Р Е Ш
Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 05.06.2023 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският
административен съд, ...……...………….………… в публично …....................….
заседание
на тридесети май ....................................................………..…….………………..…..…….......….
през
2023/две хиляди двадесет и трета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….…..……….
Мелиха Халил, ………..…...........................
като
разгледа докладваното от .....………....................……...
съдията Виктор Атанасов .........................
административно
дело ......... №156
....... по описа за ........................ 2023 година ........................
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І/Първи/ на Глава Х /Десета - чл.145 и следв./
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба от
А.Н.Х.,***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник - адв.М.Ш. ***, със
съдебен адрес и адрес за кореспонденция, връчване/получаване/ на книжа,
съобщения и др.: ***, против Решение
№2153-08-97 от 20.03.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали,
с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й против Разпореждане
№2113-08-2105#10 от 02.02.2023 год.
на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което
разпореждане, на жалбоподателката А.Н.Х. е отказано отпускането на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателката А.Н.Х. заявява в
жалбата, че не е съгласна с посоченото решение и потвърденото с него разпореждане,
с които й се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
като счита, че е неоснователен и немотивиран отказът на Териториално поделение на
НОИ - Кърджали да й се отпусне такава пенсия. Сочи ,че въз основа на
представените удостоверителни документи й се признава общ осигурителен стаж без
превръщане – 15 години, 00 месеца и 09 дни, но без мотиви и основания времето,
през което е била в майчинство, видно от представените документи, с
продължителност 01 година, 07 месеца и 21 дни, не е зачетен за действителен
стаж и с приспадането му от общия осигурителен стаж без превръщане – 15 години,
00 месеца и 09 дни, ТП на НОИ – Кърджали твърди, че е получен действителен общ осигурителен
стаж без превръщане – 13 години, 04 месеца и 18 дни, с което се мотивира отказът
за липса на действителен стаж от 15 години, за да не й се отпусне лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. Жалбоподателката
счита решението за неправилно и незаконосъобразно, като противоречащо на
материалния закон, като твърди, че неправилно е отказано зачитането като
действителен
трудов и осигурителен стаж на времето, през което е била „неработеща майка”.
Сочи, че в §9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентирал, че
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се
признава за осигурителен стаж по този кодекс, като счита, че приложимата
материална разпоредба към процесния период, е
разпоредбата на чл.80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си
не била изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита
времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по КТ. Сочи също, че към това време е била в сила и Инструкция №2492
за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 год.(отм.),
според която, времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и
раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.) и
че съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се
правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за
отглеждане на дете и за бременност и раждане, както и че в този смисъл е и
разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж
се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане
на дете в размерите, определени от КТ - изцяло, независимо от продължителността
на работното време. На следващо място сочи, че съгласно разпоредбата на чл.354,
т.6 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало
трудово правоотношение, когато майката, бащата, осиновителката или осиновителят
се грижи за отглеждане на дете, до навършване на тригодишната му възраст. Предвид
изложеното, жалбоподателката с жалбата моли да бъде отменено
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като неправилни и
незаконосъобразни, като бъде върната преписката на административния орган с
указания по тълкуването и прилагането на закона, за да й се отпусне исканата лична
пенсия. Моли също така, да й бъдат присъдени направените деловодни разноски.
Редовно призована за съдебно
заседание, жалбоподателката А.Н.Х.,***, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален
представител – адв.М.Ш. ***, преди съдебното заседание е депозирано писмено
становище, в което заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея твърдения и съображения. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.354, т.6 от КТ, за трудов стаж се признава и времето, през
което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката, бащата,
осиновителката или осиновителят се грижи за отглеждане на дете до навършване на
тригодишната му възраст и че размерът на трудовия стаж, който се зачита по този
ред, се определя в зависимост от броя и поредността
на родените деца. Сочи също, че при режима по отменения ЗП, и по сега
действащия КСО, отпускът по майчинство/или майчинството/ се зачита за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при
пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е
била работеща или небработеща, а напротив, такова
право било признато към процесния период и на
неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и че при сега действащата уредба, законодателят не
прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и
другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, при общественото
осигуряване при майчинство, включително и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж без да се
правят осигурителни вноски се зачита времето на отпуска за бременност, раждане
и отглеждане на дете, а в същия смисъл е и чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. В становището претендира и присъждане в полза на
жалбоподателката на направените по делото разноски,
за които прилага списък на разноските.
Ответникът по жалбата –
директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален
представител – ст.юрк.З. Б., която оспорва жалбата и
намира същата за неоснователна. Счита, че ако периодът на майчинство следваше да се
зачита за действителен стаж, законодателят е щял да включи и него в Закона за
изменение и допълнение на КСО, а с направеното допълнение на §1, ал.1, т.12 от
ДР на КСО, считано от 29.01.2023 год., в действителния стаж бил включен
периодът на наборна военна служба и на незаконната репресия. Моли да бъде
постановено съдебно решение, с което да бъде отхвърлена жалбата, като
неоснователна.
Административният съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО,
решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва
в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния
съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение,
който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в
съда.
В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на пълномощник
на жалбоподателката със съпроводително писмо с Изх.№1012-116-2#2/20.03.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.5/,
като е получено лично от упълномощеното лице, срещу подпис, на датата 31.03.2023 год., видно от приложеното към
административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/ с баркод *** на „Български
пощи” ЕАД ***/л.8/. Жалбата е подадена чрез
административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали,
като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-97#1 от 03.04.2023 год.,
видно от положения на същата и попълнен щемпел/л.3/, т.е. същата е подадена на 3-ия/третия/ ден, след
получаването на оспореното решение, при което следва да се приеме, че същата е
подадена по установения ред, на третия ден след получаването на решението, т.е.
спазен е предвидения в чл.118, ал.1 от КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен
срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е
допустима - подадена е в срок, в предвидената от закона писмена форма, с
изискуемото съдържание, по установения ред и от лице - надлежна страна, която е
адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и което, с
оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката А.Н.Х. ***, е
поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО, за което е подала заявление с Вх.№2113-08-2105/11.11.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.32-л.33/,
ведно с приложени
към заявлението доказателства, удостоверяващи придобития осигурителен стаж. Две от тези доказателства, приложени към заявлението,
са Удостоверение за раждане от *** ***, въз основа на Акт за раждане №*** от
*** год. , видно от което, на *** год. жалбоподателката
А.Х. е родила дете – Г. Р.
А., както и Удостоверение за раждане от *** ***, въз основа на Акт за раждане №
*** от *** год., според което, на *** год. жалбоподателката
е родила второ дете – З. Р. К.
По повод това заявление е издадено Разпореждане №2113-08-2105#10
от 02.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали/л.13/, с което, на жалбоподателката
А.Н.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че лицето не отговаря на условията за придобиване
на право на пенсия по цитираната разпоредба, поради липсата на 15 години
действителен осигурителен стаж. В разпореждането е отразено, че въз основа на
представените официално удостоверителни документи, длъжностното лице по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - град Кърджали му е зачело осигурителен
стаж, както следва: 03 год., 06 мес., 06 дни – ІІ-ра категория; 11 год., 06 мес.,
03 дни - III-та категория или общ
осигурителен стаж без превръщане - 15 год., 00 мес. и
09 дни, от които действителен осигурителен стаж - 13 год., 04 мес. и 18 дни, като е посочено, че към датата на подаване на
заявлението – 11.11.2022 год., жалбоподателката
А.Н.Х. е имала навършена възраст – 66 години, 10
месеца и 03 дни. При наличието на тези
данни и при навършената възраст към датата на подаденото заявление от 66 години, 10 месеца и 03
дни, преценката за правото на пенсия е
направено от пенсионния орган с оглед разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, като
в мотивите към разпореждане е посочено, че в случай, че за 2022 год. лицата
нямат изискуемия се осигурителен стаж при условията на чл.68, ал.2 от КСО (36 години
и 02 месеца за жените), те придобиват право на пенсия за ОСВ при навършване на
66 години и 10 месеца за жените и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО. В разпореждането изрично е
посочено, че периодите на майчинство, с продължителност общо от 01 година, 07
месеца и 21 дни, въпреки че се зачитат за осигурителен стаж, не следва да се
зачитат за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните
разпоредби на КСО. Предвид това, от пенсионния орган е прието, че жалбоподателката А.Н.Х. няма 15 години действителен
осигурителен стаж и поради това и на основание чл.68, ал.3 от КСО, й е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Това Разпореждане №2113-08-2105#10 от 02.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали е било изпратено с препоръчана пощенска
пратка, адресирана до жалбоподателката А.Х., като
същата е била получена от кмета на ***, срещу подпис, на датата 16.02.2023 г.,
видно от приложеното по преписката известие за доставяне с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.12/. Против същото е била подадена в срок жалба от жалбоподателката
А.Х., до директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с Вх.№1012-08-116 от 23.02.2023
год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.10/, в която е изложила доводи и
съображения, касаещи размера на зачетения в нейна полза осигурителен стаж и
по-конкретно относно размера на зачетения действителен осигурителен стаж, като
според жалбоподателката, неправилно с обжалваното
разпореждане периодите на майчинство, с продължителност от 1 година 7 месеца и
21 дни, не са й зачетени за действителен осигурителен стаж. В жалбата А.Н.Х. е заявила, че неоснователно й е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
чл.68, ал.3 от КСО, като е поискала обжалваното разпореждане да бъде отменено
като незаконосъобразно и да се разпореди отпускане на исканата пенсия.
Така, по повод този
жалба е издадено и оспореното Решение №2153-08-97 от 20.03.2023 год. на
директора на ТП на НОИ – град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А.Н.Х. против Разпореждане №2113-08-2105#10 от 02.02.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – град Кърджали, като неоснователна,
като по представената преписка няма данни административният орган да е извършил
някаква допълнителна проверка или да е потърсил или изискал допълнителни
доказателства във връзка с изложеното в жалбата.
В мотивите към това
решение, административният орган е описал установените факти в хода на
производството, като е посочил, че при
преценката за правото на пенсия при условията на цитираната разпоредба на
чл.68, ал.3 от КСО е установено, че жалбоподателката
няма изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години и притежава
изискуемата се от чл.68, ал.3 от КСО възраст - 66 години и 10 месеца, защото
към датата на подаване на заявлението за пенсия лицето е на възраст 66 години, 10
месеца и 03 дни, но поради липсата на другата кумулативно изискуема от
разпоредбата предпоставка - наличие на действителен осигурителен стаж не
по-малко от 15 години, е постановен отказ за отпускане на пенсия. В мотивите е
отбелязано, че спорният в настоящото производство въпрос, съобразно инвокираните във жалбата доводи е, какъв е размера на
действителния осигурителен стаж на жалбоподателката А.Н.Х.
и достатъчен ли е същия за отпускане на заявената пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като в решението е прието, че отговорът на този последен въпрос следва
да е отрицателен.
В решението е посочено, че за разлика от хипотезата на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, където освен навършване на определена възраст се
изисква и наличие на определен осигурителен стаж, в ал.3 на в хипотезата на
чл.68, ал.3 от КСО, в която попадал и настоящия случай, законодателят предвидил
за придобиване на правото на пенсия да е налице действителен стаж, а не просто
осигурителен, като дал определение на използваното понятие „действителен стаж”
в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за
социално осигуряване. Посочено е, че „действителен стаж” е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето с работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическата и гражданска
реабилитация на репресираните лица, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Поради това е прието, че предвид така посочената легална
дефиниция на понятието, било очевидно, че законодателят прави разграничение
между понятията „осигурителен стаж” и „действителен стаж”, регламентирайки ги
по различен начин, като е посочено, че времето, което се зачита за осигурителен
стаж, е регламентирано в чл.9 от КСО, като от съдържанието на тази норма било
видно, че като осигурителен стаж се зачита както времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност, за която са подлежали на осигуряване, независимо
от вида на осигуряването, така и определени периоди, в които лицата не са
упражнявали трудова дейност, но по силата на закона са подлежали на
осигуряване, а дори и отделни хипотези, в които за съответните периоди не се
дължат осигурителни вноски, като е прието, че от изложеното може да се обобщи,
че осигурителният стаж обхваща както същински такъв, така и периоди, приравнени
по силата на закона на същински осигурителен стаж.
На следващо място, в мотивите е посочено,
че понятието „действителен стаж” е по-тясно понятие от „осигурителен стаж”,
доколкото обхваща единствено периоди, в които лицата са извършвали трудова
дейност, за която са били осигурени за инвалидност, старост и смърт и че
действителният стаж не включва в себе си останалите периоди, в които лицата не
са работили, но по силата на закона им се признава осигурителен стаж. В тази
връзка, в контекста на изложеното и предвид легалната дефиниция на понятието,
дадено от законодателя §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е прието, че не може да се
зачете за действителен стаж: времето, през което неработеща майка е гледала
дете до 3-годишна възраст; времето, през което лице е получавало обезщетение за
безработица; времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на чл.9а,
ал.1 и 2 от КСО и по реда на отменените от 01.01.2011
год. ал.2 и 3 на §9 от ПЗР на КСО и др.
По-нататък в решение е отбелязано, че с
оспореното разпореждане не е зачетен за действителен осигурителен стаж времето,
през което жалбоподателката е била в майчинство, като
видно от описа на осигурителния стаж на А.Н.Х., приложен към пенсионното й
досие, това били периодите: от 18.01.1973 год. до 01.09.1973 год. за първо
дете, зачетен съгласно Акт за раждане № *** от *** год. и от 14.02.1975 год. до
22.02.1976 год., за второ дете, зачетен съгласно Акт за раждане № *** от ***
год., с обща продължителност на двата периода 1 година 7 месеца и 21 дни, и е
посочено, че от пенсионния орган е прието, че през тези периоди А.Н.Х. е била
неработеща майка, предвид на това, че същите тези периоди не фигурират в
издадените й удостоверителни документи, удостоверяващи придобит осигурителен
стаж и служещи за зачитане на осигурителен стаж при пенсиониране.
В мотивите към решението е посочено също
така, че с Постановление на Министерския съвет №61 от 1967 год.(Обн., ДВ, бр.101/1967
г.) за насърчаване на раждаемостта, времето
за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени
или осиновени след 31.12.1967 год., от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по
този ред, се определя в зависимост от броя и поредността
на родените деца, както и че с чл.9, ал.4 и 5 на ПМС №61/1967 год., на
жените-майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи, с удостоверението
за раждане се зачита времето: при първо дете - 12 месеца, при второ дете - 14
месеца, при трето дете - 18 месеца, при четвърто и всяко следващо дете - 12 месеца
и че при това положение, правилно било твърдението в жалбата, че периодът на
майчинство следва да се зачете за осигурителен стаж, но с оглед всичко
изложеното по-горе било пределно ясно, че това време не следва да се зачита за
„действителен стаж” по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
В мотивите към решението е пояснено, че
продължителността на действителния стаж на А.Н.Х. е определена, като от общия
осигурителен стаж, за който е прието, че е в размер на 15 години, 00 месеца и
09 дни, се извади периода на майчинство, с продължително общо от 01 година, 07
месеца и 21 дни, за да се получи 13 години, 04 месеца и 18 дни „действителен
стаж”. Посочено е, че при липсата на някоя от установените в условията на кумулативност предпоставки за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, в случая - наличието на
действителен стаж от 15 години, е налице основание за постановяване на отказ за
отпускане на пенсия, както е сторено и в случая.
По тези съображения, директорът на ТП на
НОИ – Кърджали е приел, че Разпореждане №2113-08-2105#10 от 02.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали се явява правилно и законосъобразно, постановено при спазване на
материалния закон и на база налични писмени доказателства, поради което и с
оспореното решение е отхвърлил жалбата срещу него.
При така установената фактическа
обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени доказателства и доводите на страните, Административен съд – Кърджали
направи следните правни изводи:
В съответствие с разпоредбата на чл.168
от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на
закона. По отношение компетентността на органа, издал административния акт,
предмет на настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2, б.„а” от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на
Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ
или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, като в същия
смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса
по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директорът на
ТП на НОИ – Кърджали, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност, като следва да се
добави, че от материално и териториално компетентен орган е издадено и обжалваното
пред него Разпореждане №2113-08-2105#10 от 02.02.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ - Кърджали.
Решението е издадено в посочения
едномесечен срок, като следва да се посочи, че жалбата против разпореждането е
подадена в ТП на НОИ – Кърджали на 23.02.2023 год., а решението по повод тази
жалба е постановено на 20.03.2023 год. Същото, освен това, е издадено при
спазване изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно
нормата на чл.59, ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО,
включително с посочени фактически и правни основания за издаването му. В
изпълнение на специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия
ред по АПК за издаване на административен акт, административният орган се е
произнесъл с решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от
вида на посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„а” от КСО.
По отношение материалната
законосъобразност на оспорения административен акт съдът намира, че оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, а и разпореждането на пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали, са постановени при неправилно приложение на
материалния закон.
Както бе упоменато и по-горе, от
фактическа страна по делото е установено, а не се и спори между страните, че видно
от Удостоверение
за раждане от *** ***, въз основа на Акт за раждане №*** от *** год., на ***
год. жалбоподателката А.Х. е родила дете – Г. Р. А., като от
Удостоверение за раждане от *** ***, въз основа на Акт за раждане № *** от ***
год., пък е видно, че на *** год. жалбоподателката е
родила второ дете – З. Р. К. Предвид това и предвид установените данни по
преписката, в т.ч. и от Опис на осигурителния стаж на А.Н.Х., приложен към
пенсионното й досие/л.16/, пенсионният орган при ТП на НОИ –
Кърджали, а и горестоящият административен орган, са
приели, че за периодите от 18.01.1973 год. до 01.09.1973 год. и от 14.02.1975
год. до 22.02.1976 год., т.е. за период общо от 1 година, 07 месеца и 21 дни,
същата е била в майчинство и не е била работеща майка, т.е. имала е качество на
„неработеща майка”.
Така, спорен по делото е единствено въпросът,
дали този процесен период се е признавал за трудов
стаж по действащото към този момент законодателство. Отговорът на този въпрос,
според съда, е категорично положителен. Следва в тази връзка да се отбележи, че
по силата на §9, ал.1 (Изм., ДВ,
бр.102 от 2005 г.) от ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 год., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс, от което следва, че преценката за
действителността на спорния в настоящия случай стаж, досежно посочените
по-горе два периода, следва да се направи съобразно действалите разпоредби до
31.12.1999 год.
Така, най-напред следва да се посочи, че
приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл.80 от Правилника за
прилагане на Закона за пенсиите, утвърден с ПМС №3 от 15.01.1958 год., отменен –
ДВ, бр.21 от 17.03.2000 год., която норма през целия период на действието си не
е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж се зачита времето, прекарано в
законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на
труда. Към спорните по делото периоди е било в сила Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.), регламентиращо, че времето за
бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или
осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се
признава за трудов стаж, като размерът на трудовия стаж, който се зачита по
този ред, се определя в зависимост от броя и поредността
на родените деца, като съгласно чл.9, ал.4 и ал.5 от цитираното постановление,
на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи с
удостоверението за раждане се зачита времето: при първо дете – 12 месеца, при
второ дете – 14 месеца, при трето дете – 18 месеца, при четвърто и всяко
следващо дете – 12 месеца. В същия дух е и т. 4 от Инструкция № 0-4 за уреждане
на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи,
при бременност, раждане и за отглеждане на малко дете (обн.
ДВ, бр. 15 от 1970 г., действала през процесните периоди),
която предвижда, че при раждане/осиновяване на дете, което не е починало преди
изтичане на сроковете на платения и неплатения отпуск по чл.60 и 61 от Кодекса
на труда на майката/осиновителка се зачита за трудов стаж времето от 12 месеца
при първо дете, 14 месеца при второ дете, 18 месеца при трето дете и 12 месеца
за четвърто и всяко следващо дете.
Понятието „действителен
осигурителен стаж” се съдържа към момента единствено в нормите на чл.68, ал.3,
чл.74, ал.3 от КСО и в §6б (Нов – ДВ, бр.106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), ал.1 (Предишен текст на §6б – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила
от 01.01.2015 г.) и ал.2 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) от ПЗР на КСО, като легална дефиниция на това понятие
„действителен стаж” е дадена в нормата на §1, ал.1, т.12 (Нова – ДВ, бр.107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015
г., доп., ДВ, бр.8 от 25.01.2023 г.) от ДР на КСО. Съгласно действащата
понастоящем редакция на тази норма, „Действителен стаж” е действително
изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето
е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Преди влизането в
сила на тази норма от КСО, легално определение на това понятие законодателят
беше дал с разпоредбата
на §2 (Отм., бр.19 от 2015 г.,
в сила от 13.03.2015 г.) от ДР на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/,
съгласно което, „Действителен стаж” е действително изслуженото календарно време
по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило
без трудово правоотношение, както и времето, през което лицето се е осигурявало
за своя сметка.”. Поддържаната от пенсионния
орган теза, че времето, през което неработеща майка е била в майчинство, не
може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. Както
бе отбелязано и по-горе в настоящото изложение, по делото не е спорно, че за
времето от
18.01.1973 год. до 01.09.1973 год. и от 14.02.1975 год. до 22.02.1976 год./общо
1 година 7 месеца и 21 дни/, жалбоподателката А.Н.Х. е
била в майчинство за първо и второ дете, като преди настъпването на самото
раждане, същата не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова,
поради което е имала качеството т.нар. „неработеща майка”. В разпоредбата на чл.9, ал.7 (Изм., ДВ, бр.15 от 2013 г., в сила от
01.01.2014 г.) от КСО, във
второто й предложение, изрично е
регламентирано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето,
през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст.
С оглед цитираната нормативна уредба се
налага един безспорен, според настоящия съдебен състав извод, че и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действия КСО, отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, респ. за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в
зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща,
напротив – такова право е признато към процесния
период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за
приложение на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, противно на приетото от пенсионния
орган на ТП на НОИ – Кърджали, а и от горестоящия му
административен орган. Впрочем, следва да се отбележи, че незачитането на
времето на майчинството като действителен осигурителен стаж драстично нарушава разпоредбите
на чл.17 и чл.47, ал.2 от Конституцията на
Република България, предвиждащи държавна закрила на майчинството и равни
трудови и осигурителни права на жените майки с тези на полагащите труд жени, като
съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение №2 от
04.04.2006 год. по конституционно дело №9/2005 год.
на Конституционния съд на Република България.
При така наличната и действаща нормативна
уредба към момента на подаването на заявлението от жалбоподателката
А.Н.Х. за отпускане на лична пенсия за ОСВ – 11.11.2022
год., която нормативна уредба е пределно ясна и специална по отношение на
осигурителния стаж на неработеща майка по време на майчинство, която, обаче, явно
не е ясна или известна на пенсионния орган и на горестоящия
му административен орган, то липсва правно основание за приложение на разпоредбата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО и тълкуване във
връзка с последната, такова, каквото е направено в мотивите към оспореното
решение на директора на ТП на НОИ – град Кърджали, като в тази връзка следва
само да бъде упоменато, че със създаването на новата т.12 от §1 на ал.1 на ДР на КСО - ДВ, бр.107 от 2014 год., в
сила от 01.01.2015 год., не отпада правото на зачитане за трудов и осигурителен стаж на времето,
през което неработеща майка е била в майчинство, поради което, този
период следва да се зачете за действителен трудов стаж, като в този смисъл
действително е и последователната и непротиворечива съдебна практика на
административните съдилища в страната, вкл. и тази на Върховния административен
съд/в т.см. - Решение
№1023 от 01.01.2016 г. на ВАС по адм. дело №488/2015
г., VI отд.; Решение
№6744 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм.дело №2009/2018
г., VI отд.; Решение №
2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. №5956/2019 г., VI отд.; Решение №47
от 05.01.2021 г. на ВАС по адм. дело №6669/2020 г., VI отд., Решение
№1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. дело №8649/2021
г., VI отд. и
много други/, с която последователна и
непротиворечива съдебна практика обаче, директорът на ТП на НОИ – Кърджали, а и
пенсионният орган - ръководителят „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ –
Кърджали, явно отказват да се съобразят.
След като не е зачел периодите на майчинство на жалбоподателката А.Н.Х., за времето от 18.01.1973 год. до 01.09.1973 год. и от 14.02.1975 год. до 22.02.1976 год./период от общо 1 година 7 месеца и 21 дни/, за действителен осигурителен стаж, пенсионният орган при ТП на НОИ – град Кърджали и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ – Кърджали, са приложили неправилно приложимите материалноправни разпоредби на закона.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от А.Н.Х., с инвокираните
в нея оплаквания, се явява доказана и основателна,
като при съобразяване на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен
орган, в установената от закона форма и с предвиденото съдържание, без допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, но в
противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, т.е. съдът намира, че по отношение на същия е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК. На това
основание, Решение №2153-08-97 от 20.03.2023 год., издадено от директора на ТП
на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №2113-08-2105#10 от 02.02.2023 год.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, са
незаконосъобразни и като такива, следва с решението по настоящото дело да бъдат
отменени. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора и да
замести административния орган, то преписката следва да се върне на административния
орган, който следва, от своя страна, да се произнесе по същество по заявлението
за отпускане на лична пенсия за ОСВ, подадено от А.Н.Х., при съобразяване и спазване на указанията, дадени в
мотивите на настоящото решение, като при новото произнасяне по заявлението,
пенсионният орган към ТП на НОИ – Кърджали следва да зачете за действителен
осигурителен стаж на жалбоподателката А.Н.Х., периодите,
през които същата е била в майчинство за родените първо и второ дете/от 18.01.1973 год. до
01.09.1973 год. и от 14.02.1975 год. до 22.02.1976 год. – период от общо 1
година, 7 месеца и 21 дни/, след което да
направи нова обоснована преценка за това, дали са налице условията за
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на същия, при
условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, основателна се явява претенцията на жалбоподателката А.Н.Х. ***, изразена в подадената жалба
против административния акт и депозираното преди съденото заседание писмено
становище от процесуалния й представител, за присъждане на направените по
делото разноски, представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, в
размер на 500.00/петстотин/ лева, за осъществена правна защита и съдействие от
един адвокат, платими от ответника, съгласно представения и приложен по делото
Договор за правна защита и съдействие от 03.04.2023 год./л.4,
стр.2/
и представения списък на разноските по чл.80 от ГПК, във вр.
с чл.144 от АПК/л.48/. Следва да
се отбележи, че този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с
действащата към датата на сключване на този договор за правна защита и
съдействие, респ. на плащане на договореното адвокатско възнаграждение, норма
на чл.8, ал.2, т.2 (изм., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г.) от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса
за социално осигуряване/КСО/, без определен материален интерес, каквото е и
настоящото дело, е 500.00/петстотин/ лева, като съдът намира, че в конкретния
случай, този размер на адвокатското възнаграждение е напълно справедлив и
адекватен на осъществените по настоящото административно дело правна защита и
съдействие.
За
дължимите на жалбоподателката А.Н.Х. ***, деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдена
териториалната административна структура на НОИ, в случая – Териториално
поделение на НОИ – град Кърджали, към която принадлежи административният орган,
издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във вр. с ал.1 и във вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-08-97
от 20.03.2023 год., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена като неоснователна, жалбата на А.Н.Х., с ЕГН **********,***, против Разпореждане
№2113-08-2105#10 от 02.02.2023 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на жалбоподателката
А.Н.Х. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст И
ОТМЕНЯ
Разпореждане №2113-08-2105#10
от 02.02.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Кърджали.
ВРЪЩА преписката на административния орган - ръководител „Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявление с
Вх.№2113-08-2105/11.11.2022 год. на ТП на НОИ – Кърджали, подадено от А.Н.Х.,
с ЕГН **********,***, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване и
спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на НОИ – град Кърджали – ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Н.Х., с
ЕГН **********,***, направени от нея деловодни разноски за запратено адвокатско
възнаграждение, възлизащи в размер на 500.00/петстотин/
лева.
Преписи от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване, чрез
Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен
срок от съобщаването или връчването му на страните.
С Ъ Д И Я: