Решение по гр. дело №965/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 860
Дата: 3 ноември 2025 г.
Съдия: Катя Сукалинска
Дело: 20231210100965
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 860
гр. Благоевград, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска

при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210100965 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№965/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба, подадена от Ю М. Б., ЕГН **********, гр.С, против „М– в
несъстоятелност, с ЕИКъс седалище и адрес на управление: гр.Си, представлявана от З. З.
Х.- синдик на „М /н/, с която е предявен иск с правно основание чл.200 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /частичен иск от 200 000 лв./,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от влошаване
на състоянието му след злополука, настъпила на 09.11.1999г., около 18:00 ч. на 432 „А“
галерия, III-ти добивен участък в рудник „О“, поради настъпили значителни увреждания на
физическото му, емоционално, психологическо и психическо състояние, за периода от
началото на 2021г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата претенция до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 09.11.1999г., около 18.00 часа на 432 „А” галерия, III-ти
добивен участък в рудник „Ораново”, ищецът Юлиян М. Б. е пострадал тежко в резултат на
трудова злополука и загубил и двата си долни крайника, които били ампутирани във ВМА.
Трудовата злополука била установена с Акт №32/12.11.1999г. С Експертно решение
№2891/15.12.2000г. на ТЕЛК при МБАЛ Благоевград трудоспособността на ищеца била
оценена на „92 % загубена трудоспособност, без чужда помощ, пожизнено, негоден за
всякакъв вид труд“. На 22.12.2000г. със Заповед №77 и на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ
трудовото правоотношение на ищеца с ответника било прекратено.
Въз основа на установената трудова злополука и по искова молба на ищеца пред Окръжен
съд-Благоевград било образувано гр. дело №989/2000г., с искане работодателят да бъде
осъден да му заплати обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди.
С влязло в сила Решение, постановено по гр. дело №2291/2003г. по описа на 3-то г.о. на
ВКС, на ищеца било присъдено обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на претърпяната трудова злополука - загуба на двата долни крайника, в размер на
60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.1999г. до окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетения за имуществени вреди. Въз основа на
постановеното и влязло в законна сила решение, на 18.06.2003г. на ищеца бил издаден
изпълнителен лист, като пред ДСИ при PC Благоевград било образувано изп. дело
№212/2003г., по което няма пълно изпълнение на всички задължения по издадения
изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че след злополуката здравословното му състояние ежечасно се променя в
1
негативна насока, което оказвало изключително негативно влияние върху емоционалното,
психологическото и психическото му състояние - същият е в постоянна депресия, без
желание за живот. Сочи се, че влошаването на здравето на ищеца е постепенно и
необратимо, като се излагат подробни твърдения в тази насока, обосновани с приложените
към исковата молба медицински документи, издадени в периода от 2000г. до 2023г.
Поддържа се, че в резултат на трудовата злополука, общото състояние на ищеца се
влошава ежедневно, същият живее с мисълта, че всеки нов ден е възможно да му бъде
последен, чувства се безполезен и в тежест на семейството си, което ежедневно наблюдава
неговия разпад. Ищецът излага, че не може да се обслужва сам и има нужда от помощ и
подкрепа дори по отношение на личната му хигиена. Твърди се наличието на силни и
неописуеми физически болки, които в последната година сериозно влошили емоционалното,
психологическото и психическото му състояние - изпаднал в тежка депресия, с мисли за край
на живота.
Излага се, че е налице съществено влошаване на здравословното състояние на ищеца,
което се наблюдавало от началото на 2022г. и продължавало да се влошава, като при ищеца
се появили много чести зачервявания, сърбежи, подуване на двата чукана на ампутираните
му крайници, много често вдигане на температура. Всичко това довело до актуалното
психическо състояние на ищеца - изпаднал в тежка депресия, без желание за живот. Отделно
от това, от началото на 2021г. ищецът започнал да боледува по-често от преди, тъй като
имунната му система била силно засегната. Ищецът ежемесечно, от началото на 2021г.,
започнал да изпада в нервни кризи, като твърди, че и към настоящия етап продължава да
търпи вреди от трудовата злополука, свързани с ежедневни неудобства и ограничения,
предизвикани от невъзможността му да води нормален живот.
Ищецът твърди, че несъмнено и безспорно е налице влошаване на състоянието му, което
влошаване се намира в причинна връзка с претърпяната от него трудова злополука, поради
което е налице „ексцес“, който се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение. Излага се, че след първоначално определеното му
обезщетение, ищецът търпи болки и страдания с интензитет, които не са били взети предвид
от съда при първоначално определеното обезщетение, но считано от началото на 2021г.
болките и страданията, които ищецът търпи, са с нов интензитет и продължителност и
същите не са били съобразени и обезщетени с присъждане на обезщетението за самата
трудова злополука.
В отговора на исковата молба ответникът „Миоспорва предявения иск като
неоснователен. Излагат се твърдения, че по образуваните изпълнителни дела №195 и №196
от 2009г. по описа на ЧСИ Шна ищеца Ю. М. Б. са изплатени всички дължими суми до
2029г.
В съдебно заседание ищецът Юлиян М. Б. се представлява от адв.Г. Ю., която поддържа
иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът „Мина Пирин“ ЕАД /н/ се представлява от синдика З. Х.,
който оспорва иска по основание и размер.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са били в трудово правоотношение, по което ищецът е заемал
длъжността „миньор“.
На 09.11.1999г., около 18.00 часа на 4обивен участък в рудник „О на предприятието „М
ЕАД гр.С, Ю М. Б. е претърпял трудова злополука – при срутване на мината, престоял около
9 часа затрупан от въглищен пласт с притиснати от скалната маса долни крайници –
подбедрици. Изключително тежкото му състояние наложило хоспитализация първоначално в
болница в Благоевград, а на следващия ден във ВМА София. Проведени били
животоспасяващи интервенции – диагностична лапароскопия, дренаж на коремната кухина,
изкуствена белодробна вентилация, хемодиализа поради развита бъбречна недостатъчност и
некротомия. Поради влошаващото се здравословно състояние на 17 и 18.12.1999г. били
извършени ампутации на двете му подбедрици. Изписан е на 21.01.2000г.
Трудовата злополука била установена с Акт за трудова злополука №32/12.11.1999г.
По делото са представени следните медицински документи:
Епикриза от Катедра по анестезиология, реанимация и интензивно лечение към ВМА за
проведено лечение от 10.11.1999г. до 21.01.2000г.
2
С Експертно решение №1639/122/21.07.2000г. на ТЕЛК е определена временна
нетрудоспособност поради травматична ампутация на краката /пълна или частична/.
Епикриза, издадена въз основа на ИЗ №9027 на ХО при МБАЛ – Благоевград за
проведено лечение за периода 04.10.2000г. до 10.10.2000г. на декубитална рана в областта на
десния чукан.
Епикриза от МБАЛ ”Св. Иван Рилски” ЕАД - Неврологично отделение, гр.София, за
проведено лечение за периода 30.07.2002г. до 08.09.2002г. с окончателна диагноза, отразена в
епикризата - Двустранна цервикална радиколопатия, по-изразена в дясно. Деформираща
шийна спондилоза с остеохондроза. Лумбална спондилоза. Периартритис Хумеро-
скапуларис в дясно - преден капсулит в клинична ремисия. Двустранен радикален
епикондилит, с предилекция в дясно, състояние след ампутация крурис билатералис
травматика. Невритис нерви акустици билатералис - средна степен /бинаурална загуба 27%/.
Етапна епикриза, издадена от ЕТ „Д-р Ма ИППМН” на 04.12.2002г. с диагноза -
Двустранна цервикална радиколопатия, по-изразена в дясно. Деформираща шийна
спондилоза с остеохондроза. Лумбална спондилоза. Периартритис Хумеро- скапуларис в
дясно — преден капсулит в клинична ремисия. Двустранен радикален епикондилит с
предилекция в дясно. Състояние след ампутация крурис билатералис травматика. Невритис
нерви акустици билатералис - средна степен/ бинаурална загуба 27%. Хипертонична
сърдечна болест.
Етапна епикриза, издадена от ИППМН по Ортопедия и травматология с амб. №97/
08.02.2006г. на д-р С с диагноза - Amputatio post traumatika cruris bilataralis. Osteomielitis
cruris dex. Проведено е продължително антибиотично лечение, съчетано с локална обработка
на раните. След като се овладее възпалението, пациентът ще се насочи към оперативно
лечение. Видно от издадения на същата дата Протокол на медицинска комисия - амб. №13,
ЛКК №53/08.02.2008г. са предписани помощни средства, с оглед на състоянието на Юлиян
Б. и установената върху десния му ампутиран крак - чукан, декубитална рана - 2 броя
протези за долен крайник, протезни чорапи 24 бр., протективни чорапи – 12 бр., протезни
обувки 1 бр. и протезни рула 4 бр.
В края на м. юни 2007г. Юлиян М. Б. получава макроскопска хематурия, което отново
налага спешното му хоспитализиране във ВМА, където е установено наличието на тумор на
дясната мехурна стена на пикочен мехур в тригонума, с основна причина/анамнеза -
претърпяната трудова злополука. На 29.06.2007г. на ЮМ. Б. е извършена поредна
хирургична интервенция - ТУР на ТУ - формация на пикочен мехур на дясна мехурна стена.
Епикриза за проведено лечение в МБАЛ ’’Благоевград” АД - Хирургично отделение
проведено лечение в периода 20.05.2013г. до 23.05.2013г., с окончателна диагноза, отразена в
епикризата - Вулнус Инфектум Крурис Билатералис. Флегмона Крурис ет Фемори Декстра.
Установено е, че в областта на дясна подбедрица на ниво ампутационен чукан се забелязват
локални хиперемия с хипертермия, обхващащи и бедрото, с флуктуираща централна част,
при силна палпаторна болезненост. Ход на заболяването преди хоспитализацията – с
влошаване. Проведено оперативно лечение - инцизио, ексцизио, ламаж и дренаж.
С Експертно решение №2891/15.12.2000г. на ТЕЛК при МБАЛ гр.Благоевград е оценена
трудоспособността на ЮМ. Б. - 92% загубена трудоспособност без чужда помощ,
пожизнено.
С Експертно решение №1426-057/28.03.2003г. на ТЕЛК - Бе оценена трудоспособността
на Ю Б. – 95.1% загубена трудоспособност в резултат на трудова злополука, с чужда помощ
и с множество противопоказания за трудова дейност.
С Експертно решение №1304-085/12.05.2006г. на ТЕЛК - Благоевград е оценена
трудоспособността на Юлиян Б. - 96% загубена трудоспособност в резултат на трудова
злополука, с чужда помощ, както е посочено: „Тежко нарушена динамика при ампутацията
на двата крака, с незадоволително състояние на двата чукана, дават основание за определяне
на чужда помощ”.
С Експертно решение №0930-111/10.06.2009г. на ТЕЛК - Благоевград е оценена
трудоспособността на Юлиян Б. - 100% трайно намалена работоспособност, с водеща
диагноза: Смазване на подбедрицата, с общо заболяване ТУР по повод СА на пикочния
мехур, трудова злополука - ампутация на двете подбедрици, с професионално заболяване
двустранен радиален епикондилит, с отразено състояние - изисква чужда помощ за
обслужването му в битово отношение.
3
С Експертно решение №1000/118/12.07.2012г. е определен срок на трайно намалена
трудоспособност - пожизнено, с водеща диагноза: Смазване на подбедрицата, с общо
заболяване ТУР по повод СА на пикочен мехур, трудова злополука - ампутация на двете
подбедрици, с отразено състояние - изисква чужда помощ за обслужване в битово
отношение.
Етапна Епикриза от 20.02.2023г. от д-р А. С. – установено лошо оформени ампутационни
тъкани двустранно, с оформени некрози, трофично променена кожа, множество рагади на
кожата с отделяне на секрет. Поради влошеното състояние на ампутационните чукани е
необходимо да се извърши реампутация на чуканите на по-високо ниво.
Амбулаторен лист от 20.12.2023г. за преглед при лекар психиатър д-р К. К. – поставена
диагноза посттравматично стресово разстройство. Предписано медикаментозно лечение.
С Решение №51/31.07.2002г. по гр.д.№989/2000г. на Окръжен съд-Благоевград по
предявен от ищеца ЮМ. Б. против „М“ ЕАД иск по чл.200 от КТ е присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва от 09.11.1999г.
С Решение от 04.06.2003г. по гр.д.№2007/2002г. на Софийски апелативен съд е отменено
Решение №51/31.07.2002г. по гр.д.№989/2000г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, в която
искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 20 000 лв. до 60 000 лв. и вместо
това са му присъдени още 40 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от трудова
злополука, ведно със законната лихва от 09.11.1999г. до окончателното му изплащане. Въз
основа на решението на САС е издаден изпълнителен лист от 18.06.2003г. и образувано
изпълнително дело на 30.06.2003г. по описа на съдебно изпълнителна служба при РС-
Благоевград.
С Решение №488/23.03.2006г. по гр.д.№2291/2003г. на ВКС, III г.о., в сила от 23.03.2006г.,
не е допуснато до касационно обжалване Решение от 04.06.2003г. по гр.д.№2007/2002г. на
Софийски апелативен съд.
От заключението на вещото лице д-р А. С. по изготвената съдебно-медицинска
експертиза се установява следното:
Ищецът е претърпял травматична ампутация на двете подбедрици след конквасация при
злополука по време на работа. Лекуван е в спешен порядък във ВМА София, където е
извършена ампутация на двата долни крайника поради развитие на кръш симптом.
При огледа на двата долни крайника от вещото лице се виждат лошо оформени
ампутационни чукани на ниво подбедрици, кожата е зачервена, налице са множество рагади
и непълноценна цикатридиална тъкан, която е лесно ранима. От рагадите изтича оскъден
бистър секрет. Лошото състояние на ампутационните чукани причинява значителни болки и
страдания при ходене, което налага реампутация за дооформяне на чуканите на по-високо
ниво. Вещото лице е дало заключение, че човек с два ампутирани крайника не може да има
нормален живот, дори и ако чуканите са оформени много добре, а при ищеца това не е така.
С цел да се оформят по-дълги чукани, с които пациентът по-бързо да се адаптира да ходи с
протези, е направен компромис със състоянието на меките тъкани, поради което още от
2000г. има налице декубитални рани в областта на чуканите, видно от епикризата, издадена
от Хирургично отделение на МБАЛ Благоевград. От амбулаторен лист №537/20.02.2023г. е
видно, че това състояние е с давност най-малко от 2023г., но по-вероятно е да е от преди
това.
Вещото лице е дало заключение, че видно от амбулаторен лист №537/20.02.2023г. има
значително влошаване в сравнение с първоначалното състояние. Много вероятно е това да е
настъпило в края на 2001г., тъй като цитираните в амбулаторния лист промени са с давност.
Причината е не съвсем добре оформените чукани първоначално поради тежката
конквасация.
В съдебно заседание вещото лице д-р С. е уточнило, че още към 2001г. състоянието на
ищеца не е било добро и се влошава ежедневно.
От заключението на вещото лице д-р К. К. по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза се установява следното:
В отговор на преживения силен психичен и соматичен стрес /заплаха за физическото
оцеляване/ към момента на трудовата злополука у освидетелствания е отключена Остра
стресова реакция. След първоначална зашеметеност с известно стесняване на полето на ясно
съзнание и дезориентация са се проявили вегетативни признаци на паническа тревожност,
последвани от частична амнезия. Възприемането на ампутираните крайниците причинило
4
отново психичен шок у освидетелствания, характеризиращ се този път със свръхвъзбуда,
наложила фиксацията и медикацията му. Това състояние било последвано от смесена
тревожно-депресивна реакция, включваща суицидални идеи, продължила седмици. След
получена психотерапевтична намеса е мобилизиран ресурса му за справяне с проблема. След
протезирането му, въпреки болките, разраняванията, инфекциите, паданията, температурите,
манипулациите и хоспитализациите, освидетелстваният проявявал упоритост, първоначално
се придвижвал с две патерици, после с една, накрая с бастун. Продължил да поддържа
контакт с приятели, работил на пазар, оженил се, станал баща на две деца. Няма данни в
този период да е търсена/получавана психиатрична помощ. В този период имал надеждни
опори в лицето на баща му и съпругата му, приятелите. Лекувал несистемно АХ. По негови
данни имал страхове, кошмари, безсъние, чувствал се зле заради различието си,
ограничените възможности и зависимостта му, но с подкрепата на значимите за него хора се
справял с емоционалните проблеми. При нужда вземал билки и леки успокоителни.
Освидетелстваният не коментира възникналия нов здравословен проблем през 2007г. - Са на
пикочния мехур, сякаш такъв не е съществувал. Няма данни за влошаване в емоционалния
му статус в този период.
Много драматично обаче преживява загубата на двете му опори в периода след
злополуката, а именно: смъртта на баща му /2020г./ и развода със съпругата му /2020г./ След
2020г. е с ексцесивно затлъстяване, артериална хипертония и захарен диабет-
психосоматични по своя характер. В периода 2021г.-2025г. е с по-сериозни оплаквания,
свързани със състоянието на чуканите, ограничаващи в по-голяма степен свободата и
качеството му на живот.
През 2023г. поради влошаване в актуалното му психично състояние е потърсена/получена
психиатрична помощ. От тогава провежда системно лечение с антидепресанти - с частичен
отговор. Прието е, че се касае за Посттравматично стресово разстройство с голяма давност -
възникнало като закъснял и/или протрахиран отговор на ситуация на прекомерна заплаха,
която е в състояние да причини дълбок дистрес у почти всеки човек. Типичните симптоми
включват: флашбек /внезапно оживяване на минали сцени/, отчужденост от другите хора,
липса на съзвучност спрямо заобикалящата среда, избягване на ситуации и действия,
напомнящи за травмата, страх и избягване на сигнали, напомнящи за първоначалната травма
- в случая: затрупване от земна маса, тъмнина, сам. Вегетативните нарушения, афективните
разстройства и поведенческите аномалии допринасят за диагнозата.
Към момента на освидетелстването освидетелстваният е апсихотичен, критичен,
депривиран, тревожен, хиподепресивен, с вегетативен дискомфорт, зависим, със
затлъстяване, високо кръвно налягане, завишени стойности на кръвната захар. Депривацията
е състояние, породено от критична ситуация, при която човек е лишен от някакво благо, от
възможност за удовлетворение на някои негови основни психически потребности в
достатъчна степен и за продължително време.
Вещото лице е дало заключение, че констатираната клинична картина добре отговаря на
критериите на МКБ X за диагностициране на Посттравматично стресово разстройство, а
именно: при данни за травмиращо събитие с изключителна тежест, данни за повтарящо се
припомняне на събитието в спомените, представите и сънищата, избягване на стимули,
които могат да възбудят спомени за травмата.
Предвид липсата на данни за предшестващи злополуката личностови и невротични
проблеми и предвид типичността на клиничната картина диагностичната оценка в казуса не
би следвало да представлява особена трудност. Но тъй като началото на посттравматичното
стресово разстройство следва да е до 6 месеца след травмиращото преживяване, а в казуса
това начало не е ясно очертано, а първата диагностична оценка е поставена десетилетия след
него съгласно критериите на МКБ X правилно е по-късните последици от опустошителния
стрес да се класифицират като Трайна промяна на личността след катастрофални
преживявания. Промяната на личността може да се предшества от посттравматично
стресово разстройство. Промяната в този случай се разглежда като хронична, необратима
последица от това разстройство. Ето защо като по-прецизна вещото лице приема диагнозата
Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания /продължителна
животозастрашаваща ситуация- затрупване, ампутация/. В резултат на приживяното
освидетелстваният е изпитвал/продължава да изпитва интензивна душевна болка и
страдание, свободата и качеството му на живот са влошени, силно ограничени. Социалното
5
му функциониране вкл. след 2020г. страда значимо.
Не са установени данни за органична мозъчна патология, вкл. след претърпяната трудова
злополука. Не се установяват данни за същинско психично разстройство. Установяват се
данни за посттравматично стресово разстройство.
Не се установяват данни, сочещи на отключена остра стресова реакция на влошеното
състояние на чуканите след 2020г. Влошаването на състоянието на чуканите ведно със
загубата на значими за ищеца хора, които са били опора за него след трудовата злополука, са
обострили или отключили психичното разстройство, наблюдавано и отразено за първи път в
медицинската документация през 2023г.
Заключението на вещото лице е, че освидетелстваният се нуждае от психотерапевтична
помощ и адекватно медикаментозно лечение, каквито по депресивни мотиви отхвърля.
По делото са събрани гласни доказателствени средства – показания на свидетелите
Антоанета Б.а и Филка Ревалска.
Св.Антоанета Б.а е сестра на ищеца Юлиян Б.. Свидетелката сочи, че след злополуката
през 1999г. брат й се е променил напълно. Няколко години след това създал семейство, което
му дало някакъв стимул за живот, но след 15 години се развел и тогава тотално рухнал –
започнали психоатаки, безсънни нощи, нямал желание за живот. След развода грижите за
него били поети от родителите му, като след смъртта на баща му през 2020г. настъпил още
по-голям срив в психоемоционалното му състояние, поради това, че му липсвала мъжка
опора и грижите за него са се поели изцяло от жени – от майка му /с която живее/ и при
нужда - от сестра му. Когато се налагало майка му да постъпи в болница, сестра му се
изнасяла да живее при него, тъй като имал нужда от ежедневна помощ и подкрепа, вкл. за
обслужване в хигиенно отношение. Чувствал, че е в тежест на близките си, бил самотен и
искал да сложи край на живота си. Това наложило посещение на психиатър – д-р К., която
му предписала медикаментозна терапия, която приема и до настоящия момент.
Свидетелката твърди, че в края на 2021г. здравословното му състояние се влошило –
чуканите започнали да се възпаляват и да се образуват рани, от което вдигал температура.
Това наложило прегледи и консултации с лекари, прием на антибиотици и правене на
превръзки. Поради застоялия начин на живот, ищецът много напълнял.
Св.Филка Ревалска е майка на ищеца Ю. Б.. Сочи, че същият има нужда от ежедневна
помощ, вкл. някой да го изкъпе. Ако нея я няма, сестра му идвала, за да го обгрижва. Твърди,
че след смъртта на баща му, състоянието на Юлиян се влошило – до преди това усещал
неговата бащина и мъжка подкрепа, но впоследствие загубил желание за живот, бил отчаян.
До преди това го къпал баща му, но сега се налагало майка му да го къпе, от което той се
притеснявал. Всеки ден казвал, че не му се живее. Посетил лекар-психиатър, който му
изписал лекарства. Свидетелката сочи, че след като си сложи протезите, чуканите му се
разраняват по ръбовете, започва да тече кръв. В тези случаи пиел болкоуспокояващи и
сестра му му правила превръзки с мехлеми.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ е обективна гражданска
отговорност за възстановяване на причинените вреди имуществени и неимуществени,
причинени от трудова злополука или професионална болест, а не до всичките вреди, които
работникът или служителят понася при изпълнение на задълженията си по трудовото
правоотношение. Тя е свързана със задължението на работодателя да осигури на
работниците и служителите здравословни и безопасни условия на труд /чл.127, ал.1, т.3 и 5
от КТ, чл.275, ал.1 от КТ/.
Елементите от фактическия състав, при осъществяването на които възниква
имуществената отговорност на работодателя, са следните: 1.трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник или служител; 2.трудова злополука или
професионално заболяване; 3.вреди; 4.причинна връзка между трудовата злополука или
професионалното заболяване и настъпилите вреди за пострадалия работник или служител.
В настоящия случай по делото не се спори, че между страните е съществувало валидно
6
трудово правоотношение, както и че пострадалото лице – работник е претърпяло трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, разбирана като внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
В настоящия случай за претърпените от пострадалия имуществени и неимуществени
вреди на същия е присъдено обезщетение по чл.200 от КТ с влязло в сила съдебно решение.
Съгласно т.10 от Постановление №4 на Пленума на ВС от 30.10.1975г. след присъждане на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново
обезщетение за влошаване на здравословното състояние, само ако то се намира в причинна
връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването
не е било предвидено и съобразено.
Съдебната практика на ВКС по приложението на чл.200 от КТ при ексцес от трудова
злополука и професионалната болест приема, че при реализиране на имуществената
отговорност на работодателя в тези случаи следва да се установи: 1) усложнено и влошено
здравно състояние на работника или служителя, пострадал от трудова злополука или
професионална болест, като влошено здравно състояние е налице, както когато е довело до
намаляване на работоспособност, така и когато се изразява само в изостряне на болки и
страдания, без те да са довели до увеличаване на степента на трайна неработоспособност и
2) причинна връзка между трудовата злополука или професионалната болест и ексцеса.
При ексцес, за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от
първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия,
свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите
страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при
определяне на първоначалното обезщетение. При ексцес е налице допълнително
обстоятелство по едно вече възникнало облигационно правоотношение. Видно от
съдържанието на чл.51, ал.3 от ЗЗД правото на обезщетение при ексцес се проявява
значително по-късно и макар да е свързано с вземанията по чл.51, ал.1 от ЗЗД и чл.52 от
ЗЗД е ново самостоятелно право. В съответствие с принципа на пълното обезщетяване,
предвиден в чл.51, ал.1 от ЗЗД, когато по-късно настъпилите вреди съставляват
влошаване на състоянието на пострадалия, комуто в предходен момент вече е било
присъдено обезщетение, то следва да се дължи обезщетение за новите вреди.
Последващо обезщетяване на новите неимуществени вреди не се дължи, само ако
настъпването им е било взето предвид в предходното производство и е формирало
размера на присъденото обезщетение.
В случаите, в които влошаването на здравословното състояние от трудова злополука се
изразява в появата на ново страдание или съществено изостряне на старите болки и
страдания, което ново състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на
първоначалното обезщетение, доказването на влошаването на здравословното състояние и
причинна му връзка с трудовата злополука, може да се извършва с всички допустими от
ГПК доказателствени средства.
Видно от мотивите на постановените по делото съдебни актове, при определяне на
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди САС е съобразил степента и
характера на уврежданията при трудовата злополука, възрастта на ищеца – около 25
годишен към този момент, ежедневния дискомфорт, невъзможността за нормално общуване
и придвижване и е приел, че обезщетение от 60 000 лв. /което към онзи момент се равнява на
375 минимални работни заплати/ в най-пълна степен ще компенсира претърпените от него,
търпяни и за в бъдеще до края на живота му, болки и страдания. ВКС е приел, че този
размер съответства на характера и високата степен на необратимо увреждане на ищеца при
трудовата злополука – ампутиране на двата крака, довело до почти пълна загуба на
трудоспособност – 92% и негодност за всякакъв вид труд, установено с ТЕЛК решение,
преживените силни физически болки и душевни страдания /изразили се в тежка депресия/ и
до края на живота му, невъзможността за нормално придвижване и общуване.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото е установен факта на влошаване на
здравословното състояние на пострадалия и причинната му връзка с първоначалното
увреждане, съобразявайки изслушаните и приети заключения на съдебно-медицинската и
съдебно-психиатричната експертиза, както и гласните и писмени доказателства по делото.
7
Съображенията за това са следните:
На първо място, по делото се установи, че след присъждане на първоначалното
обезщетение, е настъпило увеличаване на степента на трайно намаление на
работоспособността на ищеца, установено по надлежния ред с решение на ТЕЛК. С
Експертно решение №1639/122/21.07.2000г. на ТЕЛК първоначално е определена временна
нетрудоспособност поради травматична ампутация на краката; с Експертно решение
№2891/15.12.2000г. на ТЕЛК е определена 92% загубена трудоспособност без чужда помощ.
Видно от постановените съдебни актове, при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди е съобразена установената по надлежния ред 92% трайно намалена
работоспособност. Впоследствие обаче са издадени още ТЕЛК решения, с които е прието
увеличение на процента трайно намалена неработоспособност в сравнение с процента при
присъждане на обезщетението - с Експертно решение №1426-057/28.03.2003г. на ТЕЛК -
Благоевград е определена 95.1% загубена трудоспособност, с чужда помощ и с множество
противопоказания за трудова дейност; с Експертно решение №1304-085/12.05.2006г. е
определена 96% загубена трудоспособност в резултат на трудова злополука, с чужда помощ;
с Експертно решение №0930-111/10.06.2009г. на ТЕЛК - Благоевград е определена 100%
трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: Смазване на подбедрицата, с общо
заболяване ТУР по повод СА на пикочен мехур; с Експертно решение
№1000/118/12.07.2012г. е определен срок на трайно намалена трудоспособност - пожизнено,
с водеща диагноза: Смазване на подбедрицата, с общо заболяване ТУР по повод СА на
пикочен мехур, с чужда помощ. Макар САС и ВКС да са отчели обстоятелството, че
определената към онзи момент 92% трайно намалена работоспособност, е почти равна на
пълна загуба на работоспособност и негодност за всякакъв труд, настоящият състав намира,
че последващите увеличавания на процента на работоспособността до достигането му до
100% през 2009г., при отчитане на появилото се през 2007г. ново заболяване – карценом на
пикочния мехур, сочат на влошаване на здравословното състояние на ищеца.
Видно от тези ТЕЛК решения, във всички тях е констатирано и незадоволително
състояние на двата чукана, което като извод кореспондира и на останалите медицински
документи, както и заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза.
От медицинските документи се установява следното: Налични са медицински документи,
че още през 2000г. и 2002г. по чуканите има декубитални рани. През 2006г. е установено
възпаление на чуканите, проведено е антибиотично лечение и пострадалият е насочен към
оперативно лечение. През 2013г. поради влошаване на състоянието му - в областта на дясна
подбедрица на ниво ампутационен чукан са установени локални хиперемия с хипертермия,
обхващащи и бедрото, с флуктуираща централна част, при силна палпаторна болезненост,
същият е приет в МБАЛ Благоевград, където е престоял 3 дни и е проведено оперативно
лечение. През 2023г. отново са установени множество рагади на кожата с отделяне на секрет,
лошо оформени ампутационни тъкани двустранно, с оформени некрози, трофично
променена кожа, поради което пострадалият е насочен към реампутация на чуканите.
Вещото лице е дало заключение, че при ампутацията е направен компромис с дължината,
което е довело до лошо оформяне на чуканите при самата ампутация. Ето защо още от 2000г.
има налице декубитални рани в областта на чуканите и същите са в лошо състояние с
произтичащите от това възпаления, инфекции и т.н.
Въпреки обстоятелството, че чуканите са били в лошо състояние още към 2000г., в т.ч. и
към момента на определяне на първоначалното обезщетение, както и след това – вкл. до
2021г. /откогато в исковата молба се твърди ексцес/, съдът приема, че е налице влошаване
на състоянието на чуканите след 2021г. В подкрепа е експертното заключение на вещото
лице д-р С., който е направил извод, че състоянието на ищеца се влошава ежедневно. При
огледа на двата долни крайника от вещото лице се виждат лошо оформени ампутационни
чукани на ниво подбедрици, кожата е зачервена, налице за множество рагади и
непълноценна цикатридиална тъкан, която е лесно ранима. От рагадите изтича оскъден
бистър секрет. Вещото лице е дало заключение, че от амбулаторен лист №537/20.02.2023г. е
видно, че това състояние е с давност най-малко от 2023г., но по-вероятно е да е от преди
това. Поради това изводът на вещото лице е, че има значително влошаване в сравнение с
първоначалното състояние. Вещото лице е дало заключение, че влошеното състояние на
ампутационните чукани причинява значителни болки и страдания при ходене, което налага
реампутация за дооформяне на чуканите на по-високо ниво. Действително в съдебно
8
заседание вещото лице уточни, че състоянието на чуканите е било лошо още към 2001г., т.е.
и преди присъждане на обезщетението. Изводът обаче е, че състоянието на пострадалия се
влошава с всеки изминал ден, както и че има значително влошаване, което датира от преди
2023г., което е до степен, че изисква реампутация.
В подкрепа на установеното влошаване състоянието на чуканите и произтичащите от това
болки и страдания на ищеца са и гласните доказателства – св.А и св.Ф сочат, че чуканите се
възпаляват и образуват рани, от които тече кръв, вследствие на което се налага да се
посещават лекари, ищецът да приема антибиотици и болкоуспояващи, да му се правят
превръзки с различни мехлеми за облекчаване на болките и подобряване на състоянието.
Предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на изостряне, на утежняване
на старите болки и страдания, което представлява ексцес, влошаване на здравословното
състояние на ищеца.
Съдът намира, че е налице влошаване и на психичното състояние на пострадалия, което е
в причинна връзка с трудовата злополука. От заключението по изготвената съдебно-
психиатрична се установи, че веднага след инцидента възприемането на ампутираните
крайниците е причинило психичен шок у ищеца, като това състояние било последвано от
смесена тревожно-депресивна реакция, включваща суицидални идеи, продължила седмици,
и отключване на посттравматично стресово разстройство. От решенията на САС и ВКС е
видно, че душевните страдания на ищеца, изразили се в тежка депресия, са били взети
предвид при определяне на размера на първоначалното обезщетение.
Установява се обаче, че след 2020г., поради загубата на значими за ищеца хора, настъпва
влошаване на психичното му състояние, вкл. през 2023г. е потърсена/получена психиатрична
помощ. От тогава провежда системно лечение с антидепресанти. Разпитаните по делото
свидетели потвърждават за влошеното психо-емоционално състояние на ищеца, който
загубил желание за живот и имал суицидни мисли.
Макар влошаването на психичното здраве на ищеца да настъпва като резултат от загубата
на баща му и развода със съпругата му, то същото е в пряка връзка с трудовата злополука.
Това е така, тъй като те са били хората, които са му били сигурна опора в ежедневието.
Именно лишаването му от двата стълба на стабилност, е поставило ищеца в състояние на
несигурност, че предвид тежкото физическо състояние, в което се намира, вследствие на
ицидента, няма да има същата помощ и подкрепа да се справя с трудностите, които го
съпътстват в ежедневието, осъзнаването на невъзможността да бъде самостоятелен и да се
справя сам с битовизмите, с лична хигиена, със здравето си, поради което е настъпило
екстремно влошаване на неговото психично здраве.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото е доказано за очертания в исковата
молба период – от 2021г. до 2023г. настъпило утежняване на физическите болки и страдания
заради влошаване състоянието на двата чукана, както и влошаване на душевните терзания
на ищеца, които вреди следва да бъдат репарирани. При определяне на размера на
обезщетението на неимуществените вреди от ексцеса настоящият съдебен състав съобрази
характера и тежестта на изостряне на болките, интензитета, степента, продължителността на
болките и страданията за очертания в исковата молба период от 2021г. до 2023г., и
преценявайки конкретните доказателства в тяхната взаимна връзка, приема, че справедливо
обезщетяване на ищеца за установените неимуществени вреди за сочения период, настъпили
в резултат на ексцес, ще бъде постигнато с определяне на обезщетение в размер 30 000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Над този размер
предявеният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Ищцовата страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение, уговорено по чл.38,
ал.2 от ЗАдв, което съдът определя на сумата от 2 000 лв., съобразно фактическата и правна
сложност на делото, реално свършената от адвоката работа и продължителността на
производството, от които съразмерно с уважената част от иска се следват 600 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
сторените от бюджета на съда разноски за експертизи – 814 лв. за СМЕ и 771.76 лв. за СПЕ,
съразмерно с уважената част от иска, а именно общо сумата от 475.73 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОСЪЖДА, на основание чл.200 от КТ, „М– в несъстоятелност, с ЕИК , със седалище и
адрес на управление: гр.Сипредставлявана от З. З. Х.- синдик, да заплати на Ю М. Б., ЕГН
**********, гр.С сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ - частичен иск от общо 200
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от ескцес от
трудова злополука, настъпила на 09.11.1999г., около и добивен участък в рудник „О, поради
влошаване на физическото, емоционално, психологическо и психическо състояние, за
периода от началото на 2021г. до датата на депозиране на исковата молба – 09.05.2023г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
претенция – 09.05.2023г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск над размера на сумата от 30 000 лв. до пълния предявен
размер от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, частичен иск от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „М – в несъстоятелност, с ЕИК със седалище и адрес на управление: гр.С
представлявана от З. З. Х.- синдик, да заплати на адв.Г. Ю., гр.ул.“Т, сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „Ми – в несъстоятелност, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Спредставлявана от З. З. Х.- синдик, да заплати по
сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 475.73 лв. /четиристотин седемдесет и пет
лева и седемдесет и три стотинки/ за разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________

10