№ 359
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. Иванова
Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20221800500521 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗЗДН, вр. с чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение № 55/23.05.2022 г. по гр.д. № 467/2022 г. Ботевградският районен съд е
уважил молбата за защита от домашно насилие на П. И. П., подадена лично и в качеството й
на законен представител на малолетните деца Л. К. К. и И. К. К., срещу К. Л. К., за
извършено на 09.02.2022 г. в с. В. психическо насилие над тях, изразяващо се в отправяне на
заплахи по телефона срещу П. П. в присъствието на децата, като е задължил К. Л. К. на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителите П. И. П., Л. К. К. и И. К. К.. Съдът е наложил на ответника глоба
в размер на 200 лв. Осъдил е същия да заплати в полза на съда дължимата държавна такса за
производството, и на молителите направените от тях разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника К. Л. К. като неправилно с искане същото да
бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли молбата за домашно насилие.
Жалбоподателят излага възражение, че от събраните доказателства не се установява същият
да е упражнил домашно насилие над молителите. Сочи, че не се твърди и не се доказва на
посочената дата да е имало разговор по телефона между него и бившата му съпруга, на
който разговор да са станали свидетели двете деца. Поддържа се, че съдът безкритично е
кредитирал показанията на родителите на молителката И. П. и П. П., които са
заинтересувани от изхода на делото, и тези показания не кореспондират с останалите
1
доказателства по делото.
Възиваемите не са представили писмен отговор на жалбата.
С писмена молба пред въззивния съд жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. М.
К., поддържа жалбата.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез пълномощника им адв. М. М., оспорват
жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Претендират разноски.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 467/2022 г. на Ботевградски районен съд е образувано по
молба на П. И. П., подадена лично и в качеството й на законен представител на малолетните
деца Л. К. К. и И. К. К., срещу К. Л. К., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита
срещу домашното насилие.
В молбата се сочи, че молителката П. П. и ответникът са бивши съпрузи и от брака
си, прекратен с решение от 13.10.2021 г., имат две деца – Л. К. К. /роден през 2018 г. / и И.
К. К. /родена през 2019 г./. Твърди се, че от средата на 2021 г. ответникът системно започнал
да вдига скандали и да отправя закани за физическа саморазправа пред децата без повод.
Твърди се, че на 09.02.2022 г. молителката П. П. имала уговорка с бившия си съпруг да ме се
обади, за да чуе децата. Около 21,05 ч. на същата дата молителката била заедно с двете деца
и нейните родители в детската стая. Тя набрала номера на ответника и пуснала разговора на
високоговорител, за да се чуе с децата. Ответникът вдигнал телефона и започнал да крещи
думите: „Ти имаш ли нещо общо с работата ми, питам те, ти имаш ли нещо общо с работата
ми. Сега ще дойда да те запаля жива. Сега ще дойда да те убия”. Ответникът повторил тези
думи няколко пъти, а молителката П. му казала, че децата го слушат и искат да говорят с
него, но той продължил да ги повтаря и да се заканва, че ще я запали, при което П.
затворила телефона. Децата се разплакали и трудно заспали. На телефонния разговор
присъствали родителите на молителката, които много се притеснили, като бащата на
молителката останал да спи вкъщи, защото се притеснявал К. да не осъществи заплахите си.
С молбата е отправено искане за налагане спрямо ответника на мерки за защита от
домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН.
Към молбата е приложена подписана от молителката П. П. декларация по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН, в която е изложено твърдение, че на 09.02.2022 г. ответникът е извършил акт на
психическо насилие над нея и двете им деца, изразяващ се в неколкократно отправяне на
думите: „Сега ще дойда да те запаля жива, сега ще дойда да те убия”.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. К., оспорва изложените
в молбата твърдения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съдът се е произнесъл по допустима молба за защита от домашно насилие, подадена
от П. И. П., с която тя търси защита за себе си и за малолетните си деца Л. К. К. и И. К. К., в
2
качеството си на техен законен представител, срещу К. Л. К., за твърдян акт на домашно
насилие, осъществени от последния на 09.02.2022 г., описан в исковата молба и в приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Молителката е надлежно легитимирана да търси защита за себе си и децата си срещу
ответника с оглед разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в
предвидения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяното извършване на акта за
домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Видно е от
съдържанието на разпоредбата, че целта й е да се даде защита срещу всяко агресивно
поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на
пострадалия, осъществено в рамките на семейни или свързани с тях роднински отношения.
Основателността на молбата и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде
потърсена от пострадалия, почиват на извършено целенасочено деяние, с което са нанесени
вреди на физическо лице от семейния или роднински кръг с извършителя, надхвърлящи тези
свързани с изострените семейни, родствени, родителски и имуществени отношения между
пострадалия и извършителя. ЗЗДН не е предназначен да замести законово регламентираните
способи за уреждане на имуществени, семейни или родителски отношения между страните.
В случая, от изложените в молбата фактически обстоятелства е видно, че твърденият
акт домашно насилие, извършен от ответника спрямо бившата си съпруга и малолетните им
деца, се изразява в отправени чрез телефонно обаждане на молителката на 09.02.2022 г.
заплахи за физическо посегателство над молителката П. в присъствието на децата.
Така изложените в молбата факти, че на посочената дата ответникът се е обадил по
телефона на молителката П., и твърдянато съдържание на изречените от него думи в
проведениия телефонен разговор, се установяват от показанията на разпитаните свидетели
И. П. и П. П.. Всеки от тези свидетели е присъствал на обаждането на ответника по
телефона на молителката на 09.02.2022 г., звукът от което обаждане е бил пуснат на
високоговорител, и е възприел лично думите на ответника, отправени по телефона към П.,
на който разговор са присъствали и двете деца. Тези двама свидетели са чули от
телефонното обаждане, на което са присъствали, отправени от ответника заплахи, а именно:
„Сега ще дойда да те запаля, сега ще дойда да те убия”. Съдът не намира обосновано от
доказателствата по делото основание да не кредитира показанията на тези свидетели.
Същите не са опровергани от други доказателства по делото. За проведен на посочените в
молбата дата и час телефонен разговор между молителката П. и ответника, за който се
твърди в показанията на тези свидетели, свидетелства и представената разпечатка от
мобилния оператор за изходящи повиквания от телефонния номер, ползван от П..
Показанията на водените от ответника свидетели С. Т. и П. В., които твърдят, че в
3
процесния ден са били на работа заедно с ответника и са присъствали на телефонен разговор
с бившата му съпруга, но не са чули да отправя заплахи спрямо нея, сами по себе си не
могат да опровергаят изложеното от свидетелите И. П. и П. П. относно възприетото от
последните съдържание на отправените от ответника думи в проведения около 21.00 ч.
разговор с молителката П..
Така описаните в молбата и установени от гласните доказателства действия на
ответника, изразяващи се в отправяне на закани за физическа саморазправа, представляват
акт на „психическо насилие” по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. С оглед съдържанието на
отправените в телефонното обаждане на молителката П. думи – заплахи за живота й, в
случая се касае за вербално поведение на ответника с висока интензивност на засягане на
личната физическа неприкосновеност на молителката, а не просто поведение,
противоречащо на моралните и етични принципи на общуване между хората. С така
отправените неколкократно от ответника в непродължителен период от време
непосредствени закани очевидно се цели засягане на психическото състояние на
молителката и нанасяне на вреди, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между
бивши съпрузи. Тук не става въпрос просто за словесни изяви, надхвърлящи добрия тон и
изразяващи негативна емоционалност при общуването между близки лица, извършени в
рамките на възникнал между тях спор или конфликт, а за ясни и конкретни по съдържанието
си заплахи от извършване на физически посегателства, засягащи живота на молителката.
Доколкото съдържанието на телефонното обаждане от 09.02.2022 г., съдържащо
заплахи за физическо посегателство над молителката, обективно е било възприето от двете
деца на страните, осъществената от ответника чрез телефонното обаждане словесна агресия
представлява акт на психическо насилие и спрямо децата – арг. от чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН.
С оглед на горното са налице предпоставките за налагане на мерки за защита от
домашно насилие спрямо молителката П. П. и децата Л. К. и И. К.. Първоинстанционният
съд е наложил на ответника само мярката по чл 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, а глобата по чл. 5, ал. 4 е
определена в минималния размер, при което и предвид липсата на жалба срещу решението
от страна на молителите, въззивният съд не обсъжда прилагането на поисканите с молбата
други мерки за защита, респ. и индивидуализацията на наложената имуществена санкция.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция за неоснователност на
възивната жалба и направеното от въззиваемата П. искане за разноски, жалбоподателят
следва да бъде осъден да й заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв.
По изложените съображения Софийски окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 55/23.05.2022 г. по гр.д. № 467/2022 г. на Ботевградски
районен съд.
ОСЪЖДА К. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. Е., ул. „К.” № 2, да заплати на П. И.
П., ЕГН **********, с адрес с. В., ул. „Х.Б.” № 21, сумата 500 лева за разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5