РЕШЕНИЕ
№ 218
25.05.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор:……………………………………………………………………………………….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 261 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от А.С.Т. ***, подадена чрез процесуален представител против Решение № 1012-26-35-2 от 10.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено Разпореждане № 261-00-3605-1 от 17.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспореният акт. Твърди се, че са налице два акта за спиране по отношение на едно и също производство и доколкото обжалваният акт бил вторият по ред, то той не можел да породи последици. Сочи се, че считано от 01.01.2021г. била налице законова промяна и спиране било възможно само до 6 месеца, които били изтекли спрямо оспорващия, тъй като тази промяна била приложима и по отношениe на заварени отношения, какъвто бил процесния случай. Посочените основания за издаване на акта били несъвместими – едното било по КСО, а другото по АПК. Същите водели до обжалване по различен ред и пред различни органи. Твърди се също, че не било конкретизирано, коя от двете хипотези по чл. 54г, ал.4 от КСО е основание за издаване на акта. Излагат се и съображения за наличие на основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК на оспореният акт, като се твърди, че в потвърденото с оспореното решение разпореждане липсвали мотиви и недопустимо по-горестоящият орган в процедурата по обжалване на АА, в оспореното решение, изложил такива относно приложението на чл. 54г, ал.4 от КСО. В процесното разпореждане се съдържали мотиви само по чл. 54, ал.1, т.5 от АПК и недопустимо по-горестоящият орган променил тези мотиви твърдейки, че те са по КСО. Сочи се също, че в разпореждането за спиране били посочени две заявления – с един и същи номер, но от различна дата, поради което не ставало ясно кое от тези заявления било подаденото от жалбоподателя. Оспорва се и компетентността на органите издали решението и потвърденото с него разпореждане.
По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, като се сочи че не се оспорва компетентността на органите издали решението и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Под изх. № 1393 от 22.04.2020г. при Д“БТ“- Хасково, рег. № 261-00-3605/22.04.2020г. при ТП на НОИ-Хасково, А.С.Т., подал заявление с молба да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като декларирал че правоотношението му с „Топп Комарс“ ООД е прекратено считано от 22.04.2020г. на основание чл.324, т.4.
С писмо изх. № Ц 1029 - 26 -508 от 14.05.2020г. Ръководителя за осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково, уведомил А.С.Т., че по подаденото заявление рег. № 261-00-3605/22.04.2020г. при ТП на НОИ-Хасково е образувано друго административно производство и преценката за правото му на парично обезщетение за безработица, ще бъде направена след приключване на проверките на осигурителите от контролните органи на НОИ и получени отговори от други компетентни институции. В писмото било посочено, че по отношение на работодателите, с които Т. е бил в трудови правоотношения - „Сонова -2017“ЕООД, с. Мъглен, за периода 06.04.2018г.-15.11.2018г. и от 04.12.2018г. до 15.04.2019г. и с „Плутон 365“ЕООД, гр. Несебър за периода от 16.05.2019г. до 31.10.2019г. на длъжност“продавач-консултант“ се извършва проверка от контролните органи на НОИ, като са сезирани и други компетентни институции. Писмото било получено от жалбоподателя на 18.05.2020г., с известие за доставяне бар код ИД PS 6300 013BJY M.
С молба вх. № Ц 1023-26-44 от 29.10.2020г. А.Т. изложил пред Директора на ТП на НОИ- Хасково съображения за неправилност на посоченото в писмо № Ц 1029 - 26-508 от 14.05.2020г. и поискал издаване на задължителни за длъжностното лице указания отговарящо за казуса, да се произнесе по подаденото от него заявление.
С писмо изх. № Ц 1023-26-44-1 от 03.11.2020г. Директора на ТП на НОИ- Хасково уведомил Т., че осигурителите при които е упражнявал трудова дейност в 18 - месечният период необходим за определяне правото му на парично обезщетение за безработица и 24 – месечния период необходим за определяне размера на паричното обезщетение за безработица –„Сонова – 2017“ ЕООД и „Плутон - 365“ ЕООД са предадени на прокуратурата поради съмнения за извършени злоупотреби в периода, в който заявителя е имал сключен трудов договор. Предвид което било посочено, че преценката на правото на обезщетение за безработица ще бъде извършено след приключване на проверките от компетентните институции.
С вх. № 1023-26-56 от 21.12.2020г. А.Т. подал молба - покана до Директора на ТП на НОИ- Хасково, с която поискал в 14 - дневен срок считано от 21.12.2020г.административният орган да се произнесе по подаденото от него заявление вх. № Ц 1029 - 26-508 от 14.05.2020г. при ТП на НОИ .
С разпореждане № 261-00-3605-1 от 17.12.2020г. Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково на основание чл.54г, ал.4 от КСО спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица образувано по заявление вх. № Ц 1029 – 26 - 508 от 14.05.2020г. подадено от А.С.Т..
Разпореждането било връчено на А.Т. на 14.12.2021г., с известие за доставяне .
С жалба вх. № 1012-26-35 от 26.01.2021г. А.Т., чрез процесуален представител оспорил разпореждането пред Директора на ТП на НОИ- Хасково.
С оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-35-2 от 10.02.2021г. Директора на ТП на НОИ-Хасково отхвърлил така подадената жалба. За да постанови този резултат органът приел, че правилно с оспореното разпореждане административният орган е спрял административното производство за отпускане на парично обезщетение за безработица, поради наличие на хипотезата на чл.54г, ал.4 от КСО, а именно поради наличието на данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащане на обезщетението. Изложил съображения, че от доказателствата съдържащи се в административната преписка било видно, че в РП-Бургас е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК по преписка вх. № 2810/2020г. на РП- Бургас/вх. № 3989/2020г. на ОП-Бургас, като образуваното ДП е по отношение на работодател, с когото жалбоподателя е бил в трудови правоотношения, за период който е необходим за определяне на правото и размера на паричното обезщетение за безработица.
Решението е било съобщено на адресата си на 18.02.2021г. с известие за доставяне. Жалбата срещу решението е била депозирана в съда на 04.03.2021г. и заведена под вх. № 1571 от същата дата.
Горната фактическа обстановка се установява от документите съдържащи се в изпратената в съда административна преписка.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оглед описаната по - горе фактическа обстановка и
съгласно задължителната проверка, предвидена в чл.168, ал.1 от АПК относно
евентуалното наличие на отменителни основания по чл.146 от АПК, на първо място
съдът намира оспореното решение за издадено от материално и териториално
компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.“ж“ от КСО. Потвърденото с оспорения акт разпореждане изхожда от лице, разполагащо с
правомощия по чл.54ж, ал.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ- Хасково.
Оспорваното решение и оставеното в сила разпореждане са мотивирани. В същите са изложени фактическите съображения довели до издаването им. Доколкото съда, а и горестоящия административен орган преценяват законосъобразността на оспорен акт въз основа на изложените в него фактически съображения, то неправилното посочване на относима правна норма не може да обоснове наличие на основание за отмяна по чл. 146, т.2 от АПК, още повече че предмет на разглеждане в настоящото производство е решението на Директора на ТП на НОИ- Хасково, а не пряко потвърденото с него разпореждане. Обстоятелството, че в мотивите на разпореждането ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ- Хасково е допуснал техническа грешка при изписване датата на която е постъпило заявлението в съответната администрация, при липса на спор, че от жалбоподателя е подадено само едно заявление и при правилно изписване на номера и дата на заявлението в диспозитива за спиране съдържащ се в разпореждането, не представлява съществено нарушение на формата на акта и не води до неяснота на волята на издателя му.
При издаване на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че с процесното разпореждане е допуснато процесуално нарушение, тъй като се спира производство, което вече е било спряно с писмо изх. № Ц 1029-26-508 от 14.05.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица. Видно от текста на последното същото има изцяло уведомителен, респ. информативен характер, в същото липсва изричен диспозитив за спиране на производството по отпускане на обезщетение за безработица и съответно по никакъв начин не засяга пряко и непосредствено права и интереси на жалбоподателя. В този смисъл и видно от доказателствата съдържащи се в административната преписка, производството за първи път е спряно с потвърденото от Директора на ТП на НОИ-разпореждане.
Съгласно
разпоредбата на чл. 54г, ал.4 от КСО, в приложимата му към датата на издаване на процесното
разпореждане редакция, длъжностното лице по чл. 54ж,
ал. 1 от КСО спира с разпореждане производството по отпускането или изплащането
на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението
и/или е необходимо изясняване на осигурителен стаж и/или осигурителен доход при
прилагане на разпоредбите на международни договори, по които Република България
е страна.
От текста на цитираните разпоредби е видно, че съответното длъжностно лице може да издаде разпореждане за спиране на производството по отпускане на обезщетение за безработица, когато има данни които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ на обезщетението.
С оглед събраните по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира, че в случая административните органи са действали съобразно изискванията на закона.
Съгласно чл. 54а, ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 - месеца през последните 18 - месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на останалите условия посочени в т.1-3 на същата разпоредба. Размерът на обезщетението от своя страна се определя в процентно съотношение въз основа на среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 - календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването- чл.54б, ал.1 от КСО. Следователно, както правилно е посочено в обжалваният акт, за да се прецени има ли право едно лице на обезщетение за безработица и какъв да е размерът на същото следва да се установи внесени или дължими ли за същото лице осигурителни вноски във фонд „Безработица“ в последните 18 - месеца от прекратяване на правоотношението и за какъв период, респ.какъв е бил размера на среднодневното възнаграждение/среднодневния му осигурителен доход за последните 24 - месеца преди прекратяване на последното трудово правоотношение.
Видно от данните по делото последното трудово правоотношение на жалбоподателя, преди подаване на заявление за отпускане обезщетение за безработица е било с ТОПП Комерс и същото е прекратено неа 2204.2020г.
Видно от документите съдържащи се в административната преписка и конкретно от справката за осигурителен стаж и доход на жалбоподателя, последният е бил в трудови правоотношения със „Сонова- 2017Е“ЕООД за времето от 02.06.2018г. до 16.11.2018г. и от 04.12.2018г. до 16.04.2019г., а с „Плутон -365“ЕООД от 16.05.2019г. до 31.10.2019г. Периода, в който жалбоподателя е бил в трудови правоотношения с последните две дружества попада в относимите срокове посочени в чл.54а, ал.1 от КСО и чл. 54б, ал.1 от КСО.
Представените по делото писмени доказателства безспорно налагат извода, че са налице обстоятелства, които могат да доведат до отказ от отпускане на обезщетение за безработица свързани с наличието на съмнения относно истинността на данните за осигурителен стаж и доход на жалбоподателя при работодател „Плутон - 365“ЕООД, респ. по отношение осигуряването на жалбоподателя при посочения работодател, които съмнения са обусловени от данните за образувани срещу „Плутон-365“ ЕООД досъдебно производство по чл. 313, ал.1 от НК по преписка вх. № 2810/2020г. на РП-Бургас, което е видно от приетото като доказателство по делото писмо изх. № 2810/2020г. на РП-Бургас.
Тези данни несъмнено обуславят извод, че към
датата на издаване на разпореждането, респ. решението е било налице основание за спиране на производството по отпускане на обезщетение за
безработица на жалбоподателя, с оглед данните за образуваните наказателни производства
срещу негов осигурител, целящи за установяване на доказателства
за наличие на престъпление осъществено в период относим към сроковете по чл. 54а и чл. 54б от КСО и
което видно от съдържанието на цитираното постановление на ОП-Хасково, касае
именно истинността на декларираните обстоятелства в декларации образец №1 „Данни за осигуреното
лице" касателно размера на трудовите възнаграждение на наетите от същия осигурител лица, каквото
по делото не е спорно, че е бил и жалбоподателя. При това положение фактът, че първоначално
водената в ОП-Бургас преписка е била прекратена с Постановление на прокурор при същата прокуратура от
28.10.2020г.и изпратена по компетентност на РП - Бургас и фактите удостоверени
в писмо вх. № А-563/21г. от 06.04.2021г. на Зам.административният ръководител
на РП-Бургас за наличие на две образувани ДП срещу „Сонова-2017“ЕООД и „Плутон
– 365“ЕООД , представено от жалбоподателя в хода на съдебното производство не водят до различен правен извод.
Разпоредбата на чл.54г, ал.4 от КСО в приложимата му редакция не изисква установяване по несъмнен начин на основания за отказ от отпускане на обезщетение за безработица към момента на преценката и издаване на разпореждането за спиране. Достатъчна е вероятността от такъв резултат. Ако се установи, че няма основание за отказ от отпускане на обезщетението, производството ще бъде възобновено, което е законовата гаранция срещу претърпените неудобства от спирането му.
С изменението на чл.54г, ал.4 от КСО в сила от 01.01.2021г. законът понастоящем предвижда шест месечен максимален срок, в който може да бъде спряно производство по отпускане на обезщетение, след изтичането на който длъжностното лице е длъжно да се произнесе по същество въз основа на наличните документи, събраните доказателства, направените констатации в хода на проверката и данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Тази норма не е била в сила към датата на издаване на разпореждането на длъжностното лице по осигуряването за безработица, а към настоящият момент, както и към датата на издаване на решението на Ръководителя на ТП на НОИ- Хасково безспорно не е изтекъл срок по-голям от 6 месеца от издаване на процесното разпореждане.
Ето защо решението на Директор на ТП на НОИ- Хасково, с което е оставено в сила разпореждането на ръководителя на осигуряването по безработица е законосъобразно, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответника за разноски представляващи юрисконсулско възнаграждение и такива следва да се присъдят в размер на минималният предвиден в закона размер от 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.С.Т. ***, против Решение № 1012-26-35-2 от 10.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено Разпореждане № 261-00-3605-1 от 17.12.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Хасково.
ОСЪЖДА А.С.Т., с ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ, гр.Хасково направените по делото разноски в размер на сумата от 100.00(сто) лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 119, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: