№ 13485
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110157362 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу И. Т. Р., положителни установителни
искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , вр. чл. 99 ЗЗД, за
установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответниците съответно за сумата в размер на 2
026,31 лв., представляваща главница по сключен между
/ФИРМА/ и И. Т. Р. Договор за стоков кредит №
4818919/08.11.2021г., вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 18.07.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането; иск с правно основание чл. 422,
ал.1, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 437,23 лв.,
1
представляваща договорна лихва, за периода от 21.12.2021 г.
до 21.11.2022 г., и за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 33086/2023 г. по описа на 45- ти
състав на Софийски районен съд.
В исковата молба се твърди, че между /ФИРМА/, като
кредитодател и И. Т. Р., като кредитополучател е сключен
Договор за стоков кредит № 4818919/08.11.2021г. С договора
кредитодателят се е задължил да отпусне стоков кредит в
размер на 2026,31 лв., а кредитополучателят се е задължил
да я върне с договорна лихва. Договорен бил с годишен
лихвен процент в размер на 30 %. Посочва, че
кредитополучателят се е задължил да погаси задължението
си на 12 месечни вноски в срок до 21.11.2022 г. Твърди, че
кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия
размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на
18.07.2022 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между /ФИРМА/ и /ФИРМА/, по силата
на който задължението на ответника И. Т. Р., произтичащо
от Договор за стоков кредит № 4818919/08.11.2021г. е
изкупено от /ФИРМА/. Твърди, че до ответника е изпратено
уведомление за извършената цесия. Поддържа и че
ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията
на вземанията с връчване на препис от исковата молба.
Обосновава правен интерес от предявяване на
установителните искове с проведено заповедно
производство и издадена за вземанията заповед за
2
изпълнение, срещу която е постъпило възражение.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата
молба в предвидения за това срок от ответника.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от адвокат К., която поддържа
исковата молба. В о.с.з. посочва, че след справка с
доверителя й е установено плащане по задължението в
размер на 500,00 лева, съгласно сключено между страните
споразумение за разсрочване на паричното задължение от
02.11.2023г. Моли съда да се произнесе съобразно
извършеното плащане, като уточнява, че със сумата в
размер на 500,00 лева е заплатено задължението за лихва и
за част от главницата.
В съдебно заседание ответникът И. Т. Р., редовно
призован, се представлява от адвокат М., който моли съда
да се произнесе съобразно извършеното плащане.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от легитимна
страна, в полза на която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение в производството по ч.гр.д.
3
33086/2023г. по описа на СРС, в срока по чл. 415 от ГПК, и
при подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от
ответника.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
99, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе
да докаже наличието на валидно правоотношение по
договор за стоков кредт между първоначалния цедент
/ФИРМА/ и ответника, по силата на което заемодателят е
предоставил на ответника сума в размер на процесната, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок,
ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер, както
и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на
валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е
бил надлежно уведомен.
В конкретиката на случая с оглед изявленията на
процесуалния представител на ответника, направени в
о.с.з. на 09.04.2024г., съдът по реда на чл. 146, т.3 и т.4 от
ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване на всички факти и обстоятелства, включени в
предмета на доказване, поради което и с оглед процесуална
бързина не ще ги коментира по същество.
В производството единствено следва да се обсъди
характера на сключеното между страните споразумение за
разсрочване на паричното задължение от 02.11.2023г.,
извършените по него плащания, и дали същите следва да
4
бъдат взети предвид от съда по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
14.10.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г., ОСГТК на ВКС
признаването на вземането по чл. 116, б. "а" ЗЗД е
изявление с удостоверителен характер или действие на
носителя на задължението, с което той потвърждава
категорично и недвусмислено съществуването на все още
неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор.
Такъв е и характера на сключеното между страните
споразумение, с подписването на което ответникът е
заявил, че признава вземането по основание и размер, като
в споразумението изрично е посочено, че с него длъжникът
признава вземането. Падежите по споразумението за
заплащане на разсрочените вноски нямат отношение
спрямо изискуемостта на вземането, предмет на
настоящите искове, тъй като задължението по договора за
стоков кредит е с установен краен падеж – 21.11.2022г. Със
споразумението е постигнато признаване на вземането и
разсрочване на задължението.
По изложеното доколкото ищецът признава плащане
до размера на сумата от 500,00 лева, страните въпреки
сключеното споразумение не са сезирали съда с искане за
спиране на производството по реда на чл. 229, ал.1,т.1 от
ГПК, съдът намира, че на основание чл. 235, ал.3 от ГПК
следва да съобрази извършените плащания в размер на
500,00 лева, като независимо от изявлението на ищеца, че
5
споразумението редовно се изпълнява, съдът при
неналичие на доказателства за плащане до датата на
постановяване на решение на суми над признатите от
кредитора от 500,00 лева, не може да съобрази плащане над
тази сума.
Условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се
прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. В приложение № 1 към споразумението не е
посочено кое от задълженията приоритетно се погасява – за
главница или лихва, поради което съдът намира, че
съобразно изложеното от процесуалния представител на
ищеца със сумата от 500,00 лева е погасено задължението за
договорна лихва в размер на 437,23 лева, както и сумата от
62,77 лева от главницата. Това означава, че дължима остава
главница в размер на 1963,54 лева, до който размер следва
да се уважи иска за главница, а за сумата в размер на 62,77
лева, разликата над уважената сума до размера на пълно
предявената следва да се отхвърли, като на отхвърляне
подлежи и иска за сумата от 437,23 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 21.12.2021г. до 21.11.2022г.
При този изход на правния спор право на разноски се
поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Това е така, независимо от сключеното между страните
споразумение и установеното плащане, доколкото то е
6
извършено в хода на исковото производство и след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК и по този начин ответникът е дал повод и е
станал причина за образуване на производството, което
акумулира съответните разходи. Така на ищеца в
заповедното производство следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 229,27 лева – за държавна такса в
размер на 49,27 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 180,00 лева. В исковото производство ищецът е
заплатил държавна такса в размер на 49,28 лева, като не се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в
исковото производство, а и не се представят доказателства
за реално заплатено такова съгласно постановките на т.1 от
ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС. Така на ищеца в исковото
производство следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 49,28 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу И. Т. Р., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 от ГПК, че И. Т. Р. дължи на /ФИРМА/, сумата от
1963,54 лева, представляваща главница по сключен между
/ФИРМА/ и И. Т. Р. договор за стоков кредит №
4818919/08.11.2021г., вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца по силата на договор за продажба и
7
прехвърляне на вземания от 18.07.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за сумата в размер на 62,77 лева, разликата над уважената
сума от 1963,54 лева до размера на пълно предявената от
2026,31 лева и иска за договорна лихва за сумата от 437,23
лв., за периода от 21.12.2021 г. до 21.11.2022 г., поради
извършено плащане в хода на исковото производство, и за
които вземания е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 33086/2023 г. по описа на 45- ти състав на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА И. Т. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 229,27 лева,
деловодни разноски в заповедното производство на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Т. Р., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 49,28 лева,
деловодни разноски в исковото производство на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
8
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9