Р Е
Ш Е Н
И Е
№
……………./21.02.2025г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, I-27
състав, в публично заседание проведено на деветнадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на
секретаря Светлана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
15729 по описа на съда за 2019 год., съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от М.М.С., с
която е предявен иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ срещу Административен
съд – София град /АССГ/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
30 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на
адм.дело № 1239/2016г. по описа на АССГ, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 02.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба и искане вх.№ 346227/01.09.2021г., представляващо по същество уточняваща
молба, се излага, че на 08.02.2016г. по жалба на ищеца срещу ОД на МВР – Стара
Загора е образувано адм.дело № 1239/2016г. по описа на АССГ, като на
30.03.2017г. производството по делото е спряно до приключване на адм.дело №
12643/2016г. по описа на ВАС. Последното е приключило на 20.03.2018г., но до
датата на подаване на настоящата искова молба – 02.12.2019г., повече от една
година и осем месеца, производството по спряното дело не е било възобновено.
Поддържа се, че бездействието на АССГ е грубо нарушение на чл.2б от ЗОДОВ,
както и на процесуалните права на ищеца по адм.дело № 1239/2016г. по описа на
АССГ, като вследствие забавата са му причинени неимуществени вреди. Прави се
искане за уважаване на предявения иск.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва
предявения иск, като се поддържа, че не са налице кумулативните предпоставки на
закона, които да обосноват отговорността на АССГ. Излага се, че макар
производството пред ВАС да е приключило на 20.03.2018г., АССГ е уведомен за
това няколко месеца по-късно, непосредствено преди съдебната ваканция, по време
на която се разглеждат само изчерпателно изброените в ЗСВ дела, както и че АССГ
е най-натоварения от административните съдилища в страната, което обуславя
фактическа невъзможност да се спазват инструктивните срокове за разглеждане на
делата. Поддържа се, че съгласно практиката на ЕСПЧ, разглеждането на делото в
рамките на разумния срок не е непременно в резултат на пропуск на съда, като в
случая държавата в лицето на ВСС не е предоставила достатъчно ресурси на
съдебната система и не е разпределила делата по ефективен начин, така че да се
осигури равномерно натоварване, което би обезпечило спазването на разумните
срокове. Излага се, че към датата на подаване на отговора на исковата молба по
настоящото дело, производството по делото е възобновено, като същото е обявено
за решаване. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск, а в случай, че
съдът счете за доказани твърденията на ищеца, предявеният иск се оспорва по
размер.
Контролиращата
страна – Софийска градска прокуратура, изразява становище за неоснователност на
предявения иск.
Съдът, като
взе предвид твърденията на страните и след запознаване с доказателствата по
делото намира, следното:
Не се спори
между страните, че производството по адм.дело № 1239/2016г. по описа на АССГ,
образувано по искова молба от М.М.С., подадена срещу ОД на МВР – Стара Загора,
е било спряно до приключването на адм.д.№ 12643/2016г. по описа на ВАС, V отд., както и че
с писмо от 14.06.2018г. АССГ е изискал справка от ВАС за етапа на адм.д.№ 12643/2016г. по описа на ВАС, V отд. и ако същото е приключило да му бъде
изпратен заверен препис от акта.
С писмо вх.№
18894/26.06.2018г. в АССГ е постъпило писмо от ВАС,
че адм.д.№ 12643/2016г. на ВАС, V отд. отделение е приключило с влязло в
сила решение № 3546/20.03.2018г., като е изпратен и заверен препис от
постановеното решение за прилагането му, но не по адм.дело № 1239/2016г. по
описа на АССГ, образувано по жалба на ищеца, а по друго дело – адм.дело № 1236/2016г.
на АССГ, като липсват данни за това кога по адм.д.№ 1239/2016г. на АССГ са
постъпили данни за приключването на производството пред ВАС по образуваното
дело по жалба на ищеца.
Приложено е определение
№ 4287/15.06.2020г., с което производството по адм.дело
№ 1239/2016г. по описа на АССГ е възобновено и е частично прекратено, като
на ищеца са дадени указания за уточняване на исковата молба. С определение от
04.01.2021г. съдът е разпоредил да бъде връчен препис от исковата молба, уточнена
с искане от 20.07.2020г., на ответника, за писмен отговор, в едномесечен срок
от съобщението. Първото по делото съдебно заседание след възобновяване на
производството по адм.дело № 1239/2016г. по описа на
АССГ е проведено на 01.03.2021г., като в следващото по делото съдебно
заседание, проведено на 17.05.2021г., е даден ход по същество и съдът е обявил,
че ще се произнесе с решение.
Съдът, като
взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
На обезщетяване по реда на чл.2б от ЗОДОВ подлежат
вредите, които са настъпили от нарушение на правото на разглеждане на делото в
разумен срок. Вредите следва да са пряка и непосредствена последица от
нарушаване на неимуществените права, а причинната връзка е пряка, когато
нарушението на правото е необходимо условие за настъпване на вредите и когато
тези вреди обичайно настъпват при подобни хипотези.
При иска по чл.2б от ЗОДОВ на
обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от
неразумната продължителност на съдебното производство. Относно неимуществените
вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува силна, но оборима презумпция, че
неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което
поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните,
типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което
съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като
притеснения за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход,
накърняване на чувството му за справедливост и на доверието му в държавността
поради забавянето на делото.
Установи се по делото, че заверен препис от решението адм.д.№ 12643/2016г.на ВАС,
до чието приключване е било спряно производството по делото, образувано в АССГ,
е постъпил в АССГ на 26.06.2018г.,
макар и погрешно да е изпратен по друго дело, като от събраните доказателства е
видно, че след спиране на производството по адм.дело № 1239/2016г. по описа на
АССГ, същото е било възобновено на 15.06.2020г. - след образуване на настоящото
дело. Липсват доказателства през периода от постъпване на изисканите сведения в
АССГ, че производството пред ВАС е приключило – 26.06.2018г., до датата на
подаване на исковата молба по настоящото дело – 02.12.2019г., да са извършвани
каквито и да било действия по адм.дело № 1239/2016г. по описа на АССГ.
Съдът
намира, че този период от време не съответства на изискването за разглеждане на
делото в „разумен“ срок, въпреки прекомерната натовареност на съдиите от АССГ и
погрешното прилагане по друго дело на писмото от ВАС, като неизвършването на
действия по възобновяване на производството по делото, при липса на пречки за
по-нататъшното му разглеждане, не обосновава извод за липсата на основание за ангажиране
на отговорността на ответника по чл.2б от ЗОДОВ. Горният извод се налага поради
това, че съдът следва периодично да проверява дали не са отпаднали
предпоставките за спиране на производството по делото, което в случая не се
установи да е сторил, доколкото на изпратеното от него писмо от 14.06.2018г. до
ВАС за етапа на адм.д.№ 12643/2016г. по описа на ВАС, до датата на подаване на
исковата молба по настоящото дело – 02.12.2019г. – релевантния за настоящия
спор период, въпреки неполучаването на отговор по спряното дело, съдът,
разглеждащ адм.дело № 1239/2016г. на АССГ, не е предприел действия за
снабдяване с необходимата информация за това дали производството пред ВАС е
приключило.
Независимо
от горното, съдът намира, че самият ищец също е имал възможност, като страна в
производството и по двете дела, с оглед по-бързото разглеждане на иска му, да
уведоми АССГ, че производството пред ВАС е приключило, а не да изчаква
изтичането на едногодишния срок.
Съдът, като
съобрази гореизложеното, намира, че са налице предпоставките по чл.2б от ЗОДОВ
за ангажиране на отговорността на ответника за допуснатото нарушение на чл.6 пар.1
от ЕКЗПЧОС, тъй като се установи, че е налице неоправдано забавяне по
възобновяване на спряното производство, при отпадане на причината за спирането
му. С оглед установената практика на ЕСПЧ и ВКС, съдът приема, че ищецът е
понесъл обичайните, типични неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения от развитието на делото, които винаги се търпят от лице, спрямо
което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, както
и че тези вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с описаните
по-горе действия на съда.
Предвид изложеното и като съобрази разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС №
4/1968г. относно справедливостта, като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, преценявайки интензитета и продължителността на претърпените
болки и страдания от ищеца, съдът намира, че следва да му се
присъди обезщетение в размер на 1000лв., дължимо ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019г., до окончателното изплащане на сумата, което е
достатъчно за репариране на причинените му вреди, а за разликата над тази сума
до претендираната от него в размер на 30 000лв., искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Административен
съд – София град, адрес: гр. София, ул.“********, да заплати на М.М.С., ЕГН **********,***, на
основание чл.2б от ЗОДОВ, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от нарушаване на правото му на разглеждане и решаване в
разумен срок на адм.дело № 1239/2016г. по описа на АССГ, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.12.2019г., до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 1000лв. до 30 000лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: