Решение по дело №836/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от К.Д.Й., чрез адв. А.Г. ***, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Хасково.

Ищецът твърди, че на 05.08.2022 г. в гр. Свиленград, като водач на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. #******, бил спрян от полицейски служители за проверка. При проверката бил тестван за употреба на наркотични вещества, като техническото средство показало положителна проба за наличието на наркотичното вещество „Метамфетамин“. Поради това срещу него били издадени две заповеди, с които му били наложени принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като било образувано и Досъдебно производство - БП № 325/22 г. по описа на РУ-Свиленград, пр. пр. № 3569/22 г. на РП-Хасково, ТО-Свиленград, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. По назначената по досъдебното производство химическа експертиза било изготвено заключение през месец ноември 2022 г., според което в кръвната му проба нямало наличие на наркотични вещества. С Постановление от 06.01.2023 г. досъдебното производство срещу ищеца било прекратено поради липса на извършено престъпление. След това той подал молба до ОДМВР-Хасково, с която поискал да му бъдат върнати отнетото СУМПС и синия талон към него, СРМПС и регистрационните табели. На 01.02.2023 г. се явил в сградата на КАТ-Хасково (Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково), за да ги получи, но служителят на гишето му заявил, че докато не си плати взетата от органите на МВР кръвна проба, нямало да ги получи обратно. По този начин бил принуден да заплати разноските за експертизата, като действието на длъжностното лице от структурата на ОДМВР-Хасково било незаконосъобразно, тъй като противоречало на императивната разпоредба на чл. 172а ЗДвП, и от него претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатените разноски за химическа експертиза в размер на 246 лева.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 246,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от него на 01.02.2023 г. разноски за Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП № 325/22 г. по описа на РУ-Свиленград с рег. № 9652/18.11.2022 г. на Военномедицинска Академия, вследствие на извършено на същата дата в сградата на КАТ Хасково (Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково) незаконосъобразно действие на длъжностно лице от структурата на ОДМВР - Хасково, изразяващо се в даване на задължителни указания за заплащане на тези разноски, под условието, че в противен случай личното му СУМПС № *********, контролния талон към него с № 6815126, СРМПС с № ********* и 2 броя регистрационни табели с номер ****** няма да му бъдат върнати. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - ОДМВР – Хасково, не изразява становище по иска.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на иска, поради което предлага да бъде уважен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-0351-000129/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, е наложена на К.Й. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, а именно за 180 дни, като е посочено, че са отнети документи: 1) СУМПСи 2) Контролен талон № 6815126.

Със ЗППАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в РУ – Свиленград при ОДМВР – Хасково, е наложена на К.Д.Й. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като на основание чл. 60, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 3 ЗДвП и с цел осигуряване безопасността на движението и опазване живота и здравето на гражданите, е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 22:25 часа на 05.08.2022 г., а именно за 180 дни. Посочено е още, че са отнети: 1) СРМПС № ********* и 2) 2 регистрационни табели с номер: ******.

В мотивите и на двете заповеди е посочено, че на ищеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № GA623023/06.08.2022 г. за това, че на 05.08.2022 г., около 22:25 часа, в гр. Свиленград по ул. „***“ е управлявал собствения си л. а. „БМВ“ с peг. № ****** и е бил изпробван за НУФ с техническо средство DRAGER DRUG TEST 5000 № ARLJ-0022, като уредът е отчел амфетамин. Посочено е още, че водачът не е бил съгласен с показанията на апарата и му е била взета кръвна проба в ЦСМП Свиленград.

По образуваното във връзка със същия случай бързо производство № 325/2022 г. по описа на РУ Свиленград е изготвена от вещи лица в специализираната Химикотоксикологична лаборатория при Военномедицинска академия съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № 9652/18.11.2022 г., според заключението на която в предоставените от К.Й. биологични проби не се установява наличие на наркотични вещества.

С Постановление от 06.01.2023 г. на прокурор от РП – Хасково, ТО – Свиленград, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 325/2022 г. по описа на РУ – Свиленград, образувано като бързо срещу К.Й., за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление.

От Вносна бележка с уникален регистрационен номер: GB23020100119 се установява, че на 01.02.2023 г. К.Й. е заплатил по сметка на ОДМВР Хасково сума в размер на 246.00 лева, с посочено основание: „хим. експ. по ДП № 325/2022 на РУ Свиленград по АУАН GA/623023/06.08.2022“.

От показанията на свидетеля Д. К. Й. – баща на ищеца, се установява, че на 01.02.2023 г. заедно със сина му отишли в сградата на КАТ – Хасково, за да получат СУМПС и талона на ищеца, както и СРМПС и регистрационните табели на автомобила му, които били отнети след извършена му проверка за употреба на наркотични вещества, каквито се оказало впоследствие, че не бил употребил. Служители на КАТ – Хасково обаче им заявили, че тези документи няма да бъдат върнати, докато не се заплатят разходите за изследване на дадената кръвна проба. Ищецът се опитал да ги убеди, че това не било правилно, но поради категоричния им отказ, той заплатил претендираната сума в размер на около 245 лв. и след като представил бележка за това, служителите му дали СУМПС, талона, СРМПС и регистрационните табели на автомобила.

Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитания свидетел, естествено преценени съгласно изискванията на чл. 172 ГПК, тъй като са последователни и логични, резултат са на непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните писмени доказателства по делото и не се опровергават от други такива.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е процесуално допустим, доколкото в случая са налице както общите абсолютни положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като е насочен срещу юридическoто лицe, в чиято структура са включени длъжностните лица - преки причинители на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесните им действия не трябва да бъде установена предварително.

Тук е уместно да се отбележи, че не е необходимо непременно да се сочат поименно кои конкретни длъжностни лица са допуснали съответното действие и/или бездействие, причинили твърдените увреждания, след като са наведени доводи за настъпването на имуществени вреди от дейността им като служители на ответника. Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е относим към основателността на иска, а не към допустимостта му. Дали се касае за действие и/или бездействие, попадащи в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ и какъв е неговият характер в частност, също е въпрос, който се отнася до съществуването на спорното материално право. Както се посочи по-горе, от разпоредбата на чл. 204, ал. 3 АПК се извежда, че когато вредите се търпят от действие и/или бездействие, както се твърди и в случая, по тяхната незаконосъобразност се произнася съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативно наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно, че негови длъжностни лица са осъществили описаните в исковата молба незаконосъобразни действия, от които са настъпили сочените имуществени вреди в претендирания размер, и наличието на пряка причинна връзка между тези действия и вредите, като доказателствената тежест е на ищеца.

В конкретния случай не се установява първият елемент от описания фактически състав, поради което не следва да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника.

От събраните по делото доказателства не може да се приеме за установено, че длъжностни лица oт ОДМВР-Хасково са извършили незаконосъобразни действия, свързани с принуждаване на ищеца да заплати разноските за съдебната химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза рег. № 9652/18.11.2022 г. Това е така, защото процесните фактически действия са извършени не в нарушение на закона, а в негово изпълнение. Съгласно чл. 172а, ал. 1 ЗДвП разходите за извършване на химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, а в случая е безспорно, че при извършената на 05.08.2022 г. в гр. Свиленград проверка на К.Й., техническото средство е показало положителна проба за наличието на наркотичното вещество „амфетамин“. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 ЗДвП, според която тези разходи са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването, е неприложима в настоящата хипотеза, тъй като тя изисква освен липсата на установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, кумулативното наличие на едно от следните алтернативно изброени обстоятелства: извършената проба с техническо средство да е некачествена или невалидна или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест, а такива нито се твърдят, нито се установяват по делото. От друга страна в чл. 172а, ал. 3 ЗДвП изрично е посочено, че до заплащането на разходите по ал. 1 свидетелството за управление на моторно превозно средство, отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, не се връща на собственика. Следователно, при осъществяване на процесната административна дейност длъжностното лице от ОДМВР - Хасково е действало въз основа на предвиденото в горецитираната норма от ЗДвП, поради което сочените в исковата молба действия не са незаконосъобразни. При това положение следва да се приеме, че не се доказва наличието на първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, което е основание за отхвърляне на предявения иск.

За пълнота на изложението е уместно да се отбележи, че в случая действително е възникнала сочената имуществена вреда за ищеца, доколкото имуществото му обективно е засегнато неблагоприятно, като е намаляло със заплащането на сумата за съдебната химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза. Според настоящия съдебен състав тази вреда обаче не е в причинна връзка с посочените в исковата молба действия, а се явява пряко следствие от ЗППАМ № 22-0351-000129/06.08.2022 г. и ЗППАМ № 22-0351-000130/06.08.2022 г., с които са му отнети СУМПС, Контролен талон, СРМПС и 2 регистрационни табели за автомобила му. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по подобни случаи – вж. напр. Решение № 11553 от 13.12.2022 г. по адм. д. № 6597/2022 г. и III о. и Решение № 1231 от 06.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4115/2022 г., III о. И това е така, защото ако тези заповеди не бяха издадени, нямаше да се налага отнетите с тях документи да бъдат връщане, респ. да се заплаща сумата от 246,00 лв., представляваща разноски за съдебната химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, т.е. процесните вреди нямаше да настъпят. Следва да се има предвид, че посочените ЗППАМ не са оттеглени, нито са отменени по административен или по съдебен ред и са влезли в сила, а и предявеният иск не се основава на твърдения за тяхната незаконосъобразност или нищожност. Липсата на пряка причинна връзка между установената вреда и процесните действия, които се претендират като незаконосъобразни, представлява още едно самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Д.Й., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г. ***, против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 246,00 лева, изразяващи се в заплатени от него на 01.02.2023 г. разноски за Съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза по ДП № 325/22 г. по описа на РУ-Свиленград с рег. № 9652/18.11.2022 г. на Военномедицинска Академия, вследствие на извършено на 01.02.2023 г. в сградата на КАТ Хасково (Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Хасково) незаконосъобразно действие на длъжностно лице от структурата на ОДМВР - Хасково, изразяващо се в даване на задължителни указания за заплащане на тези разноски, под условието, че в противен случай личното му СУМПС № **********, контролния талон към него с № *******, СРМПС с № ********* и 2 броя регистрационни табели с номер ****** няма да му бъдат върнати.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: