Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………..
23.04.2020 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІІ-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Йорданова в. гр.дело № 12768 по описа за
2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „БД Т.“ ООД /н. / чрез ликвидатора му М.Д.М.
/ доколкото след служебна справка съдът установи, че решение
2221/09.10.2019 г. постановено по т.д.2683/2019 г. по описа на САС, с което „БД
Т.“ ООД е обявено в несъстоятелност, спряно е производството по ликвидацията му
и е назначен временен синдик, не е влязло в сила, тъй като се обжалва пред ВКС,
съдът намира, че ликвидаторът на дружеството М. има правомощие да представлява
дружеството/ срещу решение №24866/23.01.2019 г.,
обективирано в протокол от открито съдебно заседание, по гр.д.46982/2018 г. по
описа на Софийски районен съд /СРС/, 76 състав, с което е признато за незаконно
и на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е отменено уволнението на В.Г.П., ЕГН: **********
извършено със заповед №2/09.02.2018
г., издадена от представляващ „БД Т.“ ООД /н. /. „БД Т.“ ООД
/н. / е осъдено да заплати разноски на ищцата в размер на 560,00 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба жалбоподателят бланкетно поддържа, че обжалваното
решение е неправилно, като постановено в съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна.
Въззиваемата страна – ищец е депозирала писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Поддържа, че въззивната жалба е бланкетна, като не са
посочени конкретни пороци на обжалваното решение. Сочи, че жалбата е
неоснователна, като районният съд правилно и обосновано е преценил, че
уволнението на ищцата е незаконно. Поддържа, че от съда не са допуснати
процесулани нарушения, като ответникът не е доказал законосъобразността на уволнението.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество решение на СРС е
правилно по следните съображения:
Софийски районен съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, с който ищцата В.Г.П.
е поискала от съда, да признае за незаконно и да като такова да отмени
уволнението ѝ от дружеството ответник извършено със заповед №2/09.02.2018 г., издадена от представляващ „БД Т.“
ООД /н./.
В исковата молба ищцата поддържа, че по силата на трудов договор е
заемала длъжността „управител - хотел“ в ответното дружество. Сочи, че със
заповед №1/11.12.2017 г. трудовият ѝ
договор е бил прекратен на основание чл.331, ал.1 от КТ срещу обезщетение в
размер на четири брутни трудови възнаграждение, което ищцата излага, че ѝ
е било заплатено на същата дата. Няколко месеца по-късно била информирана от ИА
„Инспекция по труда“, че според работодателят, трудовият ѝе
прекратен, при наложено диспциплинарно наказание „уволнение“ със заповед №2/09.02.2018 г., считано от 18.05.2018 г. Поддържа, че дисциплинарното
уволнение е извършено след прекратяване на трудовото правоотношение на друго
основание /чл.331 от КТ/, поради което е незаконно. Поддържа, че работодателят
е нарушил процедурата по налагане на дициплинарно наказание, тъй като не е
изпълнил изискването на чл.193, ал.1 от КТ – да поиска писмени обяснения от
работника/служителя, като сочи че не са ѝ изпращани писма с искане за
даване на обяснения на адресите предоставени на работодателя за кореспонденция
- в гр. Банско, и електронен адрес. Също излага, че заповедта за уволнение не е
мотивирана и и наказанието не е наложена в срока по чл.194 от КТ.
В отговора на исковата молба, представителят на ответното дружество
поддържа, че ищцата е била дългогодишен служител на ответника, като със заповед
№1/11.12.2017 г.
страните са имали намерение да прекратят трудовото правоотношение при реда и
условията на чл.331 КТ. Сочи, че на същата дата – 11.12.2017 г. от ликвидатора
на „БД Т.“ ООД на П. са дадени указания в писмена форма в три дневен
срок да предаде всички налични парични средства / общо 16164,42 лв./
собственост на дружеството-работодател, кои тя неправомерно е съхранявала по
лични банкови сметки, докато е заемала длъжността „управител-хотел“. Служителят
отказал да върне неправомерно задържаните парични средства, поради което
посредством нотариална покана /НП/ от 04.01.2018 г., рег. № 75, том 1, №7 по рег. на нотариус В. Г., връчена по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, същият
е бил уведомен, че работодателят няма да заплати уговореното обезщетение по
чл.331 от КТ, като на основание чл.331, ал.3 от КТ основание за прекратяване на
трудовия договор следва да се счита отпаднало, поради което П. следва да се яви
на работното си място. Със същата НП, работодателят изложил, че с оглед
злоупотребата на служителя с парични средства на работодателя е образувано
производство по налагане на дисциплинарно наказание и служителят следва да даде
писмени обяснения по реда на КТ до края на месец януари 2018 г. Ответникът
излага, че служителят не е депозирал обяснения пред него. П. не се е явила на
работа на 11.01.2018 г., с което е нарушила чл.190, ал.1, т.2 от КТ, а с
поведението си, касаещо присвояването и непредаването на парични средства
принадлежащи на работодателя е извършила нарушение на трудовата дисциплина по
чл.190, ал.2, т.1 от КТ, поради което трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие от работодателя
на основание чл.330, ал.1, т.6 от КТ, за което ищцата е уведомена с НП от
03.04.2018 г., рег. № 3200, том.2, № 72 по рег. на нотариус В. Г.,
връчена по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК по постоянния адрес на ищцата /връчена
и втора НП с допълнение „прекратявам трудовото правоотношение“ - НП от 30.04.2018 г., рег. № 4005, том дело, №150 нотариус В.
Г./. Ответникът поддържа, че представеният към исковата молба „фиш“, от който
ищцата твърди, че е видно, че обезщетението по чл.331 от КТ ѝ е изплатено
не е съставен и подписван от представителя на дружеството /ликвидатор/.
От фактическа страна
В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства:
Приложено към исковата молба е представена заповед №1/11.12.2017 г. за прекратяване на основание чл.331 от КТ трудовия договор
на В.Г.П., подписана от служителя и работодателя. Уговорено на служителя да се
изплатят: на основание чл.331, ал.2 от КТ- четирикратния размер на последното
получено месечно брутно възнаграждение и на основание чл.224, ал.1 от КТ –
обезщетение за неизползван годишен отпуск от 30 дни.
По делото е представен
препис от трудовата книжка на ищцата, видно от който последното вписване касае
прекратяване на трудовото правоотношение с „БД –Т.“ ООД /н./ на основание
чл.331 от КТ.
Представен е фиш /л.11
от делото/, в който е посочена сума за получава от В.Г.П. в размер на 13097,38
лв., формирана като сбор от „обезщетения по чл.22 /третата цифра не се чете/“.
Автентичността на същият фиш е оспорена от ответника с отговора на исковата молба.
Към отговора на исковата
молба е представено нареждане от 11.12.2017 г. от М.М. в качеството му на
ликвидатор на „БД –Т.“ ООД/ н./ до В.Г.П. за превеждане на всички налични
парични средства по нейни банкови сметки, обслужващия „БД-Т.“ ООД /н./ вкл.
наличната каса в размер съгласно оборотни ведомости, приложени към нареждането.
Представена е НП от
04.01.2018 г., рег. № 75, том 1, №7 по рег. на нотариус В. Г., в
която се съдържа изявление на ответника, че няма да заплати на ищцата
обезщетение по чл.331 от КТ, че образува дисциплинарно производство срещу
ищцата с оглед отказа ѝ да върне принадлежащи на „БД-Т.“ ООД /н./ парични
средства и че до 31.01.2018 г. П. следва да даде писмени обяснения, с оглед
установени от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Във връзка с
връчването на НП от 04.01.2018 г. е представено уведомление до В.П., че в
14-дневен срок от 09.01.2018 г. следва да се яви в нотариалната кантора за
получаване на НП, като при неявяване в посочения срок, поканата ще се счита за
връчена, съгласно чл.47, ал.5 вр. чл.47, ал.1 от ГПК. Отразено, че П. не се е
явила в указания срок и поканата се счита връчена на осн. чл.47, ал.5 ГПК.
Представена е НП от 03.04.2018 г., рег. № 3200, том.2, № 72 по рег. на нотариус В. Г., в
която има изявление на работодателят за връчване на заповед № 1/09.02.2018
г. за уволнение на служителя. Във връзка с връчването на НП от 03.04.2018 г е представено уведомление до В.П., че в 14-дневен срок
от 09.04.2018 г. следва да се яви в нотариалната кантора за получаване на НП,
като при неявяване в посочения срок, поканата ще се счита за връчена, съгласно
чл.47, ал.5 вр. чл.47, ал.1 от ГПК. Отразено, че П. не се е явила в указания
срок и поканата се счита връчена на осн. чл.47, ал.5 ГПК.
Представена е заповед № 1/09.02.2018 г. за налагане на
дисциплинарно наказания „уволнение“ на ищцата П.. Дисциплинарното наказание е
обосновано с неявяване на работа от страна на П. при отпадане на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331, ал.1 КТ, съобразно
изискванието на чл.331, ал.3 от КТ, както и с извършена от страна на служителя
злоупотреба с парични средства на дружеството, като работодателят е изложил, че
е дал възможност на служителя да даде писмени обяснения в дисциплинарното
производство, от която възможност ищцата не се е възползвала.
Представена е НП от 30.04.2018 г., рег. № 4005, том.2, № 150 по рег. на нотариус В. Г., в
която има изявление на работодателят за връчване на заповед № 2/09.02.2018
г. за уволнение на служителя, издадена от „БД-Т.“ ООД
/н./ Във връзка с връчването на НП от 30.04.2018 г е представено
уведомление до В.П., че в 14-дневен срок от 03.05.2018 г. следва да се яви в
нотариалната кантора за получаване на НП, като при неявяване в посочения срок,
поканата ще се счита за връчена, съгласно чл.47, ал.5 вр. чл.47, ал.1 от ГПК.
Отразено, че П. не се е явила в указания срок и поканата се счита връчена на
осн. чл.47, ал.5 ГПК.
Представена е заповед № 2/09.02.2018 г. за налагане на
дисциплинарно наказания „уволнение“ на ищцата П.. По съдържание заповед № 2/09.02.2018 г. в сходна със заповед № 1/09.02.2018 г., като са конкретизирани правните основание на извършените
от служителя нарушения на трудовата дисциплина и правното основание за налагане
на наказанието.
Други относими към спора доказателства не са събрани по делото.
С определението постановено по чл. 140 от ГПК районният съд е назначил
служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали обезщетенията
описани в исковата молба са заплатени на ищцата. В тежест на ответника е
указано, че той следва да докаже, че е спазил процедурата за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищцата. Съдебно-счетоводна експертиза не
е била изготвена по делото, доколкото ищецът, в чиято тежест е било
разпределено задължението за заплащане на депозит за изготвянето на същата, не
го е заплатил.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че
ответникът не е доказал законосъобразността на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“.
От правна страна:
Въззивният съд намира крайният извод на районния съд за основателност на
предявения иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за правилен поради следните
съображения:
По делото не е спорно, че страните са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността
„управител-хотел“ при ответника. Не е спорно и че страните са се договорили по силата на заповед №1/11.12.2017 г. трудовия
договор на В.Г.П. да бъде прекратен на основание чл.331 от КТ.
Първият спорен между
страните въпрос е дали обезщетението по чл.331, ал.2 КТ, уговорено между
страните е било изплатено на ищцата и съответно правоотношението е било прекратено
на основание чл.331, ал.1 КТ.
Правото на обезщетение на основание чл. 331 КТ възниква от постигнато
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание,
съответно при липса на съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 331 КТ няма прекратяване на това основание. Ако има прекратяване на това
основание, работникът има право на обезщетение /вземане/ на основание чл. 331,
ал. 2 КТ до изтичане на едномесечния срок по ал. 3 /от прекратяването/, след
това основанието се счита отпаднало по силата на чл. 331, ал. 3 КТ. С отпадане
на основанието отпада и правото на обезщетение.
Съдът намира, че в конкретния случай, чрез представения по делото фиш /
л.11/ не се установява безспорно, при условията на пълно и главно доказване, че
в полза на ищцата е било заплатено уговореното за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 331, ал.1 от КТ обезщетение – в четирикратен размер на
месечното ѝ брутно трудово възнаграждение. От съдържанието на фиша, не
може да бъде заключено еднозначно, че в полза на ищцата П. са изплатени суми
именно на основание чл.331 от ГПК, дори напротив – видно е, че основание за
определяне на посочените суми / 3756,82 лв. и 10000,00 лв./ са други разпоредби
на КТ / четат се само първите две цифри от правното основание, на което са
определени обезщетенията/.
С оглед недоказания факт на прекратяването на трудовото правоотношение на
основание чл.331, ал. 1 от КТ / твърдяното от ищцата основание/, то това
основание за прекратяване е отпаднало и ответникът е следвало да докаже, че
законосъобразно е наложил на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“
/твърдяното от него прекратително основание/.
В тежест на ответника е да установи, че законосъобразно е упражнил право за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца: че заповедта му за налагане
на дисциплинарно наказание е законосъобразна, както и че са спазени всички
процедурни правила за налагане на дисциплинрното наказание.
Съгласно
чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, съгласно чл. 194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му, а в чл.195, ал.1 са
посочени необходимите реквизити на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание – то се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Неизпълнението на предписаните в посочените норми
изисквания към провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказания
води до незаконосъобразност на уволнението на процедурно основание без да е
необходимо да се разглежда въпросът за извършване на деянието от страна на
служителя и съответствието между тежестта на нарушението и наказанието
Изискването
към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения
на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се
осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде
възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с
констатираното дисциплинарно нарушение. В конкретния случай това изискване не е
спазено, тъй като не са представени доказателства за уведомяването на служителя за възможността да
даде писмени обяснения.
От
приетите по делото писмени доказателства, не се установява, адресираната до
ищцата П. НП от 04.01.2018 г.,
рег. № 75, том 1, №7 по рег. на нотариус В. Г., в която се съдържа указания за
възможността по чл.193, ал.1 КТ да е сведена до знанието на служителя.
Ответникът твърди, че нотариалната покана е връчена на ищцата по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, но по делото не са събрани доказателства тази процедура да е
спазена.
Уведомяването
чрез нотариална покана съставлява допустим способ за връчване на изявлението от
работодателя до служителя, за искане на обяснения от последния по чл.193, ал.1 КТ при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД, което относно правилата за
връчване препраща към разпоредбите на чл. 37-58 ГПК. В конкретния случай обаче
не са представени доказателства, че уведомление за нотариалната покана е
залепено на посочен от служителя адрес, на неговия настоящия или постоянния
адрес. Не са представени разписки за посещенията на адреса с отбелязвания от
връчителя, че лицето не е намерена адреса, както и с отбелязване, че му е
залепено уведомление по реда посочен в чл.47, ал.1 от ГПК. С оглед нередовната
процедура по уведомяване на ищеца за исканите от него обяснения, поради което
той е бил лишен да даде такива, съдът намира, че е допуснато нарушение на
императивна норма на КТ уреждаща провеждането на процедурата по налагане на
дисциплинарно наказание, поради което и наложеното дисциплинарно наказание е
незаконосъобразно.
С оглед
изводите за нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ съдът не следва да разглежда въпросът дали твърдените от
работодателя нарушения за извършени от служителя и наказанието съответства на
извършеното нарушение по тежест / доказването на тези факти е в тежест на
работодателя, съгласно трайната съдебна практика - Решение № 48 от 14.05.2012
г. на ВКС по гр. д. № 447/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 310 от 4.11.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 795/2014 г., IV г. о., ГК/.
В обобщение, с оглед липсата на доказателства за осъществяване на
законосъобразна процедура по налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“
на ищцата, предявеният от нея иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е основателен,
както и правилно е заключил СРС, поради което първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора ищцата има право на
разноски във въззивното производство, но тъй като тя не е направила такова
искане, съдът не следва да се произнася.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото
решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №24866/23.01.2019 г.,
обективирзано в протокол от открито съдебно заседание, по гр.д.46982/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, 76 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280, ал. 1
и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.