№ 540
гр. В., 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20251320101535 по
описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, от „А 1 Б.“ ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“К.4, № 1, със
законен представител: А.В.Д. и М.М. – членове на Съвета на директорите,
против В. В. Н., с ЕГН **********, с адрес с.Г., общ.Б., обл.В., ул.„С.“, № 11.
Твърди се от ищеца, че между „А 1 Б.“ ЕАД, и ответника В. В. Н. е
сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с
уникален номер ********* от 17.08.2022г. и патиден номер М6926449, към
който са сключени съответните приложения за услуги два броя от 17.08.2022г.
Сочи се, че за периода от 05.09.2022г. до 15.03.2023г. е извършено
плащане от дружеството, ответникът не е заплатил задълженията си, натрупал
е просрочени неплатени ел.съобщителни услуги в размер на 120,22лв. и
договора е прекратен по отношение на останалите услуги поради неплащане
повече от 124 дни с начислена неустойка 237,98лв.
Поддържа се, че от страна на ищеца е подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№ 583/2025г. на РС-В..
Излага се, че предявения иск е за дължимо парично задължение по
1
процесния договор, в общ размер 435,74лв. формирани както следва: 120,22лв.
неплатени суми за предоставяне ел.съобщителни услуги, 237,98лв. неплатени
неустойки, мораторна лихва в общ размер 77,54лв. върху общата сума на
главницата 358,20лв.
Посочва се от ищцовото дружество в съдебното производство, че
ответника клиент на дружеството ищец, че към сегашно време лицето няма
задължения, същите са били заплатени от лицето. Ищцовото дружество
предявява исковата си претенция срещу ответника вече само по отношение на
направените разноски за д.т. и пр.представителство в заповедното и в
исковото производство. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумите за платени разноски за представителство и такси.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника и не е взето становище по исковете.
С молба-становище с вх.№ 12369/14.10.2025г. ищецът е заявил, че
предвид направеното плащане на главницата от страна на ответника, оттегля
иска се в тази му част за главницата в размер на 358.20лв., в частта за
мораторната лихва в размер на 77,54лв., и моли поддържа иска само в частта
му за разноските.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на твърдяното
вземане в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, като е довнесло
дължимата държавна такса, поради което предявеният с молбата иск е
допустим.
Ответникът, редовно призован се явява в съдебно заседание, но не е
депозирал отговор на исковата молба. В изложеното в съдебно заседание и
представените доказателства, същия не оспорва да е станал причина за
завеждане на делото, обаче сочи, че не дължи задълженията главница и лихва
по производството, изразил е, че е заплатил същите. Същият твърди, че е
платил сумите по Заповедта за изпълнение в размер на главница и мораторна
лихва, като е представил и платежно нареждане в подкрепа на горното
2
твърдение.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
В писмена молба-становище по делото с вх.№ 12369 от 14.10.2025г.
ищецът прави признание на неизгоден факт, а именно, че е извършено
плащане от страна на ответника още на 18.04.2022 г., с което е погасено
изцяло задължението за главница. Съдът приема признанието, направено от
ищеца, че е заплатена сумата от 358,20лв. главница и 77,54лв. мораторна
лихва, за оттегляне на иска. Това ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като
следва да се приеме, че след депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК на
12.03.2025г. ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца за
исковата сума в размер на 358,20лв. главница и 77,54лв. мораторна лихва.
Това обстоятелство, с оглед направеното оттегляне на иска, обуславя
прекратяване на производството в тази част.
Вземането, фигуриращо в издадената заповед по ч.гр.д. № 583/2025г., а
именно за 358,20лв. главница и 77,54лв. мораторна лихва не е претендирано в
исковото производство. По тази причина на основание чл.415, ал.5 от ГПК,
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 583/2025г. следва да бъде
обезсилена в частта на вземането за сумата от 358,20лв. главница и 77,54лв.
мораторна лихва.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за
разноски.
С направеното плащане след депозиране на заявлението по чл.410 от
ГПК длъжникът своеобразно признава, че дължи сумата по процесната
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която са дължими и присъдените
разноски. Длъжникът е имал възможност в случай, че оспорва разноските да
обжалва на основание чл.413, ал.1 от ГПК издадената заповед за изпълнение в
частта за разноските. Видно от приложеното ч.гр.д.№ 583/2025г. по описа на
Районен съд–В. е, че това не е сторено, а длъжникът по своя преценка е
заплатил част от дължимите по заповедта суми, като заявителят е останал
неудовлетворен в останалата част от вземането за разноски.
На основание т.12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
3
производство. Ищецът е претендирал разноски в заповедното производство в
размер на 25.00лв. заплатена държавна такса и 150.00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. В случая производството по делото относно признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от главница и мораторна
лихва се прекратява поради оттегляне на иска, тъй като същият е погасен чрез
плащане след депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което
следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал причина за
завеждане на делото - арг. от противното на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което и
следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сторените в заповедното производство разноски в общ
размер от 175.00лв. /25.00лв. заплатена държавна такса и 150.00лв.
юрисконсултско възнаграждение/ и сторените в исковото производство
разноски в общ размер на 175.00лв. /25.00лв. заплатена държавна такса и
150.00лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл.232 от ГПК оттегляне предявения иск по
чл.422, ал 1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД, от „А 1 Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.“К.“, № 1, със законен представител: А.В.Д. и М.М. –
членове на Съвета на директорите, против В. В. Н., с ЕГН **********, с адрес
с.Г., общ.Б., обл.В., ул.„С.“, № 11, да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в
размер на 358,20лв. главница и 77,54лв. мораторна лихва, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №
277/14.03.2025г. по ч.гр.д.№ 583/2025г. по описа на Районен съд-В. и
4
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1535/2025г. в тази част.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 от ГПК Заповед № 277 от
14.03.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 583/2025г. по описа на Районен съд-В. в
частта й за вземането за сумата от 358,20лв. главница и 77,54лв. мораторна
лихва.
ОСЪЖДА В. В. Н., с ЕГН **********, с адрес с.Г., общ.Б., обл.В., ул.
„С.“, № 11, да заплати на „А 1 Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.“К.“, № 1, със законен представител: А.В.Д. и
М.М. – членове на Съвета на директорите направените от ищеца разноски по
ч.гр.д.№ 583/2025г. по описа на Районен съд-В. общо в размер на 175.00лв.
/25.00лв. заплатена държавна такса и 150.00лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
ОСЪЖДА В. В. Н., с ЕГН **********, с адрес с.Г., общ.Б., обл.В., ул.
„С.“, № 11, да заплати на „А 1 Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.С., ул.“К.“, № 1, със законен представител: А.В.Д. и
М.М. – членове на Съвета на директорите, разноски в исковото производство в
общ размер на 175.00лв. /25.00лв. заплатена държавна такса и 150.00лв.
юрисконсултско възнаграждение/.
В частта на прекратяването решението има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-В. в двуседмичен
срок от връчването на страните, като след влизане в сила да се приложи препис
по ч.гр.д.№ 583/2025 г. по описа на Районен съд-В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5