№ 2425
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100511727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 14392/22.07.2024 г., постановено по гр.д. № 70505/2023 г. на СРС,
ГО, 74 състав, е признато за установено по предявения от „Застрахователна компания
Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, иск по реда на чл. 422 ГПК, че Я. Г. Г., с ЕГН
**********, дължи на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 1 859,64 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за вреди
на МПС „Киа Сийд“, с рег. № *********, причинени при ПТП, настъпило на
25.12.2016 г. в гр. София, по вина на ответника Я. Г. Г., управлявал МПС „Пежо 307“ с
рег. № ********* след което отказал да се подложи на проверка за алкохол, ведно със
законната лихва от 16.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56763/2023 г., по
описа на СРС, 74 състав.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство Я. Г. Г., в която се поддържа, че обжалваното
решение е неправилно. Твърди се, че началният момент, от който започва да тече
погасителната давност за регресното вземане, е от датата на обезщетението, когато
възниква правото на иск срещу причинителя, като същата е петгодишна. Въззивникът
сочи, че от представената фактура е видно, че плащането е извършено на 09.02.2017 г.,
поради което и давността е изтекла на 09.02.2022 г., т.е. преди подаване на заявлението
в съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.
1
Въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че с плащането на
застрахователно обезщетение определя не възникването, а изискуемостта на
процесното вземане, Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на
императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен
да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното
решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и
правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В
настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да
се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Единственият спорен момент, във р. с който са и всички наведени доводи във
въззивната жалба, е по отношение това дали процесното вземане е погасено по
давност.
Съгласно специалната разпоредба на чл.378, ал.5 КЗ регресните и
суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу
застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 - 13, раздел II, буква
„А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от
страна на причинителя на вредата. От представените по делото доказателства се
установява, че е била сключена имуществена застраховка „Каско“ при ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, при което по повод процесното събитие е била
образувана щета № 470416161659956, като застрахователят е изплатил на 09.02.2017 г.
застрахователно обезщетение на собственика на увреденото при процесното ПТП
МПС „Киа Сийд“ с рег. № ********* в размер на 1834,64 лева. Това плащане обаче
няма касателство с началния момент на течене на давността на регресното вземане на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“/ищеца/ срещу виновния
водач, доколкото регресното право изобщо не е възникнало в неговия патримониум
към този момент. С извършеното плащане застрахователят по имуществената
застраховка на увредения л.а. „Киа Сийд“ с рег. № ********* /ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД/ се е суброгирал в правата на увредения срещу виновния водач
и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. С решение №
514258/23.10.2018 г. по гр.д. № 48507/2017 г. на СРС, ГО, 165 състав, „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
2
ЕАД сумата от 1859,64 лв. – платеното от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски. Въз основа на
съдебното решение е образувано изп.д. № 20198480400069 на ЧСИ Р.А., в рамките на
което с преводно нареждане от 13.02.2019 г. /л.33 от делото на СРС/ ищецът
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД е заплатил процесната сума, ведно със
законната лихва и разноските по исковото и заповедното производство. С
извършването на това плащане, за ищеца е възникнало регресното вземане по чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ спрямо виновния водач /ответника/ и от този момент е започнала да тече
приложимата петгодишна погасителна давност, като същата изтича на 13.02.2024 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено преди това - на
16.10.2023 г., с което давността е била прекъсната. Ето защо и възражението за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно, а предявеният иск изцяло основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна в
размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14392/22.07.2024 г., постановено по гр.д. №
70505/2023 г. на СРС, ГО, 74 състав.
ОСЪЖДА Я. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3