Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260134
гр.Добрич
14.06.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На пети април
2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:П. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
гражданско дело №197 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството се развива по реда на ГПК
пред гражданския съд /Добрички окръжен съд/ съобразно разпоредбата на §6 ал.2
от ПЗР на ЗИДЗОДОВ,обн.ДВ,бр.94/29.11.2019 г.,и е образувано по повод искова
молба вх.№2772/30.04.2018 г.,поправена по реда на чл.129 ал.2 от ГПК с молби
вх.№7723/02.12.2019 г.,вх.№7722/02.12.2019 г.,вх.№405/15.01.2020 г. и
вх.№406/15.01.2020 г.,с която са предявени обективно съединени при условията на
чл.213 от ГПК искове на основание чл.4 §3 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/,отговарящи
на правната квалификация по сега действащата разпоредба на чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ /нова разпоредба,създадена със ЗИДЗОДОВ,обн.ДВ,бр.94/29.11.2019 г./,от Н.Д.К.
с ЕГН ********** и М.Д.К. с ЕГН **********,***,срещу Административен
съд-гр.Добрич за осъждане на ответника да заплати на всеки от двамата ищци сума
от по 245 000 лв,представляваща обезщетение за имуществени вреди,причинени
им от горния съд вследствие постановяване от същия на решение №72/10.05.2013 г.
по адм.д.№626/2012 г. по описа на Административен съд-Добрич при
неприлагане/нарушаване на Европейското право-чл.4 пар.3 от ДЕС /Договора за ЕС/
във връзка с чл.17,чл.21,чл.47,чл.52 и чл.54 от ХОПЕС /Хартата на основните
права на ЕС/,чл.102 и чл.106 от ДФЕС /Договора за функциониране на
ЕС/,изразяващо се в неизпълнение на задълженията на държавата,произтичащи от
учредителните актове и актовете на ЕС,да осигури справедливо обезщетяване на
собствениците на имоти,които се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди.
Ответникът Административен съд-гр.Добрич
в писмен отговор на исковата молба изразява становище за неоснователност на
исковете и настоява за тяхното отхвърляне.
Прокурорът намира исковете за неоснователни
и също настоява за отхвърлянето им.
Като обсъди събраните по делото
доказателства,съдът установи следното от фактическа и правна страна:
Изложено е в исковата молба,че
обезщетението се претендира от всеки от двамата ищци за имуществени вреди,които
са в причинно-следствена връзка с решение №72/10.05.2013 г. по адм.д.№626/2012
г. на Административен съд-Добрич,което според ищците било постановено в
нарушение на правото на Европейския съюз.Съдът бил приложил нормите от
националното право на чл.32 от ЗДС и чл.36 от ЗСПЗЗ,които били порочни и
опорочавали и цитираното съдебно решение,изготвено в нарушение на чл.17 от
ХОПЕС.Несправедливостта на съдебното решение следвала от несправедливостта на
експертните оценки,въз основа на които било постановено,а самите оценки били
несправедливи като основани на чл.32 от ЗДС,създаден от българския
законодател.Всеки съдия бил длъжен да прилага действащите съюзни правни норми и
да оставя неприложена всяка противоречаща на правото на ЕС национална
норма.Съставът на АС-Добрич,разгледал цитираното дело,касаещо спор за оценката
на отчуждени за държавни нужди от двамата ищци земеделски земи,не спазил горния
принцип,приложил разпоредбата на чл.32 от ЗДС и отказал да уважи искането на
ищците да се изготви оценъчна експертиза от вещо лице при използване на
международен и европейски оценителски стандарт и в частност „метода на
арх.Волфганг Негели“,с които си действия нарушил чл.47 от ХОПЕС.С последното
ответният съд упражнил непряка дискриминация спрямо ищците,които били
частноправни субекти и били третирани неравнопоставено спрямо „Булгартрансгаз“
ЕАД /БТГ/,което било публично-държавно дружество,за осъществяване на чиято дейност
било извършено отчуждаването.Нормата на чл.32 от ЗДС обуславяла сформиране на
несправедливо обезщетение,като обосновавала по-ниски покупни цени в полза на
монополното господстващо предприятие БТГ,а последното било нарушение на чл.102
и чл.106 от ДФЕС.По-нататък в изложението ищците подробно сочат в какво според
тях се изразява нарушението на цитираните по-горе разпоредби от Учредителните
договори на ЕС.Същите уточняват,че имуществената вреда за тях,причинена от
противоречащото на европейските правни норми решение на ответния съд,се
изразява в претърпяна реална загуба-неполучаване на справедливо по размер
обезщетение за отчуждената им земя,респ.получаване на такова в твърде занижен
размер,който не съответства на действителната стойност на отчуждения терен.
В отговора на исковата молба ответникът
изразява становище за недопустимост на предявените искове,като счита,че същите
са предявени с нередовна искова молба,чиито нередовности не са отстранени и с
уточняващите молби от 02.12.2019 г. и 15.01.2020 г.Намира доводите за
осъществена от АС-Добрич непряка дискриминация спрямо ищците за недопустими и
неподлежащи на разглеждане,тъй като,за да можели ищците да се позоват на
дискриминация и да претендират обезщетение за вреди от нея,трябвало
предварително нарушението да е установено и да е постановено решение на
Комисията за защита от дискриминация,каквото в случая нямало.По същество
исковете били неоснователни и следвало да се отхвърлят.Липсвали кумулативно
изискуемите предпоставки за търсене на отговорността на ответния съд по чл.4 §3
от ДЕС.Производството по цитираното дело по описа на АС-Добрич било такова по
чл.205-209 от ЗУТ-принудително отчуждаване и обезщетяване на недвижими
имоти,т.е. представлявало производство по устройството на територията на
РБ.Съгласно Лисабонския договор компетенциите на ЕС били класирани в три
категории-изключителна компетентност,поделена компетентност и компетентност на
координация,подкрепа и допълване.Дефиниция на горните компетентности се давала
в чл.2 от ДФЕС и се препращало към отделните секторни политики,а в следващите
разпоредби се изброявали областите,които формират трите компетентности
/чл.3,4,5 и 6 от ДФЕС/.От цитираните норми следвало,че ЕС няма компетентност в
устройството на територията,а такава имали единствено отделните държави-членки,поради
което ХОПЕС не можела да бъде приложена.ЕС нямал права и в областта на съдебния
процес в РБ,тъй като извършваните от съдията действия като процесуални били
уредени в българските процесуални кодекси.Именно поради регламентацията в българските
процесуални закони нямало как да бъде назначена частна експертиза в съдебно
производство.Неприлагането на метода на арх.Негели не било по вина на съда,а
било ангажимент на вещите лица,назначени от съда,който нямал необходимите
експертни познания в тази сфера.Приключването на съдебното производство в една
инстанция не било нарушение на съда,който бил длъжен да спазва законите на
РБ,приети от НС,регламентиращи съответната съдебна процедура.В момента на
постановяване на решението по адм.д.№626/2012 г. била действаща разпоредбата на
чл.215 ал.7 от ЗУТ,която предвиждала необжалваемост на акта.АС-Добрич не бил
осъществил нарушение/неприлагане на правото на ЕС,което било достатъчно да се
отхвърлят исковете.
Съдът намира,че исковата молба е
достатъчно ясна откъм изложените в нея обстоятелства и петитум,т.е.доводите на
ответния съд за нередовност на същата са неоснователни.Исковете са предявени с
редовна искова молба и са в този смисъл допустими,т.е. подлежат на разглеждане
по същество.
От книжата към приложеното адм.д.№626/2012
г. на Административен съд-гр.Добрич се установява,че делото е образувано по
жалба на ищците по настоящото дело Н.Д.К. и М.Д.К. срещу заповед
№РД-11-10-174/30.07.2012 г. на Областния управител на област Добрич,с която на
основание чл.34а ал.2 във връзка с чл.34в от Закона за държавната собственост
/ЗДС/ и чл.63 ал.1 и ал.2 от Закона за енергетиката е отчуждена от ищците в
полза на държавата част от притежаван от тях по наследство от Д. К. Б. недвижим
имот,а именно поземлен имот с проектен №*** и площ от 1,631 дка,образуван от
имот №***-целият с площ от 27,279 дка,находящ се в землището на с.Р.,общ.Д.,местност
„***“.Отчуждаването е осъществено за изграждане на площадка на станция за
очистване на газопровод-пускова камера и автомобилен път към станцията от обект
„Преносен газопровод високо налягане и Автоматична газоредуцираща станция
Силистра“.Изграждането на газопровода,пренасящ природен газ от гр.Добрич до
гр.Силистра и района,е по инвестиционна програма на газопреносното предприятие
„Булгартрансгаз“ ЕАД-гр.София за 2012 г.Посочено е в заповедта,че до
собствениците е отправена покана от „Булгартрансгаз“ ЕАД-гр.София за закупуване
на описаната част от имота им,но поради отказ от тяхна страна за сключване на
сделка се е наложило процесната част да бъде принудително отчуждена за
задоволяване на държавни нужди,които не могат да бъдат задоволени по друг
начин.С посочената заповед на собствениците е определено за изплащане обезщетение
за отчуждената част в размер на 2 153 лв.Недоволни от размера на
обезщетението двамата настоящи ищци /наследници по закон-низходящи на Д. К. Б.
