№ 1924
гр. Варна , 02.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на втори юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501265 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по въззивна частна жалба на
„АГРО КОНСТАНТ“ ЕООД, ЕИК *********, чрез Константина Кючукова –
Управител против Определение № 263593 от 14.04.2021 година, постановено
по гр.дело № 1102/2021 година, по описа на ВРС, с което е било прекратено
производството по делото.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел наличните по делото
доказателства и на тази база е постановил неправилно определение; излага се
още, че са били изпълнени указанията на съда и че реално е претендирано за
прогласяване нищожността на съдебно решение по силата на едно от
посочените в ТР № 1/10.02.2012 година, по т.д.№1/2011 година, основания, а
именно – извън правораздавателната власт на съда.По същество се излага
също така, че решаващия съд е объркал понятията допустимост и
основателност, по същество се настоява атакуваното определение да бъде
отменено.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция ищеца Йорданов е предявил искова
претенция против Областна Дирекция „Земеделие“ – Варна за прогласяване
нищожността на Решение № 5793 от 14.12.20213 година, постановено по
гр.дело № 15 420/2011 година на осемнадесети състав, на ВРС, в частта му с
която преписката е била върната на административния орган, за процедиране
съобразно изложените в решението, мотиви.
Видно е от материалите по делото, че решаващия съд го е оставил без
движение два пъти – първия път с Разпореждане от 15.02.2021 година за да се
обоснове правен интерес, а втория път с ново Разпореждане от 01.03.2021
1
година, когато съдът е настоял да се посочи хипотезата, при наличието на
която следва да разгледа спора – постановяване на решение от ненадлежен
орган или състав; извън правораздавателната власт на съда; без подписи или
писмена форма на съдебния акт; или пък абсолютната неразбираемост на
решението.
С Уточнителната си молба дружеството – молител е посочило, че
предявява иска си в хипотезата на „Липса на правораздавателна власт на
съда“ и е настояло съдът да даде ход на молбата.
С обжалваното Определение № 263593 от 14.04.2021 година, ВРС е
прекратил производството, като е приел, че решението се е било произнесено
извън властта на съда, както и че се касае за недопустим иск, а освен това
даването указания на Административни органи не е извън властовите
позиции на Съда.
При тези данни становището на съда е следното:
В съответствие с ТР № 1/10.02.2012 година, по т.д.№1/2011 година,
основанията за предявяване на тази претенция за изрично упоменати -
постановяване на решение от ненадлежен орган или състав; извън
правораздавателната власт на съда; без подписи или писмена форма на
съдебния акт; или пък абсолютната неразбираемост на решението.Оставяйки
производството двукратно без движение, решаващия съд е изяснил, че в
случая ищцовата страна се домогва да докаже, че атакуваното решение, чиято
нищожност се цели да бъде прогласена страда от порок и този порок е че
същото е постановено извън правораздавателната власт на
съда.Следователно отговаряйки по този начин и навеждайки съображения в
тази насока, дружеството - молител е изпълнило указанията на съда, посочило
е, че според него този съдебен акт страда от този порок, като по този начин е
изпълнило изискванията за допустимост на исковата претенция.
По този повод е редно са се посочи, че в своята задължителна и
константна практика ВКС последователно се е придържал към становището,
че определянето на правната квалификация на предявения иск е задължение
на сезирания съд. За да определи действителното основание на спорното
материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената
част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието
на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес
съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна
квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора
факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи
съответния материален закон.В исковия процес съдържанието и пределите на
търсената съдебна защита се определят от ищеца, който чрез основанието и
петитума на исковата молба индивидуализира спорното материално право.
Последваща промяна на предмета на първоначално въведения с исковата
молба правен спор е допустима единствено при спазване на установените в
2
чл.214 ГПК, правила за изменение на иска, едно от които е забраната за
едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова
молба.
Въпроса дали посочените от самия ищец съображения относно
действията на съда, отразени в Решение № 5793 от 14.12.20213 година,
постановено по гр.дело № 15 420/2011 година на осемнадесети състав, на
ВРС, в частта му с която преписката е била върната на административния
орган, за процедиране съобразно изложените в решението, мотиви, са
нищожни или не, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта
на исковата претенция.Този спор обаче може да се реши само в открито
съдебно заседание, при спазване на установените процесуални правила.
По тези съображения, настоящия съд приема, че атакуваното
определение следва да бъде отменено, а делото върнато на решаващия съд за
продължаване на съдо – производствените действия.
По отношение на възражението, изразено в частната жалба дали е
компетентен ВОС и въобще кои от съдилищата да разгледа подобен спор, е
редно да се укаже, че тази претенция подлежи на разглеждане пред ВРС, в
тази насока е и определението на Адм.Съд-Варна.
Предвид изложеното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 263593 от 14.04.2021 година, постановено
по гр.дело № 1102/2021 година, по описа на ВРС, с което е било прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдо – производствените
действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3