Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 30.04.2019.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на тридесет и първи
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Димитринка Иванова, разгледа търговско дело № 1971 по описа за 2017г.
и взе предвид следното:
Производството е по предявен от „Е.И.К.Д.“
ЕООД срещу „Д.М.“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
сумата 34 275,32 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от
02.04.2015г. за консултантски услуги за кандидатстване по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор 2014 - 2018г., предоставени
според твърденията в исковата молба от ищеца на М.В.“ ЕООД по съгласие на
страните, за което на 02.04.2015г. е сключено споразумение към консултантския
договор.
Ответникът оспорва исковете с
възражения за нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави
(мотивирани с твърдения за значителна несъразмерност на престациите
на страните по договора и по-конкретно твърдения, че размерът на уговореното
възнаграждение значително надхвърля средните пазарни цени за услугите, чието
изпълнение е възложено по договора); възражения за нищожност на договора поради
липса на съгласие относно съдържанието на конкретните задължения на ищеца;
възражения за пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора
(мотивирани с твърдения, че услуги на ответника не са предоставяни по процесния
договор, а липсва съгласие на ответника за предоставяне на услугите по договора
на трето лице, като във връзка с втората група твърдения е заявено и оспорване
на подписа, положен от името на управителя на ответника и третото лице върху
представеното към исковата молба споразумение от 02.04.2015г.); възражения за
некачествено изпълнение на задълженията на ищеца по договора (мотивирани с
твърдения за недостатъци в документите, съставени от ищеца във връзка с
кандидатстването по програмата за финансиране), възражения за неизискуемост на
съдебно предявеното вземане поради липса на предвиденото в чл. 8 от договора
условие - приключване на инвестицията и
крайно плащане по програмата за финансиране.
Процесният договор от 02.04.2015г. е
приет като писмено доказателство по делото и установява възникнали облигационни
правоотношения между страните, по силата на които ищецът е поел задължение да
предостави на ответника консултантски услуги за кандидатстване по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор 2014 - 2018г. (чл. 1 от
договора), а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение в размер на
3 000 лв. без ДДС при подписване на договора, както и възнаграждение в
размер на 4% от полученото финансиране, от които 2,5%, платими при подписване
на договора с Д. фонд „З. а 1,5%, платими при приключване на инвестицията и
крайно плащане (чл. 8 от договора).
Приетото като писмено доказателство
по делото споразумение от 02.04.2015г. обективира съгласие между ищеца и
ответника услугите по консултантския договор да бъдат предоставени от ищеца на
третото за процеса лице М.В.“ ЕООД.
Оспорването от ответника на
автентичността на подписа, положен от името на неговия управител върху
споразумението, не е успешно проведено с изискуемото от процесуалния закон (и в
частност от разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК) пълно и главно доказване, тъй
като заключението на изслушаната съдебно-графологична
експертиза по делото е в степен на вероятност, а други доказателства за
установяване на неистинността на подписа не са ангажирани.
Следва да се отбележи, обаче, че
дори да се приеме, че споразумението от 02.04.2015г. не е подписано от лице с
представителна власт за ответника, приетите като писмени доказателство по
делото извлечения от електронна кореспонденция при съвкупната им преценка с
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза са достатъчни
установят потвърждаване на изявлението от името на ответника в споразумението
по реда на чл. 301 ТЗ.
Безспорно е по делото, но се и
установява от приетите писмени доказателства, че между М.В.“ ЕООД и Д. фонд „З.“
е сключен договор №201563 от 21.05.2015г. за предоставяне на финансова помощ по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014 - 2018г.,
по който е договорено финансиране в общ размер 2 285 021,21 лв., както
и че ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение в размер на 3 000,00
лв. при подписване на договора и възнаграждение в размер на 57 125,53 лв.
(представляващ именно 2,5% от договореното финансиране) след сключване на
цитирания договор за предоставяне на финансова помощ.
Плащането на второто възнаграждение
само по себе си представлява признание от ответника на действието на
споразумението от 02.04.2015г. в отношенията между страните по делото, но също
и на изпълнението на задълженията на ищеца по консултантския договор и
споразумението.
Възраженията на ответника за
нищожност на договора поради нееквивалентност между уговореното възнаграждение
и стойността на дължимата от ищеца престация по
консултантския договор са неоснователни, тъй като значителна част от
възнаграждението е уговорена като процент от материалния интерес от сключване
на договора за предоставяне на финансова помощ, като уговореният процент не
може да обуслови извод за нарушаване на добрите нрави при сключване на договора
и определяне на еквивалентната по съгласие на страните стойност на
консултантските услуги по договора.
Неоснователни са и възраженията на
ответника за нищожност на договора поради липса на съгласие относно
съдържанието на конкретните задължения на ищеца, тъй като предметът на
задълженията – предоставяне на консултантски услуги във връзка с подаване на
заявление за кандидатстване по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от
Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор 2014 - 2018г. е определяем въз основа на подзаконовите нормативни
правила за осъществяване на програмата, но включително и най-вече въз основа на
действията, необходими за осъществяване на предвидения в договора резултат –
предоставяне на финансова помощ по програмата, от чието настъпване е обусловена
значителната част от правото на ищеца на възнаграждение по договора.
При положение, че осъществяването на
този резултат (а именно сключването на договор за предоставяне на финансова
помощ на третото ползващо се лице по договора и споразумението от 02.04.2015г.)
е безспорно установено по делото, в тежест на ответника е да установи
възраженията си за пълно, респективно частично неизпълнение на задълженията на
ищеца по договора.
Единственото ангажирано
доказателство в тази насока представлява представеното по делото писмо изх.
№05-09-28Б-1/16.03.2015г. от ИАЛВ до М.В.“ ЕООД относно нередовности
на заявление на дружеството за издаване на удостоверение за право на участие по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, но цитираното писмо не може да
обуслови доказателствени изводи по делото за неизпълнение на задълженията на
ищеца по процесните договор и споразумение от 02.04.2015г., дори само при
съобразяване на обстоятелството, че същото е издадено преди сключването на
договора и споразумението.
Изложеното в приложение на
последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предпоставя, че
възраженията на ответника за неизпълнение на задължения на ищеца по процесния
договор също са неоснователни и не обусловят отхвърляне на предявения
осъдителен иск.
Основателни обаче се явяват
последната група възражения на ответника, мотивирани с неизискуемост на
вземането, за което е предявен осъдителният иск.
Искът е предявен за сумата 34 275,32
лв., представляваща възнаграждението, уговорено с чл. 8 от процесния договор в
размер на 1,5% от полученото финансиране по мярка „Преструктуриране и конверсия
на лозя“, което съгласно цитираната договорна клауза се дължи от ответника на
ищеца при приключване на инвестицията и крайното плащане.
Доказателства, но и твърдения за
осъществяване на тези обстоятелства (определени с клаузата на ч. 8 от договора
като падеж на задължението за плащане на последната вноска от уговореното
възнаграждение) не са ангажирани в производството по делото, а обстоятелството,
че с писмено едномесечно предизвестие от 13.07.2017г. ответникът е прекратил
едностранно процесния договор в упражняване на правото му по чл. 16, т. 5 от договора,
в противовес на съображенията на ищеца не обусловя предсрочна изискуемост на
вземането на ищеца за остатъка от възнаграждението, предвидено с чл. 8 от
договора, доколкото прекратяването заличава последиците на учредената
облигационна връзка занапред, но не променя съдържанието на правата и
задълженията на страните по договора, възникнали като последица от факти,
осъществени преди прекратяването на договора, включително определения по
съгласие на страните падеж на задълженията за плащане на възнагражденията за
извършената работа по договора.
Изложеното е достатъчно предявения
осъдителен иск да се приеме за неоснователен и да бъде отхвърлен, като при този
изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови
разноските, които ответникът е направил за исковото производство, включително да
плати възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството на ответника от
юрисконсулт.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.И.К.Д.“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** срещу „Д.М.“ ЕООД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** 4, Бизнеспарк
София 1, сграда 12, *******осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
за сумата 34 275,32 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от
02.04.2015г. за консултантски услуги за кандидатстване по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Национална програма за подпомагане на
лозаро-винарския сектор 2014 - 2018г.
ОСЪЖДА „Е.И.К.Д.“ ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „Д.М.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** 4, Бизнеспарк София 1, сграда 12, *******на основание чл. 78, ал.
3 и 8 ГПК сумата 950,00 лв. – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: