Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети май, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 499 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ.
Ищецът Д.Л.Г.
поддържа твърдение, че е претърпял значителни неимуществени вреди, поради
травматичните увреждания, които му били причинени, като резултат от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.12.2016г. около 21:20ч. в с.Нивянин.
Пътният инцидент настъпил на около 50м. преди табелата за изхода от селото - в
посока с. Борован поради виновното противоправно поведение на водача на лекия
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********, който при
движение с превишена скорост навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
удар в насрещно движещия се лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ********. Във
връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП № 922/2016 по описа на РУ на МВР гр. Бяла Слатина, което приключило със
споразумение съгласно чл. 381 от НПК, одобрено от съда в рамките на НОХД №
751/2017г. по описа на РС Бяла Слатина. Тъй като гражданската отговорност на
причинителя на вредите била застрахована в З. „Л.И.“ АД, на 11.10.2017г. ищецът отправил към
застрахователното дружество извънсъдебна писмена претенция по реда на чл. 380
от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение, по която била образувана преписка
по щета. При представяне на всички необходими документи от страна на ищеца ответното дружество не
представило отговор в законоустановения и според ищеца – изпаднало в забава на
02.11.2017г. т.е. след изтичане на 15-дневен срок от представянето на всички
документи по доброволната претенция. При изложените фактически твърдения,
ищецът претендира за осъждане на ответното дружество, да му заплати
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 26 000 лв., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2017г., до деня на окончателното
изплащане на сумата. С оглед твърдението за основателност на иска, ищецът
претендира да бъде осъден ответника, да му заплати направените съдебни
разноски.
Ответното дружество З. „Л.И.“ АД
оспорва допустимостта на предявените пред съда искове, поради това, че не били
изпълнени предпоставките за предявяване на иск, по аргумент от чл. 496, ал.2,
б. Б, вр. с ал. 4 от КЗ - ищецът не бил представил изисканите му от
застрахователя документи за настъпване на застрахователното събитие и
установяване на размера на вредите. При условията на евентуалност, ако исковете
бъдат приети за допустими - ответникът поддържа становище за тяхната неоснователност
по същите съображения. Без да отрича наличието на валидно застрахователно
правоотношение, покриващо гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
„Ауди“, модел „А4“ – ответникът оспорва твърденията на ищеца за конкретния
механизъм на настъпване на инцидента, както и твърденията за противоправния
характер на поведението на този водач и наличието на пряка причинно следствена
връзка между това поведение и понесените травматични увреждания. Според
становището на ответника, причина за настъпване на произшествието били действията
на водача на лекия автомобил „Опел Корса“, в който пътувал пострадалия, понеже
този водач управлявал автомобила с несъобразена за съответния пътен участък скорост,
при липса на правоспособност за управление на моторното превозно средство.
Действията на този водач били неправилни, понеже той не задействал спирачната
система, а се опитал да отклони автомобила встрани. Оспорва твърденията на
ищеца за съществуване на причинно-следствена връзка между настъпването на
процесното ПТП и твърдените претърпени неимуществени вреди. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в нарушение на
чл. 137А от ЗДвП пътувал без поставен поставен предпазен колан и осъществил
рисково поведение, придвижвайки се в автомобила със знанието, че този автомобил
се управлява от неправоспособен водач. Оспорва и размера на предявения иск,
поддържайки тезата за неговата прекомерност. Оспорва иска за присъждане на
законна лихва върху претендираното обезщетение да претърпени неимуществени
вреди като неоснователен доколкото не били изпълнени изискванията на чл. 496
вр. с чл. 498 ал.2 и ал.3 от КЗ и по съображение за неоснователност на главния
иск. Моли за отхвърляне на исковете и претендира да му бъдат присъдени съдебни
разноски.
Съдът, като прецени доводите и
възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Приетите като доказателство препис от Констативен
протокол за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум и схема,
като част от приобщената преписка по ДП № 922/2016г. по описа на РУ на МВР Бяла
Слатина установява, че на 25.12.2016г. около 21:20ч. в с. Нивянин, на
разстояние от около 50м. преди табелата за изхода от селото - в посока с.
Борован бил реализиран пътен инцидент между лекия автомобил „Ауди“, модел „А4“,
с рег. № ********, който навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал
удар в корпуса на насрещно движещия се лек автомобил „Опел Корса“, с рег. № ********.
В протокола се съдържа отбелязване, че ищецът пострадал в качеството на пътник,
разположен на дясната задна седалка на лекия автомобил „Опел Корса“.
Досъдебното производство е приключило с постановление за предаване на съд, а
наказателното производство срещу водача на лекия автомобил „Ауди“, модел „А4“,
с рег. № ******** е завършило със споразумение по реда на чл. 381 от НПК, което
е одобрено от съда, в рамките на НОХД № 751/2017г. по описа на РС Бяла Слатина.
Съдържанието на утвърденото от наказателния съд
Споразумение по чл. 381 от НПК, в рамките на НОХД № 751/2017г. по описа на РС
Бяла Слатина има правните последици на влязла в сила присъда и като такава -
обвързва в хипотезата на чл. 300 от ГПК доказателствените изводи на настоящия
граждански съд, относно противоправния характер на извършеното от водача на
лекия автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******** поведение, изразяващо се
в нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл. 15, ал.1 от ЗДвП, чл. 25, ал.1 от ЗДвП, чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Данните за механизма на настъпване на процесното ПТП,
които се съдържат в споменатите протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум
на местопроизшествието и скица на местопроизшествието, не се обсъждат подробно,
тъй като представляват специализирана информация, която е обект на анализ от
заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване
съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. (технология и
безопасност в автомобилния транспорт) обосновава следните изводи за правно значимите факти:
Механизмът на настъпване на пътния инцидент е следния: на
25.12.2016г. около 21,20ч., лек автомобил „Опел Корса" с per. № ********,
с водач Й.Т.Т. от с. Нивянин се движи по ул. „Димитър Илиев",
с посока на движение от с. Борован към с. Нивянин. Скоростта му на движение е
приблизително 37 км/ч. В автомобила пътуват Д.Л.Г., Д.Т.М., М.Г.Й.и Н.Г.Г.. В същото
време лек автомобил „Ауди А4" с per. № ******** се движи по ул. „Димитър
Илиев" с посока на движение от с. Нивянин към с. Борован. В
автомобила са Й.С.С.и Н.Ц.Н., а скоростта на
движение на автомобила е приблизително 66 км/ч. Водачите управляват
автомобилите си в тъмната част на денонощието, по суха
асфалтова настилка. В района
на около 50 метра преди табелата за изход на селото в посока с.
Борован, водачът на лек автомобил „Ауди А4" при управлението на
автомобила, допуска същият да навлезе в лентата за движение на автомобили в
противоположната на неговата посока на движение. Траекториите на движение на
двете превозни средства се пресичат и настъпва челен удар по между им. Ударът е
с взаимно застъпване на предните части на автомобилите от приблизително 30-40
см. В следствие на ударните и инерционните сили, двата автомобила променят
първоначалните си траектории на движение и се установявт на местата, описани в
Протокола за оглед на местопроизшествие. От удара настъпват множество
деформации по двата автомобила, а причина за
настъпването на пътния инцидент е загубата на контрол върху управлението на
автомобила, от страна на водача на „Ауди А4" с per. № ********, който е
допуснал навлизане в лентата, предназначена за движение на автомобили в
противоположна на неговата посока.
Според становището на вещото лице И., лекият
автомобил марка „Опел Корса" с per. № ********, е произведен през 1995г.и
е фабрично оборудван триточкови предпазни колани. Предпазният колан е средство
за пасивна защита, предназначено за удържане на водача на автомобила и
пасажерите му на място при случай на внезапно спиране при авария или внезапно
спиране. Той намалява риска от увреждане на пътника - чрез
директно ограничаване на подвижността на тялото му, в случай на сблъскване или
внезапно намаляване скоростта на превозното средство. Използването
на предпазните колани предотвратява придвижването под въздействие на
инерционните сили, на намиращите се в купето на автомобила хора и предпазва от
възможността за стълкновение на тялото им с части от интериора или с тялото на
други пасажери, а също - гарантира, че тялото на пасажера с
правилно поставен предпазен колан, ще се намира в положение, гарантиращо
безопасно отваряне на въздушната възглавница. Предпазният колан се разтяга
съвсем малко /5-7 см./при рязко издърпване, като поглъща част от кинетичната
енергия на пътника. Разтягането на предпазните колани се извършва с помощта на
устройства за удължаване и амортисьори, поради което при правилно поставен
обезопасителен колан, максималното отстояние на придвижване напред на пътник е
ограничено от минималния свободен ход на колана преди застопоряването му и
придържането на тялото на пътника към седалката.
Като доказателство по делото са приети медицински
документи, представляващи: епикризи и резултати от проведени след настъпването
на ПТП разнообразни медицински изследвания, които съдържат данни за
здравословното състояние на ищеца, непосредствено след настъпването на процесното
ПТП и са обект на анализ от допуснатата комплексна съдебно- медицинска
експертиза.
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от д-р П.П. (неврохирургия) анализира
съдържанието на приетите медицински документи и обосновава следните изводи
за правно значимите факти:
·
Вследствие
на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания:
черепно-мозъчна травма състояща се от: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана в лява челна област на главата и контузия на главата.
·
По
своя вид и тежест , получените от ищеца травматични увреждания имат следната
медико-биологична характеристика: Мозъчното сътресение протекло със степенна
промяна в яснотата на съзнанието /зашеметяване,объркване/, но без медицински
данни за настъпило безсъзнателно състояние/кома/ след травмата е реализирало
медико-биологичния критерий разстройство на здравето временно неопасно за
живота. Разкъсно-контузната рана в лява челна област на главата е довела на
ищеца болки и страдания.
·
След
настъпване на инцидента, спрямо ищеца е проведено комплексно болнично лечение
включващо: постелен режим и активно неврологично наблюдение, прием на
медикаменти. При постъпване в хирургично отделение на МБАЛ „Х. ***,
пострадалият е бил в съзнание, оплаквал се е от главоболие и световъртеж.
Неврологичният статус при постъпване и през периода на стационарно лечение е
бил в границите на нормата. Разкъсно-контузната рана в лявата челна област на
главата под местна анестезия е обработена хирургично. Не са установени данни за
огнищни контузионни лезии в мозъчния паренхим или патологични колекции в
пространствата на мозъчните обвивки. Пострадалият е изписан на 29.12.2016г.
т.е. на трети ден от постъпването, в добро общо състояние, без общомозъчна и
огнищна неврологична симптоматика и спокойна рана.
·
При
мозъчно сътресение най-интензивна е общомозъчната симптоматика в първата
седмица. В този период пациентите съобщават за главоболие,чувство на повдигане/рядко
повръщане/, световъртеж. Под влияние на постелния режим и медикаменти
постепенно интензивността им намалява и отзвучават. възстановителния период е в
рамките на 3-5 седмици. За него е характерно наличие на функционално- динамични
нарушения на функциите на мозъка. Обичайно лечението приключва успешно. При
мозъчно сътресение не са наблюдават травматични промени в мозъчната тъкан. От
тази гледна точка остатъчни последици няма и не се очакват.Дългосрочната
прогноза е благоприятна.В делото няма приложена медицинска документация за
настъпили усложнения от претърпяната черепно-мозъчна травма от което следва
извода,че лечението е приключило успешно.
·
В
приложената медицинска документация няма данни за характерни лентовидни
ожулвания по гръдната и коремна стени на ищеца от поставен обезопасителен
колан. Според становището на вещото лице, трябва да се има предвид,че инцидента
е настъпил през месец декември когато пътниците са с по-дебели дрехи , които
увеличават разстоянието между колана и тялото и коланът не оставя белези.
Вещото лице счита, че получените контузии биха настъпили и при използване на
предпазен колан.
В дадените пред делегирания съд показания (стр. 167-170
от делото), свидетелят Й.В.Й.заявява, че живее на съпружески начала с майката
на ищеца и с оглед непосредствения социален контакт помежду им - той придобил преки
впечатления от здравословното и емоционалното състояние на Д.Г. по време на
възстановителния период. Свидетелят възприел, че пострадалият бил в състояние
на „кома“ и когато излязъл от това състояние, не могъл да познае близките си. Бил
със „счупена глава“ и контузен долен крайник, но при това, свидетелят не можел
да си спомни дали този крайник е левият или десният. Според свидетеля, Д. се
възстановил от травмите, дори заминал да работи в месокомбинат в Англия, но все
още се оплаквал от главоболие „при силно слънце“.
Извършената служебно справка от ИЦ на Гаранционен фонд
посочва, че към датата на настъпване на процесното ПТП, гражданската
отговорност на собственика и водача на лекия автомобил с per. № ******** била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, при
ответното дружество.
Като доказателство по делото, с цел установяване на
отношенията между страните в процеса преди образуване на настоящото дело са
приети като доказателства Молба с вх. № 11796/11.10.2017г., адресирана от ищеца
до ответното дружество /стр. 11-12 от делото/, от чието съдържание се
установява, че в хипотезата на чл. 380 от КЗ е предявена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение. При това съдът съобрази, че писменото изявление
не съдържа посочване на банкова сметка ***, а описаните в претенцията
приложения, не са представени и приети като доказателства в хода на настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Предявената
искова претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, се
основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ
- ответникът дължи да заплати на увреденото лице (ищеца) застрахователно
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат от
неправомерното поведение на водача със застрахована гражданска отговорност.
Исковете
са процесуално допустими, като се отчита обстоятелството, че от формална страна
ищецът е упражнил правото си по реда на чл. 380 от КЗ още преди предявяването
на съдебен иск.
Въпросът,
за начина по който е упражнено това право касае съществото на спора - поради това
доводите на ответника за недопустимост на исковете не могат да бъдат възприети
за основателни.
В
резултат от анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
съдът намира за установени всички
предвидени в закона предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищцата застрахователно обезщетение, в качеството
му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на водача на процесния лек
автомобил „Ауди А4" с per. № ********. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следните доказателства: В хипотезата на чл. 300 от ГПК съдът е
обвързан в доказателствените си изводи, относно извършването на деянието на
водача на процесния лек автомобил „Ауди
А4" с per. № ********, както и относно противоправността на това деяние, което
е довело до настъпването на пътния инцидент. Ето защо, релевираните от
ответната страна доводи в споменатата насока няма как да бъдат обсъждани.
Заключението на приетата без оспорване съдебна авто- техническа експертиза също
способства за приемане на мотивиран извод - относно
противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил на водача на процесния лек автомобил „Ауди А4" с per. № ********, както и за причинно- следствената връзка между това противоправно поведение
и настъпването на произшествието, което е източник на вредите. Експертизата изясни механизма на удара, като обоснова
тезата, че с поведението си, водачът на лекия автомобил „Ауди
А4" с per. № ********, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответното дружество, е осъществил граждански
деликт и на плоскостта на застрахователното правоотношение е настъпил покрит
застрахователен риск по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Приетите като доказателства и посочени в настоящото
решение медицински документи и заключението на приетата без оспорване съдебно-
медицинска експертиза, способстват за установяване на характера и обема на претърпените
телесни увреждания и на произтичащите от тях неимуществени вреди. В тази връзка
е необходимо да се посочи, че съдът не кредитира показанията на разпитания по
делегация свидетел Й.В.Й., чието достоверност следва да бъде възприемана
резервирано. Причина за това е очевидното противоречие на фактите, които този
свидетел съобщава с установените посредством други доказателствени средства
факти за здравословното състояние на ищеца след инцидента и поради връзката на
свидетеля с ищеца, която обосновава сериозно съмнение за неговата
заинтересованост. Ето защо, съдът кредитира преимуществено данните от
медицинската документация и изводите на съдебно- медицинската експертиза.
Наведените
от ответника доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради това, че не е използвал
предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, бяха подкрепени с
необходимите убедителни доказателства. Основно доказателство в тази насока
е аналитичното становище на авто- техническата експертиза, което съдът
кредитира изцяло. Становището на съдебната авто- техническа експертиза съдът
кредитира преимуществено, пред заключението на съдебно- медицинската експертиза-
по всички въпроси, свързани с въздействието на предпазния колан. За да достигне до този сравнителен извод,
съдът съобрази обстоятелството, че вещото лице Х.И. притежава специални знания
именно в областта на предназначения за изясняване експертен въпрос- технология
и безопасност на автомобилния транспорт, което предполага по- задълбочените
негови познания в съответната област. Становището на вещото лице д-р П. също
заслужава много висока оценка, само че в медицинската област, в която той е
безспорен специалист, а не по въпроса, дали пострадалия е използвал предпазен
колан и какво е въздействието на този колан.
В заключение, съдът приема, че при настъпването на
процесното ПТП пострадалият е пътувал на задната седалка без да изпълни
задължението си по чл. 137а от ЗДвП, доколкото не е използвал предпазен колан.
Предпазният колан е така конструиран, че използването му не би позволило
главата на пострадалия да достигне до твърд тъп предмет от интериора на купето
на автомобила, разположен в пространството пред него (напр. гърба на предната
седалка или тавана на купето) и да предизвика процесните травматични увреждания,
за които се претендира обезщетение. Приносът на пострадалия в конкретния
случай, следва да бъде оценен не по- малко от около 30 % от обема на причинно-
следствената връзка, тъй като травматичните увреждания са основно по главата
му. Този обем на съпричиняване, следва да бъде съобразен в хипотезата на чл.
51, ал.2 от ЗЗД - при окончателно опроделяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При
изложените по- горе изводи, разрешаването на спора се концентрира върху размера
на платимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за
имуществени вреди.
Размерът
на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, след
анализ на събраните доказателства за характера, обема и интензивността на болките
и страданията, които са причинили неимуществените вреди.
Като
кредитира събраните доказателства, съдът приема, че получените в следствие на
процесното ПТП травматични увреждания са довели до значителни
болки, страдания и неудобства за пострадалата в период от около един до два месеца (в този смисъл са заключението
на съдебно–медицинската експертиза която съдът кредитира преимуществено пред
данните от свидетелските показания).
При преценката на обема на вредите, не може да
бъде пренебрегнат и факта, че понесените от ищеца вреди са с ниска до умерена
степен на тежест, но в крайна сметка, пострадалият се е възстановил и не са налице обективни медицински
данни за настъпили усложнения в
здравословното му състояние. Той е търпял
болки и страдания, с по- висока интензивност през първите три до седем дни непосредствено след
злополуката. Лечението е провеждано на постелен режим, без сериозни затруднения на битовото
обслужване в ежедневието.
В
тази насока, дори показанията на разпитания свидетел съвпадат с изводите на съдебно
- медицинската експертиза, но съдът намери за уместно да кредитира
преимуществено медицинската документация и изводите на вещото лице.
Детайлно
и подробно разгледаните от съдебно - медицинската експертиза факти, свързани
със здравословното състояние на пострадалата след инцидента, които бяха
подробно обсъдени в настоящото решение, определят изводите за характера и обема
на претърпените неимуществени вреди, съобразно установения от чл. 52 ЗЗД
принцип на справедливостта.
Този
принцип следва да бъде преценен и в контекста на социално икономическите
условия в страната, към момента на настъпването на вредите 2016г. вкл. данните
за жизнения стандарт, определен от размера на минималната и на средната работна
заплата за страната по данни на НСИ за този период и нивата на застрахователно
покритие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“).
Съдът
приема, че компенсирането на установените вредни последици от понесените от
ищцата неимуществени вреди, като резултат от травматичното увреждане при ПТП, в периода, в който е доказано тяхното
проявление е справедливо оценимо на сумата от 10 000 лева. Основателен е
релевирания от ответника довод за прекомерност на общата сума на претендираното
обезщетение, в предявения размер от 26 000 лева, като се отчита обема на действително
доказаните неимуществени вреди от една страна и от друга- установения
жизнен стандарт в страната, към момента на настъпването на вредите през 2016г.
Определеният
размер на обезщетението следва да бъде редуциран с 1/4 на основание чл. 51,
ал.2 от ЗЗД – до размер на сумата от 7 500 лева.
В
обобщение на изложените мотиви, следва да се посочи, че искът за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата от
7 500 лева, а за разликата над посочената сума и до пълния предявен размер за 26 000 лева - претенцията на ищеца следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По предявения
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД вр. с чл. 409 от КЗ;
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва
върху сумата на обезщетението, за периода, с който той свързва изтичането на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя, като са има предвид
твърдението за датата на предявяване на писмената претенция за изплащане на
обезщетение. Ответникът, както става ясно от позицията му, изобщо оспорва
тезата да е изпадал в забава, позовавайки се на ненадлежно изпълнение на
задълженията на ищеца за съдържание на писмената претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение. За да разреши този спор, съдът съобрази по аргумент от
разпоредбите на чл. 429, ал.3 от КЗ, че лихвата за забава, която се покрива от застраховката „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването на
застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент.
Разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно
обезщетение, едновременно с претенцията си да представи пред застрахователя необходимите
доказателства за настъпването на застрахователно събитие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ както и да посочи своя банкова сметка, ***астрахователното
обезщетение. На свой ред, разпоредбата
на с чл. 496, ал.1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването
на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия.
Систематическото
тълкуване на нормативната уредба на чл. 497, ал.1 от КЗ мотивира извода, че
считано от момента на изтичането на определения в чл.396, ал.1 от КЗ тримесечен
срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в забава на собствено
основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него претенция по
чл. 380, ал.1 от КЗ, освен ако не е налице особената хипотеза по
чл. 380, ал.3 от КЗ - когато не е било надлежно изпълнено задължението на
претендиращото лице да посочи своя банкова сметка. ***, забавата на
застрахователя да изплати дължимо застрахователно обезщетение би настъпила едва
в момента, в който самият застраховател обективно би могъл да узнае за номера
на банковата сметка на ползващото се лице, което е легитимирано да получи
застрахователното обезщетение.
В
разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене
доказателства, настоящият състав на съда не установи твърдението на ищеца- че е
изпълнил надлежно задължението си по чл. 380, ал. 1 от КЗ, посочвайки своя
банкова сметка. *** съдържа в самото съдържание на документа, представляващ
претенция по чл. 380 от КЗ и по тази причина съдът е лишен от възможността да
установи, дали и как е изпълнено това важно задължение. Уместно е да се
отбележи, че и до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното
производство, пред съда не е посочена банкова сметка ***, макар процесуалното
изискване по чл. 127, ал.4 от ГПК д е било формално спазено, чрез посочване на
лична банкова сметка ***. Телеологическото и систематическо тълкуване на
разпоредбата на чл. 380, ал.1 от КЗ обаче, налага ясен и категоричен извод, че процедурата
по извънсъдебно решаване на спора е насочена към директно предоставяне на платимото
застрахователно обезщетение на пострадалия, за да бъде избегнат съдебен процес.
Ето
защо, поради правните последици на забава на кредитора- чл. 380, ал. 3 от КЗ
претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, начислена върху сумата на
присъденото застрахователно обезщетение, следва да бъде отхвърлена като
неоснователна - за периода от 02.11.2017г. до датата на предявяването на иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца само законната лихва върху
сумата на присъденото застрахователно обезщетение, изчислено за периода от
предявяването на иска на 12.01.2018г. до деня на окончателното плащане.
По предявените претенции на страните за присъждане на съдебни
разноски:
Ищцата е претендирала, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, да получи от ответника направените съдебни разноски, вкл. за
процесуално представителство, съразмерно с уважената част от иска.
Тъй като ищецът бе освободен от задължението за внасяне на съдебни такси, над
сумата от 100 лева и на съдебни разноски над сумата от 100 лева, които суми са били фактически внесени от него,
то с оглед изхода на процеса - ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лева за съдебни
разноски.
Направените първоначално за сметка на съдебния бюджет разноски, на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК, които възлизат на 180 лева, както и сумата от 200
лева, представляваща съответната част от държавната такса, която се дължи за
уважената част от исковете и от чието заплащане ищецът бе (частично) освободен,
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. По тези съображения,
ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, да заплати
по сметка на Софийски градски съд общо сумата от 380 лева.
На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Ц. С.В. от САК общо сумата от 705 лева.
Ответното дружество също има право да получи претендираните съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника, според
представения списък по чл. 80 от ГПК (на стр. 318 от делото) възлиза общо на 1990
лева, тъй като включва сумата от 1310 лева, представляващи разноски за
процесуално представителство в определения от НМРАМ минимален размер, и сумата
от 680 лева, представляваща общия размер на направени разноски за събиране на
доказателства. Извършването на претендираните разноски бе надлежно доказано,
поради което и съразмерно с отхвърлената част от иска и представените списъци
на разноските, съдът намира, че ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника, общо сумата 1413 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК*********, със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на
Д.Л.Г. с ЕГН ********** и със съдебен
адресат: адв. Ц. С.В.,***, офис №5, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ – сумата от 7500 лева (седем хиляди и
петстотин лева), представляваща
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени в следствие телесни увреждания,
при ПТП от 25.12.2016г., причинено от водача на лек автомобил „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № ********, заедно със законната лихва върху присъдената
сума на обезщетението, изчислена за периода от датата на предявяването на иска
на 12.01.2018г. до датата на окончателното плащане, като отхвърля иска за присъждане на
застрахователно обезщетение в частта за разликата - над присъдената сума и до
пълния предявен размер за 26 000 лева и иска за присъждане
на законна лихва, изчислена за периода от посочената в исковата молба дата 02.11.2017г.
до предявяването на иска на 12.01.2018г.
Задължението може да бъде изпълнено чрез превод по
посочената в исковата молба банкова сметка ***: ***: *******
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД, да заплати на Д.Л.Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща направени съдебни
разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА
З. „Л.и.” АД да заплати да заплати на адв. Ц. С.В.,***, офис №5, на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата – сумата от 705 лева (седемстотин и пет лева),
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на Д.Л.Г. пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.Л.Г., да
заплати на З. „Л.и.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 и от ГПК - сумата от 1 413 лева (хиляда четиристотин и тринадесет лева) за
съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК********* да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата
от 380 лева (триста и осемдесет лева)
за държавна такса и съдебни разноски, от чието заплащане ищецът е бил
освободен.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
София, чрез въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: