О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………14.07.2023 г.,
гр. Добрич
Административен съд - Добрич, в закрито заседание,
на четиринадесети юли две хиляди двадесет
и трета година, като разгледа докладваното от съдия Красимира Иванова
административно дело № 216 по описа на АдмС - Добрич за 2023 г., намира
следното:
Производството по делото е по чл.
248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК),
във връзка с чл. 144 от АПК.
На 27.06.2023 г. с вх. № 2606 е постъпила жалба от „****“ ООД, ЕИК
*********, представлявано от управителя В.А.Н., срещу Протоколно определение от 12.06.2023 г. по
адм. дело № 216/ 2023 г. на АдмС – Добрич, в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на община Каварна съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 1680 лв.
С
жалбата се твърди, че определението в обжалваната част е незаконосъобразно
поради нарушение на материалния закон, необосновано и неправилно. Излагат се
доводи, че след като „не е проведена съдебна инстанция“, а нормата на чл. 8 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1) предвиждала
минимален размер на адвокатското възнаграждение по дела по ЗУТ в размер на 1250
лв. за една инстанция, присъденият размер от 1680 лв. е необоснован и
несправедлив. Иска се адвокатското възнаграждение да се намали на 500 лв.
Съдът приема, че след като подадената жалба съдържа оспорване на Определението
само в частта за разноските, то тя представлява молба за изменение на решението
(в случая определението) в частта за разноските по смисъла на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Ответникът по молбата, чрез процесуалния си представител, изразява Становище
с вх. № 2777 от 12.07.2023 г. за неоснователност на молбата за изменение на
разноските. Сочи, че минималният размер на адвокатско възнаграждение за дела по
ЗУТ според чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 е 1250 лв. без ДДС. Договореното и платено
адвокатско възнаграждение по делото е в размер на 1400 лв. без ДДС, т.е.
надвишаването е само със 150 лева, което дори не е един път по-голямо от
определения минимум според Наредба № 1. Продължава, че значението на думата
„прекомерен“ е голям, огромен, прекален, краен. Възразява срещу твърдението в
молбата на жалбоподателя, че липсва проведена съдебна инстанция и посочва
извършените действия по образуване на производството, проучване на налична
документация и на актуална съдебна практика, изготвяне на документи и
кореспонденция по делото, явяване в открито съдебно заседание. Указва на
съдебна практика, според която няма значение етапът, в който се прекратява
производството, както и дали ответникът е извършил някакви процесуални
действия. Релевантно е ангажирането на адвокат и платеното адвокатско
възнаграждение като следствие от действията на жалбоподателя по сезиране на
съда.
При извършена служебна проверка за допустимост на искането, съдържащо се в жалбата,
съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл.
144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Определението, чието изменение се иска, е постановено на 12.06.23 г.
Съобщението за изготвянето му е получено от жалбоподателя на 19.06.2023 г.
Срокът за оспорване на Определението пред ВАС е 7 - дневен, като в същия срок може
да се прави допустимо искане за изменение на Определението в частта за
разноските. Искането за изменение е изпратено чрез куриерска фирма Еконт
Експрес на 26.06.2023 г. (л. 467) и с оглед на това е допустимо, като подадено
от активно процесуално легитимирано лице и в срок.
По основателността на искането съдът съобрази следното:
В искането на дружеството е изложено възражение, че сторените от ответника
по делото разноски са прекомерни. Като основна причина е посочено
обстоятелството, че не е проведено съдебно заседание.
Горното твърдение не отговаря на фактите по делото, тъй като производството
по него е прекратено в открито съдебно заседание на 12.06.23 г. (л. 61).
По отношение дължимостта на разноски в полза на ответника при прекратяване
на делото, законодателят в чл. 143, ал. 3 от АПК е регламентирал това изрично,
без да уточнява причината за прекратяването. Както съдът е постановил в
Протоколното определение от 12.06.2023 г., при прекратяване на делото поради
недопустимост на жалбата, се дължат разноски на ответника.
В конкретния случай разноските за адвокатско възнаграждение са претендирани
своевременно – с отговора на жалбата (л. 31). В съдебно заседание на 12.06.2023
г. са представени пълномощно (л. 51), списък на разноските, фактура и платежно
нареждане (л. 52-54) и същите са уважени в пълен размер – 1680 лв. с ДДС, за
което е осъдено дружеството - жалбоподател.
Предпоставките за уважаване на претенцията за разноски са две – съдът да е
сезиран с искане за присъждането им и да са представени доказателства за това,
че същите са действително направени от ответника преди прекратяването на
производството във връзка със защитата му по делото. След като преди
постановяването на определението за прекратяване на производството са приложени
по делото доказателства за извършени разноски и има искане за възлагането им, то
съдът е бил длъжен да ги присъди. В конкретния случай в проведеното на 12.06.2023
г. открито съдебно заседание процесуалният представител на административния
орган е предявил искане за присъждане на разноски и е приложил доказателства за
заплащането на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 по административни дела по ЗУТ, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 1250 лева без ДДС. Разпоредбата на § 2а
от ДР на Наредба № 1 предвижда, че за регистрираните по Закона за данъка върху
добавената стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по Наредба № 1 и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.
С оглед горното съдът е присъдил конкретния размер разноски. Процесуалното
представителство е надлежно реализирано. Не е налице основание за изменение на Определението
в частта на разноските, нито е налице пропуск, нито грешка при пресмятането.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с
чл. 144 АПК, Административен съд – Добрич, III състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „****“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителя В.А.Н., съдържаща се в жалба с вх. № 2606/ 27.06.2023 г., за
изменение на Протоколно определение от 12.06.2023 г. по адм. дело № 216/ 2023
г. на АдмС – Добрич в частта за разноските.
Определението подлежи на оспорване чрез Административен съд – Добрич пред
ВАС на Р България в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от Определението да се изпрати на страните по делото.
СЪДИЯ: