РЕШЕНИЕ
№ 2299
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20251110203240 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. Г. срещу електронен фиш серия К №
8629443, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
В жалбата се оспорва издадения електронен фиш като незаконосъобразен
и неправилен, постановен в нарушение на материалния закон и
административно-производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител. На 02.05.25г. и на
27.05.25г. са депозирани писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2024г. в 15.25 часа в гр. София по бул. „Цариградско шосе“
1
срещу номер 137 с посока на движение от бул. „Александър Малинов” към ул.
„Павел Красов“ лек автомобил „Пежо 307” с ДК № се движел със скорост от
102 км/ч при ограничение от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26.
Нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип CORDON M2 с
фабр. № MD1192, преминала техническа проверка на 14.03.2023г. съгласно
съставен от Български институт по метрология протокол от проверка № 018-
СГ-ИСИС/14.03.23г.
Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартиен
носител – фотоснимка, отразяваща дата, точен час, скорост и регистрационен
номер на превозното средство.
Направена е справка за регистрация на МПС и е установено, че към
16.01.2024г. същото е собственост на „Пътна помощ Бари“ ЕООД със законен
представител жалбоподателя М. К. Г..
С електронен фиш серия К № 8629443 на жалбоподателя като законен
представител на „Пътна помощ Бари“ ЕООД е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.
1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства – справка за собственост на
МПС „Пежо 307” с ДК №, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.23г., ежедневна
форма на отчет, заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на
вътрешните работи, справка за нарушител/водач, както и веществените
доказателствени средства - снимков материал с конкретно отчетени стойности
на заснетото МПС, както и заснемане на позиционирането на техническото
средство и ограничението от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26.
Събраните по делото писмени доказателства и веществени
доказателствени средства единно и непротиворечиво изграждат възприетата
от съда фактическа обстановка, с оглед на което и съдът ги кредитира в
цялост.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
2
жалбата е неоснователна.
Жалбата е процесуално допустима, продадена е от процесуално
легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
който подлежи на обжалване. По същество жалбата е неоснователна.
Съдът счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на атакувания електронен фиш. Той е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа всички задължителни
реквизити, изрично и изчерпателно изброени с изречение второ на посочената
разпоредба, а именно – данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на изричната
разпоредба на чл. 189, ал. 11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по своите
правни последици на наказателно постановление.
В случая е допустимо отговорността да бъде реализирана при условията
на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, тъй като нарушението е установено с автоматизирана
система – мобилна система за видеоконтрол, фиксирала скоростта. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 /Нова – ДВ, бр. 10 от 2011г., изм. бр. 19 от 2015г.,
бр. 101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г., бр. 54 от 2017г./ при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. В точка 65 /Нова – ДВ, бр. 19 от 2015г./ от ДР на
ЗДвП е дадена дефиниция на „Автоматизирани технически средства и
системи”, които представляват уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: А) стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган; Б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
3
поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е
издал Наредба № 8121з-532/12.05.15г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.15г., с която се уреждат
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи/АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като
чл. 3 от наредбата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата
за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на
автоматизирана информационна система.
При анализа на посочените разпоредби се налага изводът, че към
настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат
да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само
чрез използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. Въведените
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина
на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган – освен
включването и изключването на мобилното АТСС отговарят на изискванията,
залегнали в ТР № 1 от 26.02.14г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема,
че електронен фиш за санкциониране на нарушение на ЗДвП може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.15г. Действията на
полицейските служители по заснемане на автомобила, движещ се с превишена
скорост, посредством система за видеоконтрол, без да бъде спрян и без да са
предявени на нарушителя данни от мобилната система за видеоконтрол, сочат
за процедура по издаване на електронен фиш съобразно чл. 189, ал. 4 ЗДвП.
Процесният електронен фиш е издаден на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП
на законния представител на юридическото лице, чиято собственост е МПС, с
което е извършено нарушението, като същият не е посочил друго лице, което
на процесната дата да е управлявало автомобила. С оглед на това правилно е
определен субектът на отговорността.
4
Съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 2
ЗДвП, тъй като лек автомобил „Пежо 307“ с ДК № се движел със скорост от
102 км/ч при ограничение от 80 км/ч за населено място, въведено с пътен знак
В-26. Техническото средство е отчело скорост на движение от 102 км/ч при
отчитане на допустимото отклонение. С оглед на това автомобилът,
собственост на „Пътна помощ Бари“ ЕООД със законен представител
жалбоподателя, се е движил със скорост, превишаваща максимално
допустимата за съответния пътен участък с 22 км/ч, с което е нарушена
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина
пряк умисъл, тъй като водачът на превозното средство е съзнавал, че
управлява същото в границите на населено място със скорост, надвишаваща
максимално допустимата, въведена с пътен знак, и е целял това.
От приобщените писмени доказателства е видно, че мобилното
техническо устройство, посочения в електронния фиш, е преминало проверка
за изправност на 14.03.2023г.
Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание
съгласно нормата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е абсолютно определен – за
превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената максимална скорост в населено
място предвиденото наказание е глоба 100 лева. Поради това отсъстват
предпоставки за обсъждане размера на наложеното административно
наказание.
По изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода на делото са налице основания за присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, тъй като по делото е
изразено становище от процесуален представител на въззиваемата страна в
писмени бележки, като съдът счете, че следва да осъди жалбоподателя М. К. Г.
да заплати в полза на СДВР 80 лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
5
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 8629443, издаден от
СДВР, с който на М. К. Г. като законен представител на „Пътна помощ Бари“
ЕООД е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал.
2 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя М. К. Г. да заплати в полза на СДВР 80 лева
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6