според удостоверението за наследници на лист 52 от делото на ДОС/ подават жалба
срещу заповедта в частта на определеното обезщетение и се образува пред
Административен съд-Добрич производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във
връзка с чл.215 във връзка с чл.209 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ във връзка с чл.32 от ЗДС.С решение №72/10.05.2013 г. по адм.д.№626/2012
г. на АС-Добрич заповедта на Областния управител е изменена в частта на
обезщетението,като размерът на обезщетението е увеличен от 2 153 лв на
2 381,26 лв.Решението на АС-Добрич е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Съгласно практиката на СЕС принципът на
отговорност на държавата за вреди,причинени на частноправните субекти
вследствие нарушения на правото на Съюза,за което носи отговорност държавата,е
присъщ на системата на договорите,на които се основава Съюзът.Увредените
частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия:1./предмет
на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на
частноправните субекти;2./нарушението на тази норма да е достатъчно
съществено;3./да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението
и претърпяната вреда /решение на Съда голям състав от 26 януари 2010 г. по дело
С-118/08,т.29 и т.30 от решението/.Условията следва да са налице
кумулативно,като липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността
на ответника.
Визираните в исковата молба от ищците
норми на Европейското право,които те смятат за нарушени с горното решение на
АС-Добрич,са следните:чл.17,чл.21,чл.47,чл.52 и чл.54 от ХОПЕС /Хартата на
основните права на ЕС/,чл.102 и чл.106 от ДФЕС /Договора за функциониране на
ЕС/.Разпоредбата на чл.17 §1 от ХОПЕС защитава правото на собственост,като
прогласява,че всеки има право да се ползва от собствеността на
имуществото,което е придобил законно,да го ползва,да се разпорежда с него,както
и че никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в обществена полза
в предвидените от закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно
обезщетение за понесената загуба.Ищците не излагат доводи за незаконосъобразно
отнемане на собствеността им върху процесния недвижим имот за задоволяване на
обществени нужди,като преценката за законосъобразност на такова отнемане не е и
предмет на решението по адм.д.№626/2012 г. на АС-Добрич.В този смисъл с оглед
предмета на посоченото административно производство същите очевидно имат
предвид онази част от горната норма,касаеща нарушение на правото им на
справедливо и своевременно обезщетение за отчуждения им имот.Нормата на чл.21
от ХОПЕС въвежда забрана за дискриминация във всякаква форма,като ищците се
считат за дискриминационно третирани като частноправни субекти спрямо
публичноправния субект „Булгартрансгаз“ ЕАД,за чиято дейност по изграждане на
газопровод е отчужден имотът им.Ищците навеждат множество доводи за
дискриминирането им от публичноправния субект „Булгартрансгаз“ ЕАД,който
злоупотребил с правата си при оценяване на собствения на ищците имот.Тези и
други доводи в исковата молба относно действия на посоченото дружество са
ирелевантни за спора и не следва да се обсъждат,защото не са относими по
исковете срещу Административен съд-гр.Добрич.Релевантен е евентуално единствено
доводът за неравно третиране на ищците като частноправни субекти спрямо горното
дружество в административното производство поради отказ на съда да им даде
възможност за извършване на частно експертно изследване и за допускане на
оценъчна експертиза по метода на арх.Волфганг Негеле.Във връзка с последните
процесуални действия на АС-Добрич се навежда и нарушение на нормата на чл.47 от
ХОПЕС,регламентираща право на ефективни правни средства за защита и на
справедлив съдебен процес.Посочените разпоредби на чл.52 и чл.54 от ХОПЕС
прокламират общи принципи по начина на упражняване и тълкуване на правата и
свободите,признати с Хартата,поради което не внасят никаква конкретика в насока
кои норми на Европейското право,относими към настоящия случай,са били нарушени
от ответния съд.Разпоредбата на чл.106 от ДФЕС във връзка с чл.101-109 от ДФЕС
не е относима към настоящата хипотеза,защото изброените норми касаят регулация
на конкуретното право и целят избягване монополното /господстващо/ положение на
публични предприятия,предприятия с функция да оказват услуги от общ
икономически интерес или имащи характер на фискален монопол да води до
нарушаване равнопоставеността на субектите,участващи на пазара.Тези норми
защитават принципа за равнопоставеност на участниците в търговски отношения на
вътрешния и европейския пазар и нямат никакво касателство към проблема за
справедливо обезщетяване на собствениците на имоти,отчуждени от държавата.Отношенията
между държавата и частноправните субекти,чиито имуществени права са отнети от
първата по реда на отчуждаването,нямат никаква допирна точка с правилата на
свободните икономически отношения на пазара и с регламентацията на конкуретното
право.Отчуждаването е властнически държавен акт,който не се подчинява на
принципите на свободната търговия и договаряне.Отношенията по обезщетяване на
собствениците на отчуждени имоти са между тях и държавата,поради което
посоченото публично дружество БТГ няма никакво участие в тези
отношения.Доводите за прилагане от ответния АС-Добрич на чл.32 от ЗДС вместо на
европейски правни норми с цел осигуряване на по-ниски покупни цени в полза на
монополното господстващо предприятие БТГ са неотносими по спора,доколкото в
случая не става въпрос за директно закупуване на процесния имот на ищците от
посоченото дружество,а се касае за отчуждителна процедура,провеждана от
държавата за задоволяване на обществена нужда,при която отчужденият имот се
придобива от държавата,а не от дружеството,за чиято дейност се извършва
отчуждаването.БТГ няма участие в отчуждителната процедура,нито при определяне
размера на дължимото от държавата обезщетение в полза на отчуждените
собственици,нито придобива права върху отчуждения имот.В този смисъл доводите
на ищците за дискриминационно отношение спрямо тях и поставянето им в положение
на неравно тяхно третиране спрямо БТГ са неотносими по спора и не следва да се
разглеждат.
Поставя се въпросът приложима ли е ХОПЕС
в конкретната хипотеза.Според разпоредбата на чл.51 §1 от Хартата нейните
разпоредби се отнасят за институциите,органите,службите и агенциите на Съюза
при зачитане на принципа на субсидиарност,както и за
държавите-членки,единствено когато те прилагат правото на Съюза,като според
чл.51 §2 от Хартата последната не разширява приложното поле на правото на Съюза
извън компетенциите на Съюза,не създава никакви нови компетенции или задачи за
Съюза и не променя компетенциите и задачите,определени в Договорите.Следва да
се посочи,че категориите и областите на компетентност на ЕС са уредени с
разпоредбите на чл.2-6 от ДФЕС.Съюзът разполага с изключителна компетентност
/според чл.2 §1 от ДФЕС при такава компетентност само Съюзът може да
законодателства и да приема правно обвързващи актове,а държавите-членки имат
такава възможност,ако изрично са оправомощени за това от Съюза или с цел
прилагането на актовете на Съюза/ в следните области:митнически
съюз;установяване на правила относно конкуренцията,необходима за функциониране
на вътрешния пазар;парична политика на държавите-членки,чиято парична единица е
еврото;опазване на морските биологични ресурси и обща търговска политика-чл.3
от ДФЕС.Следващата категория е споделена компетентност между Съюза и
държавите-членки,при която и Съюзът,и държавите-членки могат да
законодателстват-чл.2 §2 от ДФЕС.В чл.4 §2 от ДФЕС са изброени областите на
споделена компетентност-вътрешен пазар;социална политика;икономическо,социално
и териториално сближаване;селско стопанство и рибарство;околна среда;защита на
потребителите;транспорт;трансевропейски мрежи;енергетика;пространство на
свобода,сигурност и правосъдие;общи проблеми на сигурността в областта на
общественото здраве.Третата форма на компетенции на Съюза е на
подкрепа,координиране или допълване на действията на държавите-членки,без при
това да се замества тяхната компетентност в тези области-чл.2 §5 от
ДФЕС.Областите,в които става това,са опазване и подобряване на човешкото
здраве;промишленост;култура;туризъм;образование,младеж,спорт;гражданска защита
и административно сътрудничество.От изложеното става ясно,че областта
„устройство на територията“ и проблемите по отчуждаване на имоти-собственост на
частноправни субекти в полза на държавата не попадат в нито една от формите на
компетенции на Съюза,т.е. в тези области ЕС няма право да законодателства.Те са
изцяло в прерогативите на държавите-членки.По тази причина липсват норми на Европейското
право,касаещи пряко устройството на територията и отчуждителните процедури в
тази област,поради което българските съдилища могат и са задължени да прилагат
единствено българските нормативни актове в тази сфера.Производството по
адм.д.№626/2012 г. на АС-Добрич се е развило по реда на чл.215 във връзка с
чл.209 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.32 от Закона за
държавната собственост,т.е. съдът е бил длъжен с оглед предмета на спора да
приложи именно българското законодателство в тази област поради липса на
регламентация от Съюза,т.е. в този случай нарушение от Административен
съд-Добрич на конкретни норми от Европейското право в настоящата хипотеза
липсва.Поради изложеното и нормите на ХОПЕС не намират приложение в процесната
сфера,доколкото тя е извън обхвата на компетенциите на Съюза.
ХОПЕС следва да се приложи /в частност
чл.47/ само в областта на защитата с ефективни правни средства и на правото на
справедлив съдебен процес,доколкото областта „пространство на свобода,сигурност
и правосъдие“ е сред областите на споделена компетентност между Съюза и
държавите-членки.В случая правото на защита на ищците по никакъв начин не е
било нарушено от състава на ответния съд,постановил процесното решение.Съдът е
съблюдавал предвидената в българското законодателство процедура за атакуване на
заповедта за отчуждаване.Допуснал е две оценъчни експертизи-единична и
тройна,като при постановяване на решението си се е обосновал със заключенията
по тях и с приложимия български закон.Същият е ползвал специалните познания на
вещи лица,поради което неприлагането на искан от ищците метод на оценка на
отчуждавания имот не може да се вмени във вина на съда,който няма нужните
познания в сферата на оценяването.Необжалваемостта на решението на АС-Добрич не
е отговорност на ответния съд,а касае прилагане на нормата на чл.215 ал.7 от ЗУТ в редакцията й към датата на постановяване на решението.Приложената от съда
разпоредба на чл.32 ал.2 от ЗДС,от която ищците недоволстват,е част от българското
законодателство,което съдът е бил длъжен да съблюдава.Поради липса на
регламентация от Съюза в тази сфера,не е налице и нарушение от административния
съд на норма на Европейското право.Няма норма на Европейското право,на която
разпоредбата на чл.32 от ЗДС да противоречи,каквото противоречие би обусловило
прилагане на обвързващ акт на ЕС.Така още поради липса на първия елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.4 §3 от ДЕС,респ.чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ,исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне,без да е
необходимо да се изследва наличието на останалите елементи.
Дори да се приеме приложение на
разпоредбата на чл.17 §1 от ХОПЕС относно въведения общ принцип за получаване
при отчуждаване на имот за държавни нужди на справедливо и своевременно
обезщетение,то и в този случай не се констатира нарушение от страна на ответния
съд.Критериите за справедливост на обезщетението не са детайлно регламентирани
нито от норми на европейското право,нито от такива на вътрешното българско
право.Справедливостта е общочовешко понятие,почиващо на общоприети нравствени
норми,и преценката за наличие на такава почива на конкретните обстоятелства по
всеки случай.Настоящият съд е дал възможност на ищците да удостоверят реалния
размер на претърпяната от тях загуба вследствие отчуждаването на имота им,като
допусна първоначална и повторна съдебно-оценъчни експертизи,на които бе
възложена изрична задача да се приложат от вещите лица европейските и
международните стандарти за оценяване,както и претендираният от ищците метод на
Негеле.Следва да се подчертае,че горните стандарти за оценяване представляват
сбор от правила,които нямат характера на нормативни актове в частност на такива
на Европейския съюз,чието несъблюдаване от съда да води до нарушаване право на
ЕС.И двете вещи лица по допуснатите експертизи Н.Л. и П.М. депозират
еднопосочни в своите изводи заключения.Конкретно вещото лице П.М. изрично
акцентира,че всъщност българските стандарти за оценяване /БСО/ са рецепция на
международните и европейските стандарти за оценяване /това изрично е записано в
предговора към БСО/.БСО са изработени на базата на МСО и ЕСО,като са съобразени
с местното законодателство.Според двете вещи лица методът на Негели е
неприложим в настоящия случай,защото той се прилага само при самостоятелно
функциониращи доходоносни обекти-търговски сгради,хотели,складове,жилищни
сгради и пр.,които са проектирани и изградени върху територията,която се
оценява,и можещи да функционират самостоятелно и носещи доход.В настоящия
случай съоръжението,което е изградено върху процесния отчужден имот,е част от
голям инфраструктурен обект,който има множество подобни съоръжения,разположени
на голямо разстояние едно от друго.Тези съоръжения не могат да работят
самостоятелно,вкл. не може да се смени предназначението им.Същите нямат и
самостоятелна пазарна стойност,доколкото са съставна част на по-голямо
съоръжение на газопреносната система,функциониращо като такова в своята цялост
като съвкупност от всички свои елементи.Методът на Негели,който ищците
настояват да бъде приложен,е и несъвместим с начина на оценяване,регламентиран
от разпоредбите на чл.32 ал.2 и ал.3 от ЗДС,защото той не съблюдава материалноправните
изисквания за оценяване,залегнали в закона-оценяване в съответствие с
предназначението на имотите преди влизане в сила на ПУП,съответно преди
одобряването на ПУП,предвиждащ изграждане на национален обект,а включва
съблюдаване на последващи инвестиционни намерения в отчуждения имот след
промяна предназначението на последния по ПУП.Априори следва да се приеме,че
законът съблюдава изискването за получаване на справедливо
обезщетение,съобразено с местните условия и българската икономическа конюнктура,доколкото
принципът е,че законът по дефиниция е предназначен справедливо да регулира
обществените отношения.Съдът не е оправомощен да преценява в това производство
доколко е справедлив законът,а дори и същият да е несправедлив и да не отговаря
на европейските принципи /в частност разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗДС/,то
отговорност за това не носи ответният Административен съд-гр.Добрич,който е
правоприлагащ орган,а законодателният орган на държавата.
Предвид изложеното съдът намира
предявените искове за неоснователни и следва да ги отхвърли.При този изход от
спора на основание чл.78 ал.3 от ГПК право на съдебно-деловодни разноски за
производството има ответникът по делото АС-Добрич,който е претендирал такива,но
поради липса на представени доказателства за реално сторени разноски такива не
следва да му се присъждат.Ответникът не е бил защитаван по делото от адвокат
или юрисконсулт,поради което разноски за възнаграждение на такъв не му се
следват.Ищците нямат право на разноски поради отхвърляне на исковете им.На
основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ ищците следва да бъдат осъдени /разделно-всеки от
тях половината/ да заплатят по сметка на Добричкия окръжен съд всички разноски
за производството,които на основание чл.9а ал.2 от ЗОДОВ са били заплатени от
бюджета на съда,а именно 200 лв възнаграждение на вещото лице по първоначалната
съдебно-оценъчна експертиза и 390 лв възнаграждение на вещото лице по
повторната съдебно-оценъчна експертиза-общо 590 лв или по 295 лв от всеки ищец.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на основание чл.4 §3 от
Договора за Европейския съюз,отговарящи на правната квалификация по сега
действащата разпоредба на чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ /нова разпоредба,създадена
със ЗИДЗОДОВ,обн.ДВ,бр.94/29.11.2019 г./,предявени от Н.Д.К. с ЕГН ********** и
М.Д.К. с ЕГН **********,***,срещу Административен съд-гр.Добрич,с които се
настоява за осъждане на Административен съд-гр.Добрич да заплати на Н.Д.К. сума
от 245 000 лв /двеста четиридесет и пет хиляди лева/ и на М.Д.К. сума от
245 000 лв /двеста четиридесет и пет хиляди лева/,представляваща
обезщетение за имуществени вреди,причинени на всеки от двамата ищци от горния
съд вследствие постановяване от същия на решение №72/10.05.2013 г. по
адм.д.№626/2012 г. по описа на Административен съд-Добрич при
неприлагане/нарушаване на Европейското право-чл.4 пар.3 от ДЕС /Договора за ЕС/
във връзка с чл.17,чл.21,чл.47,чл.52 и чл.54 от ХОПЕС /Хартата на основните
права на ЕС/,чл.102 и чл.106 от ДФЕС /Договора за функциониране на
ЕС/,изразяващо се в неизпълнение на задълженията на държавата,произтичащи от
учредителните актове и актовете на ЕС,да осигури справедливо обезщетяване на
собствениците на имоти,които се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди.
ОСЪЖДА Н.Д.К. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Добричкия окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер
на 295 лв /двеста деветдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА М.Д.К. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Добричкия окръжен съд съдебно-деловодни разноски в размер
на 295 лв /двеста деветдесет и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-гр.Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: