Р Е Ш Е Н И Е № ....
гр. Лом, 09 април, 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публично
заседание на 09.03.2021 г. /девети март, две хиляди двадесет и първа година/, в
състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа
докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело № 948 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на
А.Г.И. с ЕГН **********, с адрес: ***
чрез пълномощник адв.Т.Л. от АК - Враца срещу: „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с.Златия, обл. Монтана, ул. „Дунав“№ 26, представлявано от К.М.С., за
ревандикация на недвижим имот - Нива от
22259 кв.м., четвърта категория земя, представляваща имот с идентификатор №
48859.17.249 по КККР за землището на с. Мокреш, общ. Вълчедръм, обл.Монтана.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
описания недвижим имот. Собствеността му произтича от сключването на договор за покупко-продажба на недвижимия
имот под формата на нотариален акт от 31.10.2018г. с продавач . Като резултат от придобиване на
имота сключил договор за аренда с , вписан в Служба по вписванията – Лом на
11.05.2020г. Ищецът е в невъзможност да предаде имота за ползване на арендатора
, тъй като имотът се владее от ответника без последният да има годно правно
основание за упражняваното владение. Арендните договори и анексите към тях, на
основание на които ответникът „Акрос – 2008“ ЕООД владее имота, не съставляват
правно основание за владението на процесната нива. Имотът, предмет на делото, е
част от по-голям имот с номер по предходен план № 017009 и с площ 43,075 дка в
землището на с. Мокреш, който впоследствие е бил разделен на два поземлени
имота – процесния с площ 22 259 кв.м. и още един, който не е предмет на делото.
Ответникът, в качеството си на арендатор, е сключил Договор за аренда на
земеделска земя, вписан на 10.04.2012г. в СлВп- Лом, за посочения имот № 017009
и с площ 43,075 дка с . На 07.01.2015г.
между същите страни е сключен Анекс към договора за аренда, вписан на
08.01.2015г. за удължаване действието на договора с още 10 стопански години,
считано от 01.10.2018г. На 01.02.2017г.
между същите страни е сключен втори Анекс, вписан на 13.02.2018г. в СлВп- Лом
за удължаване срока на договора с още 30 години, считано от 01.10.2018г.
Ответникът е сключил още един Договор за аренда, вписан в СлВп- Лом на
21.03.2018г. за същия имот с арендодатели , ,
– , и за
срок от 30 години, считано от 01.10.2018г. Ищецът твърди, че изброените
договори за аренда предхождат неговия аренден договор по вписване, но те не са
годно основание за владението на имота от ответника и не могат да бъдат противопоставени на арендния договор, сключен между ищеца и . Това е така, защото договорите и анексите,
сключени от ответника „Акрос -2008“ ЕООД са извършени от съсобственици,
притежаващи по-малко от 50 % от съсобствеността. Излага подробни съображения в
този посока като заключава, че всички договори и анекси към тях, сключени от
ответника, не представляват годно основание за владението на процесната
нива. Иска да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищецът е собственик на Нива от 22259 кв.м., четвърта категория
земя, представляваща имот с идентификатор № 48859.17.249 по КККР за землището
на с. Мокреш, общ. Вълчедръм, обл. Монтана и да бъде осъден ответникът да
предаде владението върху имота. Претендира деловодни разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден
от ответника „АКРОС -2008“ ЕООД чрез пълномощника, адв. Р.Б., МАК. В отговора си ответникът заявява, че не
оспорва правото на собственост върху процесния недвижим имот, притежавано от
ищеца. Заявява, че е арендатор на имота
с първоначална площ от 43, 089 дка в с. Мокреш по силата на договор за
аренда, вписан на 21.03.2018г. в СВ –
Лом като арендодатели са , , – , и . След вписването на този договор имотът е
разделен на два нови имота, единият от които е предмет на иска. Съгласен е с
твърдението, че първите четирима от арендодателите не са собственици –
наследници на имота, възстановен на наследници на по силата на чл.9а ЗН. Оспорва твърдението, че
арендодателя има само една втора идеална
част от процесния имот като твърди, че същата притежава освен 1/ 2 идеална
част, наследявайки своята майка, още 1 /12 от наследството на братовчед си .
След сключване на посочения аренден договор Виолина Пейкова се е разпоредила с
притежаваните от нея идеални части от ПИ с идентификатор 48859.17.9 с два
правни сделки в полза на трето лице, като разпореждането е с обем 7/12 идеални
части, което е повече от 50 % от собствеността. Заявява, че не оспорва иска в
установителната му част, а единствено в частта, с която се иска да бъде
предадено владението на имота като излага подробни аргументи в посока, че
позоваването на ищеца на неспазване правилото на чл.32, ал.1 ЗС при сключването
на договорите за аренда е неоснователно, тъй като става въпрос за упражняване
на чужди права и възражения – такива на самите съсобственици- сънаследници,
които не са преминали към ищеца като частен правоприемник, още повече, че негов
праводател не са съсобствениците, а трето лице, а самите възражения важат само,
докато е налице съсобственост. Ищецът е могъл чрез вписванията в имотния
регистър да узнае за наличните за имота вписвания. След като имотът е придобит,
важат императивните норми за задължителност на договорите, когато са вписани –
чл.17 ЗАЗ и чл.237, ал.1 ЗЗД. В този смисъл арендния договор на ищеца е сключен, за да създаде
привидно правно основание за заявения от ищеца спор относно конкуренцията и
противопоставимостта между този договор и по-рано сключените такива, по които
страна е ответникът. Заявява се в отговора, че ищецът е придобил собствеността
си след сключването и вписването на арендния договор на ответника като
държането на имота е предадено на „АКРОС -2008“ ЕООД още тогава, последният го
държи на правно основание, позволяващо му да упражнява законосъобразно
фактическа власт върху него и същото е противопоставимо на искането на ищеца да
се предаде владението. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Искът е с правно основание чл. 108 от ЗС и е допустим,
тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се
представлява. Постъпило е становище по делото, с което пълномощникът адвокат Т.Л.
от АК- Враца поддържа иска и излага подробни съображения досежно неговата
основателност.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв.
Р.Б. от МАК, който оспорва иска като неоснователен и недоказан в частта, в
която се иска предаване владението върху имота, като не оспорва иска в
установителната му част.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени
доказателства.
Съдът приема за установени от фактическа страна следните
обстоятелства:
С Решение № 121А от 11.11.1994г. на Поземлена комисия
- гр. Вълчедръм е възстановен на , б.ж. на гр. София, недвижим имот, нива от
43,075 дка, имот № 017009, четвърта категория земя, в землището на с. Мокреш,
обл. Монтана. е починал на 23.10.1977г. видно от представено удостоверение за
наследници на Столична община. Същият е оставил наследници: две дъщери - и , както и съпруга . , починала на
30.12.1999г., е оставила наследник своята дъщеря . , починала на 25.11.1993г.,
е оставила наследник своя син , починал на 04.01.2000г., който не е имал
съпруга, нито низходящи. Същият е бил наследен от своите първи братовчеди по
майчина и по бащина линия - , , , , и ,
като по-близкият по степен изключва по далечния. е наследен от шестимата си братовчеди, като
всеки от тях е наследил по 1/6 идеална част от наследството, оставено от същия.
Впоследствие , починала на 16.11.2016г., е наследена от сина си , а , починала
на 16.07.2017г. - от съпруга си , починал на 02.01.2018г., а последният - от
дъщеря си .
С Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№
2513/10.04.2012г., акт № 275, том 6 на Служба по вписванията – гр.Лом е отдал под аренда на "АКРОС- 2008"
ЕООД за срок от седем стопански години горепосочения имот - нива от 43,075 дка,
имот № 017009, четвърта категория земя, в землището на с. Мокреш, обл. Монтана,
чийто действие започва на 01.10.2011г. С два анекса –Анекс към Договор за аренда на
земеделска земя с вх.рег.№ 26/08.01.2015г., акт № 18, том 1 на Служба по
вписванията – гр.Лом и Анекс към Договор за аренда на земеделска земя с
вх.рег.№ 1203/13.02.2018г., акт № 63, том 4 на Служба по вписванията – гр.Лом, сключени между ответника "АКРОС - 2008" и ,
е продължен срокът на арендния договор. Двата анекса са в сила от 01.10.2018г.
като срокът на единия е 10 стопански години, а на другия - 30 стопански години.
На 21.03.2018г. с Договор за аренда на земеделска земя
с вх.рег.№ 1935/21.03.2018г., акт № 159, том 5 на Служба по вписванията –
гр.Лом, сключен между "АКРОС -2008" ЕООД от една страна и - , , , и от
друга, е отдаден под аренда, считано от 01.10.2018г., реституираният имот за
срок от 30 години.
На 03.04.2018г. е прехвърлила на К.М.С. чрез две сделки -
замяна и покупко-продажба, изповядани съответно с Нотариален акт № 173, том
ІІІ, рег. № 2214, дело № 161/03.04.2018г. и Нотариален акт № 174, том ІІІ, рег.
№ 2216, дело № 162/03.04.2018г., двата на Детелина Младенова – Нотариус с рег.
№ 393 от РНК, своите 7/12 ид. части от имота. Останалите идеални части от имота
са били прехвърлени от останалите съсобственици на , както следва: на
29.03.2018г. прехвърля 1/12 ид.част; на
30.03.2018г. , и прехвърлят общо 3/12 ид.части; на 23.04.2018г.
прехвърля своята 1/12 ид.част. С тези
сделки става собственик на 5/12 ид.части,
а К.М.С. - собственик на 7/12 ид.части
от реституирания имот, видно от приложена справка от имотен регистър на л.
82-84. По-късно се извършва делба, вероятно доброволна на този имот, като точни
данни по делото кога е извършена тя липсват, но видно от приложена актуална
скица, от имота с № 017009 по предходния план на с. Мокреш, който е бил
възстановен с площ 43,075 дка., е образуван процесния имот с площ 22,259 дка.
Съдът приема
от правна страна следното:
С Решение № 121А от 11.11.1994г. на Поземлена комисия
- гр. Вълчедръм е възстановен на , б.ж.на гр. София, недвижим имот, нива от
43,075 дка, имот № 017009, четвърта категория земя, в землището на с. Мокреш,
обл. Монтана. е починал на 23.10.1977г. видно от представеното удостоверение за
наследници на Столична община. Същият е оставил наследници: две дъщери - и , както и съпруга . , починала на
30.12.1999г., е оставила наследник своята дъщеря . , починала на 25.11.1993г.,
е оставила наследник своя син , починал на 04.01.2000г., който не е имал
съпруга, нито низходящи. Същият е бил наследен от своите първи братовчеди по
майчина и по бащина линия - , , , , и ,
като по-близкият по степен изключва по далечния. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗН
когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и
сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста
степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен
изключват по-далечния по степен. Съгласно, дадените в ТР № 3/1994г. на ОСГК
разяснения правилото на чл. 8, ал. 4, изр.2 ЗН /ред. ДВ, бр.60 от 1992г./ не
допуска наследяване по право на заместване за съребрените роднини от трета до
шеста степен включително. Ал. 4 на чл. 8 ЗН установява пряко наследяване от
съребрените роднини от III до VI степен включително в четвърти ред наследници
по закон, като низходящия в случая, когато се прилага посочената разпоредба, не
заема мястото на своя възходящ, не го замества, а изключва по-далечния роднина.
Този низходящ е призован да наследи пряко, на лично основание, като наследник
по закон в новия четвърти ред наследници по закон. Правилото на чл. 8, ал. 4,
изр. 2 ЗН намира приложение в случаите, в които са призовани към наследяване в
четвъртия ред роднини, намиращи се в различна степен на родство с
наследодателя, като законът не допуска сънаследяване, а изключва конкуренцията
в полза на по-близкия по степен. В приложното поле на чл. 8, ал. 4, изр. 2 ЗН
попадат случаите, в които между по-далечен по степен роднина и низходящ на
по-близък по степен роднина не би могло да има конкуренция, защото възходящият
на последния е от по-близка по степен родство. Например първи братовчеди и чичо
и леля не могат да наследяват едновременно – наследяват чичото и лелята, а
първият братовчед, макар и низходящ, няма да наследи, нито ще изключи чичото и
лелята, тъй като възходящият му, както и чичото и лелята са роднини на
наследодателя от еднаква степен на родство. Правилото „низходящ на по-близък по
степен роднина“ в случая не е налице, поради което разпоредбата на чл. 8, ал.
4, изр. 2 ЗН е неприложима. Поради това низходящите на първата братовчедка на ,
- и , втори братовчеди на , не го наследяват,
тъй като са изключени от живия към датата на смъртта му негов първи братовчед .
На същото основание не наследява , тъй
като като по-близка по степен го
изключва. Поради изложеното е бил
наследен от шестимата си братовчеди, както по майчина, така и по бащина линия -
, , , , и , като всеки от тях е наследил
по 1/6 идеална част от наследството, оставено от същия. Впоследствие , починала
на 16.11.2016г., е наследена от сина си , а , починала на 16.07.2017г. - от
съпруга си , починал на 02.01.2018г., а последният - от дъщеря си .
С Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№
2513/10.04.2012г., акт № 275, том 6 на Служба по вписванията – гр.Лом е отдал под аренда на "АКРОС- 2008"
ЕООД за срок от седем стопански години горепосочения имот - нива от 43,075 дка,
имот № 017009, четвърта категория земя, в землището на с. Мокреш, обл. Монтана,
чийто действие започва на 01.10.2011г., т.е. изтича на 01.10.2018г. С два
анекса –Анекс
към Договор за аренда на земеделска земя с вх.рег.№ 26/08.01.2015г., акт № 18,
том 1 на Служба по вписванията – гр.Лом и Анекс към Договор за аренда на
земеделска земя с вх.рег.№ 1203/13.02.2018г., акт № 63, том 4 на Служба по
вписванията – гр.Лом, сключени между
ответника "АКРОС - 2008" и е
продължен срокът на арендния договор. Двата анекса са в сила от 01.10.2018г.
като срокът на единия е 10 стопански години, а на другия - 30 стопански години. Тъй като Любемил Кирилов
не е наследил никаква част от реституирания имот, както бе посочено по-горе, то
той не е бил съсобственик на имота към датата на сключване на цитирания договор
и на двата анекса.
На 21.03.2018г. с Договор за аренда на земеделска земя
с вх.рег.№ 1935/21.03.2018г., акт № 159, том 5 на Служба по вписванията –
гр.Лом, сключен между "АКРОС -2008" ЕООД от една страна и - , , , и от
друга, е отдаден под аренда, считано от 01.10.2018г., реституираният имот за
срок от 30 години. - , , и обаче не са били съсобственици на имота, тъй
като същите са наследници на , която се явява последващ съпруг на наследодателя
по силата на чл. 9а от ЗН. Бракът между и е
сключен на 16.10.1957г., видно от представения акт за женитба, като имотът е
одържавен през 1949г., видно от Историческа справка на Териториален държавен
архив – Монтана. Възстановен е през 1994г., като към датата на възстановяване е починала /1988г./ и с наследодателя нямат родени
деца. Следователно само е могла валидно
да сключи аренден договор въз основа на това, че същата е била съсобственик на
имота. Идеалната част от имота, която е притежавала , е общо 7/12 идеални
части, тъй като същата е наследила от своята майка 1/2 идеална част и 1/12 идеална част - от своя
първи братовчед . Следователно към датата на сключването на арендния договор -
21.03.2018г. същата е притежавала повече от 50 процента от собствеността върху
имота. Договорът е вписан и може да бъде противопоставен на всеки друг аренден
договор, сключен със съсобственици, притежаващи по-малко по обем права от 50
процента от съсобствеността.
На 03.04.2018г., след сключване на посочения аренден
договор, е прехвърлила на К.М.С. чрез
две сделки - замяна и покупко-продажба, изповядани съответно с Нотариален акт №
173, том ІІІ, рег. № 2214, дело № 161/03.04.2018г. и Нотариален акт № 174, том
ІІІ, рег. № 2216, дело № 162/03.04.2018г., двата на Детелина Младенова –
Нотариус с рег. № 393 от РНК, своите 7/12 ид. части от имота. Останалите
идеални части от имота са били прехвърлени от останалите съсобственици на ,
както следва: на 29.03.2018г. прехвърля
1/12 ид.част; на 30.03.2018г. , и прехвърлят общо 3/12 ид.части; на 23.04.2018г.
прехвърля своята 1/12 ид.част. С тези
сделки става собственик на 5/12
ид.части, а К.М.С. - собственик на 7/12
ид.части от реституирания имот, видно от приложена справка от имотен регистър
на л. 82-84. По-късно се извършва делба, вероятно доброволна на този имот, като
точни данни по делото кога е извършена тя липсват, но видно от приложена
актуална скица, имотът с № 017009 по предходния план на с. Мокреш, който е бил
възстановен с площ 43,075 дка. е дал живот на процесния имот с площ 22,259 дка.
Делбата следва да е извършена след прехвърлянето на всички гореизброени идеални
части, т.е. след 23.04.2018г.
Действително с делбата се създават два нови имота, но
същата не прекратява валидните арендни правоотношения, тежащи върху имота, от
който са възникнали новообразуваните имоти. С извършената делба е прекратена
съсобствеността върху арендуваните земи, поради което не само е възникнала
изключителна собственост върху определени дялове, но и са възникнали нови
имуществени обекти-новообразувани имоти. Правото на собственост върху тези обекти
е променено, поради което и в резултат на тази промяна, всеки от съделителите
се явява приобретател на арендувания обект на договора и за него възниква
задължението по чл.17, ал.3 от ЗАЗ за уведомяване на арендатора. След
извършване на делба на недвижим имот съделителите–собственици на
новообразуваните имоти, остават задължени по договора за аренда и дори имат
задължение по чл.17, ал.3 от ЗАЗ да уведомят арендатора за настъпилото
заместване. Договорът за аренда се прекратява при неизпълнение, съгласно общата
хипотеза на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ „по общия ред, доколкото в този закон не е
предвидено друго“ , т.е. налице е препращане и към общия ред за прекратяване на
договорите поради неизпълнение, дължащо се на причини, различни от предвидените
в ЗАЗ. В този смисъл делбата не е сред
основанията за прекратяване, въведени в глава шеста от ЗАЗ, нито е
основание за прекратяване, заложено в ЗЗД, към който ЗАЗ препраща. Не би могло
да се приложи и чл.89 от ЗЗД, съгласно който при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение,
договорът се разваля по право, тъй като доброволната делба не съставлява
невъзможност за изпълнение на арендния договор. Изпълнението е възможно и след
разделянето на имота на два по-малки такива. В ЗАЗ делбата на арендувания имот
не е предвидена като самостоятелно основание за прекратяване на арендния
договор. В Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
договорът за аренда се прекратява при неизпълнение по общия ред, вкл. и на
предвиденото в чл.28, ал.1 ЗАЗ специфично основание за разваляне – прекратяване
поради неизпълнение, изразяващо се в забава на арендно плащане за повече от три
месеца, като потестативното право на арендодателя по договор за аренда със срок
до 10 години, а ако земята е общинска или държавна – независимо от срока на
договора, се упражнява извънсъдебно – аргумент от чл.28, ал.2 и ал.3 от ЗАЗ.
Други основания за прекратяване на арендния договор в ЗАЗ не са предвидени. Видно
от представените с отговора на исковата молба платежни нареждания от ответника,
не е било налице неизпълнение от страна на арендатора „АКРОС- 2008“ ЕООД на
задължението му по арендния договор за плащане на арендната вноска, като с
исковата молба не се навеждат доводи за прекратяване на арендния договор поради
неизпълнение. Но с оглед изчерпателност се упомена и хипотезата на прекратяване
на арендния договор поради неизпълнение. Вписаният на 21.03.2018г. аренден договор,
сключен между и "Акрос-2008"
ЕООД /тъй като другите лица- страни по договора не са били собственици/, е бил сключен
и вписан преди която и да било от прехвърлителните сделки на идеалните части от
имота - първата на 29.03.2018г. между и .
В този смисъл спрямо новообразуваните два имота и спрямо техните собственици - К.С.
и , този аренден договор е противопоставим и същите следва да търпят последиците
от него, независимо, че са станали собственици на два новообразувани имота.
Поставя се въпросът дали ищецът А.И. като едно трето лице, придобило имота от
съделителя също следва да бъде обвързано
от арендния договор. Ищецът цитира Решение № 115/21.11.2017г. на ВКС по гр.
дело № 997/2017г. на 2 г.о. на ВКС. В същото е посочено, че „на още по-голямо
основание такъв договор за аренда не е противопоставим на трето лице, придобило
след вписването му правото на собственост върху повече от 50% от
съсобствеността, ако същото се противопоставя на продължаващото ползване от
страна на арендатора. Аргумент в подкрепа на тази теза е разпоредбата на чл.17,
ал.2 ЗАЗ, според която приобретателят на арендувания обект на договора замества
арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан.
Следователно, законодателят предвижда оповестително-защитно действие на
вписването на договора за аренда по отношение на лице, придобило собствеността
от арендодателя, но не и спрямо трето лице, на което договорът изобщо не може
да бъде противопоставен, тъй като е придобило повече от половината от имота
от съсобственици, които не са страна по договора за аренда.“ В случая обаче
е придобил общо 5/12 идеални части от
имота чрез прехвърлителни сделки, сключени със съсобствениците , Роза Дилова, ,
Люлин Спасов и , видно от справка от имотен регистър, т.е. по-малко от 50/100
ид.части. Следователно третото лице, ищецът А.И., е придобило реално 5/12
идеални части от реституирания имот с площ 43,075 дка., защото праводателят му е придобил такъв обем права от имота – 5/12
ид.части. Ето защо не е изпълнена тази хипотеза, за която става дума в
цитираното решение на ВКС - третото лице да е придобило повече от половината
от имота от съсобственици, които не са страна по договора за аренда. Този
извод не се променя от факта, че ищецът А.И. е придобил собствеността върху
един имот в неговата цялост -
новообразувания с площ 22,259 дка, защото от имота, за който е бил сключен
арендният договор от 21.03.2018г.,
ищецът реално е придобил 5/12 ид. части, т.е. по-малко от половината.
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на
недвижимия имот, предмет на иска; че ответникът е арендатор на имота с
първоначална площ от 43, 089 дка в с. Мокреш по силата на договор за аренда,
вписан на 21.03.2018г. в СВ – Лом; че след вписването на този договор имотът е
разделен на два нови имота, единият от
които е предмет на иска; че първите четирима от арендодателите - , , – и не са собственици –наследници на имота,
възстановен на наследниците на ; че ответникът държи имота. Спорно е
обстоятелството, че ответникът държи имота на валидно правно основание,
противопоставимо на ищцовото искане за предаване владението върху имота. По иска с правно основание чл. 108 от ЗС
върху ищеца принципно е тежестта да докаже, че е собственик на имота, като предвид заявеното от
ответника, че не оспорва този факт, последният не се нуждае от доказване. В тежест
на ищеца е да докаже, че ответникът владее или държи имота. С оглед твърдението
на ответника, че държи имота, фактът на държането на имота от ответника не се
нуждае от доказване от ищцова страна. Ответникът следваше да докаже, че има
основание за държането на имота, т.е. че
го държи на валидно правно основание.
Основанието е юридически факт, който създава право да се владее или
държи имота. Такова основание за владение е например предварителния договор, в
който е предвидено предаване на имота от датата на сключване на този
предварителен договор или от друга дата, предхождаща прехвърлянето на
собствеността и завеждането на иска. Основание за държане на имота е например
сключен със собственика договор за наем, за аренда. Ответникът
"Акрос- 2008" ЕООД доказа, че държи имота на валидно правно
основание - Договор за аренда на
земеделска земя с вх.рег.№ 1935/21.03.2018г., акт № 159, том 5 на Служба по
вписванията – гр.Лом, като сключен със съсобственик, притежавал повече от 50
процента от съсобствеността – , предвид което претенцията на ищеца за
отстъпване на собствеността и предаване на владението следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и това, че чрез процесуалния си
представител ответникът е поискал присъждане на разноски, като по правилото на
чл.78, ал.3 ГПК при този изход на спора му се дължат - такива за адвокатското
възнаграждение, платено от ответника на адв. Б.. Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лв. Съгласно чл.7, ал.5 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ (5) (Нова -
ДВ, бр. 84 от 2016 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по
искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса
на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв.
за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права
върху тях. Проведени са три открити съдебни заседания по делото, по които
пълномощникът адв. Б. се е явявал. В случая адвокатското възнаграждение,
платено от ответника, надвишава с 200 лв. минимално предвиденото в цитираната
разпоредба от НМРАВ, но с оглед на това, че са проведени три открити съдебни заседания
по делото, то претендираното адв възнаграждение в размер на 800 лв. не се явява
прекомерно.
На ищеца не се следват разноски при този изход на
делото, въпреки че е уважен искът в установителната му част. Ответникът не е дал повод за предявяване на
иска в неговата установителна част, тъй като не се доказа да са били извършвани
действия от страна на ответника, демонстриращи оспорване на собствеността на
ищеца върху имота. Не се и твърди от ищеца да е имало проявления на своителни
намерения от страна на ответника. Напротив, още с отговора на исковата молба
ответникът заяви, че не оспорва иска в установителната му част. Не се доказа
преди предявяването на иска ответникът по някакъв начин да е оспорвал правото
на собственост на ищеца върху имота, а напротив - единствено е държал имота въз
основа на арендния договор. Следователно в нито един момент ответникът не е
оспорвал собствеността на ищеца върху имота, като не е дал повод за предявяване
на иска и поради това за уважената установителна част на иска не следва да се
присъждат разноски в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Златия, обл. Монтана, ул. „Дунав“№ 26, представлявано от К.М.С., че
А.Г.И., с ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на Нива от 22259 кв.м.,
четвърта категория земя, представляваща имот с идентификатор № 48859.17.249 по
КККР за землището на с. Мокреш, общ. Вълчедръм, обл. Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.И., с ЕГН **********, с
адрес: *** иск с правно основание чл.
108 ЗС срещу „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Златия, обл. Монтана, ул.
„Дунав“№ 26, представлявано от К.М.С., в частта, в която се иска предаване на
владението върху
Нива
от 22259 кв.м., четвърта категория земя, представляваща имот с идентификатор №
48859.17.249 по КККР за землището на с.
Мокреш, общ. Вълчедръм, обл. Монтана,
като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А.Г.И., с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „АКРОС -2008“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Златия, обл. Монтана,
ул. „Дунав“№ 26, представлявано от К.М.С., направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800, 00 лева /осемстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: