уведомяване – то ще е такса „за удължаване „ .
Исковете са
основателни и трябва да бъдат уважени ; като се прогласи нищожност на клаузата
; осъди се ответника да я премахне от ОУ и да преустанови за в бъдеще нейното
прилагане ; както и да публикува диспозитива на решението .
С оглед изхода
на спора в тежест на ответника са деловодни разноски на ищеца от 791,20 лева
/разноски за държавна такса , за публикуване в ежедневник и юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
за нищожна по иск на К.за з.на п. срещу „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК ******* на основание чл.148 ал.1 т.4 ЗЗП във вр.чл.143 ЗЗП ; клаузата на чл.7.2 от Общи условия за
предоставяне на услугата Ferbuy с текст на стр.145 от делото
представляващ неразделна част от настоящото решение .
ОСЪЖДА „Ф.Б. „ ЕООД ***
ЕИК ******* да отстрани на основание чл.187 т.2 пр.2 ЗЗП посочената клауза от
ОУ в срок от един месец от влизане на решението в
сила , както и да преустанови на основание
чл.187 т.3 ЗЗП за в бъдеще нейното прилагане.
ЗАДЪЛЖАВА „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК ******* да огласи на основание чл.187 т.1 ЗЗП за своя сметка диспозитива на решението /включително с възпроизвеждане
на пълният текст на прогласената за нищожна клауза / в едномесечен срок от влизане на решението в сила чрез съобщение , публикувано в национален ежедневник , и чрез съобщение на интернет страницата на дружеството. Да не се
огласява диспозитива за деловодните разноски .
ОСЪЖДА „Ф.Б. „ ЕООД *** ЕИК ******* да заплати на К.
за з. на п. сумата от 791,20 лева деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :