Решение по дело №2294/2020 на Районен съд - Варна

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...................../.....................2021 г.

 

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ

 

            при участието на секретаря Илияна Илиева,

            като разгледа докладваното от съдията

            гр. д. № 2294 по описа на РС-Варна за 2020 г.,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по предявени от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. срещу Ц.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 34.94 лева, представляваща дължима сума за реално доставени и ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 13.04.2016 г. до 14.12.2016 г.; 2./ 10.31 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 34.94 лева за периода от 13.11.2016 г. до 29.10.2019 г.; 3./ 531.69 лева, представляваща служебно начислени кубици вода съгласно ОУ на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г на МРРБ по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 14.12.2016 г. до 12.06.2019 г.; 4./ 70.10 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 531.69 лева за периода от 15.03.2017 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 8399/01.11.2019 г. по ч. гр. д. № 17889 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав.

            Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, която е връчена на ищеца по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в тази връзка у ищеца се породил правният интерес да предяви настоящите искове. Поддържа се, че ответникът е потребител на ВиК услуги за процесния обект и период, доколкото е наемател на имот в етажна собственост-апартамент, находящ се в ***. Сочи се, че ищецът реално е доставил на ответника ВиК услуги в посоченото отчетено количество за периода от 13.04.2016 г. до 14.12.2016 г., а за периода от 14.12.2016 г. до 12.06.2019 г. е извършено служебно начисляване съгласно ОУ и Наредба № 4 от 11.09.2004 г. на МРРБ, доколкото в този период е изтекла метрологичната годност на измервателния уред, за което потребителят е уведомен с връчване на уведомително писмо.      

            По същество се моли за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.

            Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Исковата молба се оспорва както по основание, така и по размер.

            По същество се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез юрк. В. Я. поддържа исковата молба.

            Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява. Чрез адв. К. А. поддържа отговора на исковата молба.

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

            Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 17889/2019 г. по описа на РС-Варна, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 8399 от 01.11.2019 г., която е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителните искове за съществуване на вземанията си.

            Приета е на л. 32 от делото справка за недобора на частен абонат с № ***, с титуляр С. Х. Г., за обект, находящ се в ***.

            Във връзка с указанията, дадени с доклада по делото, ответното дружество е представило писмо от 01.10.2019 г., от което се установява, че Община В. е уведомила ищеца, че на 30.09.2019 г. процесния имот, представляващ общински имот, е напуснат от ответника, който е наследник на починалата наемателка С. Х. Г., което е в унисон със заповед № 949 от 01.10.2019 г., от която е видно, че във водоснабдения имот от същата дата е настанена К. Х. Х. като наемател.

            Видно от представения в о.с.з. карнет по партида с абонатен № *** за адрес ***, титуляр на партидата е С. Х. Г.. От карнетния лист се установява още, че до 14.12.2016 г. са отразени показанията на водомера, а след тази дата са отразени служебно начислените консумации/кубици “СК”.

            По делото е ангажирана и справка от 13.11.2017 г. /л. 93/, от която се установява, че водомерът е за подмяна, като отново титуляр на партидата е С. Х. Г..

            Представен е и опис на отчети на аб. № *** от таблет /л. 94/ от който се установява, че за периода от 12.12.2018 г. до 12.06.2019 г. на С. Х. Г. служебно са начислени по 7 куб. м. Вода на месец. Констатира се още, че броят на живущите във водоснабдения имот е един.

            Представено е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 год. /л.15-28/.

            От заключението по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 87-90/, се установява, че начислената сума за ползвани ВиК услуги за периода от 13.10.2016 г. до 14.06.2019 г. възлиза общо в размер на 566.63 лева. Вещото лице изчислява лихвата за забава в размер от 80.41 лева.

            При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

            За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените искове: 1./ учредената между страните облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ВиК услуги, в това число, че ответникът е потребител на В и К услуги; 2./ изправността си по възникналото правоотношение по доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен номер, т.е. доставяне на количеството потребени, но незаплатени услуги, както и 3./ че е спазена процедурата за служебно начисляване. В тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин и 4./ размера на претендираните суми. Ищецът следва да докаже и 5./ изискуемостта на задълженията и изпадането на ответника в забава.

            В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е изпълнил договорните си задължения, както и да докаже своите възражения.

            Нормативният акт, който регулира обществените отношения по повод възникването, изпълнението и прекратяването на облигационната връзка между операторите на ВиК услуги и потребителите на същите, е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба № 4/ и Общите условия на оператора /ОУ/.        

            Договорът за предоставяне на ВиК услуги е неформален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение се учредява по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Наредба № 4, които са инкорпорирани и в ОУ.

 

            Не е спорно по делото, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града. По делото по несъмнен начин е установено, че ищецът е оператор на ВиК услуги /видно от Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР/. Съгласно чл. 2, ал. 3 от ОУ на дружеството оператор, потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, наемателят да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.

            Съдът, след като анализира приобщените доказателства в съвкупност и поотделно, счита, че въпреки указаната тежест ищецът не е доказал потребителското качесвто на ответника по несъмнен начин. Видно от всички писмени документи приложени по делото титуляр на партидата е друго лице, а именно С. Х. Г.. Не са ангажирани доказателства, установяващи учредената между Община В. и ответника наемно правоотношение. Напротив, в писмото на Община В. се съдържат данни, че именно С. Г. е наемател на общинското жилище, като това е в унисон и с карнетния лист, справката за недобора на частен абонат, включително и с представените в о.с.з. писмени книжа, доколкото Г. е посочена във всички тях като титуляр на партидата с аб. № *** за имот, находящ се в ***. В представеното писмо от Община В. се съдържат само данни за това, че общинското жилище е напуснато от ответника поради предоставянето му под наем на друго лице, както и за това, че същият бил наследник на наемателя г. - титуляр на партидата.

            От служебно извършената в НБД „Население“ справка се установява, че адресната регистрация на ответника съвпада с адреса на водоснабдения имот, а именно ***, но само по себе си това доказателство е само индиция за правнорелевантния факт – потребителското качесвто на ответника, като не установява по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване учреденото между общината и ответника наемно правоотношение, оттам и потребителското качество на последния.

            Крайният извод на съда е, че по делото не се доказа учредената между страните облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ВиК услуги в предявените количества, което води до крайния извод за липса на пасивна материалноправна легитимация на Ц.П.И., което обуславя отхвърлянето на предявените против него установителни искове досежно главните вземания, а именно сумата в размер от 34.94 лева, представляваща главница за реално доставени В и К услуги и сумата в размер от 531.69 лева, представляваща главница за служебно начислени кубици вода съгласно ОУ на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г на МРРБ.

            Неоснователността на исковете за главните вземания, обуславя недължимостта и на произтичащите от тях акцесорни такива за мораторна лихва и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от сезирането на съда със заявление по чл. 410 от ГПК.

            С оглед изхода на спора, на ищеца не следва да му се присъждат претендираните съдебно-деловодни разноски, сторени по повод на неоснователните искови претенции.

            Ответникът не е обективирал искане за присъждане на разноски в негова полза на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от „В. и к. – В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя В. В. срещу Ц.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 34.94 лева, представляваща дължима сума за реално доставени и ползвани и незаплатени В и К услуги по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 13.04.2016 г. до 14.12.2016 г.; 2./ 10.31 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 34.94 лева за периода от 13.11.2016 г. до 29.10.2019 г.; 3./ 531.69 лева, представляваща служебно начислени кубици вода съгласно ОУ на ВиК оператора и Наредба № 4 от 11.09.2004 г на МРРБ по партида с абонатен № ***, на адрес ***,  за периода от 14.12.2016 г. до 12.06.2019 г.; 4./ 70.10 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 531.69 лева за периода от 15.03.2017 г. до 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 31.10.2019 г. до окончателното погасяване на задълженията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 8399/01.11.2019 г. по ч. гр. д. № 17889 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщението.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: