РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. Павликени, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
при участието на секретаря Магдалена Панова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Гражданско дело №
20234140100403 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на
сумата 7 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от увреждане на здравето на ищеца при ПТП, настъпило на 10.03.2021 г. на път
III-303, в района на изхода на с. М. в посока гр. В. Т., заедно със законната лихва за забава от
деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените права на вземания от фактите: настъпило на
10.03.2021 г. ПТП, при което са му причинени телесни увреждания, в резултат на виновно
поведение на водача на л.а. „***“ с рег. № ***, който нарушил правилата за движение по
пътищата и виновно предизвикал ПТП, като гражданската му отговорност била покрита от
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който не се оспорват обстоятелствата
относно датата и мястото на настъпване на инцидента, че към момента на настъпването му
л.а. „***“ с рег. № *** е бил със сключена валидна застраховка ГО, както и че е получил
покана от ищеца за доброволно уреждане на отношенията им по повод възникналото ПТП.
Оспорва отговорността връзката между твърдените вреди и противоправното поведение на
водача на л.а. „***“. Оспорва настъпването на посочените в исковата молба неимуществени
вреди, както и размера на претендираното обезщетение. Посочва, че на 11.08.2023 г. е
заплатил на ищеца обезщетение в размер на 1500 лева, както и лихва за забава върху тази
сума в размер на 367,85 лева. Поддържа, че именно изплатената сума се явява справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца вреди. Оспорва иска за горницата до предявения
размер от 7000 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
1
От фактическа страна, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от приложеното по делото решение по АНД № ***/2023 г. по описа на РС-П., се
установява, че на 03.10.2021 г. III-303, в района на изхода на с. М. в посока гр. В. Т., при
движение след преодоляване на крива десен за автомобила завой, водачът на л.а. „***“ с рег.
№ *** загубил контрол над управлявания автомобил, навлязъл в лентата за насрещно
движение и реализирал удар с движещия се в тази лента л.а. „***“ с рег. № ***, използван с
учебна цел. В резултат на ПТП ищецът получил травматични увреждания - болки в гърдите
и болки в лява раменна става. Този механизъм на ПТП се установява от писмените
доказателства, в това число констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/***2021
г.
От приетото заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че в
резултат на процесното ПТП ищецът А. С. е получил следните травматични увреждания:
болки в гърдите и болки в лява раменна става. Описаните увреждания могат да се обяснят с
механизъм ПТП, поради което вещото лице е установило наличие на причинно-следствена
връзка между тях и настъпилия инцидент. Вещото лице посочва, че функционално
възстановяване и отшумяване на болките при тези травми се наблюдава в период от около
10 дни, като според отразеното в заключението няма данни за назначено лечение.
От показанията на разпитания по делото свидетел С. В. – баща на ищеца, се
установява, че след ПТП – то синът му се оплаквал от болки в гърдите и в областта на ляво
рамо. В разпита си пред съда свидетелят посочва, че след ПТП ищецът бил уплашен и като
последица от уплахата си отложил с 2-3 месеца провеждането на шофьорски курсове, тъй
като се страхувал да шофира, оплаквал се от нарушен сън. Ищецът споделил, че ударът е
настъпил докато се возил в учебен автомобил, докато бил управляван от друг курсист. Съдът
кредитира в цялост казаното от този свидетел – като баща на ищеца той е имал възможност
непосредствено да възприеме какво е било здравословното и емоционалното му състояние
след инцидента, колко време е продължило възстановяването му. Показанията му са
подробни, логически подредени и еднопосочни и намират опора в останалия събран по
делото доказателствен материал.
Между страните не е спорно че към датата на ПТП, при ответното застрахователно
дружество, е налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, за
лек автомобил „***“ с рег.***.
По делото е приложена справка от ОДМВР – В. Т., сектор „Пътна полиция“ – гр. В.
Т., от съдържанието на която се установява, че на 23.03.2021 г. ищецът е положил изпит за
придобиване на правоспособност за управление на ППС категория ТКТ, а на 12.07.2021 г. е
положил изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория В, като
СУМПС му е издадено на 19.07.2021 г. В справката са отразени и нарушенията на ЗДвП от
ищеца, за които е санкциониран по съответния административен ред.
Не е спорно, а и от приложеното Решение № ***/***2023 г., постановено по АНД №
***/2023 г. по описа на РС – П. се установява, че 03.10.2021 г. на път III-303, в района на
изхода на с. М. в посока гр. В. Т., при движение след преодоляване на крива десен за
автомобила завой, водачът на л.а. „***“ с рег. № *** загубил контрол над управлявания
автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал удар с движещия се в
тази лента л.а. „***“ с рег. № *** с което си действие по непредпазливост причинил на Я. Г.
И. средна телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, временно
опасно за живота, поради което на осн. чл. 78а НК водачът на л.а. „***“ е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба.
Страните не спорят, че ответното дружество е поканено да заплати на ищеца А.
преди завеждането на настоящото дело обезщетение в размер на 7000 лева, от които на
11.08.2023 г. на ищеца са заплатени 1500 лева, както и лихва върху тази сума в размер на
367,85 лева.
2
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От представените по делото доказателства се установи, че на 10.03.2021 г. е
настъпило ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни повреди. Причината за
реализираното произшествие е движението на лек автомобил „***“ с рег. № ***, като
водачът му, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, а именно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 и чл.
21, ал. 1 ЗДвП, не е съобразил скоростта си на движение със състоянието на пътя, при
избиране на скоростта на движение на управляваното МПС е превишил скоростта за
категория В за населено място – 50 км/ч и по този начин е реализирал ПТП с движещия се в
лентата за насрещно движение учебен автомобил като е причинил телесни увреждания на
ищеца А. С. А., изразяващи в се болки в гърдите и болки в лява раменна става. До този
извод съдът достига въз основа на всички събрани по делото доказателства, в това число
констативния протокол за ПТП, заключението на СМЕ свидетелските показания, както и
Решение № ***/***2023 г., постановено по АНД № ***/2023 г. по описа на РС – П., което
съгласно чл. 300 ГПК се явява със задължителна сила за съда, разглеждащ
гражданскоправните последици от престъплението относно това дали деянието е
извършено, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл, настоящият
съдебен състав не може да преразглежда изводите на наказателният съд относно посочените
в чл. 300 ГПК обстоятелства, поради което намира за установен деликтния фактически
състав. С оглед на това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за
ангажиране отговорността на този водач по отношение на увредените лица.
Не е спорно, че към момента на настъпване на застрахователното събитие –
процесното ПТП, по отношение на увреждащия автомобил е бил сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. При това положение,
застрахователят носи отговорност за всички вреди, за които отговаря водачът на
застрахования автомобил, като на основание чл. 432, ал.1 КЗ искът може да бъде насочен
направо към него.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства – медицински
документи, съдебно-медицинска експертиза и свидетелски показания, следва да се приеме за
доказано и настъпването на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на причинените му увреждания,
последвалия оздравителен процес, както и за изживения дискомфорт след катастрофата.
Настоящият състав, като съобразява съгласно чл. 52 ЗЗД вида на травматичното увреждане,
причинено на ищеца при ПТП – болки в гърдите и болки в лява раменна става, с
възстановителен период според неоспореното заключение на СМЕ от около 10 дни, през
който ищецът е търпял болки и страдания, причинения от това увреждане дискомфорт,
проблеми със съня, негативни психически изживявания (страх да шофира), възрастта на
пострадалия към датата на ПТП – 18 години, и липсата на трайни увреждания в резултат на
травмата, обстоятелството, че около две седмици след това се е явил на изпит за
придобиване на правоспособност за управление на ППС категория „ТКТ“, а след около 4
месеца за придобиване на правоспособност за управление на МПС категория „В“, намира че
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 2 000 лв.
Установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно
значение и не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД, а следва да бъдат
съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент - моментът на
настъпване на увреждането. В случая съдът намира, че така определеното обезщетение е
съобразено и с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането – 10.03.2021 г.
Предвид направеното от ищеца плащане в хода на процеса – на 11.08.2023 г. на сума
от 1500 лева, претенцията следва да бъде уважена за сумата от 500 лева, като за разликата до
3
2000 лева – отхвърлена, поради плащане в хода на процеса, а до пълния предявен размер от
7000 лева като неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски съразмерни с
уважената част от иска.
Настоящият състав на съда констатира, че в списъка за разноски на ищеца,
последният претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 280 лв. и депозит
за вещо лице в размер на 400 лв. В кориците на делото липсват документи, удостоверяващи
разход за заплатена държавна такса, поради обстоятелството, че след дадени указания от
съда ищецът да внесе държавна такса, последният е приложил препис от решението по АНД
№ ***/2023 г. и се е позовал на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. В случая не са налице
предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ, на соченото основание.
Настоящият състав на съда прави този извод, съобразявайки обстоятелството, че
престъплението, установено с влязлото в сила решение по чл. 78а НК (ползващо се с
последиците на присъда) срещу виновния водач, не включва в състава си причинени на
ищеца вреди. След като със решението по чл. 78а НК водачът е признат за виновен в
извършване на престъпление, изразяващо се в нарушаване на установени в ЗДвП правила за
движение и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на трето лице,
различно от ищеца, то последният не би могъл да се ползва от привилегията на чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК и на общо основание дължи държавна такса за разглеждане на предявения иск,
макар твърдените вреди да произтичат от същото събитие. Държавната такса в случая
възлиза на 280 лева, за които както бе посочено по-горе липсват доказателства да са внесени
по сметка на съда. Съобразявайки уважената част от иска съдът намира, че ответникът
следва да заплати по сметка на РС-П. сумата от 80 лева – държавна такса съответна на
уважената част от иска. Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – П.
сумата от 200 лева – държавна такса за разглеждане на предявения от него иск на осн. чл. 77
ГПК.
Отделно съобразявайки изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице, съответни на уважената част
от иска, които възлизат на 114, 28 лева.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, които възлизат на 142,85 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ж. Д. от АК – Х., на основание
чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата сумата от 228,57 лева – съразмерно с уважената част от
иска.
Така мотивиран, Районен съд -П., 2 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК***, да заплати на А. С. А., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 500 лева (петстотин), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
10.03.2021 г. по вина на водач на лек автомобил „***“ с рег. № ***, със сключен при
ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
***, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане, както
и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 114,28 лева (сто и четиринадесет лв. и
двадесет и осем ст.) – съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над сумата от 500 лева до сумата от 2000 лева, поради
плащане в хода на процеса, а до пълния предявен размер от 7 000 лева като неоснователен.
4
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „***“ АД, ЕИК*** сумата
лева 142,85 лева- съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК*** да заплати на адв. Ж. Д. от АК – Х. с адрес на
кантората гр. *** сумата 228,57 лева - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.2
ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК*** да заплати по сметка на Районен съд – П. сумата
от 80 лева (осемдесет) – дължима държавна такса, съобразена с уважената част от иска.
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН ********** да заплати на осн. чл. 77 ГПК по сметка на
Районен съд – П. сумата от 200 (двеста) лева – държавна такса за разглеждане на
предявения иск.
Решението в частта, с която е осъден ищеца да заплати по сметка на РС - П. дължима
държавна такса има характер на определение и подлежи на обжалване в 1- седмичен срок от
получаване на препис от него пред Окръжен съд – В. Т. В останалата част подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - В. Т. в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5