№ 148
гр. гр.Н., 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101118 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „В.и.К.” ЕАД срещу Я. Р. М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 115,21 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, както и на сумата от 18,95 лв. – лихва върху главницата за периода 26.12.2019г. –
13.10.2022г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и
пречистена вода през отчетен период 21.03.2019г. – 15.11.2021г. до имот, находящ се в к. к. „С.б.“,
комплекс „К.“, вх. *, ет. *, ап. **, със заведена партида аб. № 736573. Изложено е, че ищецът и
ответникът са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за
цитирания отчетен период неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от
КЕВР, възлизат на 115,21 лв., като за тази сума от ищеца са издадени фактура № **42676038 от
25.11.2021г. за сумата от 48,43 лв., фактура № **40837501 от 26.10.2020г. за сумата от 39,83 лв. и
фактура № **39299296 от 25.11.2019г. за сумата от 26,95 лв. Наведено е, че дължимата по
фактурите сума не е заплатена в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане
да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват. Не се оспорва, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение. Развиват се съображения за липса на доказателства за
изпълнение на задължението за доставка, отвеждане и пречистване на вода за процесния период.
От съда се иска да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
1
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния адрес, на който се намира собствени на ответника имоти, е
извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже изискуемостта
и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 57 – л. 60 от делото) се
установява, че ответникът придобил на 25.06.2**9г. собствеността върху имот, находящ се в к. к.
„С.б.“, комплекс „К.“, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор ***.**.***.***.
Видно от заявление за откриване на партида (на л. 61 от делото) за посочения обект била
открита партида с аб. № 736573, на името на ответника. Този факт се потвърждава и от фактура №
**42676038 от 25.11.2021г., фактура № **40837501 от 26.10.2020г. и фактура № **39299296 от
25.11.2019г. (на л. 23 – л. 25 от делото). От справка извлечение от електронния карнет за
посочения аб. номер (на л. 8 от делото) е видно, че на монтирания в имота водомер (1478/303) са
правени отчитания на 21.03.2019г., 25.10.2019г., 29.09.2020г., 20.01.2021г., 18.05.2021г.,
15.11.2021г. При всяко от отчитанията водомерът бил „видян“ от служител на ищеца, което е
удостоверено в справката. Към 21.03.2019г. показанията били 244 куб. м., а към 25.10.2019г. – 253
куб. м. (потребление от 9 куб. м.). При следващия отчет – на 29.09.2020г., показанията на водомера
били от 266 куб. н. (потребление от 13 куб. м.). Потребление било отчетено още веднъж – при
отчета на 15.11.2021г. – от 266 куб. м. на 281 куб. м. – 15 куб., като на тази дата било начислено и
количество от разпределение – 2.54 куб. м. От справка на централния водомер в комплекс „К.“ (на
л. 9 от делото) се установяват потребените за сградата количества в периода 21.03.2019г. –
15.04.2022г.
От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура
№ **39299296 от 25.11.2019г. била начислена сума за плащане от 26,95 лв. (за 9 куб. м.), по
фактура № **40837501 от 26.10.2020г. сумата от 39,38 лв. – за 13куб. м., а по фактура №
**42676038 от 25.11.2021г. – 48,43 лв. (за 15 куб. м. и 2.54 куб. м. от разпределение).
Видно от Решение № Ц-20 от 28.12.2018г. на КЕВР цената за услугата доставяне вода на
потребителите към 2019г. била без ДДС: 1,399 лева на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води –
0,477 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,619 лв. на куб. м. От Решение Ц-37 от 23.12.2019г. се
установява, че тези цени за 2020г. били, както следва: за доставяне - 1,415 лева на куб. м., за
отвеждане на отпадъчните води – 0,503 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,652 лв. на куб. м. В
Решение № Ц-46 от 30.12.2020г. цените били определени, както следва: за доставяне - 1,248 лева
на куб. м., за отвеждане на отпадъчните води – 0,467 лв. на куб. м., а за пречистване – 0,586 лв. на
куб. м. В трите цитирани фактури, касаещи периодите 2019г., 2020г. и 2021г., били начислени
суми според посочените цени.
Налага се извод, че имот, находящ се в к. к. „С.б.“, комплекс „К.“, вх. *, ет. *, ап. **, с
идентификатор ***.**.***.***, за процесния период (21.03.2019г. – 15.11.2021г.) е доставено
фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.
Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по
силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот, което е
доказано с представения нотариален акт) е бил потребител на вода. Наред с това не са оспорени и
са общоизвестни за страните Общите условия, действали за процесните периоди, поради което
2
съдът намира за доказано, че за процесните периоди са действали общите условия и същите са
обвързали (по силата на облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален
акт се доказа и качеството на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект. В тази
връзка възраженията за недоказаност на потребление от страна на ответника са неоснователни, тъй
като към исковата молба е приложена именно справка-извлечение от електронния карнет, в която
са нанесени всички необходими данни, вкл. датите на отчитане и начинът на отчитане – чрез
„видян“ водомер от страна на отчетника.
В случая отчитането на процесните водомери е станало на 21.03.2019г., 25.10.2019г.,
29.09.2020г., 20.01.2021г., 18.05.2021г., 15.11.2021г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от
Общите условия, при обекти, имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два
пъти годишно. Процесните суми са фактурирани по отчитания, по-голямата част от които са
извършени при спазване на тези правила. Следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл.
24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност дори за отчитане и в рамките на по-дълги
периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). Така е процедирано
единствено при отчета в периода 25.10.2019г. – 29.09.2020г., което е и логично с оглед
извънредното положение, действало в рамките на този период. С оглед обстоятелството, че се
касае за обект, който се ползва от чужд гражданин, то е напълно логично отчитането да се
извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от Общите условия. Впрочем подобно
отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията
на водомера, на практика са отчетени действително потребните количества вода. В противен
случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от ОУ би следвало да се начислят прогнозни количества по реда на
чл. 49 от Общите условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод,
че процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия и в
рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни последици за
ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително потребеното количество вода.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
25.11.2019г., 26.10.2020г. и 25.11.2021г. (в рамките на до един месец от отчета), като по арг. от чл.
33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на 26.12.2019г.,
27.11.2020г. и 26.12.2021г. Съдът намира, че се доказва и реално потребление. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния
клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба №
4 от 14.09.2**4 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3
се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на
индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда.
Както се установява отчитането е осъществено от служител на „ВИК” ЕАД, който лично е видял
водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като размерът на неплатени
задължения възлиза общо на 115,21 лв., поради което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
3
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 26.12.2019г. – 13.10.2022г. С оглед изводите на съда във връзка с
иска за главница, то наличието на главен дълг е доказано по делото. Като се вземат предвид
издадените фактури, ответникът действително е изпаднал в забава още към 26.12.2019г. За
посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 18,95 лв., поради което и
този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски – сумата от 1** лв. – платена държавна такса и сумата от 2** лв. – платено
възнаграждение за особен представител на ответника. Наред с това, съдът намира, че при
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал.
8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 1** до 3** лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по
настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът
достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 1** лв.
Т.е. общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 4** лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Р. М., роден на 31.03.1977г., гражданин на Р.П., с постоянен адрес в гр.Н.,
к.к.С.б. к-с К., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „В.и.К.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Б., кв. „П.”, ул. „Г.В.В.” № *, сграда „М.п.к.”, ет. 4, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 115,21 лв., представляваща незаплатена стойност по издадени фактура
№ **42676038 от 25.11.2021г., фактура № **40837501 от 26.10.2020г. и фактура № **39299296 от
25.11.2019г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в к. к. „С.б.“, комплекс
„К.“, вх. *, ет. *, ап. **, с идентификатор ***.**.***.***, аб. № 736573, с отчетен период
21.03.2019г. – 15.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18,95 лв. – лихва върху главницата за периода 26.12.2019г.
– 13.10.2022г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4** лв., представляваща разноски в
настоящото производство, от които 1** лева държавна такса, 2** лв. – внесен депозит за особен
представител на ответника и 1** лева юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която може да бъде внесена присъдената сума:
ЦКБ – клона Б., IBAN: **** *** *** 1006 ** **, BIC: ******
4
Решението може да бъде обжалвано пред Б.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5