Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………………………2023
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Шести касационен състав,
в открито заседание, проведено на осми декември 2022 г., в следния състав:
Председател: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Членове: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян И. от Варненска
окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА
БАХЧЕВАН касационно административно
дело № 2261 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК, вр. § 19, ал.1 от ЗИД АПК (обн. ДВ бр. 39/2011 г.).
Делото е образувано
въз основа на касационна жалба на Х.Д.Х. срещу решение №1049/13.04.2022г. на
Варненския районен съд, постановено по гражданско дело №7490/2021г., с което е
отхвърлена жалбата на Х.Д.Х. против акт №РД12-02-750-1/11.05.2021 г. на ОС
„Земеделие“ Варна, с който е оставено без разглеждане искането за поправка на
явна фактическа грешка в решение №716/07.07.2000 г. на ПК-Варна, и касационна
жалба на същото лице срещу решение №2121/29.06.2022 г. на Варненския районен
съд, постановено по гражданско дело №7490/2021 г., с което е оставена без
уважение молбата му за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в решение
№1049/13.04.2022 г. на Варненския районен съд по гражданско дело №7490/2021 г.
Касаторът, по първата
жалба, оспорва решението като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Изтъква,
че няма произнасяне от ПК-Варна и Районен съд Варна, защо неземеделски земи,
изключени от приложното поле на чл.2 от ЗСПЗЗ, се възстановяват като
земеделски. Позовава се на АПК, според който има право да обжалва решение на
ПК-Варна, с което му се нарушава правото на собственост. Уточнява, че е закупил
имота преди постановяване на решението на ПК-Варна. Твърди, че записките не са
доказателство за бивша собственост съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, но могат да
бъдат допълнение към клетвена декларация по чл.12, ал.3 от с.з. Сочи, че решение
№716/2000 г. на ПК-Варна е нищожно. Излага съображения, че не е допустимо за
съседен имот 3230 по ПНИ – 2002 г. за м. „Зеленика“, решенията на ПК-Варна да
са нищожни, а за неговия имот 3225 по ПНИ-2002 г. за същата местност да не са
нищожни. Иска отмяна на съдебното решение и отмяна на акта на ОС „Земеделие“
Варна.
По втората касационна
жалба, оспорва решението като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Изтъква,
че има несъответствие между изразената воля и записаното в диспозитива на
решението. Сочи, че в мотивите на решението е записано, че земята е мера /неземеделска
земя/, а в диспозитива е записано, че се възстановява и това според касатора
представлява допусната очевидна фактическа грешка.
Депозирани са от
ответника молби след хода на устните състезания, поради което в частта на
твърденията, които са изложени пред първоинстанционния съд и касационната
инстанция, ще бъдат приети, като писмени бележки. На основание чл.219, ал.2 от АПК няма да се приемат доводи за установяване на обстоятелства, които не са
свързани с касационните основания. Такива са твърденията в молба от 06.01.2023
г. за прогласяване на невалидни решения №533/15.07.1998 г. и решение
№716/07.07.2000 г. на ПК-Варна. Представените с молба с.д.№184/06.01.2023 г. и
с.д.№598/16.01.2023 г. удостоверение на директора на Дирекция „Общинска
собственост“ е вече представено на л.8 в производството по гр.д.№7490/2021 г.
на Районен съд Варна.
Ответната страна – Общинска
служба по „Земеделие“ Варна, чрез гл. юрисконсулт Н.Д. оспорва касационната
жалба като недопустима, в условията на евентуалност като неоснователна и иска
да бъде отхвърлена. Намира оспореното с нея съдебно решение за правилно и
съобразено с доказателствата по делото. Изложени са съображения, че Х. не може
да реализира правата си чрез оспорване на издадените от поземлена комисия Варна
решения за реституция, по административни преписки, по които той не е страна.
Уточнява, че Х. е реализирал нееднократно правата си, като всичките му доводи,
искания, възражения и жалби за нищожност, незаконосъобразност, наличие на ЯФГ,
са оставени от съда без разглеждане. Позовава се на решение №774/11.04.2013 г.
по в.гр.д.№3014/2012 г. на Окръжен съд Варна, с което Х. и други ответници са
осъдени да предаде на ищците владението върху процесния недвижим имот. Иска
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По втората касационна жалба,
процесуалният представител на ответника е изразил становище, че същата е
неоснователна. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че не е налице разминаване между изложеното в мотивите и отразеното в
диспозитива на същия. Пояснява, че представените от касатора доказателства,
касаят аргументи по съществото на спора. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите лица:
А.Х.К., И.Х.М., М.Х.Н., Б.Т.М., И.И.Б., Д.В.И., В.И.В. не вземат
становище по касационната жалба и предмета на делото.
