Р
Е Ш Е Н И Е № 67
гр. Сливен, 24.04.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осми април
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора Христо Куков като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 71 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и се движи
по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на Щ.К.Л., против
Областна дирекция на МВР гр. Сливен, в която се твърди, че на ищеца е бил
състав Акт за установяване на административно нарушение № 365470/08.01.2016 г.
от служител на ОД на МВР – Сливен. Въз основа на акта било издадено НП №
16-0804-000033/29.01.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР –
Сливен, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането. Ищецът
обжалвал НП, което било отменено с Решение № 271/17.05.2016 г. по АНД №
403/2016 г. на Районен съд - Сливен. Решението влязло в сила на 02.06.2016 г. В
съдебното производство по това дело, ищецът направил разноски за адвокатска
защита в размер на 300 лв. Заявява, че не би направил този разход, ако не били
незаконосъобразните действия на длъжностни лица на ОД на МВР - Сливен. Тази
сума представлявала вреда, пряка и непосредствена последица от тези действия.
Моли съда в тази връзка да постанови решение, с което осъди Областна дирекция
на МВР - Сливен да му заплати сумата от 300 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.06.2016 г. до окончателно изплащане на задължението.
В съдебно заседание чрез п. си адв. Н.К. ***,
поддържа предявения иск. Претендира за направените по делото разноски.
Ответната страна – Областна дирекция на МВР гр. Сливен не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
счита че искът е основателен и доказан. Заявява, че претендираната лихва следва
да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба. Моли съда да постанови
решение в този смисъл.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.01.2016 год. около 08.40 часа в г. С.
на б. „П. Х.” срещу автосервиз „Гудиър”, посока б. „И. ш.” ищецът Щ.К.Л.
управлявал лек автомобил Опел Астра, с рег. № ………….., с. на К. Щ. Л.. При
направена справка с РСОД ASUS-4” се установило, че към часа и
датата на проверката, автомобила няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, за което на ищеца бил съставен АУАН № 365470 от
08.01.2016 г. от служител на ОДМВР Сливен Г. И. Г. Въз основа на
акта е издадено НП № 16-0804-000033/29.01.2016 г. на Началник Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3
от Кодекса за застраховането на Щ.Л. било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 400 лв..
Наказателно постановление НП №
16-0804-000033/29.01.2016 г. е обжалвано от Л. и във връзка с тази жалба в РС Сливен
е образувано АНД № 403/2016 г. по описа на съда. Делото е разгледано и с Решение
№ 271/17.05.2016 г., съда е отменил наказателното постановление, като
неправилно и незаконосъобразно. Решението на РС Сливен като необжалвано е
влязло в сила на 09.06.2016 г., когато е изтекъл последния срок за обжалването
му
Видно от представен по АНД № 403/2016 г. по
описа на РС Сливен договор за правна защита и съдействие (л.5 от това дело), ищеца
е заплатил за адвокатска защита по това дело сумата от 300 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от
приложените и приети по делото писмени доказателства между които няма
противоречие и си кореспондират изцяло.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна,
безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия. Във фактическия състав на
отговорността на държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се
установи наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответната страна – Областна дирекция на
МВР гр. Сливен. Налице е незаконосъобразен акт - Наказателно постановление № 16-0804-000033/29.01.2016
г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Сливен, което е отменено
с влязло в законна сила Решение № 271/17.05.2016 г. по АНД № 403/2016 г. по
описа на РС Сливен. Незаконосъобразният акт е издаден от орган на ответника Областна
дирекция на МВР гр. Сливен, която е
юридическо лице съгласно чл.37 ал.2 от Закона за Министерство на вътрешните
работи и следователно е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения
иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е
издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС.
Настоящият състав на АдмС Сливен приема, че
от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния
акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло
в сила решение, ищеца е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното
постановление. По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Л. не би заплатил адвокатско
възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе
издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния
орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване
на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното
постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Л.
вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на наказателното постановление, с което е наложено административно
наказание, което той е считал за незаконосъобразно наложено. (В този смисъл Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС)
Вредата е причинена с оглед сключване на
договора за правна защита и съдействие и упълномощаването на процесуален
представител, но самото упълномощаване на адвокат не може да се възприеме като
утежняващо действие и израз на "виновно поведение", доколкото така се
реализира едно конституционно гарантирано право.
Адвокатското възнаграждението, което ищеца е
заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното НП издадено от
орган на ответника се явява причинена вреда за Л. поради издадения
незаконосъобразен акт. От изложеното до тук следва извода, че предявения иск против
ОДМВР Сливен следва да бъде уважен до предявения размер от 300 лв.. Ищецът е
направил искане и за присъждане на законна лихва от 02.06.2016 г.. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен характер и е
обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по
делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи
върху главницата от 09.06.2016 г..
Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът
бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Предвид изложеното
претенцията е основателна за 310 лв., от които 300 лв. за адвокатско
възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР гр. Сливен, да заплати на Щ.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 300 лв. (триста лева) представляваща обезщетение на имуществени вреди от
незаконосъобразен административен акт - НП
№ 16-0804-000033/29.01.2016 г. на Началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2016 г.
до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР гр. Сливен, да заплати на Щ.К.Л., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 310 лв. (триста и десет лева), представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: