Решение по дело №1706/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260055
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 14 юни 2021 г.)
Съдия: Чавдар Андреев Тодоров
Дело: 20201520101706
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№..............от 26.01.2021г., гр.Кюстендил

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският районен съд                                 гражданска колегия,

На четиринадесети януари                                               две хиляди двадесет и първа                                                                           година,

В публично заседание                                                        в следния състав:

 

 

Председател:Чавдар Тодоров

 

Секретар:Зоя Равенска

като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№1706 по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена  от А.С.Г., с ЕГН **********, с адрес *** против АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София, ул.“Триадица“ №2.Предявени са обективно съединени искове по чл.344, ал.1 т.1 КТ за признаване уволнението на Г. за незаконно и отмяна на заповед №ЧР-4 345/31.08.2020г.Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.Иск с правно основание чл.344, ал.1 т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1097.27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за времето, през което е останала без работа в следствие на незаконното уволнение в размер на брутното й трудово възнаграждение за период от 01.09.2020г. до 19.10.2020г., ведно със законна лихва от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендира се  разноски по производството.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове.

По делото се установи следната фактическа обстановка:

Между ищеца и ответника по делото е било налице трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работила на длъжност „технически сътрудник“  при ответника.На 01.09.2020г. на ищеца е връчена заповед №ЧР-4 345/31.08.2020г.С тази заповед е прекратено съществуващото между страните трудово правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.2 КТ.Като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено-“съкращаване на щата”.Заповедта е връчена на посочената дата, при отказ на ищеца да я подпише, удостоверен с подписите на двама свидетели.

 В исковата молба се твърди, че незаконосъобразно е прекратено трудовото правоотношение поради допуснати нарушения в процедурата, неспазено предизвестие, липса на реално съкращаване на щата, неизвършен подбор.

Ответника оспорва предявените искове, твърди, че са налице предпоставките за прекратяването, спазени са формалните изисквания на закона, поради което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

След преценка и анализ на твърденията на страните, както и на събраните в хода на производството доказателства-копие на заповед за прекратяване на трудово правоотношение и копие от личното трудово досие на ищеца, за съда се налага извод, че предявения иск с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ е основателен.Следва да се посочи, че в проведеното на 14.01.2021г. съдебно заседание ответникът представи допълнителни доказателства, които при условията на чл.313 ГПК съдът отказа да приеме слред доказателствения материал по делото и не следва да обсъжда.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че при него е налице реално съкращаване на щата и то за длъжността “технически сътрудник”.От представените към личното трудово досие докладни и кореспонденция може да се изведе евентуален извод, че тази длъжност е била 1 и същата е транформирана в длъжност „главен експерт“, при което не е било необходимо извършването на подбор.Доказателствената тежест за тези обстоятелства е върху ответника и то при условията на главно и пълно доказване.В срока на чл.312, ал.2 е 3 ГПК не са ангажирани доказателствени искания от страна на ответника в тази насока, поради което и при последиците на чл.313 ГПК за тези обстоятелства не се проведе доказване.В този смисъл, по делото не се доказа, че при ответника е била налице само 1 длъжност „технически сътрудник“ и в този смисъл липса от необходимост за извършване на подбор.Не се доказа транформацията на тази длъжност в „главен експерт“, както и разлики в изисквания и задължения по тази длъжност, а от тази гледна точка и реално извършено съкращаване на щата.

При горните изводи, съдът намира, че иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.

Посоченото по-горе относно основателността на иска по чл.344, ал.1 т.1 КТ води до основателност и на иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ.В този смисъл, след признаване на уволнението за незаконно и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищеца следва да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди уволнението.

С оглед направените по-горе изводи основателна е и претенцията за заплащане от работодателя на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.Следва да се посочи, че този иск е предявен за срок от 01.09.2020г. до 19.10.2020г.и за сумата от 1097.27 лв.От приложена по делото справка и копие от трудов договор е видно, че на 19.10.2020г. ищецът е започнала работа по трудово правоотношение  в ОДЗ Кюстендил.В проведеното на 14.01.2021г.съдебно заседание ищецът представи за констатация трудовата си книжка, при което съдът констатира, че същата не е започвала работа при друг работодател, след прекратяването на трудовото правоотношение с ответника.В този смисъл, съдът счита, че по делото се доказа, че през периода 01.09.2020г. до 19.10.2020г. ищецът не работила при друг работодател и при горните изводи искът е основателен за този период.В случа и доколкото се претендира обезщетение за посочения период и при последно пълно брутно трудово възнаграждение от 710 лв.-за м.април 2020г.При наличие на 20 работни дни за м.април 2020г. и при трудово възнаграждение от 710 лв., съдът изчисли размер на обезщетението от 1136 лв.Доколкото се претендира 1097.27 лв., то този иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и сумата от 610 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответника дължи и държавна такса върху уважените искове по чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 КТ в размер на 150 лв., както и изплатеното възнаграждение на вещото лице в размер на 128.10 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Признава за незаконно уволнението на А.С.Г., с ЕГН **********, с адрес *** и отменя заповед №ЧР-4 345/31.08.2020г.на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане.

Възстановява А.С.Г., с ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди уволнението длъжност-“технически сътрудник”.

Осъжда АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ гр.София, ул.“Триадица“ №2 да заплати на А.С.Г. сумата от 1097.27 лв.- обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от време 01.09.2020г. до 19.10.2020г., ведно със законна лихва от 24.09.2020г. до окончателното изплащане.

Осъжда  АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ да заплати по сметка на Районен съд гр.Кюстендил сумата от 150 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете и изплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 128.10 лв.

Осъжда  АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ да заплати на А.С.Г. сумата от 610 лв.-деловодни разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от обявяването му-26.01.2021г. пред Окръжен съд Кюстендил.

 

                                                                             Районен съдия: