Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ............2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на осемнадесети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 13460 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР /ДУУСД
– МВР/ срещу решение от 04.06.2018г. по гр.д. № 74639/2017г. на СРС, 145 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу „Ф.Д.Е.“ ЕООД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължжимостта на сумата 3200 лв. – неустойка по
чл. 24 от Рамково споразумение № УРИ 5785 оп-15-5785р-18733/13.10.2016г. с
предмет „Доставка на хранителни продукти по обособена позиция № 4“ Доставка на
варива, яйца, мазнини, подправки, месни консерви и други хранителни продукти,
невключени в останалите обособени позиции; сумата 30. 22 лв. – лихва за забава
за периода 09.08.2017г. – 11.09.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.09.17г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 14531/2017г. на РС – Пловдив, като
неоснователни. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради нарушение на съдопроизводствените
правила. Въззивникът твърди, че по делото е доказана промяната на електронния
адрес на ответника, тъй като върху пощенски плик с оферта УРИ 5785
оп-15-578506р-оф-290/01.11.2016г., е бил посочен нов електронен адрес ***@***.**
от ответното дружество. Предвид изложеното поддържа, че изпратената на
10.01.2017г. покана до ответника на
посочения електронен адрес е достигнала до него, като същата е публикувана и в
профила на купувача съгласно чл. 22б, ал.1 и ал. 2 ЗОП. Поради изложеното се
излага в жалбата, че са налице предпостваките на чл. 24, ал. 1 от сключеното
между страните рамково споразумение за заплащане на претендираната неустойка,
поради неподадена оферта от ответника в
отговор на поканата от ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи
исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Ф.Д.Е.“ ЕООД не
заявява становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба, с които е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Решението на
СРС е правилно, като фактическите и
правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации. Във връзка с доводите по въззивната жалба, следва да се добави и
следното:
По предявения главен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 3 200 лв.:
Претендираната сума според ищеца
представлява неустойка, уговорена в чл. 24 от Рамково споразумение № УРИ 5785
оп-15-5785р-18733/13.10.2016г. с предмет „Доставка на хранителни продукти по
обособена позиция № 4“ Доставка на варива, яйца, мазнини, подправки, месни
консерви и други хранителни продукти, невключени в останалите обособени позиции,
сключено след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка от
ищцовата дирекция ,в качеството на възложител и ответното дружество, в
качеството на потенциален изпълнител.
Съгласно чл. 13, т. 2 от рамковото
споразумение, всеки от потенциалните изпълнители е длъжен да подава оферта в
отговор на всяко писмено искане или покана за сключване на договор за доставка,
отправена до него от възложителя, а съгласно процесната неустоечна клауза на
чл. 24, ал. 1, за неподаване на оферта в отговор на покана на възложителя,
потенциалните изпълнители дължат на възложителя неустойка в размер на 10 % от
прогнозната стойност с ДДС на индивидуалния договор.
По делото е безспорно, че на
10.01.2017г. ищецът е изпратил покана до ответника по процесното рамково
споразумение по електронен път на адрес ***@***.**,
а ответникът не е подал оферта по чл. 13, т. 2 от рамковото споразумение.
Ответното дружество е направило възражение, че поканата не е достигнала до
него, тъй като не е изпратена на посочения в чл. 15 от споразумението адрес на кореспонденция
между страните. В цитираната клауза се сочи, че адресът за уведомление и лицето
за контакт за ответното дружество са – Д.К., управител, електронен адрес ******@abv.bg,
гр. Пловдив, ул. ******. Съгласно чл. 16, ал. 1 от споразумението, всички
уведомления между страните, които ще бъдат отправяни, са валидни, ако са
извършени в писмен вид на български език и са изпратени по факс или с
препоръчана поща с обратна разписка.
Уведомлението
влиза в сила при получаването му или на посочената дата за влизане в сила, в
зависимост от това коя от двете дати е по-късна.
Неустойката, съгласно чл.92, ал.1 ЗЗД,
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват от кредитора. Освен
обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката има и санкционна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. Уговарянето на неустойка е израз на признатата в чл.9 ЗЗД свобода на договарянето и ако страните са я предвидили при сключването на
договора, виновното неизпълнение на обвързаното с неустойка задължение поражда
за изправната страна право да претендира заплащането й, съгласно чл.92 ЗЗД.
Предвид изложеното, в случая не са
налице предпоставките за претендиране на процесната неустойка по чл. 24, ал. 1
от рамковото споразумение, тъй като ищецът не е изправна страна, а именно – не
е изпълнил задължението са за отправяне на поканата чрез уговорения между
страните в чл. 15 и 16 от рамковото споразумение начин на кореспонденция. Поради изложеното, възражението на ответника, че не
е получил съобщението и не е започнал да тече срок за отправяне на оферта от
негова страна, поради което не дължи уговорената неустойка, е основателно.
Неоснователни са всички оплаквания в
жалбата, че е налице устна промяна в посочения електронен адрес в договора,
чрез изявление на управителя на ответника в телефонен разговор, с оглед изрично
уговорения в споразумението начин за промяна на официалния адрес на
кореспонденция само писмено.
Поради изложеното, е ирелевантно за
спора публикуването на поканата в профила на купувача съгласно чл. 22б ЗОП, тъй
като за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на неустойка е
относимо съдържанието на съответната клауза, регламентираща предпоставките за
ангажиране договорната отговорност на неизправната страна.
Без значение за спора е и посочването на
електронния адрес, на който е изпратена поканата на 10.01.2017г., в друга
корепонденция между страните по други правоотношения по друга оферта. За ангажиране отговорността на ответника за
неизпълнение на процесното задължение за отправяне на оферта по процесната
покана от 10.01.2017г., следва ищецът да докаже, при условията на пълно
доказване, изпращането на поканата на уговорения към този момент адрес на
кореспонденция електронен адрес ******@abv.bg, респ.
промяната на адреса по уговерения в споразумението писмен начин. Това не е
направено по делото.
По изложените съображения, предявеният
иск с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за сумата 3200 лв. е неоснователен и недоказан. С оглед
изложеното, е неоснователен и акцесорният иск за мораторна лихва за забава.
Поради съвпадането на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на СРС –потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Разноски не се претендират от
въззиваемото дружество и такива не следва да бъдат присъжадни.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И: :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 04.06.2018г. по гр.д. № 74639/2017г. на СРС, 145 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.