Р Е Ш Е Н И Е
№ 415/06.10.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 346 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.
Образувано е по жалба от И.И.С. ***, чрез пълномощника адв.Г Б., с посочен адрес *** Освободител №33, дясно крило, ет.3, ап.12, против решение с рег. № 328605-70/02.07.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към Министерство на вътрешните работи, В ЧАСТТА по т.3, с което е отказано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР.
В жалбата се въвеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на националното и общностно право. Твърди се, че предвид факта, че за лицето е снета полицейската регистрация със заповед № 3286з-1232/13.04.2021 г. на директора на ГДНП, то не е налице необходимост за съхранение на личните данни на лицето в информационните масиви на МВР, незаконосъобразно административният орган се е позовал на Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., в която не е предвидена възможност за заличаване на лични данни за твърдяните от него обстоятелства. Твърди, че липсва необходимост от съхранението им, т.к. основанието във връзка с което са били събрани е отпаднало. Сочи се, че решението е постановено и в противоречие с Общностното право, тъй като администраторът на лични данни не доказва по никакъв начин необходимостта от обработването им. Молбата е съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения акт, в посочената част. В проведеното съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорвания акт, в частта по т.3.
Ответникът – директор на Главна дирекция“Национална полиция“ при Министерството на вътрешните работи, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана писмена защита от 27.09.2021 г., пълномощникът юрк.Р.Петров оспорва жалбата. Поддържа, че оспорваното решение е законосъобразен административен акт и не са налице сочените основания за отмяна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав на АС Монтана, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало по заявление вх.№ 328605-1/08.01.2021 г. по описа на ГДНП, подадено от И.И.С. ***, чрез пълномощника адв.Г.Б., с посочен адрес *** Освободител №33, дясно крило, ет.3, ап.12, с които е поискал да бъдат заличени личните му данни от информационните фондове на МВР за периода 01.10.1991 г. до 2021 г. по повод и във връзка с полицейски преписки, образувани срещу него.
Във връзка с депозираното заявление е изготвена справка рег. № 3286р-29752/29.06.2021 г. от началника на отдел ИТАП КАО- ГДНП, от която е видно, че в автоматизираните информационни фондове за общо ползване се обработват лични данни на И.И.С., както следва: 1. „1. „извършител“ по заявителски материал (ЗМ) № 4/07.01.1998 г. на РУ Вършец - ОДМВР Монтана, за деяние по чл. 194 от Наказателния кодекс НК), за кражба на мотоциклет; 2. „извършител“ по ЗМ № 13/13.01.1998 г. на РУ Вършец, за деяние по чл. 152 от НК; 3. „наказателно производство ефективно наказание“ присъда на PC Варна по дело № 272/1991 г., наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за престъпление по чл. 250 от НК; 4.„доведени лица: уличен - задържане от полицейски орган“" със заповед per. № 201 от 14.11.2002 г. по описа на РУ Вършец, задържан на 14.11.2002 г. в 18:30 ч., за престъпление по чл. 339 от НК, освободен на 15.11.2002 г. в 15:45 ч.
С искане вх.№ 328600-1079/08.01.2021 г. И.И.С., чрез пълномощника адв.Г.Б. е поискал и снемане на полицейската регистрация на лицето за същия период. За което е издадена заповед № 3286р-1232/13.04.2021 г. от директора на ГДНП, същата приложена в преписката.
С решение рег. № 328605-70/02.07.2021 г. по описа на ГДНП, е отказано заличаването на личните данни на И.И.С., обработвани в информационните фондове на МВР по т.3 от справката, а именно във връзка с „наказателно производство ефективно наказание“ присъда на PC Варна по дело № 272/1991 г., наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за престъпление по чл. 250, ал.1, б.“б“ и чл.55 от НК, тъй като не са налице основанията за заличаване, доколкото обработваните лични данни не попадат в нито едно от обстоятелствата посочени в чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер за заличаване на личните данни на заявителя, както и такива съгласно разпоредбите на ЗЗЛД. Решението е постановено на основание заповед № 8121з-1255/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на сроковете за съхранение на лични данни, обработвани в МВР във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер чл.29 и чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 56 от ЗЗЛД.
Решението е получено от жалбоподателя на 21.07.2021 г. от пълномощника на посочения в заявлението адрес.
По делото е представена заповед № 8121з-1255/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която директорът и заместник-директорите на ГДНП са оправомощени да разглеждат и да се произнасят по постъпили заявления за достъп до лични данни по чл. 26 от ЗЗЛД и упражняване на права по чл. 28а от ЗЗЛД.
При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица. Съгласно чл. 32, ал. 4 във връзка с чл. 28а, т. 1 от ЗЗЛД в случаите, когато физическо лице е поискало заличаване на негови лични данни, администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него длъжностно лице взема решение и извършва съответното действие в 14-дневен срок от подаване на заявлението по чл. 29 или мотивирано отказва извършването му. Така изрично предвидената делегация е приложена със заповед № 8121з-1255/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 31, чл. 32, чл. 33, чл. 34 и чл. 34а от ЗЗЛД, чл. 29, ал. 1 от ЗМВР и във връзка с чл. 33, т. 9 от ЗМВР, са оправомощени директорът и заместник-директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да се произнасят по постъпили заявления за упражняване на права по чл. 28а от ЗЗЛД. Процесното решение е постановено и в предписаната от закона форма – мотивиран отказ по чл. 32, ал. 4 ЗЗЛД, издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение съгласно специфичното правило, установено в чл. 12, ал. 1, вр. чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР. В него са посочени фактически и правни основания за постановяването му. Решението е издадено при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и да обуславят отмяната му.
Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми.
Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /Инструкцията/. В чл. 2, ал. 1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2, ал. 2 от Инструкцията/.
В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията изрично са изброени хипотезите при които се заличават личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават при настъпване на някое от следните обстоятелства: 1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. (изм. – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено: а) (изм. – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) (попр. – ДВ, бр. 97 от 2014 г., изм., бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) (изм. – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) (нова – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) (нова – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство; 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс (НК) при: а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; б) (доп. – ДВ, бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; в) (нова - ДВ, бр. 20 от 2015 г., в сила от 17.03.2015 г., отм., бр. 78 от 2018 г. Сравнение с предишната редакция); 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи.
При всички случаи обаче, за да бъдат обработвани лични данни за едно лице, то те трябва да почиват на конкретни факти, не следва данните да се обработват произволно и без определена цел. Целите за съхранението и обработката на личните данни са посочени в разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., а именно целта на обработката и съхранението на личните данни по ал. 1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения. Данните се заличават ако не съществува причина за тяхното запазване. За да се прецени дали са налице данни за заличаване на данните, следва да се съблюдават предпоставките на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г., както и дали информацията се обработва съобразно предвидените законови цели, т. е. следва да са налице две кумулативни предпоставки.
В процесния случай безспорно се установява по делото, че по отношение на жалбоподателя нито едно от цитираните основания не е налице. По делото не е спорно и се установява с приетите писмени доказателства, че НОХД №272/1991 г. по описа на РС Варна, с присъда от 26.09.1991 г. И.И.С. е признат за виновен за престъпление по чл.250, ал.1 б.“б“ и чл.55 от НК. При така наличната и неоспорена информация, безспорно установени факти - влязла в сила осъдителна присъда, законосъобразен е изводът на административния орган, че по отношение на жалбоподателя С. не е налице нито едно от изрично и изчерпателно изброените в чл. 3, т. 1-8 от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. основания за заличаване на личните му данни.
Не е спорно по делото между страните също така, че жалбоподателят е със снета полицейска регистрация на основание чл.68, ал.6, т.1 от ЗМВР, както и че е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1 от НК. Съгласно чл. 85, ал. 1 от НК реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон е установено противното. В процесния случай „противното“ по смисъла на цитираната норма е чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. Целта на обработването на лични данни в информационните фондове на МВР – чл. 2, ал. 2 от Инструкция № 8121з-748/2014 г., са различни, поради което снетата полицейска регистрация, дори и реабилитацията не е основание за заличаване на личните данни на едно лице. Това е така, защото обработването на личните данни в информационните масиви на МВР е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. Независимо от тези факти, такова основание за заличаване на личните данни не е предвидено в чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. В тази връзка следва да се има предвид, че хипотезите, при които се заличават личните данни, обработвани в информационните масиви на МВР, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да се съобразява с установените с чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. материалноправни предпоставки. Целта на обработката и съхранението на личните данни в информационните фондове на МВР е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред. С оглед на това разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 8121з-748/2014 г. е специална, като това обуславя, както приоритетът на тази разпоредба пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено заличаване на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, на основания, различни от сочените в цитираната норма.
В контекста на изложеното съдът намира, че с оспорения акт не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. „г“ от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта от обработването им. Следва да се подчертае, че правото на общността не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/П. на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателноправните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, своевременно поискани с депозирани писмена защита преди даване ход по същество на спора. При определяне на размера му съдът взе предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от И.И.С. ***, чрез пълномощника адв.Г Б., с посочен адрес *** Освободител №33, дясно крило, ет.3, ап.12, против решение с рег. № 328605-70/02.07.2021 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ към Министерство на вътрешните работи, В ЧАСТТА по т.3, с което е отказано заличаване на личните му данни, обработвани в информационните фондове на МВР.
ОСЪЖДА И.И.С. ***, да заплати на МВР, Главна Дирекция „Национална Полиция“ сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: