РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2312/14.12.2023г.
гр. Пловдив,14.12.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря Севдалина Дункова и с
участието на прокурора Калоян Димитров, като
разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД №2175 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба, предявена от
Г.Т.К., с ЕГН ********** ***, депозирана чрез адвокат А., против Решение № 1243
от 13.07.2023г. на Пловдивския районен съд, постановено по АНД №1769 по описа
на същия съд за 2023г., с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ К№ 7061610 от
16.02.2023г., издаден от ОД на МВР-Пловдив, с който на от Г.Т.К., на основание
чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на
100лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд,
респективно отмяната на ЕФ.
Ответникът по касационната жалба в писмено
становище намира касационните оплаквания за неоснователни. Претендира
отхвърляне на жалбата и юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящата съдебна инстанция
намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Първоинстанционният съд е установил
следната фактическа обстановка: Оспореният ЕФ фиш е издаден за това, че на
16.02.2023г., в 15.33 часа, в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ 236 , посока –
север, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ ч
и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. № ***/се
движело с установена наказуема скорост 73 км/ч., при разрешена скорост-50
км/час. и
наказуемо превишение от 23 км/час. Нарушението е заснето с автоматизирано
техническо средство АRH CAM - S1.
Прието е, че посочената в ЕФ
фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка
статично изображение-клип №7061610, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Районният съд е установил, че при
издаването на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Приел е, че описаната противоправна дейност правилно и
законосъобразно е била санкционирана по реда на чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Изложени
са ясни и подробни мотиви, които се споделят от касационния съд.
Изводите на районния съд са правилни
и изградени въз основа на събраните писмени доказателства.
Неоснователни са възраженията на
касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на ЕФ и на съдебния акт.
Следва да се посочи, че отразеното
ограничение на скоростта 50 км/ч в ЕФ съвпада с това посочено в Протокола за
използване на АТС.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г., легалната дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено,
че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо
то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно
процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в
разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на
нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, респективно
ползвател, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините
за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения
електронен фиш както правилно е установил и районният съд.
В случая са спазени изискванията на
чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото
доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип
средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението
е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от
техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането
и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство,
като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе
ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната
преписка се съдържа нарочен протокол от проверката на автоматизираното
техническо средство за видеоконтрол. С оглед на изложеното процесната система
за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство,
с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно
конкретно нарушение.
Предвид изложените мотиви
касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и
правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
Съобразно изхода на спора искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.
Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което, на основание чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, на ответника следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от
касационния жалбоподател.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1243 от 13.07.2023г. на Пловдивския районен
съд, постановено по АНД №1769 по описа на същия съд за 2023г.
ОСЪЖДА Г.Т.К.,
с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.