№ 73
гр. Добрич, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20213230200993 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „МИЧЕЛА 5505” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Осми март” № 41, чрез
управителя ЛЮБ. АЛ. Б., срещу наказателно постановление № 08-002266/150
от 06.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
със седалище Добрич, с което на „МИЧЕЛА 5505” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Осми март” № 41, в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1
от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
1
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът
подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените
срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на
представляващия санкционираното юридическо лице /ЮЛ/, документирано с
подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта
представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения
и обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено
възражение по акта.
Наказателното постановление /НП/ е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от
ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа
необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на
търговеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда КТ/,
наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган
по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица
съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от
разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, приет с ПМС № 2 от
13.01.2014 г., обн. ДВ, бр. 6 от 21.01.2014 г., в сила от 29.01.2014 г.,
„Директорите на дирекции „Инспекция по труда” осъществяват правомощия
на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания”. В настоящия случай, ноторно
известен факт е, че Ангел Недялков Петков както към датата на издаване на
наказателното постановление, така и към настоящия момент изпълнява
2
длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище
Добрич, т.е, същият притежава материална компетентност да издава
наказателни постановления за нарушения на трудовото законодателство.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416,
ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила
за отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 14.06.2021 г., в 15:30 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич - свидетелите СТ. Н. П., ЕМР. К. ИСМ., ЕЛ. ИВ.
КР. и М. Р. КР., извършили проверка на цех за пакетиране на ядки, намиращ
се в град Добрич, ул. „Цар Симеон“ № 30, стопанисван от „Мичела 5505“
ЕООД. При проверката бил заварен да сортира ядки в цеха Р. В. К., ЕГН
**********. К. попълнил декларация относно условията по наемането му на
работа, видно от която същият работи в „Санди 3“ ЕООД.
От представените на 16.06.2021 г. от А.Б. Б.а - упълномощено лице
документи и констатираното по време на проверката в обекта „Цех за
пакетиране на ядки“ се установило, че цеха се стопанисва от „Мичела 5505“
ЕООД с управител ЛЮБ. АЛ. Б., а готовата продукция се произвежда за
„Санди 3“ ЕООД с управител А.Б. Б.а и се реализира в търговски обекти на
„Санди 3“ ЕООД.
На 16.06.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
Добрич бил представен трудов договор на Р. В. К., ЕГН **********, сключен
с „Мичела 5505“ ЕООД за длъжността „Машинен оператор - обработка на
ядки“.
От представените документи: трудов договор № 00006 от 16.06.2021 г.,
писмена декларация от 14.06.2021 г. и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 08388213014835 от 16.06.2021 г. в
16:07:05 часа и от възприетото по време на проверката, проверяващите
установили, че „Мичела 5505“ ЕООД, в качеството си на работодател, е приел
на работа на 14.06.2021 г. Р. В. К., ЕГН ********** да опакова и подрежда
3
готова продукция – задължен по длъжностна характеристика на „машинен
оператор-обработка на ядки“ и с определено работно време и работно място,
без да е сключил с него писмен трудов договор преди постъпването му на
работа на 14.06.2021 г.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият
орган приели, че „Мичела 5505“ ЕООД, в качеството си на работодател, е
приел на работа на 14.06.2021 г. Р. В. К., ЕГН ********** да опакова и
подрежда готова продукция – задължен по длъжностна характеристика на
„машинен оператор-обработка на ядки“ и с определено работно време и
работно място, без да е сключил с него писмен трудов договор преди
постъпването му на работа на 14.06.2021 г. – нарушение по чл. 61, ал. 1 във
вр. с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 14.06.2021 г.,
установено е на 16.06.2021 г. и е доказано от данните, обективирани в
призовка от 14.06.2021 г., протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2119831/12.07.2021 г., декларация от Р. В. К. от 14.06.2021 г., пълномощно
№ 3658 от 19.07.2021 г., пълномощно № 683/10.02.2021 г., трудов договор №
00006 от 16.06.2021 г., справка за подадено уведомление № 08388213014835
от 16.06.2021 г. в 16:07:05 часа и покана за съставяне на АУАН с изх. №
21054749 от 13.07.2021 г.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите СТ. Н. П., ЕМР. К. ИСМ., ЕЛ. ИВ. КР. и М. Р. КР.,
чийто показания са еднопосочни, последователни и безпротиворечиви. Няма
основание да не се дава вяра на свидетелите СТ. Н. П., ЕМР. К. ИСМ., ЕЛ.
ИВ. КР. и М. Р. КР., нито да се счита, че техните показания не са достатъчни
за несъмнено установяване на обективната истина, още повече че същите се
подкрепят от приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля Р. В. К., тъй като същите
са еднопосочни, последователни и вътрешно непротиворечиви,
кореспондиращи с показанията на свидетелите СТ. Н. П., ЕМР. К. ИСМ., ЕЛ.
ИВ. КР. и М. Р. КР..
4
В действителност, видно от попълнената при проверката декларация,
свидетелят К. първоначално е посочил, че работи в „Санди 3“, след това в
„Мичела 5505“ ЕООД, които са зачеркнати, след което отново е посочил
„Санди 3“ ЕООД. Това обстоятелството намира своето логично обяснение с
факта, че свидетелят К., видно и от подадения от него сигнал (жалба) до
Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич до датата на проверката – 14.06.2021
г. е полагал труд за „Санди 3“ ЕООД. Същественото в случая обаче е, че в
деня на проверката – 14.06.2021 г. от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че цеха за пакетиране на ядки, в който е бил заварен
да сортира ядки Р.К., се стопанисва именно от „Мичела 5505“ ЕООД с
управител ЛЮБ. АЛ. Б., като К. е престирал работна сила именно за това
дружество.
Съдът кредитира показанията и на свидетеля Д.П.М., дотолкова,
доколкото същата заявява, че работи именно в санкционираното дружество –
„Мичела 5505“ ЕООД, като на процесната дата 14.06.2021 г. се е намирала в
основната зала, където се пакетират ядките и е изчаквала идването на Ана Б.а,
за да подпише трудов договор, като е видяла свидетеля Р.К., но не знае какво
точно е правел той.
От друга страна констатациите от проверката, извършена в присъствие
на А.Б. Б.а – упълномощено лице, са били отразени в протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2119831 от 12.07.2021 г. Същият е бил връчен на Ана
Б.а на 13.07.2021 г. и подписан от нея, като описаните констатации в
протокола за извършената проверката не са били оспорени от жалбоподателя
преди да започне процедурата по реализиране на
административнонаказателната му отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели
СТ. Н. П., ЕМР. К. ИСМ., ЕЛ. ИВ. КР., М. Р. КР., Р. В. К. и Д.П.М., както и от
приложените и приети по делото писмени доказателства – протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2119831/12.07.2021 г., декларация от Р. В. К.
от 14.06.2021 г., пълномощно № 3658 от 19.07.2021 г., пълномощно №
683/10.02.2021 г., трудов договор № 00006 от 16.06.2021 г. и справка за
подадено уведомление № 08388213014835 от 16.06.2021 г. в 16:07:05 часа.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е
5
оборена, но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно
установена в съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпването му на работа. Трудовият договор се сключва в писмена форма
/чл. 62, ал. 1 от КТ/.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени
със събраните по делото доказателства.
Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетелите
СТ. Н. П., ЕМР. К. ИСМ., ЕЛ. ИВ. КР., М. Р. КР., Р. В. К. и Д.П.М., които
показания, подкрепени със събраните по делото писмени доказателства,
установяват по един категоричен и безспорен начин, че на 14.06.2021 г. Р. В.
К. е престирал работна сила за жалбоподателя, която престация на труд е
предмет на трудово правоотношение.
Действително страните имат автономия при договарянето помежду си,
но тя е ограничена от повелителните разпоредби на закона. Чл. 1, ал. 2 от КТ
задължава страните да уредят отношенията си по повод предоставянето на
работна сила като трудови. Чл. 62, ал. 1 от КТ повелява, че трудовият договор
се сключва в писмена форма, като съгласно чл. 61, ал. 1 от КТ, трудовият
договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди
постъпване на работа.
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е
всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „Мичела 5505“ ЕООД се
явява работодател и субект на нарушението.
В настоящия случай, от доказателствата по делото по безспорен начин
се установява, че „Мичела 5505“ ЕООД, в качеството си на работодател е
приел на работа на 14.06.2021 г. Р. В. К., ЕГН **********, на длъжност
6
„машинен оператор-обработка на ядки“, с определена трудова функция и
трудово възнаграждение, без да е изпълнил задължението си да сключи с него
писмен трудов договор преди постъпването му на работа.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1 от
КТ, което е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност.
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена
санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в размер от 1500 до 15 000 лв. Наложената от
административнонаказващият орган имуществена санкция е в минималния,
предвиден в закона размер, а именно – 1500 лева и не подлежи на
преразглеждане от съда.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. от КТ, на основание чл.
415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ. Това е така, тъй като обект на защита са обществените
отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права на
гражданите - трудовите права. Следва да се отбележи, че единствено чрез
сключването на трудов договор са защитими правата на работника, полагащ
труд на определено място и съответно възможностите му да се ползва от
7
свързаните с полагането на труда права на отпуск, осигуровки, обезщетения и
т.н.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът
не дължи произнасяне в тази насока /Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.
№ 339/2014 г. на АдмС – Добрич/.
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото е проведено в три съдебни заседания, не се
отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели – шестима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-002266/150 от
06.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, с което на „МИЧЕЛА 5505” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Осми март” № 41, в
качеството на работодател, за нарушение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 1
от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „МИЧЕЛА 5505” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
8
адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Осми март” № 41, представлявано от
ЛЮБ. АЛ. Б., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище Добрич, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14-дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9