Р Е Ш Е Н И Е
№ 112
Гр.Шумен, 16 Май
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд, в открито
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: М. Маринов
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№49/2019г.
по описа на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена
е искова претенция с правно основание чл.288а, ал.3, вр. ал.1, т.1, вр.
чл.288, ал.12, от КЗ отм. от "ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД" гр.С. срещу С.П.Д. *** за заплащане на сумата от 29959,05 лв.
Ищецът излага, че на основание чл. 288а, ал.1, т. 1
от КЗ/отм./ Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е
изплатило на Националното бюро на Германия по щета ГФ № 120062 от 23.01.2014 г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 29959,05 лева /15 317,82 евро/ за
увредения при ПТП, настъпило на 03.06.2012 г. в Х..., с рег. № МКК RК 999,
собственост на М.Х. от Х... Виновен за катастрофата бил ответникът С.П.Д.,
който управлявал л.а. „Волво С 40“, ДКН Н... ВВ на
03.06.2012 г. в град Х..в посока ул. „М..“. В зоната на кръстовището предприел
завой на ляво, поради употреба на алкохол и превишена скорост не успял да
направи левия завой и се блъснал в оградата на имота на ул. „М..“ № 22. От
удара значително били повредени оградата и алеята към къщата. Съборените
бетонни подпори на оградата били запратени към товарен автомобил в двора на
имота, който също бил повреден. В нарушение на чл. 260 от КЗ /отм./ ответникът
управлявал процесния автомобил без да има за него действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ към часа и датата на ПТП. Ищецът поканил ответника
да възстанови изплатеното от Гаранционния фонд с покана РП № 447 от 21.08.2018
г., но и до днес ответникът не бил погасил задължението си. Ето защо моли да
бъде осъден ответникът да заплати сумата от 29959,05 лв. на ищеца,
представляваща възстановено от Гаранционния фонд на НББАЗ по щета №120062/23.01.2014
г. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
В депозирания отговор ответника заявява, че искът е допустим,
основателен и доказан по размер. Моли да бъде извършена корекция в ЕГН-то на
ответника, който бил изписан неправилно в исковата молба, като грешно била
посочена годината му на раждане. От представеното удостоверение било видно, че е
роден на *** г. и е с ЕГН **********. Признава, че на 03.06.2012 г. в град Х..,
при управление на лек автомобил „Волво С40“ ДКН Н ...
ВВ е предизвикал виновно ПТП, в резултат на което са настъпили значителни
материални щети. Излага, че към исковата молба са представен многобройни
писмени доказателства, установяващи точния размер на обезщетението, което било
изплатено от страна на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи на Националното бюро на Г.. Видно от преводно нареждане за
кредитен превод от 07.02.2014 г. сумата от 29 959,05 лева е била възстановена
на НББАЗ. Въпреки изпратената до ответника регресна
покана № 447/21.08.2018 г., процесната сума не била изплатена в указания срок,
поради липса на финансова възможност от страна на ответника.
Съгласно чл.288а,
ал.1, т.1 КЗ (отм.), Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени
от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство
на виновния водач обичайно се намира на територията на Република Б. и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят. След извършване на плащането, фондът встъпва в
правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредите на основание чл.288а,
ал.3 вр. чл.288, ал.12 КЗ
(отм.). Приложението на тази законова уредба е уточнено в чл.34, ал.3 от
Правилника за устройството и дейността на гаранционния фонд,
съгласно която разпоредба Фондът възстановява суми, когато Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (бюрото) в съответствие с международните
договори, по които е страна, е заплатило обезщетения за вреди, причинени от
пътнотранспортни произшествия по чл.28, ал.1, т.1, буква "б", "аа", "бб", "гг" и § 5а, настъпили в друга държава членка. Сумите
се възстановяват в срок 15 дни от писменото заявление на бюрото. Според чл.28,
ал.1, т.1, буква "б", "аа",
фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република Б. или на друга държава
членка и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република Б., и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". Съгласно чл.34, ал. 4 ПУДГФ,
след възстановяване на сумите бюрото предоставя на фонда документите, с които
разполага във връзка с изплатената от него претенция.
Съгласно чл.105, ал.1 от
КМЧП задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат
от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да
настъпят непосредствените вреди. Следователно, Компенсационният орган на
държавата, където е настъпило събитието, е самостоятелно отговорен за
компенсирането на пострадалата страна, прилагайки правните ѝ норми при
определяне на отговорността и оценката на компенсациите. По аргумент от
разпоредбата на чл.286, ал.3 КЗ
(отм.) следва, че Компенсационният орган няма право да прави преценка по същество
и функциите му се състоят в уреждане на претенции в случаи, които подлежат на
обективно установяване, и дейността му се ограничава до проверка дали е
отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове.
За определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че същият е регламентиран в сключените споразумения между
компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено
в компентентността на страната, където е настъпило
процесното ПТП - в случая - Германия. На компенсиране подлежат както
изплатената сума на пострадалата страна по ликвидиране на имуществени и
неимуществени вреди, така и изплатените суми за външни услуги /напр.
възнаграждения на вещи лица и др./, както и сумите на всички разходи, сторени
от участващите в компенсацията страни. С
постановено по реда на чл.290 ГПК
Решение №1/02.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 263/2010
г., II т. о. е прието, че когато се дължи обезщетение на чуждестранно лице и
поправянето на вредите е извършено в чужбина /разглеждания казус е бил за вреди
причинени при ПТП в Р България, но отстранени в чужда държава/, е налице
чуждестранен елемент в правоотношението между застраховател и увредено лице,
свързан с характера на увреденото лице и мястото на отстраняване на вредите и
по тази причина размерът на обезщетението не следва да се определя по средни
пазарни цени в България, тъй като това не би довело до пълно обезщетение за
вредите, а следва стойността на възстановителния ремонт да се определи по
цените за ремонта, където е извършен - в случая - в Германия, като същата се
установява от представените по делото първични счетоводни документи. С Директива 2009/103/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката
„Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за
контрол върху задължението за сключване на такава застраховка са кодифицирани
множеството предходни актове на ЕС и е уредена процедурата за
обезщетение на пострадали при ПТП по време на пътуване в държавите членки на ЕС
и органи. Тя предвижда съществуването и дейността на компенсационния орган,
който съгласно КЗ/отм./ за територията на Република България се изпълнява от
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, считано от 01.01.2007 г. Съгласно т.50 от Директивата, органът за
изплащане на обезщетения има право на суброгация, в
случай че е обезщетил увреденото лице, а съобразно чл.48 от
Директивата, ГФ дължи заплащане на обезщетението винаги когато
установи, че е отправено предложение за обезщетение по установения ред и в
предвидените срокове, без да има право на преценка по същество.
В процесния случай е безспорно установен
фактическият състав на чл.288а, ал1, т.1 от КЗ /отм./ - пътно - транспортното
произшествие е настъпило на територията на държава-членка на ЕС- Федерална
Република Г., виновният водач на МПС /български гражданин, чието превозно
средство, обичайно се намира на територия та Р България/ не е разполагал с
валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" и
поради това компенсационният орган на държавата-членка, където е настъпило
събитието, е обезщетила увреденото лице за вредите, което от своя страна е
задължило ГФ чрез НББАЗ да възстанови изплатените суми, ведно с разходите на
пострадалото лице, на чуждия компенсационен орган и тези на НББАЗ. Налице
е причинно - следствена връзка между причинените вреди и поведението на
ответника, като е прието. Размерът на дължимите обезщетения, както бе
отбелязано по - горе, е регламентиран от сключените споразумения между
компенсационните органи на страните - членки, като определянето му е единствено
в компетентността на страната, където е настъпило ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция намира че предявеният иск следва да се уважи
изцяло.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 1198,36 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА С.П.Д. с ЕГН **********,***, да
заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.С., ул...., представляван от изпълнителния
директор С. Г.С. и Изпълнителния директор и Председател на УС Б.И.М., сумата 29959,05 лева /двадесет и девет хиляди
деветстотин петдесет и девет лева и пет стотинки/, левова равностойност на 15317,82 Евро - представляваща
възстановена от ищеца на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи сума по щета №120062/23.01.2014г., която последното заплатило на
Националното бюро на Г., като обезщетение за причинени от ответника имуществени
вреди на лек автомобил - „Рено мастер“, с рег. № …,
собственост на М.Х. от Х..,
нанесени на 03.06.2012 г. при транспортно произшествие в гр.Х.., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 01.02.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и
сумата от 1198,36 лева /хиляда сто
деветдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направените
по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.В. в двуседмичен срок от
уведомяване на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: