№ 30548
гр. София, 29.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110109978 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от П. В. В. и Н. В. В. против Столична община активно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ********** по КККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на АГКК с площ от 124
кв.м. с адрес: село Б, община П, ул. „Л“ , с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – за вилна сграда, с номер по предходен план –
2189 в кв. 15, със съседи имоти с идентификатори №№ ********, *********, *********, на
основание давностно владение, при квоти – по ½ идеална част за всеки от тях.
Ищците П. В. В. и Н. В. В. твърдят, че са братя и наследници по закон на своите баба и
дядо М Па и П. П. Изясняват, че приживе по силата на частен договор от 1969 г. последните
са придобили чрез покупко-продажба от лицето Н.й Д поземлен имот, находящ се в село Б,
район П, ул. „Л“ № 19, понастоящем имот с идентификатор ********* по КККР на град
София. Поддържа се, че съгласно допълнителна уговорка между купувачите и продавача,
постигната още през 1969 г. Д е продал на Пи още 124 кв.м., намиращи се до имота, по
молба на купувачите. Твърди се, че това съгласие било постигнато при ограждане на
първоначално закупения имот, срещу заплащането на допълнителна цена, за което бил
съставен писмен договор, с какъвто ищците не разполагат. Излага се, че понастоящем тези
допълнително закупени 124 кв.м. представляват самостоятелен имот с идентификатор
********** по КККР, съседен на имот с идентификатор *********. П. и Н. В.и твърдят, че
семейството им владее и двата имота още от момента на закупуването им през 1969 г. от
техните баба и дядо, което владение е продължено от техния баща, а впоследствие и
понастоящем и от самите тях. Твърдят, че този имот винаги е бил част от двора на
собствения им съседен имот, включен е в обща ограда за двата имота, облагороден е с
дървета, цветя, кладенец, поддържана морава. Посочват, че този имот от 124 кв.м. изначално
е бил ограден като част от имота, придобит от семейството им през 1969 г. Излагат, че с
констативен нотариален акт № 148, том I, дело № ****/1992 г. баба им М Па и баща им В П
са признати за собственици на имот с идентификатор ********* на основание давностно
владение. С правна сделка от 2016 г., обективирана в нотариален акт № 37, том СХV, дело №
*********/2016 г. ищците П. В. В. и Н. В. В. придобили чрез покупко-продажба по ½ част от
имот с идентификатор ********* по КККР. Същите сочат, че притежават и по ½ част от
1
съседния имот с идентификатор ********** на основание давностно владение, осъществено
от техните праводатели и от самите ищци. Посочва се, че въпреки това този имот е
неправилно е актуван от ответната Столична община като общинска собственост с АОС №
6029/19.12.2016 г. С тези съображения ищците отправят искане да бъдат признати за
собственици на по ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор с идентификатор **********
по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изп. директор на
АГКК с площ от 124 кв.м. с адрес: село Б, община П, ул. „Л“ на основание давностно
владение.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната Столична
община, чрез пълномощника гл. юрк. Д оспорва исковите претенции като процесуално
допустими, но по същество неоснователни с доводи относно липсата на доказателства за
придобиване на спорния имот през 1969 г. по силата на частен договор, като съгласно
изискванията на приложимата към този момент разпоредба на чл. 18 ЗЗД договорите за
прехвърляне на собственост върху недвижими имоти следва да бъде извършено с
нотариален акт. Предвид това, дори при съставяне на писмен договор между Н. Д и
наследодателите на ищицет от 1969 г., то последният не е породил транслативен ефект
поради несъблюдаване на изискуемата по закон форма на сключването му. Поддържа се, че с
нотариалния акт от 1992 г. М Па и В П В. са признати за собственици по давностно владение
и наследяване на неурегулирано дворно място с плщ от 450 кв.м., а с нотариалния акт от
11.08.2016 г. същите са прехвърлили на ищците по ½ част от собствеността върху поземлен
имот с идентификатор ********* целият с площ от 412 кв.м., която е площта именно на този
имот, а не на процесния. Още повече, че със Заповед от 29.04.1991 г. на гл. архитект на
София за района е одобрен регулационен план на м.в.з. Б-разширение. Поддържа се, че
съгласно тази заповед поземлен имот с идентификатор ********* целият с площ от 412
