РЕШЕНИЕ
№ 3660
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20225330100139 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр.
Пловдив срещу К. А. И., с което се претендира да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 430
лева, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ по
услуги, в периода от 29.07.2017г. до 31.07.2017г, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от ГПК по ч.гр.д.№
10766/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, 3 бр.с.
Ищецът твърди, че на 29.07.2017г., 21.08 ч. К. А. И. посещава УМБАЛ „Свети
Георги" ЕАД, гр. Пловдив, Отделение по спешна медицина, с оплаквания от болки в корема,
придружени е гадене и повръщане, като спешното състояние не е могло да бъде преодоляно
в спешен кабинет и пациентът е бил насочен към стационарно болнично лечение във Втора
клиника по хирургия /видно от Лист за преглед на пациент в КБД/СО № *****./. Сочи, че К.
А. е хоспитализирана в клиниката на 29.07.2017г и са й били разяснени правата му към
момента на постъпването й за болнично лечение, за което се е подписала под „Декларация за
информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и
лечебни процедури". При постъпване в клиниката, на К. И. е съставена История па
заболяването /ИЗ/ № ****** Твърди се, че на ответника е оказана болнична помощ по
клинична пътека /******, чиито изисквания са посочени в Приложение № 16 към
Национален рамков договор за медицинските дейности от 2017г. На 31.07.2017г., сутринта
при визитация. пациентката не е открита в болничната стая. Напуснала е самоволно
лечебното заведение преди да бъде довършено лечението й, поради което не е била
завършена клиничната пътека. Издадена е епикриза. в която са описани извършените
медицински дейности - процедури, консултации и изследвания. И. е дехоспитализирана на
31.07.2017г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 10766/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив ,3 бр.с.
1
Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на
вземането по реда на чл. 422 ГПК. Поради изложеното моли така предявената искова
претенция да бъде уважена. Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, в който се
излагат съображения за неоснователност на иска, като се акцентира върху аргумента, че
ответницата е била здравноосигурено лице и като такава не дължи заплащане за лечение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 98 ЗЛЗ.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1. постъпване на пациента по
спешност в лечебното заведение; 2. необходимост от хоспитализация – наличие на
състояние, което налага болнично лечение по съответната клинична пътека; 3. възникване на
правоотношение по договор за оказване на медицински услуги, чрез изразено от ответника
съгласие да заплати тяхната стойност при определена цена и при посочените в исковата
молба условия; 4. оказване на медицинска помощ чрез осъществяване на посочените в
исковата молба изследвания и манипулации; 5. самоволно прекъсване на лечението от
страна на пациента, преди да са осъществени всички необходими медицински дейности по
съответната клинична пътека.
От приетите писмени доказателства се установява, че при постъпване в клиниката на
29.07.2017г., на К. И. е съставена История па заболяването /ИЗ/ № ****** като на
ответницата е оказана болнична помощ по клинична пътека /КП/ №******* чиито
изисквания са посочени в Приложение № 16 към Национален рамков договор за
медицинските дейности от 2017г. Безспорно е и че на 31.07.2017г., сутринта при визитация.
пациентката не е открита в болничната стая, което означава, че е напуснала самоволно
лечебното заведение преди да бъде довършено лечението й, поради което не е била
завършена клиничната пътека.
Представено е Направление за хоспитализация, от което е видно, че ответната страна
К. И. е приета в лечебното заведение на 29.07.2017г. Представеното направление за
хоспитализация носи подпис на пациент.
По делото е приложена История на заболяването № ******. От приложените към
История на заболяването медицински документи се установява, че за посочения период по
отношение на пациента са осъществени медицински дейности.
Представена е изготвената Епикриза, от която се установява, че в процеса на
проведено консервативно лечение състоянието на пациента се подобрява. В ход на
заболяването е посочено, че след започване на начална комплексна детоксична и
симптоматична терапия болната възстановява напълно съзнание и отказва да продължи
лечение, като след подписан отказ от лечение напуска клиниката, придружена от съпруга си.
Съдът приема, че към за периода на хоспитализация ответната страна е била
здравноосигурена.
По делото е представена Справка от Районна здравно-осигурителна каса – гр.
Пловдив, от която се установява, че УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД отчита за заплащане
болничният престой на ответницата, но отчетената дейност не е заплатена на лечебното
заведение на основание чл. 351, ал. 12, т. 2 от НРД за МД 2017 г., поради престой – по-малък
2
от минималния по тази клинична пътека.
Съгласно разпоредбата на чл. 98 Закона за лечебните заведения в случаите, когато
медицинските услуги не се оказват по договор с Националната здравноосигурителна каса,
лечебните заведения формират цена.
Ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за
медицинските дейности към процесния период, като на ответника безспорно е оказана
болнична помощ, включена в обхвата на медицинските дейности при задължителното
здравно осигуряване, предвиден в чл. 45 от Закона за здравното осигуряване ЗЗО/, които се
заплащат от НЗОК. Съгласно действащия Национален рамков договор НЗОК заплаща за
видовете медицинска помощ по чл. 45, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване по цени,
определени по ред съгласно ЗЗО, като медицинската помощ се определя като основен пакет,
гарантиран от бюджета на НЗОК, съгласно Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. В чл. 10 е
предвидено, че медицинската помощ е и болнична помощ, включваща: диагностика и
лечение по клинични пътеки (КП) и медицински дейности съгласно приложение № 4 от
Наредба № 40 от 2004 г. Съгласно § 1 от ДР на Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне
на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, "клинична
пътека" е система от изисквания и указания за поведение на различни видове медицински
специалисти при диагностични и лечебни процедури на пациенти с определени заболявания,
изискващи хоспитализация в лечебни заведения със стационар. В Националния рамков
договор за медицинска дейност между НЗОК и Българския лекарски съюз са предвидени
условията и реда за оказване на болнична и извънболнична медицинска помощ по клинични
пътеки, високоспециализирани медицински дейности, клинични процедури и процедури - е
предвидено, че при необходимост от болнично лечение, здравноосигуреното лице може да
бъде насочено за хоспитализация съгласно Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинска помощ с "направление за хоспитализация" от лекар/лекар по дентална
медицина. Хоспитализация се осъществява след документирана преценка за необходимостта
от болнично лечение, проведена в диагностично-консултативния блок/приемен кабинет на
приемащото лечебно заведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗО задължително здравноосигурените лица /ЗЗОЛ/
имат право да получат медицинска помощ за изброените в този член медицински дейности,
обхватът на които се определя в Наредба № 40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния
пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Пакетът здравни дейности се
определя включително и чрез приемането и въвеждането на клиничните пътеки. След като
дадена клинична пътека не отговаря на изискванията за завършеност, т.е няма съответната
структура, описана в НРД, то тя не се счита за такава, т.е въобще не се счита, че пациентът е
лекуван в рамките на посочения обхват.
Тълкуването на посочените разпоредби налага извод, че предоставената на пациента
медицинска дейност, не влиза в обхвата на задължителното здравно осигуряване, тоест няма
пречка да се търси заплащане от пациента при извършена медицинска помощ не по
клинична пътека, а на основание подписаната от ответника декларация, с която е постигнато
съгласие за лечение и съответно е сключен договор за извършване на услугите,
предоставени от лечебното заведение.
От представените по делото медицински документи се установява, че посочените
диагностично-диагностични дейности са осъществени за лечението на пациентката по време
на болничния й престой. Медицинските документи са съставени от съответния лекуващ
лекар, като последните удостоверяват осъществяване на посочената дейност. Част от
представените по делото документи – История на заболяването и Направление за
хоспитализация, носят подписа на ответната страна, като полагането на подпис обективира
изявлението на пациента, че посочените дейности са осъществени. Същевременно в
3
епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за
извършени интервенции, е удостоверено, че на пациента са извършени медицински
интервенции, съобразно алгоритъма за клинична пътека, като се установява, че пациентът е
получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на
клиничната пътека.В случая ответницата е подписала и декларация, която установяа
наличието на информирано съгласие.
По така изложените съображения се установиха всички кумулативно изискуеми
предпоставки за възникване на притезателното право на лечебното заведение да получи
цената на осъществените медицински дейности, поради което предявеният иск следва да
бъде уважен.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените, както в настоящото съдебно производство разноски,
така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 12455/2020 г. по описа на Районен съд
– Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в което се приема, че с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера
им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Следва в полза на ищеца да се присъди сумата от 25
лв. – разноски в заповедното производство и сумата от общо 565 лв. – разноски в исковото
производство, от които държавна такса в размер от 25 лв., депозит за особен представител
от 300 лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 240 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 98 ЗЛЗ по отношение на К. А. И., ЕГН
**********, че УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление*****, е носител на паричните притезания, за които е издадена Заповед № *****
г. по ч.гр.д.№ 10766/2021 г. по описа на Районен съд-Пловдив, 3 бр.с, за сумата от 430 лева,
представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска помощ по услуги, в
периода от 29.07.2017г. до 31.07.2017г, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2021 г.,
до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА К. А. И., ЕГН ********** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 565 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
5