№ 22284
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110108537 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК
Образувано е по искова молба на С. Р. В., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба с вх. № 68304/13.03.2023 г. чрез адв. В. П. срещу М.В.Р.
/МВР/ като главен ответник и срещу Дирекция „К.И.С.“ /ДКИС/– като
евентуален ответник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца следните суми: 1/сумата от 3900 лева /главница/, представляваща
дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като държавен
служител в МВР месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до
01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/ и 2/
сумата от 635,68 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до
датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцата е назначена като служител на
длъжността „началник отдел административен“ в ДКИС на МВР, считано от
18.02.2019 г., а на 27.09.2022 г. е преназначена на длъжността „главен
юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция, като съгласно
Закона за МВР при изпълнение на посочените дейности е била със статут на
държавен служител.
Твърди се, че на 01.11.2022 г. служебното й правоотношение е
прекратено поради постъпване на друга държавна служба.
Ищцата поддържа, че по време на действие на служебното й
правоотношение, заедно с получаваното трудово възнаграждение е имала
право да получава ежемесечно и т.нар. „порционни пари“ на осн. чл. 142, ал.
1, т. 2 и чл. 181, ал. 6 от ЗМВР в размер, определен със заповед на Министъра
на вътрешните работи. Поддържа, че месечният размер на безплатната храна,
респективно – нейната левова равностойност не се облага с данъци и се
дължи ежемесечно, едновременно със заплащане на възнаграждението за
труд. Посочва, че разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не прави
1
разграничение между служителите на МВР, за разлика от други разпоредби, в
раздел пети на глава седма от ЗМВР и се отнася до всички служители на
МВР, независимо от техния статут и независимо от това, в коя група попадат
по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, поради което поддържа, че е имала право на
заплащане на посочената равностойност на безплатната храна. Поддържа, че
правото да получава ежемесечно левовата равностойност на храната по чл.
181, ал. 1 от ЗМВР неправомерно е ограничено от чл. 1 на Наредба № 8121з-
773/01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на МВР, издадена от министъра на
вътрешните работи, с което последният е излязъл извън законовата делегация
по чл. 181 от ЗМВР.
Посочва, че през цялото време, в което е работила в МВР, нито веднъж
не й е заплащана месечната равностойност на порциона за храна в размер от
120 лева за месец. Посочва, че настоящата искова претенция е съобразена 3-
годишния давностен срок. Твърди, че с неплащането на порциона за
безплатна храна ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на която е
следвало да заплати дължимите суми.
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
Претендират се разноски.
Към исковата молба са приложени следните документи: Заповед №
***/13.02.2019 г.; Заповед № ***/27.09.2022 г.; Заповед № ***/01.11.2022 г.
Ищецът прави искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
със задачи, формулирани в исковата молба, и искане за задължаване на
ответника да представи намиращи се у него документи.
Прави искане по чл. 190 ГПК съдът да задължи ответника да представи
документи – лично досие на служителя, справка, удостоверение или служебна
бележка, че за периода 17.02.2020 г. – 03.01.2023 г. ищцата е била служителка
на ДКИС към МВР, както и да представи ежегодните отчети за определяне на
месечни размер или левовата равностойност на хараната на служителите през
2020 г., 2021 г. и 2022 г. и вътрешните правила за заплата на служителите,
утвърдени със Заповед № 8121з-924/04.08.2015 г. на МВР и актовете, които я
изменят, допълват през процесния период от 17.02.2020 г. до 03.01.2023 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника МВР, чрез процесуалния му
представител главен юрисконсулт В.Т., е депозиран писмен отговор, в който
се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от
страна на ищеца осъдителни искове.
По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е
надлежна страна по делото, доколкото през процесните периоди ищцата е
била в служебно правоотношение към ДКИС на МВР, поради което МВР
няма материална и процесуална легитимация да отговаря по предявения иск –
доколкото ДКИС е самостоятелно ЮЛ и има свой бюджет. Посочва, че МВР
няма правомощие да отговаря за задълженията на своите структури, които са
самостоятелни юридически лица и отговарят самостоятелно с предоставеният
им бюджет за задължения към техните служители.
По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия
2
период ищцата е била служител в ДКИС към МВР. Твърди се обаче, че в
МВР работят три различни групи служители, чийто правен статут се определя
в различни закони, като поддържа, че през процесния период ищцата е била
държавен служител, чието правно положение се е уреждало от ЗДСл.,
съобразно императивната уредба на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР. Излага подробни
доводи, че разпоредбите на ЗМВР се прилагат към държавни служители-
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението
и само тази категория служители имат право на безплатна храна или нейна
равностойност. Поддържа, че Наредба № 8121з-733/01.07.2015 г. на МВР за
условията и реда на получаване на храна или левовата й равностойност,
министърът не е излязъл извън законовата делегация, не е ограничил права на
служители, а е конкретизирал кои служители в МВР имат право на безплатна
храна.
С тези аргументи се иска предявените делото срещу МВР да бъде
прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат
отхвърлени.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на
адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Към отговора на исковата молба са представени следните писмени
доказателства: Заповед № ****/31.12.2019г.; Заповед № ***/20.02.2020 г.;
Заповед № ***/30.12.2020 г.; Заповед № ***/31.12.2021 г.; Заповед №
***/10.06.2022 г.; удостоверение, относно обстоятелствата по чл.7 от Наредба
№ 8121з-773/01.07.2015 г.. издадено от ДКИС с рег.№ 5290Р-6050/29.03.2023
г.; кадрова справка на ищцата с peг. № 5290- 6045/29.03.2023 г. по описа на
ДКИС; 34 бр. платежни бележки; Заповед № 8121к-3298/13.02.2020 г.;
Заповед № 8121к-3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121к-3823/15.08.2022 г.;
представена е и съдебна практика: копие от 11 бр. решения и 5 бр.
определения.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника МВР – Дирекция „К.И.С.“, чрез
главен юрисконсулт Таня Бекярова, подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като
неоснователни и недоказани.
По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е
надлежна страна по делото, макар през процесния период ищцата да е била
държавен служител в ДКИС на МВР, доколкото ищцата е назначена като
държавен служител със заповед на МВР, а ДКИС към МВР е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства.
По същество оспорва правото на ищцата да получава безплатна храна
или нейна левова равностойност с твърденията, че в МВР има три категории
служители, като според чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавен служител
(извън полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на
населението) се урежда от разпоредбите на ЗДСл, където не е предвидено
право на изплащане на левовата равностойност на храна. Излагат се подробни
аргументи от историческото и сравнително тълкуване на ЗМВР в подкрепа на
3
тезата, че право на безплатна храна имат само държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението
по ЗМВР, но не и останалите държавни служители в администрацията – чийто
статут бил уредено по ЗДСл. Посочва, че разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от
ЗМВР е изменена през 2017 г. и 2020 г., като след измененията изрично се
посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т 2 от ЗМВР се полага безплатна
храна или нейна левова равностойност, при извършване на дейности,
свързани със специфичен характер на труда и ободряващи напитки или
левовата им равностойност за периода от 22 ч. до 06 ч. Поддържа, че в
исковата молба ищцата не излага твърдения да е извършвала специфични
дейности или да е полагала нощен труд.
С тези аргументи се иска предявените делото срещу ДКИС МВР да
бъде прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат
отхвърлени.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на
адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК.
Ответникът представя следните писмени доказателства: Кадрова
справка рег. № 5290р-6045/29.03.2023 г.; удостоверение рег. № 5290р-
6050/29.03.2023 г. за използвания платен годишен отпуск; Заповед №
***/27.09.2022 г.; Заповед № 8121К-5895/15.08.2022 г.; Заповед № 8121К-
3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121К-3298/13.02.2020 г.; 32 бр. платежни
бележки; Заповед №****/31.12.2019 г.; Заповед № ***/30.12.2020 г.; Заповед
№ ***/31.12.2021 г.
Възразява срещу искането за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Искането на ищцовата страна за задължаване по реда на чл. 190 от ГПК
на ответника да представи намиращи се у него документи – лично досие на
служителя; справка, удостоверение или служебна бележка, че за периода
17.02.2020 г. – 03.01.2023 г. ищцата е била служителка на ДКИС към МВР;
ежегодните отчети за определяне на месечни размер или левовата
равностойност на храната на служителите през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. и
вътрешните правила за заплата на служителите, утвърдени със Заповед №
8121з-924/04.08.2015 г. на МВР и актовете, които я изменят, допълват през
процесния период от 17.02.2020 г. до 03.01.2023 г., са допустими като
направени своевременно и относими към предмета на доказване, но
доколкото са представени като доказателства от ответниците искането се
явява ненеобходимо.
Поначало е основателно и искането за назначаване на съдебно
счетоводна експертиза, но доколкото между страните е безспорно, че през
процесния период на ищцата не е изплащана левова равностойност на
безплатната храна, а за изчисляване на законната лихва за забава не са
необходими специални знания (предвид наличието на лихвени калкулатори),
4
искането следва да се остави без уважение.
Представените от ищеца и ответниците писмени доказателства следва
да бъдат приети по делото, тъй като са относими за спора.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен
и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на
направените от страните доказателствени искания на основание чл. 140 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – правата на ищцата произтичат от служебното правоотношение
между нея и ответната страна. Ищецът претендира заплащането на сумата от
3900 лева, представляваща равностойността на безплатната храна, дължима
на служители на МВР за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г., както и
обезщетение за забава в размер на 635,68 лева за периода от 01.03.2020 г. до
17.02.2023 г.
- правна квалификация – предявеният иск за сумата от 3900 лева
/главница/ е с правно основание по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР , във вр. чл. 142, ал.
1 ЗМВР, а искът за сумата от 635,68 лева е с правно основание по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – между страните е безспорно, че за периода – от 18.02.2019 г. до
01.11.2022 г. ищцата е бил държавен служител в Дирекция „К.И.С.“ към МВР
(началник-отдел „административен“ в ДКИС на МВР от 18.02.2019 г. до
27.09.2022 г. и на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Правни
дейности“ към ДКИС на МВР в периода от 27.09.2022 г. до 01.11.2022 г.) и че
през процесния период от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. никой от ответниците
не е изплащал на ищцата левова равностойност на безплатната храна.
Не се оспорва и размерът на сумите за храна, така както е изчислен от
ищцата, нито на обезщетението за забава.
Горепосочените обстоятелства са беспорни и не се нуждаят от
доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР ,
във вр. чл. 142, ал. 1 от ЗМВР е да докаже: наличието на служебно
правоотношение с ответника, по което ищцата да е полагала труд при
ответника; ищцата да попада в обхвата на категорията държавни служители
на които се дължи предоставянето на безплатна храна или левова
5
равностойност, както и размер на равностойността на безплатната храна.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е заплатил
дължимите суми, съответно, че своевременно е предоставял безплатна храна
на ищцата, както и възраженията си срещу иска.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответната страна
не сочи доказателства да е заплатила процесните суми респ. да е
предоставила храна на ищцата в исковия период.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговорите на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищцата за изготвяне на съдебно – счетоводна
експертиза и по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 10.09..2024 г. от
12.15 часа за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6