Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 45 13.04.2021
година град
Търговище
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд
първи състав
На тридесети март
2021 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 38 по
описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 92, ал. 14
от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано
е по жалба на Ю.С.И., А.Я.С. и А.Ю.С. ***, против заповед № 141/29.01.2021 г. на
кмета на Община Несебър, с която е разпредено да се заличи адресната им
регистрация по настоящ адрес. Жалбоподателите твърдят, че заповедта е издадена
при съществени процесуални нарушения, неизпълнение на изискванията за форма и
несъответствие с материалния закон. Правят искане за отмяна на
заповедта. В съдебно заседание не вземат становище. Не претендират разноски
по делото.
Ответникът
по оспорването, кметът на Община Несебър, редовно призован не взема становище.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателите са били с настоящ адрес *** заличен и
постоянен адрес ***.
Административното производство е започнало
по повод писмо № 304600-414 от
12.01.2021 г. от ОД на МВР - Бургас, РУ
–Несебър. Със същото са събрани данни за лица, които след приключване на туристическия сезон,
напускат населеното място, без да заявят промяна на адресната си регистрация. В
цитираното писмо се съдържат данни за редица лица, сред които са и жалбоподателите.
Изложено е твърдение, че не пребивават на адреса. От стр.35 до 72 в делото се съдържат сигнали от различни лица, които
излагат данни за други, сред които и жалбоподателите.
Видно от Заповед №76 от 22.01.2021 г. на кмета на община Несебър е била назначена комисия с оглед извършване на
проверка.
Комисията се е произнесла с протокол,
видно от който на стр.92 от делото е вписано, че жалбоподателите в рамките на
30 дни не са били открити на адреса, същите пребивават през летния сезон и
обичайно са в гр. Омуртаг или РГ.
От името на кмета на Община Несебър
на 29.01.2021 г. зам. кметът е
издал оспореният акт.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна, която има право и интерес от обжалването, срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол.
За да прецени законосъобразността на
оспорения акт, съдът взе предвид следното:
Въз основа на нормата на чл. 35, ал.3 от
ЗГР и издадената заповед за заместване № 1919/11.11.2019 г. на кмета на Община Несебър,
съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган – заповедта е
издадена от името на кмета на Община Несебър от негов заместник, при наличие на
основание за настъпване на заместването.
Съдът приема, че оспорената заповед
изпълнява изискванията за форма – писмена, със съдържанието регламентирано в
чл. 59 от АПК. Съгласно тълкувателно решение №3/1975г. на ОСГК на ВС, което е
задължително за съдилищата, мотивите на административния акт могат да се
съдържат и в съпътстващи документи, още повече, че в настоящия случай те са
посочени конкретно – констатациите на комисията по чл. 99б от ЗГР, удостоверени
в нарочния протокол.
Съдът приема, че заповедта е издадена при
съществено процесуално нарушение на административно производствените правила и
при липса на годно фактическо основание, поради което в противоречие с
материалния закон. Основанията за този извод са следните:
По делото се установи, че засегнатите от
заповедта лица не са били уведомени за образуваното административно
производство. Не е била дадена каквато и да било възможност да
дадат обяснения или да сочат доказателства.
Дейността по издаване на административните
актове е регламентирана в АПК. ЗГР не урежда специално производство по издаване
на актовете по чл. 99а, което да дерогира приложението на АПК, в частност
задължението на административния орган да уведоми заинтересовани лица, че е
започнало административно производство. За разлика от НПК, който разграничава
„предварителна проверка“ от началото на наказателното производство, АПК не
прави подобно разграничение. Нормативно възложените на административните органи
правомощия по извършване на проверки са част било от административното
производство по издаване на административни актове, било от производството по
разглеждане и решаване на сигнали. И в двата случая законодателят е предвидил
задължение на административния орган да уведоми заинтересованите лица за
началото на производството.
Съдът приема, че в случая
административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало с
подаването на писмения сигнал, т.е по инициатива на трето лице, което законът
изрично допуска – чл. 24 от АПК. До издаване на заповедта административният
орган е разполагал с достатъчно време да уведоми заинтересованите лица за
започналото производство и да даде
възможност да дадат обяснения и да сочат доказателства. Разпоредбата на чл. 140а,
ал. 4 от Наредба № РД – 02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация изрично предвижда, че заповедта на кмета
следва да се издава при спазване на изискването на чл. 35 от АПК, т.е след
обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите лица, когато такива
са дадени, което предполага същите да са били уведомени за започналото
производство. Кратките срокове, предвидени в закона за издаване на заповедта не
могат да са аргумент, от който да се извлича отпадане на задължението за
уведомяване на заинтересованото лице. Несъстоятелно е да се отрича правото на
лицето да представи доказателства и да навежда твърдения дори в рамките на
тридневния срок, предвиден за издаване на заповедта по чл. 99б, ал.3 от ЗГР. Заповедта
за назначаване на комисия по чл. 99б от ЗГР по никакъв начин не е обявена. Не се съдържат каквато и да било
информация, която да позволи на заинтересованите лица, дори и да следят
ежедневно интернет страницата на общината и поставените на таблото за обявления
съобщения, да разберат, че се води административно производство, което може да
засегне техни права.
Съгласно чл. 168 от АПК съществено
нарушение на процесуалните правила при всички случаи е когато, следствие на
нарушаването на задължението за уведомяване гражданин или организация са били
лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт. Тъй като по делото безспорно се установи, че
следствие на нарушаването на задължението за уведомяване, жалбоподателите са
били лишени от възможността да участват като страни в производството по
издаване на оспорената заповед, съдът приема, че е налице съществено
процесуално нарушение, което е основание за отмяна на заповедта.
Нормата на чл. 99б, ал.3 от ЗГР, на което
основание е издадена оспорената заповед, но не е изрично посочено в акта,
предвижда най-общо две хипотези, при които кметът на Общината има правомощие да
издаде заповед за заличаване на адресна регистрация: когато въз основа на
протокола на комисията по чл. 99б, ал.1 от ЗГР се установи адресна
регистрация, извършена в нарушение на чл. 92 или на такива, извършени в
нарушение на чл. 99а от ЗГР. Конкретно: чл. 92 предвижда кой извършва адресната
регистрация и какви документи се представят, за да бъде извършена – в тази
връзка комисията не е установила нарушения; чл. 99а въвежда изисквания относно
броя на лицата, които могат да се регистрират на адреса на едно жилище – в тази
връзка комисията не е установила нарушение. Затова, без да се обсъжда
достоверността на извода на комисията, че лицата не обитават/не живеят на
посочения от тях настоящ адрес, квалифициран и от самата комисия като нарушения
на изискванията на чл. 94 и чл. 99 от ЗГР съдът приема, че кметът на Общината
не е имал правомощие въз основа на установеното от комисията да заличава
адресната регистрация на жалбоподателте.
По изложените по-горе съображения съдът
приема, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Доколкото оспорената заповед е вече изпълнена, поради предвиденото от закона
предварително изпълнение, административният орган е длъжен по силата на закона
да възстанови положението, съществувало преди изпълнението ѝ. Нарочно
произнасяне на съда в тази връзка законът не предвижда.
Разноски не се претендират и съдът не
присъжда такива.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Търговище,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Ю.С.И., А.Я.С. и А.Ю.С. *** Заповед № 141/29.01.2021 г. на
кмета на Община Несебър, с която е разпредено да се заличи адресната им
регистрация по настоящ адрес, като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|