Заинтересованото лице Н.Т.М.
изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Твърди, че няма
влязло в сила решение, с което съдът да е прогласил нищожността на решение №533
на ПК-Варна.
Заинтересованото лице С.С.П.,
чрез адв. К.К., е депозирал писмени бележки, с които е оспорил касационната
жалба. Изложени са съображения, че изменение, съответно поправка на решение на
поземлена комисия може да иска само лицето, заявило процесните имоти за възстановяване.
Третите лица нямат такова право. В случая Х. е упражнил правото си в
производство по чл.108 от ЗС, като ответник, но същият е осъден да предаде
владението върху имота. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита,
че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за
неговата отмяна, поради което трябва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административното производство, за които решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-гр.Варна,
като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен
състав. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно
сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
По касационната жалба
срещу решение №1049/13.04.2022 г., съдът изразява следните съображения:
Със заявление
вх.№РД12-02-750/15.04.2021 г. Х.Х. е подал молба до Общинска служба по
„Земеделие” Варна, с която иска да бъде отстранена допусната ЯФГ при
постановяване на решение №716/2000г., поради неидентифициране на допълнително
представените доказателства за бивша собственост – записки 205/43 г., 206/43
г., към заявление 50137/1991 г. на ПК Варна. Посочил е, че преди да се издаде
решение №716/2000 г. на ПК Варна, е следвало имотите да се идентифицират по
съседи от КК – КП 1959 г., по който се възстановяват земеделските земи.
Изложени са съображения, че имотът пл.№464 по КП-1959 г. в м.”Могилите”, е
внесен в ТКЗС, но не е заявен и не е бил възстановен, а имот по записка
205/1943 г. не е бил внесен в ТКЗС, защото е бил продаден през 1957 г. Искането
е да се поправи допусната ЯФГ в решение №716/2000 г. на ПК-Варна, като се
възстанови само имот 464 по КП-1959 г.
Общинска служба по
„Земеделие” Варна се е произнесла с писмо изх.№РД12-02-750-1/11.05.2021
г./л.305/, в което е посочила, че съгласно чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ, предявеното
искане се явява недопустимо, тъй като ОС „Земеделие” Варна не е компетентна
сама или по искане на трето неучастващо в производството лице да се произнася
по законосъобразността на издадените от нея решения в полза на друго лице. Изложено
е, че на основание чл.124, ал.1 от АПК искането не се основава на нови факти
или обстоятелства, поради което не следва да бъде разглеждано повторно.
С определение от
21.11.2006 г. по гр.д.№7916/2006 г./л.474 от гр.д.№7490/2021 г./ на Районен съд
Варна, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Х.Х. с твърдения за нищожност
на решение №533/15.07.1998 г. и решение №716/07.07.2000 г. на ПК – Варна. Първоинстанционното
определение е оставено в сила от горната инстанция - Окръжен съд Варна с определение
№265/01.02.2007 г.
След отмяна от Върховния касационен съд на решение
№1359/16.11.2010 г. по в.гр.д.№2298/2008 г. на Окръжен съд Варна, е било
образувано в.гр.д.№3014/2012 г. /л.440-451 от гр.д.№7490/2021 г./ на Окръжен съд
Варна. Указанията на ВКС при новото разглеждане на делото са във връзка с изследване
на въпроса дали е осъществено в полза на ответника, придобивното основание по
§4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Окръжен съд Варна е отменил решението на Районен
съд Варна, в частта с която е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС и вместо него е
осъдил ответниците, сред които и Х.Х., да предадат на ищците владението върху недвижим
имот с площ 829 кв.м. в м.“Зеленика“, землището на кв. Галата, гр. Варна,
включващ имот №3225 по ПНИ от 2002 г. с площ от 600 кв.м. и западната част с
площ от 229 кв.м. от ПИ №3600, на основание чл.108 от ЗС. Решението на ВРС е
обезсилено в частта, с която е отхвърлен предявения от ищците иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на
процесния имот. Решението на Окръжен съд Варна е влязло в законна сила на
30.07.2013 г. В мотивите на решението е прието, че не е било установено на Х.
да е било надлежно предоставено право на ползване въз основа на някои от
актовете, посочени в §63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ с надлежен акт на ИК на ОНС. В
производството са приети за неоснователни възраженията на Х. за нищожност на
реституционното решение. В мотивите на решение по в.гр.д.№3014/2012 г. на
Окръжен съд Варна е прието, че обстоятелството, че процесният имот попада в
терен, отчужден през 1964-1966 г. за нуждите на кариерата „Беш тепе“, само по
себе си не изключва възстановяването му на бившия собственик, към момента на
влизане в сила на ЗСПЗ. Разработването на кариерата е преустановено и е
възстановено предназначението на земята като земеделска. Прието е, че след 1979
г. земи в границите на кариерата са били раздавани за лично ползване на частни
лица, което е основание да се приеме, че преди влизане на ЗСПЗЗ процесната земя
е върната на земеделското стопанство, поради което §41 от ПЗР на ЗСПЗЗ не
намира приложение.
Според разпоредбите на
чл.297 и чл.298 от ГПК съдебното решение по в.гр.д.№3014/2012 г. на Окръжен съд
Варна има задължителен характер за Х.Х., тъй като същият е страна по него. В
този смисъл недопустимо е искането за поправка на очевидна фактическа грешка в
частта, с която се иска да се съобрази, че земите включени в м.“Беш тепе“ не са
внасяни в ТКЗС и не подлежат на възстановяване по смисъла на ЗСПЗЗ. В
производството пред Окръжен съд Варна, доводите на Х. за нищожност на решението
на поземлена комисия са били отхвърлени.
С протокол
№5-З/10.07.2013 г. /л.229 от гр.д.№7490/2021 г./ за въвод във владение на
новообразуван имот местност „Зеленика“ – строителни граници, землище кв.Галата,
община Варна, наследниците на М. С.П. са въведени във владение на имот №3600 с
площ 531 кв.м. по одобрения план на новообразуваните имоти на местност
„Зеленика“.
С определение
№4602/23.04.2015 г. по адм.д.№11198/2014 г.
/л.503-504 по гр.д.№7490/2021 г./, Върховният административен съд е оставил без
разглеждане жалбата на Х.Х. против мълчалив отказ на Министъра на земеделието и
храните да разпореди поправка на допусната явна фактическа грешка в решение
№533/1998 г. и решение №716/2000 г. на ПК-Варна. С определение
№10841/19.10.2015 г. по адм.д.№11614/2015г., Върховният административен съд 5-членен състав
е оставил в сила предходното определението на тричленен състав на Върховния
административен съд. В мотивите на Върховния административен съд много ясно е
посочено, че Х.Х. не е заинтересовано лице, тъй като правоотношението по
реституционното производство се е развило между наследниците на М. П. и
Поземлена комисия /сега ОС „Земеделие“ Варна/. Изрично е пояснено, че в това
производство няма заинтересувани лица, поради което Х. няма качеството на
заинтересовано лице и не може да поиска от общинската служба да поправи
допусната явна фактическа грешка в посочените решения.
С решение
№1945/18.05.2016 г. по адм.д.№12644/2015 г. на Районен съд Варна, е отхвърлена
жалбата на Х.Х. срещу отказ на ОС „Земеделие“ Варна да поправи решение 533/1998
г. и решение №716/2000г. на ПК-Варна, защото са издадени за земи, които не са
земеделски, като отказа е обективиран в писмо от 02.09.2015 г. на ОС
„Земеделие“ Варна и с искане за отмяна на посочените решения на ПК-Варна, като
нищожни, поради това, че са възстановени земи непопадащи в обхвата на ЗСПЗЗ.
С решение №1348 от 18.07.2017
г. по КАХД 2061/2016 г. /л.410-414 по
гр.д.№7490/2021 г./ на Административен
съд Варна, съдът е оставил без разглеждане искането на Х. за поправка на
допусната очевидна фактическа грешка в решение №533/15.07.1998 г. и в решение
№716/07.07.2000 г. и двете на ПК-Варна. Искането за поправка на допусната
очевидна фактическа грешка в решението по КАХД №2061/2016г. по описа на
Административен съд Варна е отхвърлено. В производство по чл.237 от АПК за
отмяна на влязло в сила решение №160/07.02.2017 г. по КАХД №2061/2016 г. по
описа на Административен съд Варна, Върховният административен съд е отхвърлил
жалбата на Х. /л.407 по гр.д.№7490/2021
г./.
Правилно Варненският
районен съд като се е позовал на удостоверение за наследници на М. С.П. е
приел, че Х.Х. не е страна в правоотношението за издаване на решението по
чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ и съответно не е легитимиран да иска неговото изменение по
реда на чл.14, ал.6 или 7 от ЗСПЗЗ. Производството по възстановяване право на
собственост по реда на ЗСПЗЗ и в частност това по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ се
инициира от собствениците, респ. техните наследници, като заявители и се
развива единствено между тях и съответната Поземлена комисия. В него не
участват заинтересовани лица. При наличие на спор за материално право съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ заинтересованите лица осъществяват
правата си по съдебен ред, т. е. в исково производство. Видно от
доказателствата по делото, с влязло в сила решение по в.гр.д.№3014/2012 г. по
описа на Окръжен съд Варна, не са приети за основателни възраженията за
нищожност на решенията на ПК Варна. За процесният имот наследниците на М. С.П.
са въведени във владение съгласно протокол №5-З/10.07.2013 г. /л.229 от гр.д.№7490/2021 г./. От изложеното
безспорно се установява, че Х. не се легитимира като собственик/ползвател на
процесния имот, както и че правомерно владението му е отнето. Х. не се
легитимира като надлежна страна по смисъла на ЗСПЗЗ, която може да иска
поправка на очевидна фактическа грешка в посоченото решение на ПК-Варна. Във
всяко едно образувано от Х.Х. производство пред съда или административен орган,
във връзка с наведени доводи за нищожност, незаконосъобразност, поправка на ОФГ
или др. промяна на решение №533/15.07.1998 г. и/или решение №716/07.07.2000 г.
на ПК Варна, е установено, че същият не е страна в реституционното производство
и съответно жалбите му са отхвърляни.
Решението на Поземлена
комисия-Варна, сега Общинска служба по „Земеделие“ гр.Варна, постановено по
реда на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ е индивидуален административен акт. Решението се издава
в специално административно производство, изключващо възможността да участват
„заинтересовани лица“ по смисъла на чл.61 и чл.62 от АПК, така също и да искат поправка
на ОФГ на решение на Поземлена комисия.
Твърденията на
касатора за нищожност на решение №716/07.07.2000 г. на ПК-Варна е неоснователно
в настоящото производство. Същото може да бъде наведено в образувано
производство по спор за материално право на имота. По какъвто правен спор вече
е било образувано исково производство по гражданско дело № 3014/2012г. по описа
на Варненския окръжен съд с влязло в законна сила решение, с което Х.Х. е бил
осъден да върне на основание чл.108 от Закона за собствеността владението
върху спорните, реституирани на
наследниците на М. С.П. с решение №533/15.07.1998г. на Поземлена комисия
гр.Варна.
По касационната жалба
срещу решение №2121/29.06.2022 г.:
Касационната жалба е неоснователна.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице разминаване между
изложеното в мотивите и отразеното в диспозитива на същия. Твърденията на
касатора, че има несъответствие/допусната ОФГ, защото земята в кадастралната
карта е записана мера/неземеделска/, а в решението на ПК Варна е записана като
възстановена бивша земеделска земя, е неоснователно. Първо, същото не
представлява твърдение за очевидна фактическа грешка, а е твърдение по
съществото/законосъобразността на решение на поземлена комисия. Второ, по този
въпрос има влязло в сила решение от 11.04.2013 г. по в.гр.д.№3014/2012 г. по
описа на Окръжен съд Варна, по което Х. е бил страна, съответно е упражнил
правото си на защита. В мотивите на решението е прието, че разработването на
кариерата е преустановено и е възстановено предназначението на земята като
земеделска, индиция за което е, че след 1979 г. земи в границите на кариерата
са били раздавани за лично ползване на частни лица, поради което и при
действието на ЗСПЗЗ, теренът е определен за възстановяване по реда на §4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ.
При тези съображения и
след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира
пороци, съставляващи касационни основания за отмяната им и като правилно същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид
неоснователността на двете касационни жалби, ответникът има право да му бъде
удовлетворено искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в
минималния размер по чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на
делото следва да бъде уважено искането на заинтересованата страна С.С.П., чрез
адв. К.К. за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, съгласно представените по делото договор за правна защита и
съдействие, дължими от касатора на основание чл.143, ал.4 от АПК.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от
АПК, във връзка с §19, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Шести касационен състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1049/13.04.2022г. на Варненския районен
съд, постановено по гражданско дело №7490/2021г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2121/29.06.2022г. на
Варненския районен съд, постановено по гражданско дело №7490/2021г.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. да заплати на Общинска
служба по „Земеделие“ Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/
лева.
ОСЪЖДА Х.Д.Х. да заплати на С.С.П. ЕГН
********** адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.