№ 440
гр. Пазарджик, 15.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220201222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. С. К. от гр.София, ЕГН **********,
депозирана чрез адв.С. П. от АК- Пловдив, против НП №23-1818-000120 от
20.03.2023г. на началник Сектор в ОД на МВР-Пазарджик, РУ- Пазарджик, с
което на жалбоподателя:
за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20 лева;
за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 20 лева и
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Твърди, че НП неправилно е било връчено по реда на чл.58
ал.2 от ЗАНН, доколкото жалбоподателят не е бил търсен. Намира, че от
страна на АНО е допуснато съществено процесуално нарушение при
прилагане на материалния закон касателно нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП.
Счита, че не отговаря на критериите за субект на нарушението по чл.147 ал.1
от ЗДвП, поради обстоятелството, че собственик на процесното МПС е друго
лице. Настоява за отпадане на административнонаказателната му отговорност
за вмененото му нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, доколкото същото е
отпаднало към настоящия момент. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
1
Претендира сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се явява и пълномощникът адв.С. П.. От същия е постъпила писмена молба, с
която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които
доразвива.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по
делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се
излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе
предвид становището на страните, анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с обжалваното НП за това, че на 04.03.2023г., в 19:05 часа, в
гр.Пазарджик, на ул.Св. Иван Рилски, управлявал лек автомобил Шкода
Фабия с рег.№ ****, собственост на К. Р. Т. ЕГН **********, като извършил
следните нарушения: 1./Движейки се по ул.Св. Иван Рилски, при наличието на
пътен знак Б-2, преминал през кръстовището с ул.Генерал Гурко, без да спре;
2./Управлявал МПС, което не е преминало годишен технически преглед и 3/Не
носел контролен талон към СУМПС.
Всичко това било констатирано от актосъставителя Н. Б.-ст.полицай при
РУ- Пазарджик, който на инкриминираната дата бил дежурен автопатрул
заедно с колегата си- Йордан Илиев, позициониран в гр.Пазарджик на
ул.Генерал Гурко, пред сградата на ЕВН. В посочения в АУАН и НП час св.Б.
забелязал, че процесният лек автомобил, управляван от жалбоподателя,
движейки се по ул.Св. Иван Рилски, преминал през кръстовището с
пресичащата я ул.Генерал Гурко, без да спре на поставения там знак Б-2
/“Стоп“/. Веднага след това жалбоподателят бил спрян от полицейския
служител. В хода на проверката, извършена от органите на МВР, било
установено, че управляваното от него МПС, чужда собственост, не било
преминало ГТП. Отделно от това водачът не представил и контролен талон
към СУМПС.
За така извършените от водача на МПС административни нарушения
св.Б. съставил АУАН, изготвен в присъствието на нарушителя, който го
подписал без възражения, след което му бил връчен екземпляр от същия. Въз
основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП. Последното е
връчено на жалбоподателя по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН на 20.12.2023г.,
съгласно справка за нарушител/водач /л.46/.
2
Гореописаната фактическа обстановка е възприета въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
изцяло като напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
В същото време, от изричния текст на чл.58 ал.2 ЗАНН следва, че за да
се счита НП за редовно връчено по този ред е необходимо да са налице две
предпоставки в кумулативна даденост: деецът да не е намерен на посочения
по преписката адрес и новият му адрес да не е известен. От систематичното
тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка
не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото
адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него.
Практиката е установила правилото, че за да се докаже това обстоятелство по
несъмнен начин е необходимо връчителят да е посетил адреса, неколкократно,
но не по-малко от два пъти и то в различно време. По мнение на настоящата
съдебна инстанция и предвид събраните по делото писмени доказателства
тези условия не са налице. От служебно изисканите доказателства за спазване
на процедурата разписана в чл.58 ал.2 ЗАНН се установява, че е съставена
докладна записка /л.15/, видно от която адресът на жалбоподателя е бил
посетен с цел връчване на процесното НП един единствен път- на 03.10.2023г.,
около 11:45ч, като същият не е бил установен там. В докладната липсва
отбелязване да е правена справка в АИС за установяване на друг известен
адрес, на който да се извърши връчването на НП, не са налице данни и затова
жалбоподателят да е търсен повече от веднъж, и то в извънработно време.