кв.м. попада в УПИ VII-1898 в кв. 15, а поземлен имот с идентификатор ********** и с
площ от 124 кв.м. в УПИ VIII-1899 в кв. 15. Възразява се процесната площ от 124 кв.м.,
представляваща поземлен имот с идентификатор ********** някога да е била част от имот с
идентификатор *********. В отговора на исковата молба ответникът оспорва ищците да са
придобили процесния имот на посоченото основание – давностно владение. Излагат се
доводи, че понастоящем не е изтекъл десетгодишен период на непрекъснато владение,
предвид изменението в разпоредбата на чл. 86 ЗС в сила от 01.06.2016 г., установения
мораториум с § 1 от ЗР към ЗД на ЗС, с който е постановено спиране на давността за
определен период от време, която разпоредба е обявена за противоконституционна с
решение на КС на РБ от 24.02.2022 г., което обаче не засяга досегашното действие на
законовия текст. Посочва се, че съгласно чл. 5 ЗОС актът за общинска собственост, съставен
по надлежния ред и форма има качеството на официален свидетелстващ документ.
Ответната страна намира, че последният се ползва и с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти, при което общината не носи тежестта да
доказва основанието, на което този акт е съставен. С тези доводи Столична община отправя
искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване, че са
придобили процесния имот на твърдяното правно основание - по давностно владение,
осъществено от наследодателите им, респ. чрез давностно владение, осъществено от ищците
чрез присъединяване владението на техните наследодатели и конкретно - изтичането на
десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС (фактическо
упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и
непрекъснато), както и статута на имота към настоящия момент като самостоятелен обект,
2
респ. през съответния период време, обуславящ възможността за придобиването му чрез
давностно владение, започнало през 1969 г., за което последно обстоятелство ищците не
сочат доказателства. УКАЗВА на ищците, че не сочат доказателства и относно качеството
си на законни наследници на сочените техни наследодатели, предвид твърденията за
присъединяване на тяхното владение.
В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищците твърдения, респ. да
установи основанието за придобиване на имота от ответника, и наличието на основание за
спиране на давностния срок.
По доказателствените искания:
Представените от страните – от ищците към исковата молба и ответника – към
отговора писмени материали са допустими, относими към предмета на спора и необходими
за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
Като относимо, с оглед наведените твърдения за придобиване на имота на основание
давностно владение, следва да бъде уважено искането на ищците за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама от поисканите трима свидетели – при режим на
довеждане за установяване на обстоятелствата относно придобиване на имота от ищците на
соченото основание, като искането за разпит на трети свидетел за същите обстоятелства
следва да бъде оставено без уважение.
На ищците следва да бъдат дадени указания за формулиране на конкретни въпроси
/въпрос/ към поисканата съдебно-техническа експертиза, както и за посочване на предмета
на същата (въз основа на какви материали да работи вещото лице – писмени и оглед на
имота, допълнителни проверки и т.н.) с оглед изискването на разпоредбата на чл. 156, ал. 4
ГПК и за извършване на преценка относно относимостта и необходимостта от това
доказателствено искане, при съобразяване с разпределената доказателствена тежест между
страните и дадените в тази връзка указания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2024 г. от
12:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищците и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищците събирането на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата съгласно
мотивите на настоящото определение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит
на трети свидетел за същите обстоятелства.
УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, с писмена молба, да посочат конкретните въпроси/въпрос към поисканата
съдебно-техническа експертиза и нейният предмет, като при неизпълнение в срок на
указанията, искането ще бъде оставено без уважение на това основание.
ОГЛАГА произнасянето си по искането на ищците за допускане на СТЕ до изпълнение
на дадените указания, респ. изтичане на срока за това.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
3
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4