Р Е Ш Е Н И Е
№ 260063 01.03.2021 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
трети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 3302 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Я.М.М. от гр.С.З., чрез
адв.И.И. против решение № 772/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4611/2019 г.
по описа на Старозагорски районен съд в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от Я.М.М. срещу „А.-П.Н.“ ООД – гр.П. иск по чл.215 от КТ за
присъждане на сумата от 10 710 евро, съставляваща дневни командировъчни
пари за периода 24.08.2018 г. – 03.07.2019 г.
Излагат се
оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му при
нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост.
Като
неправилен и необоснован се оспорва извода на съда, че исковата претенция е
погасена чрез плащане, т.к. посоченото от работодателя основание за извършените
по сметката на ищеца парични преводи е „командировъчни“.
В тази връзка въззивникът сочи, че доказателствената
тежест за установяване на основанието за получаване на сумите е негова, поради
което първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, т.к.
не е обсъдил сред доказателствата представените по делото извлечения от банкови
сметки на Я.М.М..
Претендира
се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяването на ново, с
което предявеният иск бъде уважен, а на страната бъдат присъдени разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор
от насрещната страна „А.-П.Н.“
ООД – гр.П..
В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява
и не се представлява.
Въззиваемото дружество също не се представлява в
съдебното заседание.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Я.М.М. срещу „А.-П.Н.“
ООД, с която са били предявени кумулативно обективно съединени искове по
чл.344, ал.1 т1, т.2 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и
неговата отмяна, и възстановяването му на заеманата от него допреди уволнението
длъжност „шофьор на международен превоз“ и иск по чл.215, ал.1 от КТ за
присъждане на сумата от 10 710 евро – дневни командировъчни пари за
периода от 24.08.2018 г. до 03.07.2019 г.
Постановеното
първоинстанционно решение се обжалва единствено по отношение иска по чл.215,
ал.1 от КТ.
Ищецът е
изложил твърдения, че за периода от 24.08.2008 г. до 10.07.2019 г. е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемал
длъжността „шофьор на международен
превоз“. Изпълнявал е трудовите си задължения извън границите на Република Б.,
поради което работодателят му дължал освен месечното му трудово възнаграждение
и дневни командировъчни пари от по 40 евро дневно, за времето през което е
изпълнявал трудовите си задължения извън пределите на страната.
Твърди, че дължимите
му за от 24.08.2018 г. до 03.07.2019 г. дневни командировъчни пари в общ размер
от 10 710 евро не са му били платени от работодателя, поради което
претендира присъждането на исковата сума на това основание.
С подадения отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, т.к. е било
установено, че дължимите на ищеца дневни командировъчни пари за периода на
командироването му в чужбина са били изплатени от работодателя .
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на обжалваното
решение.
От събраните от Старозагорския районен съд
доказателства се установява, че страните са в трудово правоотношение, по силата
на което Я.М.М., заема длъжността „шофьор на международен превоз“ в
предприятието на въззиваемото дружество.
От представените от
последното писмени доказателства-заповеди за командировка № №№ 2/24.08.2018 г.,
№ 4/06.01.2019 г. и № 6/15.02.2019 г. на „А.-П.Н.“ ООД се установява, че Я.М.М.
е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в чужбина за общия
период от 28.08.2018 г. до 25.04.2019 г.
Не се спори между
страните, че работодателят е следвало да заплаща на работника дневни
командировъчни пари в размер на 40 евро дневно.
От представените от
въззиваемото дружество писмени доказателства и от заключението на
съдебно-икономическата експертиза, което настоящият съдебен състав кредитира
изцяло, се установява, че дължимите на М. за този период дневни командировъчни
пари са в общ размер от 7 520 евро, а работодателят е превел по банковата
сметка на въззивника за командировъчни обща сума в размер от 9 351,34 евро.
Въз основа на така установените факти съдът направи
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в съответната му част, в
предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:
Изложените от
Старозагорския районен съд правни изводи изцяло се споделят от въззивния съд,
поради което препраща по реда на чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното
решение в тази им част.
Съгласно разпоредбата
на чл.215, ал.1 от КТ работодателят дължи на работника обезщетение при
командировка, включващо пътни, дневни и квартирни пари.
Няма спор, че съгласно
чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина
работодателят е следвало да заплаща на Я.М. дневни командировъчни пари, които
са били определени в размер от 40 евро дневни.
Събраните по делото
доказателства установяват, че за периода на командироването си от 28.08.2018 г.
до 25.04.2019 г. въззивникът е следвало да получи дневни командировъчни пари в
общ размер от 7 520 евро.
Установяват също така,
че през същия период от време с различни банкови преводи работодателят е превел
на работника за командировъчни общата сума от от 9 351,34 евро.
Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че искът е неоснователен, т.к. претендираната
от работника сума му е била изплатена.
Неоснователни са
оплакванията във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в необсъждане на представени от ищеца писмени доказателства
– извлечения от банковата му сметка, довело до необоснованост на решението и
постановяването му в противоречие с материалния закон.
Първоинстанционният
съд не е допуснал твърдяното процесуално нарушение, т.к. страната е представила
необсъдените писмени доказателства след изтичане на преклузивния срок по чл.313
от ГПК .
Отделно от това
главното възражение на ищеца, което е искал да установи посредством тези
доказателства, в крайна сметка е било обсъдено от съда във връзка с обсъждане
на заключението на експертизата.
Както правилно е посочил
и първоинстанционният съд работодателят е превел по банковата сметка на
работника, с основание за плащане “командировъчни“, обща сума, която покрива по
размер дължимите на Я.М. дневни командировъчни пари.
Обстоятелството, че с
част от тези средства той евентуално е извършил плащания за гориво и пътни
такси, т.е. е направил разходи в полза на своя работодател, не променя това
обстоятелство, а единствено би му дало право да претендира връщане на платените
суми, но на различно основание от чл.215, ал.1 от КТ, в зависимост от това дали
е имал договорка за това с работодателя си или не.
По изложените мотиви Старозагорският окръжен съд
намира, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото въззиваемото дружество има право на разноски.
Такива обаче не му се
присъждат, т.к. пълномощник-адвокат не е сторил процесуални действия по защита
във въззивното производство /не е подаден отговор на въззивната жалба и
дружеството не е представлявано в откритото съдебно заседание/.
Подаването по
електронната поща на съда на писмена молба преди провеждането на откритото
съдебно заседание от пълномощник-адвокат на дружеството, с която е изразено
становище за гледане на делото в отсъствие на представител на страната и е
заявено искане по съществото на спора не представлява валидно процесуално
действие, обуславящо присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на страната.
Съгласно представения
с молбата договор за правна защита и съдействие предмета на договора е оказване
от страна на адвоката на защита на „А.-П.Н.“ ЕООД по гр.д.№ 3302/2020 г. на
Старозагорски окръжен съд.
Както вече бе
посочено, такава защита от страна на адв.И.И. не е била извършена надлежно.
Изразеното в писмената
молба становище по съществото на спора не може да се приеме за действие по
защита, т.к. не е извършено в предвидената в чл.149, ал.1 от ГПК устна форма,
приложима по силата на чл.273 от ГПК и в
произвоството пред въззивната инстанция.
Не е налице и четено
от възззивния съд определение по реда на чл.149, ал.3 от ГПК, с което да е дал
възможност на страните за представяне на писмени бележки.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 772/06.07.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 4611/2019 г. по описа на Старозагорски районен съд в
частта му, в която е отхвърлен предявеният от Я.М.М. срещу „А.-П.Н.“ ООД – гр.П.
иск по чл.215 от КТ за присъждане на сумата от 10 710 евро, съставляваща
дневни командировъчни пари за периода 24.08.2018 г. – 03.07.2019 г.
В останалата му част решение № 772/06.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 4611/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд като необжалвано е влязло в сила.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.-П.Н.“
ООД – гр.П. за присъждането на съдебно-деловодни разноски във въззивното производство,
представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република Б. в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.