Решение по дело №3302/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                                  

                                 

 

 

                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

№ 260063                                          01.03.2021 г.                                 гр.С.З.

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на трети февруари две хиляди двадесет и първа година,

в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар: Катерина Маджова

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 3302 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Я.М.М. от гр.С.З., чрез адв.И.И. против решение № 772/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4611/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Я.М.М. срещу „А.-П.Н.“ ООД – гр.П. иск по чл.215 от КТ за присъждане на сумата от 10 710 евро, съставляваща дневни командировъчни пари за периода 24.08.2018 г. – 03.07.2019 г.

Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.

Като неправилен и необоснован се оспорва извода на съда, че исковата претенция е погасена чрез плащане, т.к. посоченото от работодателя основание за извършените по сметката на ищеца парични преводи е „командировъчни“.

В тази връзка въззивникът сочи, че доказателствената тежест за установяване на основанието за получаване на сумите е негова, поради което първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. не е обсъдил сред доказателствата представените по делото извлечения от банкови сметки на Я.М.М..

Претендира се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде уважен, а на страната бъдат присъдени разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от насрещната страна „А.-П.Н.“ ООД – гр.П..   

В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява.

Въззиваемото дружество също не се представлява в съдебното заседание.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Я.М.М. срещу „А.-П.Н.“ ООД, с която са били предявени кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т1, т.2 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна, и възстановяването му на заеманата от него допреди уволнението длъжност „шофьор на международен превоз“ и иск по чл.215, ал.1 от КТ за присъждане на сумата от 10 710 евро – дневни командировъчни пари за периода от 24.08.2018 г. до 03.07.2019 г.

Постановеното първоинстанционно решение се обжалва единствено по отношение иска по чл.215, ал.1 от КТ.

Ищецът е изложил твърдения, че за периода от 24.08.2008 г. до 10.07.2019 г. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемал длъжността „шофьор на международен превоз“. Изпълнявал е трудовите си задължения извън границите на Република Б., поради което работодателят му дължал освен месечното му трудово възнаграждение и дневни командировъчни пари от по 40 евро дневно, за времето през което е изпълнявал трудовите си задължения извън пределите на страната.

Твърди, че дължимите му за от 24.08.2018 г. до 03.07.2019 г. дневни командировъчни пари в общ размер от 10 710 евро не са му били платени от работодателя, поради което претендира присъждането на исковата сума на това основание.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, т.к. е било установено, че дължимите на ищеца дневни командировъчни пари за периода на командироването му в чужбина са били изплатени от работодателя .

Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на обжалваното решение.

От събраните от Старозагорския районен съд доказателства се установява, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което Я.М.М., заема длъжността „шофьор на международен превоз“ в предприятието на въззиваемото дружество.

От представените от последното писмени доказателства-заповеди за командировка № №№ 2/24.08.2018 г., № 4/06.01.2019 г. и № 6/15.02.2019 г. на „А.-П.Н.“ ООД се установява, че Я.М.М. е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в чужбина за общия период от 28.08.2018 г. до 25.04.2019 г.

Не се спори между страните, че работодателят е следвало да заплаща на работника дневни командировъчни пари в размер на 40 евро дневно.

От представените от въззиваемото дружество писмени доказателства и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че дължимите на М. за този период дневни командировъчни пари са в общ размер от 7 520 евро, а работодателят е превел по банковата сметка на въззивника за командировъчни обща сума в размер от 9 351,34 евро.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:

Изложените от Старозагорския районен съд правни изводи изцяло се споделят от въззивния съд, поради което препраща по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

Съгласно разпоредбата на чл.215, ал.1 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение при командировка, включващо пътни, дневни и квартирни пари.

Няма спор, че съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина работодателят е следвало да заплаща на Я.М. дневни командировъчни пари, които са били определени в размер от 40 евро дневни.

Събраните по делото доказателства установяват, че за периода на командироването си от 28.08.2018 г. до 25.04.2019 г. въззивникът е следвало да получи дневни командировъчни пари в общ размер от 7 520 евро.

Установяват също така, че през същия период от време с различни банкови преводи работодателят е превел на работника за командировъчни общата сума от от 9 351,34 евро.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, т.к. претендираната от работника сума му е била изплатена.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на представени от ищеца писмени доказателства – извлечения от банковата му сметка, довело до необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с материалния закон.

Първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение, т.к. страната е представила необсъдените писмени доказателства след изтичане на преклузивния срок по чл.313 от ГПК .

Отделно от това главното възражение на ищеца, което е искал да установи посредством тези доказателства, в крайна сметка е било обсъдено от съда във връзка с обсъждане на заключението на експертизата.

Както правилно е посочил и първоинстанционният съд работодателят е превел по банковата сметка на работника, с основание за плащане “командировъчни“, обща сума, която покрива по размер дължимите на Я.М. дневни командировъчни пари.

Обстоятелството, че с част от тези средства той евентуално е извършил плащания за гориво и пътни такси, т.е. е направил разходи в полза на своя работодател, не променя това обстоятелство, а единствено би му дало право да претендира връщане на платените суми, но на различно основание от чл.215, ал.1 от КТ, в зависимост от това дали е имал договорка за това с работодателя си или не.

           Докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения. Брачното нарушение на единия съпруг не освобождава другия от брачните му задължения. Реакцията на един от съпрузите срещу нарушенията на брачните задължения на другия съпруг, когато не надхвърля границата на житейски допустимото реагиране, е оправдана и не трябва да се оценява като брачна вина.По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.

            Относно разноските:

С оглед изхода на делото въззиваемото дружество има право на разноски.

Такива обаче не му се присъждат, т.к. пълномощник-адвокат не е сторил процесуални действия по защита във въззивното производство /не е подаден отговор на въззивната жалба и дружеството не е представлявано в откритото съдебно заседание/.

Подаването по електронната поща на съда на писмена молба преди провеждането на откритото съдебно заседание от пълномощник-адвокат на дружеството, с която е изразено становище за гледане на делото в отсъствие на представител на страната и е заявено искане по съществото на спора не представлява валидно процесуално действие, обуславящо присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на страната.

Съгласно представения с молбата договор за правна защита и съдействие предмета на договора е оказване от страна на адвоката на защита на „А.-П.Н.“ ЕООД по гр.д.№ 3302/2020 г. на Старозагорски окръжен съд.

Както вече бе посочено, такава защита от страна на адв.И.И. не е била извършена надлежно.

Изразеното в писмената молба становище по съществото на спора не може да се приеме за действие по защита, т.к. не е извършено в предвидената в чл.149, ал.1 от ГПК устна форма, приложима по силата на чл.273 от ГПК  и в произвоството пред въззивната инстанция.

Не е налице и четено от възззивния съд определение по реда на чл.149, ал.3 от ГПК, с което да е дал възможност на страните за представяне на писмени бележки.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во  и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                          

                                                        

 

                                                          Р Е Ш И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 772/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4611/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлен предявеният от Я.М.М. срещу „А.-П.Н.“ ООД – гр.П. иск по чл.215 от КТ за присъждане на сумата от 10 710 евро, съставляваща дневни командировъчни пари за периода 24.08.2018 г. – 03.07.2019 г.

В останалата му част решение № 772/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4611/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд като необжалвано е влязло в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.-П.Н.“ ООД – гр.П. за присъждането на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

        

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                           

                                                                                                            

                                                                                                            

                                                                                                             2.