Номер 32927.10.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеВтори състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Наталия Георгиева
Членове:Аглика Гавраилова
Антоанета Атанасова
Секретар:Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20204500500520 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
ОД МВР – Русе, чрез гл. юрк. Т.Й. е обжалвала решение № 931 от
14.07.2020 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №7055/2019 г.
по описа на Районен съд Русе в частта, с която е осъдена да заплати на И. Й.
Д. , от гр. Русе сумата 1544,40лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд през периода 27.11.2019 г.- 27.11.2019 г., както и
обезщетение за забава в размер на 100лв., заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.11.2019 г. и разноски по делото.Излага доводи за
неправилност на решението в обжалваните части, поради противоречие с
материалния закон. Моли въззивният съд да отмени решението в тази част и
да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове, при
законните последици.
Въззиваемият И. Й. Д. , от гр. Русе, чрез пълномощника си адв.В.А., от
АК-Русе, изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
1
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Окръжният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Във въззивното производство не са ангажирани
доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция
фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и
препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да
се преповтаря и в настоящото решение.
По делото няма спор, че през периода от 27.11.2016 г. до 27.11.2019 г.
ищецът е полагал труд на длъжност „старши полицай“ в Първо РПУ при ОД
МВР. Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по
ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител и приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл – арг. от чл. 142, ал. 1 ЗМВР. По делото не се спори, че предвид
характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал
труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно.
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до
това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради
което въззивникът счита, че РРС неправилно е приел наличие на непълнота в
специалната уредба, при която следва субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, в т. ч. и нормата на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
неоснователни.
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
2
съответствие със закона. Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал. 1, т. 3 от закона е възнаграждение за извънреден труд.
Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство и др. се определят на
основание чл.187 ал. 9 от министъра на вътрешните работи. В периода, за
който се претендира възнаграждението за извънреден труд в действащите
Наредби № 81213-592 от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год.
липсва норма, аналогична на чл. 31 ал .2 от отменената Наредба № 8121з-407
от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация районният
съд правилно е приел, че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на
чл.9 ал.2 НСОРЗ. С оглед безспорният факт, че служителите в МВР са
държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения
следва да се приложи общия закон, а именно Законът за държавния служител.
В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и
при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото
в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова
делегация, препращаща към общия ЗДСл, както това е било уредено в
отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго, за
неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна пък
препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на чл.
67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с
наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1,143.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ. В този смисъл съдът съобразява и решение
№ 311/8.11.2019 г. на ВКС по гр. д.№ 1144/2018 г., което макар да има за
предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни
служители от системата на МВР, дава принципно разрешение на въпроса за
субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено
заплащане в ЗМВР. В него е посочено е, че положителният отговор на
въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация,закрепен в чл. 6 Конституцията и чл. 14 ЕКЗПЧОС. Съдът
основава решението си и на прогласения в чл. 16 Конституцията на Р
България и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към
подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и
зависима страна по съответното правоотношение.
Поради това, правилно в обжалваното решение Русенският районен съд е
приел, че държавният служител в МВР не би трябвало да се поставя в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
регулирани от КТ. Всички възражения на ответника в обратния смисъл са
неоснователни. Въззивният съд намира, че включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период. По отношение размера на иска,
съдът правилно е съобразил установените по делото обстоятелства относно
часовете нощен труд, положени от ищеца в процесния период и дължимото
му се възнаграждение съобразно заключението на вещото лице. Предвид
4
основателността на главното задължение, основателни се явяват още
претенциите за мораторна лихва, както и лихва за забавата.
По тези съображения и изложеното в мотивите на
първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание
чл.272 ГПК, решението в тази част се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода от делото, въззивникът следва да бъде осъден да заплати
на въззиваемия сторените от него разноски за адв. възнаграждение пред
настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1,предл.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №931 от 14.07.2020 г. по гр. д. №
7055/2019г. по описа на Районен съд Русе в частта, в която ОДМВР Русе е
осъдена да заплати на И. Й. Д. от гр. Русе сумите 1544,40лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд през периода 27.11.2016 г.-
27.11.2019 г., с обезщетение за забава от 100лв., със законната лихва върху
главницата, считано от 27.11.2019 г.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе, бул. „С.“ № 49 да заплати на И. Й. Д. от гр.
Русе, 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6