Р Е Ш
Е Н И Е
№ 105
Гр. Перник, 03.06.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 186 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка
с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Л.В.В. с ЕГН: ********** ***,
против Решение № КПК-10 от 16.03.2022 година, издадено от Директора на Териториално
поделение Перник към Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалба вх. № 1012-13-46 от 16.02.2022 година срещу
Разпореждане № 131-00-1913-3 от 03.02.2022 година, с което на основание чл. 54ж,
ал. 1, във връзка с чл. 54, ал. 1 от КСО
е отказано получаването на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, неправилни и
немотивирани. Излага твърдения, че изводите относно отсъствието на кумулативно
изискуемите предпоставки за възникване на право за изплащане на парично
обезщетение за безработица не съответстват на действителната фактическа
обстановка. Счита, че са налице всички, предвидени в КСО условия за да му бъде
отпуснато обезщетение за безработица. Моли съда да отметни оспорваното решение
и потвърденото с него разпореждане.
В проведеното на 30.05.2022 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Б. ***,
който поддържа жалбата. Моли съда да уважи същата по направените в нея съображения.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага
и списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 30.05.2022 година,
ответникът по делото – директор на ТП Перник към НОИ, редовно призован, не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт Й. С. – П., която оспорва жалбата.
Излага доводи, че оспорваното решение и потвърденото с него разпореждане са
законосъобразни. Моли съда да отхвърли жалбата. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане
на направените по делото съдебни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на
основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП на НОИ Перник,
поради което е процесуално допустима.
Със Заявление вх. № 131-00-1913 от 18.12.2019 година Л.В.В.
е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено в
съответствие с изискването на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и
изплащане на парични обезщетения за безработица, поради прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение с „***“ ООД, считано от 01.12.2019 година, на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ. Към него е приложена Заповед № 001/01.12.2019
година, от която е видно, че трудовото правоотношение е било прекратено.
С Разпореждане № 131-00-1913-1 от 27.12.2019 година на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Перник на основание
чл. 54г, ал. 4 от КСО е постановено спиране на производството по отпускане на
парично обезщетение за безработица.
Във връзка с постъпили сигнали № 1030-13-971 от
23.12.2019 година за проверка в осигурител „***“ ЕООД; сигнал № 1130-13-162#31 от 27.01.2020 година за проверка в осигурител „ ***“ ЕООД и сигнал №
1030-13-411 от 25.06.2019 година за проверка на „***“ ЕООД за извършване на
текущ контрол и за събиране на допълнителни доказателства за определяне
правото, размера и период на парично обезщетение и с оглед ограничаване на
неправомерните разходи при отпускане и изплащане на парични обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване. Целта на тези проверки била да се
установи дали за жалбоподателят е възникнало основание за осигуряване, т.е.
дали са изпълнени условията на чл. 10, ал. 1 и § 1 от ДР на КСО, тъй като при
осъществена проверка в информационните масиви на НОИ се установява че са
подавани данни от страна на горепосочените осигурители, но не са били внасяне
осигурителни вноски.
На 22.10.2020 година от ТП на НОИ София е получен отговор
вх. № 1030-13-411#12 за извършена проверка във „***“ ЕООД, която е
приключила със съставянето на констативен протокол №
КВ-5-21-00743389/07.04.2020 година. Въз основа на констатациите, обективирани в
този констативен протокол са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00743402 от 07.04.2020 годна за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО за 18 лица, в това число и за жалбоподателят – Л.В.В. за периода от
01.03.2017 година до 18.09.2017 година. Определен е и срок за доброволното им
изпълнение – 20 работни дни, считано от получаването им.
На 22.10.2022 година от ТП на НОИ София – град е получен
отговор с вх. № 1030-13-971#2 за извършена
проверка във „***“ ЕООД, която е приключила със съставянето на констативен
протокол № КВ-5-21-00743865 от 08.04.2020 година. Въз основа на този
констативен протокол са били издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-00743869
от 08.04.2020 година за заличаване на данни по чл.5,ал.4, т.1 от КСО за 24
лица, в това число и за Л.В.В. за периода от 18.02.2019 до 17.06.2019 година.
На 28.01.2022 година от ЦУ на НОИ, Дирекция „ Пенсии“ е
получен сигнал № 1043-40-21#5 за извършване на
ревизия по разходване на държавното обществено осигуряване на „ ***“ ЕООД. Тази
проверка е била приключила със съставянето на ревизионен акт за начет №
РА-5-21-00842853 от 18.11.202 година. Въз основа на констатациите, които са
приети в този ревизионен акт са издадени Задължителни предписания №
ЗД-1-21-00842916/ 18.11.2020 година за заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за 42 лица, в това число и за
жалбоподателя за периода от 19.09.2017 до 18.02.2019 година.
С Разпореждане № 131-00-1913-2 от 01.02.2022 година на
ръководителя на осигуряването за безработица е било възобновено производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 55 от АПК.
Видно от представената по делото разпечатка, разпореждането е връчено на 09.02.2022
година на жалбоподателя.
С Разпореждане № 131-00-1913-3 от 03.02.2022 година на
ръководителя на осигуряването, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а,
ал. 1 от КСО е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54а от КОС, с аргумент, че лицето не отговаря на изискванията
предвидени в тази разпоредба, а именно лицето няма осигуряване във фонд
„Безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Разпореждането е връчено на лицето на 09.02.2022 година.
Срещу така издаденото разпореждане, с което е постановен
отказ за отпускане на парично обезщетение, жалбоподателят е подал жалба с вх. №
1012-13-46 от 16.02.2022 година до Директора на ТП Перник на НОИ в сроковете предвидени
в чл. 117, ал. 3 от КСО.
С Решение № КПК-10 от 16.03.2022 година Директорът на ТП Перник
на НОИ е отхвърлил жалбата, което е и предмет на проверка за законосъобразност
в настоящото съдебно производство.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят П.В.Т.,
българки гражданин, неосъждан, без родство и дела със страните по делото.
Същият е заявил, че с жалбоподателят се познават от 2017 година, тъй като са
били колеги във „ ***“. Твърди, че настоящият жалбоподател е работил като
търговски представител. В показанията си е заявил, че са работели на
ненормирано работно време, като, за да може да свърши поставените ѝ
задачи Л.В.В. се е налагало да работи всеки ден, без почивни дни. Така дадените
свидетелски показания, настоящият съдебен състав не ги кредитира, тъй като не
кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е валидно и допустимо. Издадено е след
надлежно сезиране с жалба с вх. № 1012-13-46 от 16.02.2022 година по реда на
чл. 117, ал. 1 от КСО и в сроковете за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО.
Издадено е от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 2
от КСО, а именно от Директора на съответното териториално поделение на НОИ, в
случая Директорът на Териториално поделение Перник на НОИ. При издаването му е
спазен посочения в разпоредбата едномесечен инструктивен срок. Същото е
издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано
в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл. 117,
ал. 3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от
него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран
е ясен диспозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органа,пред
който подлежи на обжалване.В решението е посочена датата на неговото издаване и
е отразен подпис на издателя му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява,
че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за
издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма,
съдържание и процедура и споделя изводите на издателя му за отсъствие на
предпоставките по чл. 54а, ал. 1, във връзка с чл. 10 от КСО за издаване на
заявления административен акт, а именно отпускане на обезщетение за
безработица.
Настоящият съдебен състав намира, че решението на
Директора на ТП Перник на НОИ е правилно и законосъобразно. Правилен е изводът
му, че Разпореждане № 131-00-1913-3 от 03.02.2022 година е издадено от
материално и териториално компетентен орган, съгласно чл. 54ж, ал. 1 от КСО, а
именно от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП Перник на НОИ.
Същото отговаря на изискванията за писмена форма и съдържание, които са
посочени в чл. 59,ал. 2 от АПК. При провеждане на административното
производство са спазени процесуалните правила, които са регламентирани в
Наредбата за отпускане и изплащане на обезщетения за безработица. Изпълнени са
изискванията за служебно събиране на доказателства и изясняване на всички
относими факти и обстоятелства. В съответствие с изискванията на закона е
изводът на административният орган относно липсата на една от кумулативно
изискуемите предпоставки за издаване на заявения от страна на жалбоподателя
административен акт, а именно разпореждане за отпускане на парично обезщетение
за безработица. Тези предпоставки са уредени в разпоредбата на чл. 54а, ал. 1
от КСО. Съобразно тази разпоредба право на парично обезщетение за безработица
имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“,
най малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по
заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в
Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или
професионална пенсия по чл. 168 от КСО, и не упражняват трудова дейност, за
която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по
законодателството на друга държава.
В настоящият случай е спорно обстоятелството, дали
жалбоподателят е имал качеството на осигурено лице към момента, от който
претендира отпускане на парично обезщетение за безработица. Съгласно § 1, т. 3
от ДР на КСО осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност,
за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. За да придобие правото на
обезщетение за безработица заявилия отпускането му трябва да е извършил
фактически трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и по
тази причина за него да са дължими или внесени осигурителни вноски във фонд
„Безработица“.
В настоящият случай, с оглед заличаването на данни по чл.
5, ал. 4 от КСО, подавани от осигурителите „ ***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „ ***“
ЕООД, периодът от 01.03.2017 година до 17.06.2019 година не се счита за
осигурителен стаж за безработица на настоящия жалбоподател, а също така и по
безспорен начин не се установи извършване на трудовата дейност от негова
страна. В случая не са налице предпоставките по чл. 54а, ал. 1 от КСО за
възникване правото на парично обезщетение за безработица. Такъв в случая е и
изводът на административният орган, който е издал разпореждането и по тази
причина, настоящият съдебен състав счита, че той правилно е приложил закона.
Въз основа на гореизложеното, така депозираната жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, следва да се остави без
уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски.
С оглед изхода на делото, следва да се уважи направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски от страна на ответника по
делото, при което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в размер на 100
/сто/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.В.
с ЕГН: ********** ***, против Решение № КПК-10 от 16.03.2022 година, издадено
от Директора на Териториално поделение Перник към Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-46 от 16.02.2022 година срещу
Разпореждане № 131-00-1913-3 от 03.02.2022 година, с което на основание чл. 54ж,
ал. 1, във връзка с чл. 54, ал. 1 от КСО е отказано получаването на парично
обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, като неоснователна.
ОСЪЖДА Л.В.В. с
ЕГН: ********** *** да заплати на ТП на НОИ Перник, съдебни разноски в размер
на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.119 от КСО.
Съдия: /п/