Очевидно е, че от представените доказателства, не се установява да са налице
предпоставките на чл.58 ал.2 ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно
се явява вписването, направено в АИС АНД, че НП следва да се счита връчено
и то от дата 20.12.2023г.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобрази трайната съдебна
практика, според която при преценка за срочност на жалбата в тежест на
административнонаказващия орган е да установи при условията на пълно и
главно доказване редовно връчване на подлежащия на обжалване акт, като от
датата на надлежното му получаване, а не "узнаване" от наказания субект
започва да тече срока за упражняване правото на жалба. В конкретния случай,
при липса на представени по преписката доказателства от въззиваемата страна
за редовно връчване на НП, срокът за обжалване на същото изобщо не е
започнал да тече, респективно жалбата не е просрочена и подлежи на
разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
На общо основание и преди всичко, както вече беше посочено, не са
били извършени всички възможни действия по издирването на нарушителя,
преди АНО да приеме, че атакуваното НП е връчено при условията на чл.58
ал.2 от ЗАНН. По делото е приложена само една докладна записка от
04.10.2023г. /л.15/, видно от която адресът на жалбоподателя е бил посетен с
3
цел връчване на процесното НП един-единствен път- на 03.10.2023г., около
11:45ч, като същият не е бил установен там. Отразено е, че е бил проведен
разговор с лицето З. К.ова, живуща в ап.2 на същия адрес, която не познавала
лицето и не знаела дали живее там.
Според настоящия съдебен състав, не са били предприети всички
необходими действия за издирване на нарушителя, за да се приеме, че е
извършено щателното му издирване. Липсват поне повече от едно посещения
на адреса и то в извънработно време, не са изготвени констативни протоколи
за такива, не е изготвена актуална справка АИС БДС за евентуално настъпила
промяна в актуалния му адрес, нито пък такава за това дали не е напуснал
пределите на страната. Изготвената докладна записка не може да се приравни
на извършено щателно издирване, за да се приеме по несъмнен начин, че
адресатът е напуснал посоченият от самия него адрес или че трайно, а не
инцидентно, не може да бъде намерен на него. В този смисъл атакуваното НП
е връчено при нарушение на нормата на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Последното е
достатъчно основание за отмяна на НП в неговата цялост.
Въпреки това, съдът намира, че за пълнота на изложението следва да
посочи, че отделно от посоченото по-горе са налице и самостоятелни
основания за отмяна на атакуваното НП по всеки един от неговите пунктове.
1./ Относно нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП, за което, на основание
чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 20 лева:
Съдът констатира, че в АУАН и в НП като нарушена разпоредба е
посочена чл.6 т.1 от ЗДвП, която въвежда общо задължение за водачите на
ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си с пътните
знаци. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи какви са
задълженията на водачите при наличието на конкретен пътен знак. За да бъде
дадена прецизна правна квалификация на нарушението, следва ясно да се
посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите
на ППС при наличие на пътен знак Б-2. Само по този начин на жалбоподателя
ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното правило за
поведение, което е нарушил, за да му бъде наложено съответното
административно наказание.
При издаване на НП, вместо да попълни бланкетната норма на чл.6 т.1
от ЗДвП с посочване на конкретната законова разпоредба, която предвижда
какво следва да е поведението на водач при наличие на пътен знак Б-2,
административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от
ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е
задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл.6 т.1 от
ЗДвП. Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП предвижда задължение за
участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
4
с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП АНО е приел, че
жалбоподателя не се е съобразил с пътен знак Б-2. Никъде в НП обаче не е
посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение на участниците в
движението да спрат при наличие на пътен знак Б-2.
Цитираната като нарушена правна разпоредба на чл.6 т.1 от ЗДвП не
посочва при наличие на конкретни пътни знаци, какви действия следва да
извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС.
Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на пътен
знак Б-2 е посочено в чл.46 ал.2 от ППЗДвП, а именно че са длъжни да спрат
на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава- на
линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат предимство.
Нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба- такава,
която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при
наличие на различни пътни знаци, а с оглед конкретно посочения пътен знак
Б-2, това е чл.46, ал.2 от ППЗДвП. Посочената в АУАН и НП като нарушена
норма въвежда общо правило за поведение, което не може да бъде
самостоятелно инкриминирано, като пораждащо задължения за водач на ППС.
Същата е следвало да бъде изпълнена и да намери своята конкретизация
посредством задължителна връзка към чл.46 ал.2 от ППЗДвП, както и с тази
на чл.45 ал.2 от същия подзаконов нормативен акт, доколкото именно в тези
текстове е предписано конкретното значение на пътен знак Б-2, ведно с
изричното указание.
Член 57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на
наказателното постановление, като в т.6 е предвидено посочването на
"законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил
конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите при наличие на пътен
знак Б-2 да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство, АНО не
е изпълнил задължението си да посочи точните правни норми, които са били
нарушени. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или
посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално
нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да
узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и
подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които то
не е изпълнило.
Словесното описание на нарушението извършено в АУАН и НП не променя
обстоятелството на допуснатото процесуално нарушение коментирано от
съда.
Допуснатите пропуски при описанието на фактически обстоятелства в
АУАН и НП водят до неопределеност на предмета на доказване и
невъзможност за проверка наличието на материално-правните предпоставки
за налагане на наказание. В производството, на основание чл.63 от ЗАНН,
съдът може да потвърди или да измени наказателното постановление, но не и
5
да внася. промени в правната квалификация и във фактите, които я
обосновават. Изискването към всеки гражданин да познава действащото в
страната законодателство, не дерогира задължението на органите да
съблюдават минимално изискуемото съдържание на своите актове, в случаите
на иницииране на наказателни процедури, доколкото подобно разбиране
противоречи не само на императивните правила на ЗАНН и приложимите по
силата на чл. 84 от ЗАНН разпоредби на НПК, но и на разпоредбите на
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Поради изложените съображения за допуснатите процесуални
нарушения при издаване на обжалваното НП съдът счита, че същото следва да
бъде отменено в посочената му част.
2./Относно нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, с което на
жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 20 лева:
Въззивният съд намира, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от
ЗДвП, тъй като в НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението.
От фактическа страна е посочено, че водачът „управлява МПС, без да го
е представил на ГТП“. Това деяние е квалифицирано като нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира
задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да
бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. В НП, а и в предхождащия го АУАН, обаче не е
посочено дали изобщо или съответно кога е бил извършен годишен
технически преглед на процесния автомобил, респективно кога е следвало
отново да бъде представен същият на технически преглед. Поради това не
може да се проследи дали срокът за това е изтекъл към датата на проверката,
извършена от полицейските служители.
При вменяване на извършено нарушение чрез бездействие на
санкционираното лице да изпълни свое правно задължение, то за да е налице
годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на
нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е
следвало да бъде изпълнено това задължение. Посочването единствено, че
процесното МПС не е било представено на ГТП, без да е посочена конкретна
дата, на която е следвало да бъде сторено това, не представлява надлежно
твърдение за факт, който е индивидуализиран по време. Липсата на надлежно
описание на нарушението води до невъзможност за санкционираното лице да
разбере какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се
защитава, което несъмнено нарушава правото му на защита. Същото
препятства и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното НП.
Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно
и поради това следва да бъде отменено и в частта си по т.3, с която за
6
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева.
3/По отношение нарушението на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за което на
жалбоподателя, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева:
В случая не са ангажирани доказателства, с които да се опровергае
вмененото, че жалбоподателят, в качеството на водач на процесния лек
автомобил, не е носил на инкриминираната дата- 04.03.2023г. контролен талон
към СУМПС. В тази насока същият действително не е изпълнил изискването
на материалноправната норма на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, действала към
датата на проверката, съгласно която водачът на МПС е длъжен да носи
контролен талон към СУМПС при управление на МПС. Какви са били
причините за това водачът да не носи документа е без значение, доколкото е
налице формално неизпълнение на задължението му, което е било и правилно
квалифицирано в НП по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Ето защо деянието към
датата на извършването му- 04.03.2023г. се явява съставомерно, но не и към
настоящия момент, по аргумент на чл.3 ал.2 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че след извършване на нарушението и преди
влизане в сила на НП е настъпила законодателна промяна с ДВ, бр. 67/2023г. /в
сила от 04.08.2023г./, като в нормата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е отпаднало
задължението на водачите да носят и контролен талон към СУМПС. Със
същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от ЗДвП за неносенето на контролен талон. Ето защо и в тази част НП
следва да се отмени, тъй като деянието е несъставомерно съгласно
приложимия по-благоприятен за дееца закон.
Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите,
релевирани от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на
атакуваното НП, доколкото посочените вече такива представляват достатъчно
основание за неговата пълна отмяна.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено своевременно, а
именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за
решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /л.5/, от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева жалбоподателят е заплатил в брой. При
това положение ОД на МВР- Пазарджик, към което учреждение е
структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от
7
страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния предвиден
в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-1818-000120 от 20.03.2023г. на началник Сектор в
ОД на МВР-Пазарджик, РУ- Пазарджик, с което на К. С. К. от гр.София, ЕГН
**********:
за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 20 лева;
за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 20 лева и
за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на К. С. К. от гр.София, ЕГН ********** сторените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8