Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260081 23.11.2020г. гр. Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
втори ноември през две хиляди и двадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина П.
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 2112 по описа за 2019г.
за да се произнесе
взе предвид следното:
В
исковата молба ищцата Я.В.Г. твърди, че с ответника са родители на малолетната Т.Я.П.,
ЕГН **********. С Решение № 374 / 06.11. 2018 година на PC Димитровград
било утвърдено споразумение по чл. 127 ал.1 СК , с което постигнали съгласие
относно упражняването на родителските права , местоживеенето на детето, режима
на лични контакти, издръжката му. Споразумението се спазвало от месец септември
тази година, като преди това ответника взимал детето когато реши - обикновено
за една вечер, без предварителна уговорка. Като допълнение към задължителните
изисквания към споразумението по чл. 127 ал.1 СК, родителите си дали взаимно
съгласие Т.да пътува извън границите на Република България, без ограничения в
броя на пътуванията и времето, през което ще се осъществяват, като
продължителността на пътуването да не е повече от 15 календарни дни, във всички
европейски държави. От момента на утвърждаване на споразумението с Решение №
374 / 06.11. 2018 година на PC Димитровград до сега настъпили промени в личния и
живот и в живота на Траяна. Имала сериозни лични отношения, които прераснали
във връзка, която ищцата и нейният партньор искали да развият. Искали да
създадат дом и стабилност, където да се възпитават и отгледат децата им.
Партньорът й се казвал Х.П.П.. Имал дъщеря от предишна връзка - В.Христославова
П. - връстница на Т./ родена на *** година / .Партньорът и живее в Испания, в
Мадрид от 13 години. Там живеела и дъщеря му, както и нейната майка, с която Х.е
разделен, но е запазил добри отношения и отглеждал с нея дъщеря им при
споделени родителски права. Двете с Т.неколкократно били в Испания, а Х.често
пътувал при тях в България. По време на пътуванията им в Испания, двете деца - Т.и
В.станали близки, чувствали се много добре заедно. В Испания Х.имал изградена
стабилна и добре платена трудова кариера. Работел на трудов договор с всички
осигуровки. Живеел в гр. Хетафе ,на улица Juan Frances 1, bajo А,
града е предградие на Мадрид. Кварталът се наричал Хетафе Норте(север) и е
сравнително нов, спокоен квартал с преобладаващо испанско население. Живеел в
апартамент с три спални, хол, кухня и голяма тераса, напълно обзаведен. В
бизост до дома му, на не повече от 10 мин. пеша имало 5 училища, 3 от които са
английско/испански, 4 детски градини и огромен парк. Дъщеря му В.е ученичка в
едно от тези училища. В близост до дома му имало спортен комплекс с открит и
закрит басейн и множество детски площадки. Когато времето не позволява игра на
вън децата, могат да се радват и лудуват в два големи детски центъра с
разнообразни занимания и аниматори. Като извън класни дейности, децата могат да
ходят на уроци по балет, театрално изкуство, спортни танци, гимнастика и още
много други. Като цяло квартала бил с много добра инфраструктура, има надземно
и подземно метро, автобуси и магистрала, с които достигането до централната
част на Мадрид се извършвало бързо и лесно.Горепосоченото било основанието
поради което ищцата смятала, че в близките години е добре за дъщеря и и за
бъдещото им семейство да бъдат в тази сигурна и добре уредена среда.Запознала
бащата на Т.с посочените по- горе промени в нейния живот. Поискала му съгласие
за това детето да получи разрешение от него за многократни пътувания в страните
от ЕС - основно Испания, които пътувания да са за дълъг период от време, а не
ограничени в рамките на 15 дни, тъй като това ограничение не давало възможност Т.да
учи в Испания. Ответникът категорично отказал. Съгласно Решение № 374 / 06.11.
2018 година на PC Димитровград тя упражнявала родителските права по
отношение на детето и то живеело с нея, но ограничението за пътуване в чужбина
до 15 дни на практика не и давало възможност нито тя, нито детето да се уседнат
за по- дълго в Испания.
Моли съда да постанови
решение, с което замести съгласието на Я.П.П. за срок от 5 / пет / години
малолетната му дъщеря Т.Я.П.ЕГН ********** да пътува извън границите на Република
България , без ограничения в продължителността и броя на пътуванията и
времето, през което ще се осъществяват във всички европейски държави.
