Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1333
06.11.2018г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
АННА ДЪБОВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно гражданско
дело №2053/2018г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. С. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по
делото адв. Н. А., против Решение №2340
от 11.06.2018г., постановено
по гр. дело №5164/2017 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.състав, с което
е бил отхвърлен
предявения от него срещу М.А.Я., ЕГН **********, Ц. Д.И., ЕГН **********, и М.А.И. (П.), ЕГН **********, иск за признаване за
установено, че ищецът е
собственик на основание давностно владение от 06.03.1984г. до 2012г. по време
на брака си, на 1/2 идеална част от следните имоти: УПИ ХIV-364, кв. 27 по
плана на село Калояново, одобрен със заповед № 75/20.04.1989, застроено и
незастроено, с площ от 655 кв.м., ведно с построената в същия жилищна сграда с
площ от 54 кв.м., навес с площ от 28 кв.м. и навес с площ от 15 кв.м., при
граници: УПИ XVI-371, УПИ XV-363, улица,
УПИ XII-365 и УПИ XIII-370. Във въззивната жалба са изложени съображения за
неправилност на решението, като се иска неговата отмяна и уважаване на исковата
претенция.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна
М. А. Я., чрез
пълномощника й адв. И. Д., в който е
изразено становище за неоснователност на
същата.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите страни
по нея Ц. Д. И. и М. А.П.,
като в съдебно заседание
същите, чрез упълномощения
си процесуален представител
адв. И. Д., оспорват
същата и искат оставянето й
без уважение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269
от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението съобразно посоченото в жалбата
и при служебна проверка за допуснати
при постановяването му
нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор
между страните.
Първоинстанционният
съд е бил
сезиран с иск с
правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, предявен
от А. С. Я. против М.А.Я., ЕГН **********, Ц.Д.И., ЕГН **********, и М.А.И. (П.), ЕГН **********, за признаване за
установено, че ищецът е
собственик на основание давностно владение от 06.03.1984г. до 2012г. по време
на брака си, на 1/2 идеална част от следните имоти: УПИ ХIV-364, кв. 27 по
плана на село Калояново, одобрен със заповед № 75/20.04.1989, застроено и
незастроено, с площ от 655 кв.м., ведно с построената в същия жилищна сграда с
площ от 54 кв.м., навес с площ от 28 кв.м. и навес с площ от 15 кв.м., при
граници: УПИ XVI-371, УПИ XV-363, улица,
УПИ XII-365 и УПИ XIII-370.
От фактическа страна
по делото няма спор
между страните, а и
се установява от
приложените по делото писмени
доказателства, че с одобрена
с определение на съда
от 06.03.1984г. съдебна спогодба по гр.д.
№ 161/1984г. на ПРС, процесният имот е
бил предоставен в дял на
ответницата М. А. Я., като за уравняването на дяловете на другите
съделители- ответниците Ц.Д.И.
и М.А.И., тя се е задължила да им
заплати сумата от 5445 лева в едногодишен срок от сключването й.
Безспорно е, че към
датата на съдебната
спогодба М. А. Я. е
била омъжена за ищеца А.
С. Я., като
гражданският брак между тях е
бил сключен на ***г. По делото
не се твърди
и не са
ангажирани доказателства дали
ответницата М. Я. е заплатила
на другите две
ответници- съделители уговореното
със съдебната спогодба
парично уравнение, поради
което следва да
се приеме,че същото
не е било
заплатено
Ищецът
твърди, че считано от
датата на сключване
на съдебната спогодба заедно със
съпругата си са упражнявали
давностно владение върху
процесния имот, поради
което са придобили
по давност в режим на
съпружеска имуществена общност
правото на собственост
върху него, като
след развода им
през 2012г. имотът
вече е в режим
на обикновена съсобственост
и той притежава
½ идеална част
от него. Тези твърдения са неоснователни. По
делото е безспорно,
а и се
установява от приложените
по делото писмени
доказателства, че към
датата на сключване
на съдебната спогодба
през 1984г. ответницата
М. Я. е
притежавала по наследство 1/6
идеална част от
процесния имот, а по
силата на спогодбата е
придобила останалите 5/6
от него, собственост
на другите две
ответници Ц.И. и М. П.. Доколкото
същите са придобити
възмездно срещу задължение
за заплащане на парично
уравнение, то по силата
на действащия към
посочената дата Семеен кодекс
от 1968г., те са
станали съпружеска имуществена общност
между М. Я. и
съпруга й А. Я.. Без
значение за настъпване
на вещно- прехвърлителния
ефект на спогодбата е
обстоятелството, че не е
било заплатено уговореното
в нея парично уравнение, тъй
като незаплащането на същото
в установения за това
срок не води
до автоматично разваляне
или прекратяване на
действието на спогодбата, а дава право
на лицата, в чиято
полза е било
уговорено, да искат реално
изпълнение на така
поетото задължение, обезщетение
за неизпълнение или да развалят
договора. Предвид горното
и доколкото по делото
не се твърди
сключената съдебна спогодба да
е била нищожна,
унищожена или развалена,
то по силата
на същата ищецът и
съпругата му са
придобили в режим на
съпружеска имуществена общност
5/6 идеални части
от правото на
собственост върху процесния
имот. При това положение
същите не биха
могли да придобият
отново правото на собственост върху
имота на основание
изтекла след сключване
на спогодбата придобивна
давност, тъй като
давностно владение може
да се упражнява само
върху чужд, а не и
върху свой имот. Действително
по делото е представен
констативен нотариален акт,
съставен през 1992г.,
с който ответницата М. Д. Я.
е била призната за собственик на процесния имот на
основание давностно
владение, но с
оглед установените по- горе
фактически обстоятелства, че
тя вече е била
негов собственик по силата на наследяване и сключената съдебна спогодба, то правният
извод на нотариуса
в посочения нотариален
акт следва да се счита
за опроверган. Самият ищец
не е могъл да
придобие по давност и притежаваната
на лично основание от
съпругата му 1/6
идеална част от
имота, тъй като
съгласно разпоредбата на
чл.115, ал.1, б.В от ЗЗД давност
между съпрузи не тече.
Предвид горното предявеният
иск за признаване на ищеца за
собственик на ½
идеална част от имота на посоченото
от него основание- давностно
владение е неоснователен
и следва да се
отхвърли.
Предвид
горното обжалваното
решение следва да се
потвърди, като на
основание чл.272 от ГПК се
препрати и към мотивите
на първоинстанционния съд.
С
оглед неоснователността на въззивната
жалба жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемите
страни направените от тях
разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното
производство.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2340
от 11.06.2018г., постановено
по гр. дело №5164/2017 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV гр.състав.
ОСЪЖДА А. С. ***,
ЕГН **********, да заплати
на М. А. Я. ***, ЕГН **********, сумата от
1000 лв.- разноски
по делото.
ОСЪЖДА
А. С. ***,
ЕГН **********, да заплати
на Ц.Д. И. ***, ЕГН **********, и М. А. И. ***, ЕГН **********,
сумата от 600
лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок
от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.