№ 22740
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110170810 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветника В. К. Д. са в договорни отношения по
повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот-
апартамент №10, находящ се в гр. /////////. Твърди, че е изправна страна по договора, а
ответникът не е изпълнил задължението си да заплати потребеното от него и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск за установяване на
претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с
които се иска от съда да признае за установено, че В. К. Д. му дължи сумата от 3537,80
лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за посочения по-горе недвижим
имот, сумата от 606,46 лв. – лихва за забава от 15.09.2019 год. до 02.11.2021 год.,
сумата от 62,70 лева, представляваща такса за услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 год. до 30.04.2020 год. и сумата от 13,80 лева-лихва за забава
върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 год.
до 02.11.2021 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.11.2021
год. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите.
Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-В. К. Д. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорав качеството си на
1
потребител на топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
част от претенциите.
Третото лице помагач-„Далсия” ООД /предишно наименование „Бруната“ ООД
не изразява становище относно основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящия случай ищецът не е
ангажирал доказателства, че ответникът е потребител на топлинна енегргия, въпреки
указаната му с определението по чл. 140 от ГПК доказателствена тежест. От
ангажираните по делото доказателства би могло да се направи предположение, че
качеството потребител на топлинна енергия за процесния имот има Нели Бялкова Д.а,
а не В. К. Д.. Не са ангажирани и доказателства ответникът да е наследник по закон
на Нели Бялкова Д.а. С оглед изложеното съдът приема, че само на това основание
искът е неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения
за недължимост на процесните суми.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///// искове против В. К. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. //////////, чрез
адв. П. за признаване за установено, че В. К. Д. му дължи сумата от 3537,80 лв.–
главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за
2
периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 год. за топлоснабден имот-апартамент №10,
находящ се в гр. /////////, сумата от 606,46 лв. – лихва за забава от 15.09.2019 год. до
02.11.2021 год., сумата от 62,70 лева, представляваща такса за услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 год. до 30.04.2020 год. и сумата от 13,80 лева-
лихва за забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2018 год. до 02.11.2021 год., като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Далсия” ООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3