Ако съдът уважи иска по чл. 127а СК, моли да се измени
установения с Решение № 374 / 06.11. 2018 година на PC Димитровград
режим на лични отношения между Т.Я.П.ЕГН ********** и нейния баща Я.П.П. както
следва:
За един месец през лятната ваканция, който не съвпада
с отпуската на майката, като за целта родителите предварително / до края на месец
май всяка година / съгласуват в писмена форма, времето, през което всеки ще
ползва своя платен годишен отпуск.
Първата седмица от Коледната ваканция за нечетни
години, съответно втората седмица от ваканцията за четните години;
Първите 5 дни на Великденската/Пролетната ваканция за
четни години, съответно следващите 5 дни за нечетните години.
През останалия
период личните отношения да се осъществяват чрез възможните средства - телефон,
имейл, видео връзка, които майката се задължава да осигури на детето, като поне
веднъж седмично в рамките на не по - малко от половин час, във времето между
20:00 ч. и 21:00 ч.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Я.П.П.
твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства давали основание да се приеме,
че ищцата иска да промени трайно местоживеенето на детето Т.в България, гр.
Димитровград, бул. „Г. С. Раковски“ № 8 - А - 11, съгласно одобреното
споразумение по гр.д. № 1112/2018г. на Димитровградския районен съд, в Испания,
гр. Мадрид, на адреса, на който живее нейният нов партньор Х.П.П.. За да
постигне промяна на местоживеенето на детето, ищцата иска промяна в регламента
за пътувания на детето в чужбина, които да бъдат без ограничения във времето.
Ищцата не е предявила изрично искане по чл. 59 ал. 9 от СК да се промени
одобреното споразумение по гр.д. № 1112/2018г. з частта на определеното
местоживеене *** : излагане на конкретни обстоятелства, обосноваващи съществено
изменение на обстоятелствата в тази връзка. Изложените от нея обстоятелства
мотивирали само иска й по чл. 127а ал. 2 от СК относно пътуванията на детето в
чужбина.
Моли съда да приеме, че при непредявен иск по чл. 59
ал. 9 от СК да се промени местоживеенето на детето, определено с одобреното
споразумение по гр.д. N 1112/2018г. на Димитровградския районен съд,
предявеният иск по чл. 127а ал. от СК бил лишен от правен интерес, поради което бил
недопустим. Моли да се прекрати
производството по делото и да се присъдят деловодни разноски на ответника.
Оспорва иска с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК в
частта на промяна на регламентираните пътувания на детето, предявен във връзка
с чл. 127а ал. 2 от СК, като неоснователен, и моли да се отхвърли. Оспорва и
иска, предявен при условията на евентуалност, да се промени режима на лични
отношения между бащата и детето Траяна, като неоснователен.
Съгласно т. V от Постановление
№ 1 от 12.11.1974г. по гр.д. № 3/74г на Пленума на ВС, изменение на мерките относно упражняване на
родителски права се допуска при настъпили промени, засягащи положението на
детето, при промени, засягащи ефективността на мерките, и при нововъзникнали
права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на определените мерки. В конкретния случай не били настъпили
промени
във връзка с изброените групи
обстоятелства, поради което искът по чл. 59 ал. 9 от СК бил неоснователен.
Не били настъпили промени, засягащи положението на
детето Траяна, които да обосноват необходимост от промяна на местоживееното му
от гр. Димитровград, България, в гр. Мадрид, Испания, което е основният мотив
на предявените претенции. Детето се развивало много добре и му е осигурена
много добра материално битова среда в гр. Димитровград, както при майката, така
и при бащата. Бащата е собственик на апартамент № 12, находящ се в гр.
Димитровград, бул. „Г.С.Раковски" бл. 42, вх. Б, ет. 4, в който детето има
самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо за дете на нейната възраст. Т.посещава
редовно детска градина № 4 „Радост" в гр. Димитровград, в която се развива
много добре, видно от дадената от градината характеристика, в която е описана
като емоционално стабилна и уравновесена. Т.имала музикални, танцови и
артистични заложби и участва с желание в изявите на детската градина, като посещава
и се занимава с допълнителни дейности извън програмата на детската градина:
балет, испански език, седем вида спорт. Показва отлично справяне с
образователното съдържание за ПГ 6 - годишни. Много добра характеристика за
детето р дадена и от ръководителя на уроците по класически балет, в която е
описана като емоционална и сърдечна и в прекрасни отношения с останалите деца в
школата. Твърденията на майката, че би могла да осигури за Т.по - добра среда
за развитие в гр. Мадрид от средата, в която тя расте и се развива много добре
в гр. Димитровград, представлявали само изразяване на бъдещи намерения, без да
е ясно дали биха се реализирали в действителност, поради което били без
значение за спора. Описаните в исковата молба жилищни условия и представените
доказателства за получавани в Испания доходи също не касаели ищцата, а
партньора й Х.П., с когото тя нямала трайна обвързаност, поради което също били
без значение за спора. Ищцата представяла доказателства за работата си в гр.
Димитровград, но не представяла доказателства какви доходи получава, или ще
получава в Испания, каква работа й е осигурена там, за да може да се прецени,
дали би могла да осигури издръжка за детето си в тази страна и подходяща
материално - битова среда за отглеждането му. Партньорът на ищцата Х.П. нямал
задължение да издържа детето на страните, поради което не следвало да се
преценяват неговите доходи в Испания. Независимо от това, от представените за
него доказателства се установявало, че имал месечен брутен доход в размер на
около 1000 Евро, от който заплаща месечен наем за жилище в размер на 650 Евро и
има задължение за издръжка за свое дете - В.Христославова П., родена на
29.04.201 Зг., която живее в гр. Мадрид, и която според твърдението в исковата
молба се отглежда при „споделени
родителски права. Моли съда да
приеме, че ищцата не доказва подобряване на условията на живот в Испания, които
да обосновават изменение на мерките относно упражняване на родителски права
върху детето Т.в частта на трайното й местоживеене, респ. в частта на
пътуванията на детето в чужбина.
Не били настъпили промени, засягащи ефективността на
регламентираните по гр.д. № 1112/2018г. на Димитровградския районен съд, мерки
относно упражняването на родителските права върху Траяна. Детето редовно се
виждало с баща си и с роднините си по б.л. и е много привързано към тях. Често
пребивавало и при прабаба си по м.л. в с. Черногорово, община Димитровград,
която помага на майката при отглеждането на детето, към която то също е много
привързано. Не било в интерес на детето да бъде лишено от роднинската среда, в
която живее и се развива много добро, и да бъде преместено в съвсем непозната
за него чужда среда в друга държава, в която единственият му близък човек ще
бъде майката.
Не били налице изменение на обстоятелствата, които да
са свързани с нововъзникнали права и задължения на страните по повод
задължителното спазване на регламентираните мерки относно упражняване на
родителски права върху детето Траяна. Бащата спазвал режима на лични отношения
с детето и е изпълнявал поетите от него задължения във връзка с пътуванията на
детето в чужбина. Такива пътувания майката е реализирала многократно, без
бащата да създава пречки за това. В подкрепа на това твърдение е
обстоятелството, че по молба на майката се е съгласил да удължи престоя на
детето Т.в Испания през лятото на 2019г. от 15 дни на 24 дни. След четвъртия
ден от заминаването на детето майката е прекъснала телефонния контакт с бащата
и не му е дала възможност да се чуе с дъщеря си до края на престоя й в Испания.
Майката не е спазила и срока на даденото от бащата разрешение за пребиваване на
Т.в чужбина от 24 дни, като се е прибрала с детето в България един ден по -
късно. Липсата на каквато и да е било информация за детето повече от 20 дни е
принудило бащата да направи устно оплакване в ДСП Димитровград, отдел „Закрила
на детето", и да потърси съдействие от социалните работници. Това
поведение на майката поставяла под сериозно съмнение твърдението й в исковата
молба, че би разрешавала на детето от чужбина да комуникира с баща си
непрекъснато чрез всички възможни средства - телефон, имейл, видео и пр.
След връщането на детето в България, бащата го е завел
на море заедно със свои семейни приятели, ползвайки лятното си свиждане. Детето
се е чувствало много добре с баща си, било е силно затъжено за него, и е
споделило, че повече не желае да ходи за дълго време в Испания. Било е много
разстроено, когато след три дни от престоя на морето, майката се е опитала да
прекъсне лятното свиждане с бащата и отново да води детето в Испания.
Изложените обстоятелства от една страна опровергавали
твърденията исковата молба, че в интерес на Т.е да живее в Испания, където тя
би се чувствала по - добре, а от друга страна обосновавали неоснователност на
претенцията съдът да замести съгласието на бащата и на основание чл. 127а ал.
от СК да даде разрешение за срок от 5 години Т.да пътува „без ограничения броя на пътуванията и времето" във всички европейски държави. Искането на майката
противоречало и на ТР № 1/2016 от
03.07.2017г. на ОСГК на ВКС, което
на самостоятелно основание обосновавало неговата неоснователност. В цитираното TР е прието, че по
реда на чл. 127а ал. 2 СК съдът може да разреши пътуването н; ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в
определен период от време и/или до опрелелени държави, респ, държави, чийто
кръг е определяем.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и разгледани в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото са родители на детето Т.Я. П.,
видно от представеното писмено доказателство, неоспорено от страните. С Решение
№ 374 / 06.11. 2018 година на PC Димитровград било утвърдено споразумение по чл. 127
ал.1 СК , с което постигнали съгласие относно упражняването на родителските
права , местоживеенето на детето, режима на лични контакти, издръжката му.Видно
от утвърденото споразумение родителите на детето си дали взаимно съгласие Т.да
пътува извън границите на Република България, без ограничения в броя на
пътуванията и времето, през което ще се осъществяват, като продължителността на
пътуването да не е повече от 15 календарни дни, във всички европейски държави.
С оглед установяване на материална обезпеченост ищцата
представи и като доказателства по делото бяха приети трудов договор,
допълнителни споразумения, видно от което е, че същата е трудовозаета и с
основна месечна заплата в размер на 650 лева.
От представените и приети като доказателства писмени
документи се установи, че бащата е собственик на апартамент № 12, находящ се в
гр. Димитровград, бул. „Г.С.Раковски" бл. 42, вх. Б, ет. 4, в който детето
има самостоятелна стая, обзаведена с всичко необходимо за дете на нейната възраст,
не се оспорва обстоятелството, че същият е трудовозает.
Т.посещава редовно детска градина № 4 „Радост" в
гр. Димитровград, в която се развива много добре, видно от дадената от
градината характеристика, в която е описана като емоционално стабилна и
уравновесена. Т.имала музикални, танцови и артистични заложби и участва с
желание в изявите на детската градина, като посещава и се занимава с
допълнителни дейности извън програмата на детската градина: балет, испански
език, седем вида спорт. Показва отлично справяне с образователното съдържание
за ПГ 6 - годишни. Много добра характеристика за детето е дадена и от
ръководителя на уроците по класически балет, в която е описана като емоционална
и сърдечна и в прекрасни отношения с останалите деца в школата.
От изискания и представен социален доклад по делото се
установява, че в следствие на проучването направено от Отдел”Закрила на детето”
при Дирекция “Социално подпомагане”-Димитровград се установило, че основни
грижи за детето полага майката, като бащата осъществява контакти и ангажираност
към развитието на детето по установен график, съгласно одобреното от съда
споразумение.Според доклада детето било еднакво привързано и към двамата
родители, еднакво се радвало и на двамата си родители, които били ангажирани,
отговорни и съпричастни към грижите и за развитието на детето.Основен проблем
били взаимоотношенията между родителите, които били изострени, което от своя
страна оказвало влияние и при контактите им във връзка с отглеждането на
детето, като се прави извод в насока, че това би довело до евентуален конфликт
в бъдеще и до възникване на евентуален риск за детето в бъдеще. Извод подкрепен
от представени в хода на производството писмени доказателства в тази
насока-жалби и сигнали от родителите на детето да ДСП-Димитровград.
С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа
страна бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на св. А.Д.А.,без родство със страните. Се установи, че познава Х.П., който живеел в
Хатафе, южно предградие на Мадрид. С него израснали и били приятели. Свидетелят живял 7
години в Испания и ходил на гости у Христослав. Я. я познавал чрез
Христослав. Това лято бил на
почивка с тях и двете им деца. Били на южното Черноморие, тук в България. Наблюдавал как двете деца си
играят, че Х.се държи добре с Траяна,
опитвал се да я напътства, като ментор, говорели си, закачали се, смеели се, но това било за няколко дни, през
които били заедно. Инфраструктурата на града, в който живеел Х.била много добра, имало паркове, училища. Той живеел в
жилище, в кооперация от затворен тип, имало поляна, място където да си играели децата, добре устроен бил.Работел като елтехник от доста години,материално осигурен.Тези наблюдения имал отпреди две години, когато
за последно бил в Испания, като не е посещавал жилището му. Х.имал дете
Виктория, което живеело с майка си
в същия квартал, като грижите за В.са ги разпределили помежду си и
той плащал издръжка.
От показанията на св.Гергана Панчева П. –без родство със страните по делото се установи, че през 2019 г., станала свидетел относно телефонно обаждане от страна на Я., през месец юли , когато бащата на Т.я завел на море. Тя се обадила по
телефона, защото била притеснена,
че баща й следвало да я върне, но не я е върнал и тя не знаела къде е детето. Тя им съобщила, че е търсила детето по телефона. Не езнаела, че детето е заминало с
баща си на море. Когато Я. и се обадила разтревожена, тя знаела, че Т.е
с Я.. Знаела, че те са на Несебър, но в деня е трябвало дасе върне при нея, а това не се случило. Я. не й се е обадил, че Т.няма да се върне.
Той й е казал, че няма да я върне. Била свидетел и на друга случка, когато майката следвало
да вземе детето от детската градина, но установила на място, че то било вече
взето от бащата, без дай се обади.Свидетел била и на случка, в която с Я. отидохме да вземем Т.от Това
се случи еднократно и не знаела дали
този случай не съвпада с регламентирано виждане на бащата с детето.
От показанията на св. Христо Георгиев
Коджабашев , без родство със
страните. Се установи, че познава Я., приятели били от дълги години.Я. познавал от Я..
Знаел, че често имат проблеми основно, че Я. не
може да вижда и да чува детето си Траяна. Проблемите са, че основно нямал връзка с нея, не можел да я
чува и да я вижда. Правил е опити и често му се отказвала майката. Детето пътувало за
Испания през лятото на 2019 година за около 20 дни. Я. имал проблеми през този период, първите няколко дни я чул и след това нямал достъп
нито информация за нея къде се намира в какво състояние е.Ежедневно правил опити и никакъв контакт с детето, не му са вдигал телефона, нямало
интернет, такива били оправданията. Повече от 15 дни нямал връзка с нея. Бил много
притеснен, изнервен. По информация те били
в Испания при приятел на Я.. Я. този човек не го познавал, той не бил ходил там. В крайна
сметка тя се прибрала с детето от Испания с един ден закъснение.Миналата
седмица видял детето било при него. Когато е с него тя била
спокойна, добре се чувствала.Много
близки са отношенията им, тя била
много привързана към него. За училището била доволна че го посещава, разказвала за цифрите и
буквите, имала си вече създадена среда, имала си приятели. Бащата работел в пожарната, било му много натоварено и не той не успял
да реализира въобще своята отпуска това лято. Пътуването на Я. за Испания е било изненадващо за Я. и майка му,
защото тя е казала, че трябва да остави Траяна. Я. бил на работа, майка му вече е имала планове, а някой трябвало да се грижи за детето. В крайна сметка Я. успял да си вземе отпуска и да се грижи за детето. Бил съм свидетел на
това, че Я. звъни и не се вдига телефона, виждал телефона, че той звъни на Я..
Аналогични са и
показанията на св. Васил Янчев Терзиев –без родство със страните и колега на бащата от края на 2016 г. и началото
на 2017 г., като заедно през месец юли 2019 г. Били на почивка на Несебър. Я. пристигнал един ден по-късно, защото Т.се върнала по-късно от Испания, където било с майка си. Имали са уговорка тя да върне детето в конкретен ден и
картата им била
съобразена с това. Това, че ще закъсняват, Я. не знаел. Свидетелят разговарял с детето по време на почивката как е било в Испания, харесвало ли й е и тя му казала, че й харесало докато са били на морето, но в
апартамента където живеел
приятелят на Я. не й е харесало, защото са го чакали той да се върне от работа,
за да отидат да се разхождат. Не са излизали заради езика предполага, не са
познавали местото и извън това ходене до морето са стояли в апартамента, докато
се прибере приятелят на Я.. По време на почевката, според свидетелят Т.била
много щастлива, там си играели много с Я., били неотлъчно заедно.
Имали много силна връзка изградена. Единия ден имало телефонно обаждане от Я., от което Т.много се разстроила, разплакала се, казала, че не иска да се прибира и не иска да заминава с майка си в Испания. Наложи се неговата съпруга да я успокоява и Я. също. От Я. разбрал, че тя го е заплашвала с полиция да идва да прибира детето от морето.
Тяхната карта за почивка не била изтекла, доколкото знаел Я. и Я. не са имали уговорки, защото те се били прибрали от Испания нямало и пет
дни. Така казал, че трябвало отново да заминава за Испания и Я.
бил объркал плановете й. Детето било
разстроено, че ще си тръгне от морето и ще отива в Испания, че не иска да отива там. В този разговор с
майката, Я. бил пуснал телефона на високоговорител и детето заявило на
майка си, че не иска да ходи в Испания. Свидетелят описва и други подобни ситуации, от които
прави заключение, челипсва
комуникация между родителите на
детето. Бащата му споделил, че щом в България е трудна комуникацията , какво ще стане ако отиде в
Испания.
Съдът изслуша обясненията на родителите на детето, като
и двамата изразиха готовност и желание да полагат грижи за него убедени във
възможностите си на добри и съвестни родители.
Така възприетата фактическа обстановка налага следните
правни следните изводи:
В настоящия
случай е налице прекратено съвместно съжителство между родителите на малолетно дете и влязло в сила съдебно
решение, с което е утвърдено споразумение, като в същото, по общо съгласие на
съпрузите, са разрешени въпросите по чл.
59 ал. 1 от СК. Упражняването на родителските права спрямо детето е преодставено на майката и при нея е определено неговото местоживеене, уредени са личните контакти с бащата и
издръжката за детето, местожителството на детето
е при майката на адрес в град Димитровград.
Заявената искова претенция на ищцата е съдът да постанови решение, с което да замести съгласието на Я.П.П. за
срок от 5 / пет / години малолетната му дъщеря Т.Я.П.ЕГН ********** да пътува
извън границите на Република България , без ограничения в продължителността и броя на пътуванията и
времето, през което ще се осъществяват във всички европейски държави.
При
условията на евентуалност, ако
съдът уважи иска по чл. 127а СК, моли да се измени установения с Решение № 374
/ 06.11. 2018 година на PC Димитровград режим на лични отношения между Т.Я.П.ЕГН **********
и нейния баща Я.П.П., т.е. съдът е бил сезиран с иск по чл. 127а, ал. 2 СК. Въпросите,
свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие
на родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско
право при условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо
съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е
да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем.
При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между
тях се решава от съда.
Производството по чл. 127а СК
е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на
което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване
в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен
анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.
С решението си по предявения
иск, съдът следва да прецени най-добрия интерес на децата. Законът не прави
разграничение между различните хипотези на пътуване на дете в чужбина. В някои
случаи пътуването би могло да е краткосрочно, като детето напуска пределите на
страната и се връща, без да се променя местоживеенето на детето. От друга
страна би могло да се касае за разрешение за напускане на страната и това да
промени местоживеенето на детето. В случая в исковата молба твърденията са, че
майката заедно с детето желае да се установи трайно и да живее в Испания,
където детето да посещава училище. В този смисъл са и събраните по делото доказателства и изразеното от нея становище в проведеното
открито съдебно заседание. Не се касае за кратковременно напускане на страната и връщане, а за
трайно пребиваване, което би довело до промяна в местоживеенето на детето. В този случай, при положително решение на спора, преместването на детето
ще засегне и интересите на детето и на родителя, при когото то не живее, но с когото има определен режим на лични контакти, при това разширен такъв.
На следващо място, настоящият състав намира, че е налице категорична
и непротиворечива практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане
на детето от територията на страната без съгласието на единия родител не е в
интерес на детето / Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013
г., III г. о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013
г., IV г. о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011
г., IV г. о./ При преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат
съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДРЗЗДет, дефиниращ понятието
"най-добър интерес на детето". Там изрично е посочено, че преценка за
интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена
на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В
рамките на производството безспорно е установено, че детето има добра
емоционална връзка и с двамата си родители, като безспорно е, че режимът на
лични отношения с бащата не е разширен, като е
съдебно установено той да бъде изпълняван всеки втори и четвърти уикенд от месеца, по отношение на дните за летен отпуск- бащата да вижда
и взема детето в продължение на две седмици през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск.
Детето е на седем години и би трябвало да посещава училище,
като се запише в първи клас, посещавала е детска градина в град Димитровград.
Предвид горното, съдът приема, че не е в интерес на детето да пътува извън
границите на Република България , без ограничения в продължителността и броя на пътуванията и времето, което ще предостави възможност на майката трайно
да се установи да живее в Испания, но ще попречи с оглед определения режим на
лични контакти с бащата. Контактът с близките в България също е от съществено значение
за детето във връзка с задоволяване на неговите желания и емоционални
потребности. Следва да се отбележи, че още по-голямо
отражение в емоционален план върху детето тези неограничени по време и период
пътувания биха имали и върху контактите на детето с неговия баща.
Невъзможността да се осъществява режима на лични отношения би довел до преустановяване
на изградената вече връзка баща-дъщеря, поради което и това
категорично не е в интерес на детето. Още повече, както се установи пред
настоящата инстанция, че намерението на майката е, възползвайки се от
определения неограничен режим на пътувания, да пребивава за постоянно извън
територията на страната и да промени местоживеенето
на детето. Вярно е, че правото на
майката да напуска страната и да избере местоживеене в друга държава не може да
бъде ограничено, както и правото й да упражнява предоставените родителски
права. Но зачитането на това нейно право не може да бъде в ущърб на интереса на
детето. При какви условия ще живее детето в Испания, дали ще бъде прието в някое от посочените училища/без да се конкретизират те/, какви ще са заниманията му
там, кой ще се грижи ежедневно за детето и в каква среда ще живее, преценка за
тези факти не може да бъде направена от приложени по делото доказателства.
Респективно, няма как да бъде прието, че е в интерес на детето същото да
напуска страната и да пребивава в Испания за неограничен период от
време. Дори да се приеме, че твърденията на майката за материалната осигуреност и много добри битови
условия на мъжът с когото има намерение да живее съвместно в Испания отговарят
на обективната действителност, то този факт не променя извода, че не е установено някаква трайна
уседналост, осигуреност на материални придобивки- дом, препитание, осигуровки и
т.н. от самата нея, като родител на
детето, чийто родителски права са предоставени според одобреното от съда
споразумение. Преценката на тези фактори е
идентична с преценката на предпоставките, които съдът би установявал при
преценка промяна в местоживеенето на детето, но горното се налага поради
обстоятелството, че на практика по реда на чл. 127а СК чрез снабдяване с разрешение
за неограничено пътуване, се променя местоживеенето на детето. Тази мярка може
да бъде променена само със съгласието на двамата родители или по съдебен ред.
Затова и при разрешаване на настоящия спор съставът следва да прецени дали е в
интерес на детето същото неограничено като период и време на пътуване и
дестинации да може да пътува извън територията на страната с неговата майка или
упълномощено от нея лице без съгласието на бащата. Съставът намира, че в
интерес на детето е да пътува, включително и напускайки територията на страната
на екскурзия или за да осъществява контакти със своите близки и роднини. Тези
пътувания обаче не следва да нарушават установения режим, начин на живот и
занимания на детето, а също така и контактите с биологичния му баща. В интерес на детето е то да не губи емоционалната
връзка с баща си, с когото то осъществява контакти съгласно установения със
съдебното решение режим на лични отношения, който е както следва - всеки втори и четвърти уикенд от месеца, като я взема
в петък следобед от детска градина/училище и след събота и неделя, в понеделник
сутринта да я води на детска градина/училище, със задължение да я взема и връща
на майката, когато не е детска градина/училище; По отношение на празничните
дни- Коледа, Нова година, Великден, както и рождения ден на детето: всяка
следваща четна година детето да е при майката за Коледа, а при бащата за Нова
година, а всяка нечетна година да бъде при бащата за Коледа и при майката за
Нова година; За почивните дни на Великден детето да е при майката през 2019г. и
всяка нечетна година, а при бащата за рождения ден, а за всяка четна година да
бъде при майката за рождения си ден и при бащата за Великден; По отношение на
дните за летен отпуск- бащата да вижда и взема детето в продължение на две
седмици през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск, като за
целта родителите предварително –до м.юни на всяка година, съгласуват времето,
през което всеки ще ползва своя платен годишен отпуск.
В тази връзка съдът намира, че не би било и в
интерес на самото дете да пътува през седмица до България и обратно с оглед
осъществяване на контактите с бащата. В замяна ответникът следва да бъде
компенсиран с допълнителни дни, които да прекарва с дъщеря си. В този смисъл и
ищцата при условията на евентуалност е предявила и иск за изменението на режима
на лични отношения в настоящото производство с правно основание по чл.59, ал.9
от СК, в което настоящото решение по иска по чл. 127а, ал.2 от СК безспорно ще
съставлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид.
Съдът счита обаче, че в настоящия случай с направеното искане за даване на разрешение
за пътуване по същество се цели промяна на местоживеенето на детето Т.по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, тъй като от изявленията на
ищцата и на нейния процесуален представител става ясно, че се иска разрешение за трайно установяване на територията на
друга държава, различна от тази, където е съдебно определено местоживеенето на
малолетното дете. Иначе казано, от изявленията им става ясно, че с исканото разрешение за пътуване, по
същество се цели изменение на местоживеенето на детето. Предвид на това съдът намира,
че са налице постановките на Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.
д. № 1/2016 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, в частта, в която е прието, че
не бива да се допуска разрешението за пътуване да води до
промяна в местоживеенето на детето, ако искането за разрешение не е съпроводено
и с искане за промяна в местоживеенето на детето. Както бе посочено, в
настоящия случай такова искане е необходимо, тъй като от изявленията на
страната става ясно, че именно това е целта на исканото
разрешение.
Решението, с което съдът се
произнася по предявен иск по чл. 127а СК няма сила на пресъдено нещо и може да
се изменя при промяна в обстоятелствата. По настоящето дело няма предявен иск
за промяна в местоживеенето на детето и към настоящия момент,
съдът приема, че местоживеенето на детето е определено на адреса
на майката в гр. Димитровград, бул.“Г.С.Раковски“ 8-А-11. В мотивите към т. 1 от ТР № 1/03.07.2017 г. по
гр .д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС се приема, че когато разглежда въпросите
свързани с пътуване на дете в чужбина, съответно с издаване на необходимите за
това лични документи за детето, съдът не бива да допуска разрешението за пътуване
да води до промяна на местоживеенето на детето, освен ако искането за
разрешение не е съпроводено и с искане за промяна на местоживеенето на детето.
Настоящият случай е точно такъв. Видно от събраните по делото доказателства,
ищцата цели да бъде променено местоживеенето на детето в Испания, което би било в разрез с практиката, застъпена
в ТР № 1/03.07.2017 г. След като местоживеенето на детето не е променено, то и настоящият иск се явява
неоснователен. Положителното решаване на спора по настоящето дело би
довело до заобикаляне на закона, като би дало възможност местоживеенето на детето да бъде променено, без за това съдът да се е произнесъл със съдебно
решение по чл. 59, ал. 9 СК. В случай, че местоживеенето на детето бъде променено по реда на чл. 59, ал. 9 СК, то ищцата разполага с
възможност във всеки един момент да подаде молба за произнасяне по чл. 127а,
ал. 2 СК. При наличие на предпоставките, ако е в интерес на детето и местоживеенето му бъде променено, такъв
иск би се явил основателен. Към настоящия момент, съдът счита, че искът следва
да бъде отхвърлен.
При този извод за неоснователност на иска по
чл.127а от СК, съдът не обсъжда мотивите по предявеният при условията на
евентуалност иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК да се измени
установения с Решение № 374 / 06.11. 2018 година на PC Димитровград режим на лични
отношения между Т.Я.П.ЕГН ********** и нейния баща Я.П.П., а дори и да се разгледа по същество, неоснователността на иска по чл.127
а от СК относно регламента на пътуване на детето Т.в чужбина, обосновава
неоснователност и на иска да се измени режима на лични отношения между
бащата и детето, предявен при условията
на евентуалност.
По разноските:
Настоящата съдебна инстанция намира, че всяка от страните
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора,
и съобразно възприетата съдебна практика по тези производства - с характер на
спорна съдебна администрация. За разлика от исковото производство, в това
производство не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно
начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона.
В случая съдебното Решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на ненавършилите пълнолетие деца, ползва и
двамата родители. В този смисъл не е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по
разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.В.Г., ЕГН **********,*** против Я.П.П.,
ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.127а СК за постановяване на
решение, с което се замести съгласието на Я.П.П. за срок от 5 / пет / години
малолетната му дъщеря Т.Я. П., ЕГН ********** да пътува извън границите на
Република България , без ограничения в продължителността и броя на пътуванията и
времето, през което ще се осъществяват във всички европейски държави, както и
иска с
правно основание чл.59 ал.9 от СК, предявен при условията на евентуалност за
промяна на установения с Решение № 374 /
06.11. 2018 година на PC Димитровград режим на лични отношения между Т.Я. П.,
ЕГН ********** и нейния баща Я.П.П., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от решението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 23.11.2020 г.
Секретар: Д.Петрова