Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030 / 31.8.2020г.
гр. Перник, 31.08.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 04414 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез пълномощника юрк. Станчева, срещу М.С.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 723,53
лв. - главница по Договор за паричен заем №
PLUS-14513627/09.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда – 02.04.2019 г., до изплащане на вземането, сумата 41,39 лв.
– договорна възнаградителна лихва за периода 21.04.2017 г. – 02.04.2019 г., и
сумата 131,82 лв. – обезщетение за забава за периода 21.04.2017 г. – 02.04.2019
г., за които вземания е издадена Заповед № 1730/03.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02371/2019 г. по описа на
Районен съд - Перник.
В исковата молба се
излага, че на 14.09.2018 г. е подписано Приложение 1 към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.09.2018 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14513627 от
09.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и М.С.Т. е прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с всички привилегии, като в чл.
27 от договора изрично е уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането
си в полза на трети лица. Твърди се, че до ответника било изпратено уведомление
от страна на цедента чез Български пощи ЕАД, върнато в цялост с отбелязване
„непотърсено”, поради което било изпратено второ уведомление чрез куриерска
фирма „Лео Експрес”, което отново било върнато в цялост с отбелязване, че
пратката е непотърсена. С оглед изложеното се навежда довод, че ответникът
следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчване на препис от
исковата молба. Сочи се, че вземанията предмет на предявените искове,
произтичат от договор за кредит, по силата на който „БНП Париба Прсънъл
Файненс” ЕАД е предоставила на ответника сумата 800,00 лв., като последният се
задължил да я върне заедно със сумата 52,00 лв. – застрахователна премия и
договорна лихва в размер на 82,92 лв. на 7 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 133,56 лв., при първа погасителна вноска – 20.03.20147 г., и последна
– 20.09.2017 г. Съгласно чл. 5 от договора при забава в плащанията
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
поради което на длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.04.2017
г. /датата , на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата
на подаване на заявлението в съда. Твърди се, че длъжникът е палтил сума в
размер на 170,00 лв., с която са погасени договорна лихва 41,53 лв. и главница
128,47 лв., поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта била връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес от
предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за
уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника чрез назначения от съда особен представител адв. Р.К., в който предявените
искове се оспорват като неоснователни по съображения, че ответникът не е
уведомен за цесията. Твърди се, че уведомлението, изпратено до ответника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е узнато, тъй
като пратките са непотърсени. Възразява се, че е извършено плащане.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, е издадена Заповед № 1730/03.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02371/2019 г. по
описа на Районен съд - Перник, срещу М.С.Т., ЕГН **********, за сумата 723,53 лв. -
главница по Договор за паричен заем № PLUS-14513627/09.02.2017 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., до изплащане
на вземането, сумата 41,39 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
21.04.2017 г. – 02.04.2019 г., и сумата 131,82 лв. – обезщетение за забава за
периода от 21.04.2017 г. до 02.04.2017 г., и са присъдени разноски за
производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 07.06.2019 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, връчено на заявителя на 27.06.2019 г., който е
представил доказателства за депозирана искова молба на 25.07.2019 г.
От представения по делото договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта, се установява, че на 09.02.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответника е сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят
се е съгласил да му предостави сумата 852,00 лв., от която сума 52,00 лв. да
бъде плтена за застрахователна премия, със задължение за връщането й заедно с
възнаграждение за ползването на 7 месечни погасителни вноски от по 133,56 лв.
Видно от погасителния план, инкорпориран в договора, че в
него са посочени броят на месечните вноски и общият размер на месечната вноска.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информаия за потребителските кредити, медициснки въпросник за
приемане за застраховане, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията” на
кредитополучателите на „Кредит Класик” и общи условия за застрахователна
програма „Защита на плащанията по кредитни карти”.
От приетия по делото Договор за продажба и прехвърляне на
вземания се установява, че на 14.09.2018 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” е
прехвърлило на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията си по
приложения, неразделна част от договора, като видно от представеното
извлечение, че в него са включени тези към ответника по договор от 02.09.2017
г. Извършената цесия е потвърдена изрично с иявление на цедента, приложено на
л. 25 от делото.
От пълномощно № 3305/2018 г., изходящо от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”, се установява, че цедентът е упълномощил цесионера „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД да уведоми от негово име длъжниците за сключения
договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.09.2018 г.
Представени
са уведомителни писма от 03.10.2018 г. и 08.07.2019 г. за извършената цесия,
изходящи от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”, без данни за получаването им от кредитополучателя.
По делото
е прието заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че кредитът е усвоен на 09.02.2017 г. с платежно
нареждане от сметката на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по сметка на кредитополучателя,
с което е преведена сумата 772,00 лв. съгласно Договор № PLUS –
14513627/09.02.2017 г., сумата 52,00 лв. – за застраховка „защита на
плащанията” на застрахователен агент „Директ сървисис” ЕАД и се удържа
еднократна такса ангажимент 28 лв. /3,5 % върху размера на кредита/. Отразено
е, че кредитополучателят е извършил плащане по кредита в размер на 170,00 лв.
на 05.052017 г., с която сума са погасени главница с падеж 20.03.2017 г. в
размер на 108,18 лв. и лихва 25,38 лв., и главница по внока с падеж 20.04.2017 г.
частично 20,29 лв. и лихва 16,15 лв. Според вещото лице размерът на
непогасените задължения след датата на цесията са: 723,53 лв. – главница за
периода 20.04.2017 г. – 20.09.2017 г., 41,39 лв. – договорна лихва за периода
20.05.2017 г. – 20.09.2017 г., и 131,82 лв. – обезщетение за забава за периода
21.04.2017 г. – 02.04.2019 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК (редакция на текста изм.
ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е
да установи, че между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и отвтеника е
сключен договор за заем с твърдяното съдържание, по силата на който за ответника
е възникнало задължение за връщане на заета сума в посочения размер заедно с уговореното
възнаграждение за ползването й, изпадането му в забава, че между цедента и
ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който на ищеца са прехвърлени
вземанията по договора за заем с ответника, че цесията е съобщена на отвтеника
от надлежната страна и размера на исковете.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Предвид правата и задълженията на страните по сключения договор, следва, че вземанията произтичат от договор за потребителски
кредит, поради което съдът е длъжен служебно да извърши проверка за
съответствие на неговите клаузи с императивните разпоредби на Закона за
потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод,
че същият отговаря на изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
поради което приема, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” и ответника е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на който първият
се е задължил в качеството на заемодател да предостави на ответника в
качеството на заемополучател сумата 852,00
лв. със задължение за връщането й на 7 месечни вноски заедно с възнаграждение
за ползването в размер на 26,05 % годишен лихвен процент и годишен процент на
разходите 42,16 %.
От заключението на вещото лице
по проведената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът е
усвоен по сметка на кредитополучателя на 09.02.2017 г. като е постъпила сумата
772,00 лв., сумата 52,00 лв. е преведена по застраховка „защита на
плащанията” на застрахователен агент „Директ сървисис” ЕАД и е удържана
еднократна такса ангажимент 28 лв.
Съгласно чл. 2 от договора
кредитоплучателят заплаща такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу
което кредиторът сключва договорът при фиксиран лихвен процент по смисъла ба §
1, т. 5 от ЗПК при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.
Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като
кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита.
Тъй като разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, предвиждаща забрана
кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, е императивна, следва да бъде съобразена
служебно. Съдът намира, че клаузата за заплащане на такса „ангажимент“
противоречи на посочената разпоредба на ЗПК. Срещу заплащане на тази такса
потребителят не получава насрещна услуга, а единствено усвоява кредита при
уговорените с договора условия. Следователно въвеждането на тази такса
заобикаля забраната за заплащане на такси за усвояване на кредита, поради
което, че клаузата е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради
заобикаляне на императивните норми на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
Предвид извода за нищожност на
клаузата, уреждаща заплащане на такса ангажимент, следва, че кредитополучателят
дължи да върне сумата 824,00 лв., в който размер възлиза полученият кредит без
недължимо удържаната сума.
При горните съображения, при уговорения
лихвен процент 26,05 % и срок за издължаване на кредита 7 месечни вноски, задълженията
на кредитополучателя към момента на сключване на договора, изчислени от съда с
онлайн кредитен калкулатор, са:
|
вноска |
падежна дата |
размер на вноската |
главница |
лихва |
|
1 |
20.03.2017 |
128,16 |
110,27 |
17,89 |
|
2 |
20.04.2017 |
128,16 |
112,67 |
15,49 |
|
3 |
20.05.2017 |
128,16 |
115,11 |
13,05 |
|
4 |
20.06.2017 |
128,16 |
117,61 |
10,55 |
|
5 |
20.07.2017 |
128,16 |
120,16 |
8,00 |
|
6 |
20.08.2017 |
128,16 |
122,77 |
5,39 |
|
7 |
20.09.2017 |
128,16 |
125,41 |
2,72 |
От заключението на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 05.05.2017 г. по кредита на платена сумата 170,00 лв.
Съгласно уговореното в чл. 5 от
договора при забава в плащанията на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата
върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер без да е
необходимо изпращане на съобщение до длъжника.
Предвид указанията, дадени с т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, клаузата в договора, според която кредитът става автоматично предсрочно
изискуем не поражда правно действие, ако кредиторът не е обявил настъването на
предсрочната изискуемост, което изявление да е достигнало до длъжника. С оглед
цитираната съдебна практика и липсата на доказателства за извършени плащания на
вноските по договора след 05.05.2017 г., съдът приема, че за цедентът е
възниканло право да обяви кредита за предсрочно изискуем, но за да породи
действие, съобразно задължителните разяснения, дадени с цитираното тълкувателно
решение, това изявление трябва да е достигнало до кредитополучателя. По делото
не са представени доказателства за получаване от ответника на уведомление, с
което кредиторът обявява кредита за предсрочно изискуем, поради което следва да
се приеме, че изискуемостта на кредита е настъпила с падежа на последната
погасителна вноска – 20.09.2017 г.
Тъй като плащането на сумата 170,00 лв. е извършено на 05.05.2017 г.,
кредитополучателят дължи законна лихва за забава върху главницата с падеж
20.03.2017 г. за периода 21.03.2017 г. – 05.05.2017 г. в размер на 1,41 лв., а
върху главницата с падеж 20.04.2017 г. за периода 21.04.2017 г. – 05.05.2017 г. в размер на 0.47 лв.
Съгласно Тъллкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3 от 2017
г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният
ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение
настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно с
извършеното на 05.05.2017 г. плащане се погасяват законната лихва, главницата и
възнаградителната лихва по вноската с падеж 20.03.2017 г., както и законната
лихва, възнаградителната лихва и част от главницата /24,47 лв./ по вноската с
падеж 20.04.2017 г.
Предвид липсата на доказателства за извършени други плащания по договора, следва
извод, че дължим е остатъкът от главницата по вноската с падеж 20.04.2017 г. в
размер на 88,20 лв., както и главницата и възнаградителната лихва по останалите
вноски до крайния срок на договора.
Изчислена с онлайн калкулатор, законната лихва върху непогасената главница
от вноската с падеж 20.04.2017 г. в размер на 88,20 лв. за периода 21.04.2017
г. – 02.04.2019 г. е в размер на 17,44 лв., върху главницата с падеж 20.05.2017
г. за периода 21.05.2017 г. – 02.04.2019 г. е в размер на 21,80 лв., върху
главницата с падеж 20.06.2017 г. за периода 21.06.2017 г. – 02.04.2019 г. е в
размер на 21,27 лв., върху главницата с падеж 20.07.2017 г. за периода
21.07.2017 г. – 02.04.2019 г. е в размер на 20,72 лв., върху главницата с падеж
20.08.2017 г. за периода 21.08.2017 г. – 02.04.2019 г. е в размер на 20,12 лв.,
върху главницата с падеж 20.09.2017 г. за периода 21.09.2017 г. – 02.04.2019 г.
е в размер на 19,47 лв.
По делото не се спори, а и от
представените доказателства съдът приема за установено, че вземането е валидно
прехвърлено на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно
уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от
предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца. Преписът от исковата молба, ведно с приложенията
към нея, са връчени на ответника чрез назначения особен представител.
Следователно длъжникът е получил изходящото от цедента (чрез надлежно
упълномощен представител) до него уведомление. Защитата, която се осъществява
от назначения по делото в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
осигурява защита на страна по делото, по отношение на която е приложена
фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител може да извършва широк
кръг от процесуални действия и съответно той се явява и надлежен адресат на
всички твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно, връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, дори и ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици (в този смисъл е Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на
ВКС). Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е
от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото, с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не
поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск, за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът
приема, че с връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към
исковата молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените
доводи в противен смисъл се явяват неоснователни. По тези съображения следва,
че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е
извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява
носител на това вземане.
С оглед
изложеното, съдът достига до извод, че предявените искове са основателни и
следва да бъдат уважени за сумата 689,26 лв. – главница, сумата 39,71 лв. – договорна
лихва за периода 21.04.2017 г. – 20.09.2017 г. и сумата 120,82 лв. -
обезщетение за забава за периода 21.04.2017 г. – 02.04.2019 г. и отхвърлени за
разликата над тези суми до пълните предявени размери.
Предвид обстоятелството, че
искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от
предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 02.04.2019
г., до окончателното изплащане на
вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 25,00 лв. – държавна такса, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, 200,00 лв. – депозит за вещо лице, 150,00 лв.
– депозит за особен представител, т. е. направените разноски в исковото
производство са в общ размер на 475,00 лв. В заповедното производство ищецът е
направил разноски както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв. Съобразно уважената част на
исковете, на ищеца следва да бъде присъдена сумата 450,13 лв. – разноски за
исковото произвидство, и сумата 71,07 лв. – разноски за заповедното
производство.
Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъдени съобразно отхвърлената част на исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 689,26
лв. /шестстотин осемдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки/ –
главница по Договор за паричен заем № PLUS-14513627/09.02.2017 г., сумата 39,71 лв. /тридесет и
девет лева и двадесет и шест стотинки/ – договорна лихва за периода 21.04.2017
г. – 20.09.2017 г., и сумата 120,82 лв.
/сто и двадесет лева и осемдесет и две стотинки/ - обезщетение за забава за
периода 21.04.2017 г. – 02.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., до изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над
689,26 лв. до пълния предявен размер 723,53 лв., иска за договорна лихва за сумата над
39,71 лв. до пълния предявен размер
41,39 лв., и иска за обезщетение за забава за сумата над 120,82 лв. до пълния предявен размер 131,82 лв., за които вземания е издадена Заповед № 1730/03.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02371/2019
г. на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата 450,13 лв. /четиристотин
и петдесет лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски за исковото
производство, и сумата 71,07 лв. /седемдесет и един лева и седем стотинки/
- разноски за заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. №
02371 по описа за 2019 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: