РЕШЕНИЕ
№ 4473
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205451 по описа за 2022
година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. М. К., с ЕГН **********, подадена чрез
адв. И. Е. от АК – Монтана, против наказателно постановление № СО-Т-И-21-
04-480/18.02.2022 г., издадено от Д П Б, в качеството му на заместник-кмет на
Столична община, с което на осн. чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за нарушение на
чл. 23 от НРУИТДТСО.
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация,
поради което е процесуално допустима.
В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на
обжалваното НП, като се счита, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, считайки, че
същата не е субект на административно-наказателната отговорност, защото не
е имала качеството търговец, тъй като не е извършвала търговска дейност в
качеството на физическо лице, а от името и за сметка на своя работодател –
„ВИСМАР 2020“ ЕООД. В подкрепа на този правен извод е посочена съдебна
практика на Административен съд, гр. София-град и СРС.
Претендира се, че при издаване на НП са допуснати и съществени
1
нарушения на процесуалните правила, изразили се в липса на задължителни
реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – непосочване на описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. Сочи още нарушение на чл. 40 от
ЗАНН, както и се позовава на приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като
незаконосъобразно и неправилно.
В последното съдебно заседание, жалбоподателят К., редовно
призована, чрез адв. Г, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила молба от нея чрез адв. И. Е., в която заявява, че поддържа жалбата
и посочените в нея основания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното НП и моли за неговата отмяна. Моли за присъждане на
направените разноски в хода на производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Прилага се договор за правна помощ и
списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. К,
която пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно,
като счита, че нарушението и отговорността на жалбоподателя за същото са
категорично установени. Счита, че не са налице основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел на
установяване на нарушението и съставяне на акта е разпитана А. К.. Същата
логично, последователно и добросъвестно възпроизвежда възприетите от нея
факти, по време на извършената проверка в качеството на инспектор в
Столичен инспекторат към Столична община. Поради това, съдът кредитира
нейните показния и поставя същите в основата на приетата за установена
фактическа обстановка, а именно:
На 07.11.2021 г. около 13:30 часа, свидетелят А. К. и колегата Д Г –
инспектори в Столичен инспекторат към Столична община, извършили
текуща проверка в гр. София, район „Оборище”, парк „Заимов” – централна
алея, където установили, че лицето И. М. К. извършва търговска дейност на
открито, предлагайки за продан варена царевица, печена тиква, печени
кестени, детски играчки, от четири самостоятелни съоръжения за извършване
на търговия на открито - метални колички, заемащи около пет кв. м. площ -
публична общинска собственост (паркова алея), без разрешение за ползването
място, издадено от кмета на район „Оборище”. Проверяващите лица не
извършили контролна покупка, но се легитимирали и установили
самоличността на лицето, което продавало описаните по–горе стоки - И. М.
К.. При поискване на разрешение за търговия на открито, жалб. К. не
представила такова. Установено е по време на проверката, че на мястото на
извършване на търговската дейност е имало касов апарат, който е бил
регистриран на „Виста“ ЕООД, като за извършените продажби се издават
касови бележки от него. Горния извод е направен от съда въз основа на
приложения с АНП констативен протокол № КП-21-0060522/07.11.2021 г.,
2
подкрепен от показанията на разпитаната свид. К..
Контролните органи приели, че лицето И. М. К. осъществява търговия
на открито без наличие на съответно разрешение за това, издадено от кмета
на район „Оборище“. За така установеното нарушение свид. Ант. К.
съставила срещу И. М. К. акт за установяване на административно нарушение
№ 21-04-480/07.11.2021 г. за извършено на същата дата нарушение по чл. 23
от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община.
Актът бил предявен на нарушителя, която след като се запознала със
съдържанието му, го подписала без възражения.
Срещу съставения АУАН не било подадено допълнително възражение в
срока по чл. 44 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е издадено
обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление,
с което при идентичност с АУАН на описанието на нарушението и правната
му квалификация, на жалбоподателя К., на основание чл. 36, ал. 1 от Наредба
за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община е наложена „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на
чл. 23 от същата наредба.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН – АУАН № 21-04-480/07.11.2021 г., копия на:
длъжностна характеристика на А. К., известие за доставяне на писмо; 3 бр.
заповеди на кмета на Столична община; трудов договор, длъжностна
характеристика и заповед за прекратяване на трудовия договор на жалб. К.,
както и гласните доказателствени средства – показанията на свид. А. К..
Съдът кредитира с доверие показанията на разпитания свидетел,
възприемайки ги като обективни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото. В показанията си пред съда свид. А. К.
добросъвестно обясни, че при извършване на проверката жалб. К. е
представила касова бележка от касов апарат, в която е имало данни за
юридическо лице, на което е регистриран касовия апарат.
На следващо място, от представените писмени доказателства с молба т
13.10.2022 г. – трудов договор № 00017/06.05.2021 г., сключен между
„ВАСИСТА“ ЕООД – гр. София, в качеството му на работодател, и И. М. К
като работник, изпълняващ длъжността „продавач – консултант“; както и
длъжностната характеристика, подписана от К. на 06.05.2021 г. и заповед за
прекратяване на трудовия договор от 01.01.2022 г., безспорно се установява,
че процесната дата 07.11.2021 г. е било налице трудово правоотношение
между И. М. К и „ВАСИСТА“ ЕООД. При това положение и при налични
твърдения от К. по време на проверката, обективирани и в КП, че на мястото
на проверката е изпълнявала възложените й от работодателя задължения по
трудов договор, за актосъствителя и АНО е възникнало задължение да
проверят дали това е така, още повече, че е било безспорно установено, че на
мястото има касов апарат, свързан с НАП, видно е на чие име е регистриран.
3
Това обаче не е направено, включително и към момента на издаването на
обжалваното НП, в нарушение на задълженията на АНО, предвидени в
разпоредбата на чл.52, ал.4 ЗАНН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирано лице и е подадена срещу административно-наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение
на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и
оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в пределите на тяхната материална и териториална компетентност. Спазен е
регламентираният от нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителен,
минимален обем от информация. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо
възпроизвеждане в текста на атакуваното НП. Констатираното
административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички
елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна
квалификация, така че нарушителят да е в състояние да възприеме
фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира
защитата си, което е и сторил. Спазени са и давностните срокове, предвидени
в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода
на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на обжалвания
санкционен акт, с изключение на констатираното по-горе нарушение на чл.
52, ал. 4 ЗАНН, допуснато при издаване на обжалваното НП, което е
самостоятелно процесуално основание за отмяната му.
По същество на нарушението, съдът намира следното: Съгласно
сочената за нарушена правна норма на чл. 23 от НРУИТДТСО: „Търговия на
открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по
образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността.“. От събраните по делото доказателства, анализирани
по-горе, не се доказа по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин
авторството на извършеното нарушение в лицето на жалб. И. К.. В този
смисъл е налице неправилно прилагане на материалния закон. Според
разпоредбата на чл. 26 от НРУИТДТСО при извършване на търговия по чл.
19 (търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска
собственост), търговецът е длъжен да представи при поискване от
контролните органи определени документи, един от които се явява
4
разрешение за ползваното от него място, издадено от кмета на района, на
територията на който се извършва дейността. В конкретния случай, от
доказателствената съвкупност по делото се установи, че проверяващите
служители на Столичния инспекторат не са установили кое именно лице
извършва търговска дейност на провереното място, като въпреки че са
установили, че на мястото има фискално устройство, което е било
регистрирано на конкретно юридическо лице, не е направена никаква
проверка в тази посока. При това положение не е проверено и установено
дали на името на „ВАСИСТА“ ЕООД /юридическото лице, от чието име и за
чиято сметка се и извършвала търговската дейност съобразно представените
писмени доказателства и наличния касов апарат, от който е била предоставена
касова бележка/ няма разрешение за ползваното място, издадено от кмета на
район "Възраждане". Свид. А. К. твърди, че за въпросното място, на което се
извършвала търговската дейност, не се издават разрешения за търговия на
открито от кмета на район „Оборище“, но това обстоятелство не следва да се
доказва с гласни доказателства, без да е направена официална проверка в
Столична община, район „Възраждане”, каквато очевидно не е била
направена. Несъмнено установено е и това, че при извършената проверка
жалб. К. не е представила разрешение за ползване на мястото, издадено от
кмета на район „Оборище ”, нито на името на нейния работодател -
„ВАСИСТА“ ЕООД, от чието име и за чиято сметка извършвала търговска
дейност, нито на нейно име. Разрешение не се представи и в хода на
съдебното производство, с оглед на което съдът приема, че липсва издадено
такова. Следователно, е налице извършено административно нарушение по
чл. 23 от
НРУИТДТСО.
Съдът обаче счита, че актосъставителят и АНО са допуснали
неправилно определяне на субекта на извършеното деяние. От допълнително
представените писмени доказателства с жалбата се установява, че на мястото,
на което жалб. К. продавала описаните в НП стоки, търговската дейност е
била извършвана от името и за сметка на юридическото лице „ВАСИСТА“
ЕООД, с което жалб. К. била в трудово правоотношение и работела на
длъжност „продавач-консултант“. В този случай, за извършеното нарушение
на чл. 23 от НРУИТДТСО, съгл. чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, отговорността би
могла да бъде ангажирана в три хипотези на "субект" на деянието: или самото
ЮЛ, ако е предвидена такава отговорност, или неговия управител, но в
изрично посочено такова качество, или на жалб. И. К., в качеството на
работник или служител, но само в това качество, а не като гражданин, в
каквото качество е ангажирана отговорността й в конкретния случай. Т. е. тя
може на осн. чл. 24, ал. 2 от ЗАНН да понесе отговорността за нарушението,
извършено при осъществяване дейността на „ВАСИСТА“ ЕООД, но именно в
качеството на работник в това дружество. Тя
безспорно е физическо лице, но правосубектността й като "обикновено" ФЛ-
гражданин е една, а като работник/служител в ЮЛ, което реално извършва
5
търговската дейност – друга. Ако АНО е искал да санкционира с наказание
"глоба" лицето И. К., като работник, извършил административно нарушение
при осъществяване дейността на юридическото лице „ВАСИСТА“ ЕООД
следваше изрично /а и актосъставителят в АУАН/ да посочи, че К. се наказва
с посочената "глоба", но като "работник" на „ВАСИСТА“ ЕООД за
извършено административно нарушение при осъществяване търговската
дейност на посоченото юридическо лице. При това обаче, за да бъде
ангажирана отговорността й за виновно извършено административно
нарушение по този ред, следва да се изясни и дали не са налице основания за
приложение на разпоредбата на чл. 25 от ЗАНН, а именно дали работникът не
е действал при условия на изпълнение на неправомерна служебна заповед,
дадена по установения ред, при което положение и ако заповедта не съдържа
очевидно за работника нарушение, същият не носи административно-
наказателна отговорност.
Всички тези обстоятелства обаче не са били изследвани нито от
актосъставителя, нито от АНО, в нарушение на изискванията на чл. 52, ал. 4
от ЗАНН от страна на наказващия орган.
Липсата на този съставомерен признак – точното качество на субект на
нарушението, при нарушение, извършено при осъществяване дейността на
едно ЮЛ, води до неправилна – непълна квалификация на деянието. А
актосъставителят и АНО са имали възможност да установят, че К. към датата
на нарушението притежава именно това качество - работник на „ВАСИСТА“
ЕООД /. Видно от материалите по админ. нак. преписка, било им е известно
обстоятелството, че на провереното място търговската дейност се извършва
от жалб. К., но от името и за сметка на юридическо лице, тъй като
фискалното устройство, от което е издадена касовата бележка, представена от
К. е регистрирано на юридическо лице. Но както проверяващите, така и
актосъставителят и АНО са приели, че това обстоятелство е ирелевантно и не
са наказали И. К., в качеството на работник на „ВАСИСТА“ ЕООД за
нарушение, извършено при осъществяване дейността на юридическото лице,
а гражданина И. М. К., в нарушение на закона.
Това обстоятелство има съществено значение, включително с оглед на
това, че при правилно индивидуализирано качество на субекта, извършил
нарушението, ако деянието е извършено при условията на чл. 25 от ЗАНН,
работникът не би следвало да носи административно-наказателна
отговорност, но при ангажирана отговорност на жалбоподателя в лично
качество на физическо лице, тя е лишена от възможността дори да наведе
подобно възражение.
По сочените по-горе мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление в елемента "авторство" на деянието е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Освен това, до този извод се стига въз основа на допълнително установените
факти, които не кореспондират на фактическата обстановка, описана в АУАН
и НП, с оглед на което последната остана недоказана, доколкото от събраните
6
доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че И. К. по
посоченото време и на посоченото място не е извършвала търговия на
открито от свое име и за своя сметка като физическо лице, а от името и за
сметка на юридическо лице - „ВАСИСТА“ ЕООД, който факт изобщо не е
упоменат в АУАН и НП. Следователно не се доказаха и фактическите
твърдения, описани в АУАН и НП, което е още едно основание за отмяна на
обжалваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон, а
именно недоказаност на административнонаказателното обвинение.
Съдът констатира, че жалбоподателят претендира на осн. чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН и разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300. 00
лева. Когато такива са направени в хода да съдебното производство, то
понасянето им се определя по реда на АПК. В чл. 143, ал. 1 от АПК се указва,
че, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Така, с оглед решението на съда по същество на
казуса – да отмени наказателното постановление, въззиваемата страна следва
да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение в процеса.
Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, не е
направено от въззиваемата страна, поради което и съдът присъжда в тежест
на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя разноски в размер на
300.00 лв. – за адвокатско възнаграждение, предвид представения по делото
договор за правна защита и съдействие. В договора е посочен размерът на
възнаграждението, че същото е платено в брой, поради което и има
доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-И-21-04-480/18.02.2022
г., издадено от Д П Б, в качеството му на заместник-кмет на Столична
община, с което на осн. чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и
условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична
община /НРУИТДТСО, Наредбата/, на И. М. К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл. 23 от
НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. М. К., ЕГН **********,
сума в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение в производството по делото.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
- гр. София, на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8