Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2493 Година 20.07.2020
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На двадесет
и втори юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
7206 по опИ.за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "ЛАЙТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. "Полет" №
1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез адв. П. П., против А.И.М. ЕГН **********,***, с която се
иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на следната
сума, както следва: 2 384,10 лв., от
която 1 815,90 лв. извършено от
ищеца плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на
ответника по договор за заем и 568,20
лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 440/19 г., както и
направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. Претендира разноски в настоящото производство.
Ищецът твърди, че с ответника имали сключен договор за заем № ***/27.11.2015
г. Твърди, че размерът на предоставената в заем сума бил 2 000 лв.
Предоставеният заем бил за срок от 26 седмици, като погасяването следвало да
стане на 26 равни седмични вноски, всяка една от които на стойност 85,17 лв., с
първа погасителна вноска 04.12.2015 г. и краен срок на погасяване с последна
вноска 27.05.2016 г. Общата сума, подлежаща на връщане била в размер на 2
214,42 лв.
Твърди, че като обезпечение на вземането по договора за заем бил сключен
Договор за гаранция от 27.11.2015 г. между ищцовото дружество в качеството му
на гарант, „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД като заемодател и ответника като заемател.
Твърди, че съгласно този договор заемателят
дължал на гаранта възнаграждение в размер на 26 ежеседмични премии, всяка от
които на стойност 37,88 лв., което пък възнаграждение било обезпечено с
издадена в полза на гаранта запис на заповед за пълното дължимо възнаграждение
авалирана от длъжника.
Твърди, че към момента на подаване на заявлението в съда ответникът е
заплатил 398,52 лв. към заемодателя, или 4 седмични вноски и частично плащане
по петата и 416,68 лв. към него по договор за гаранция или 11 седмични премии.
Твърди, че с уведомление от
26.12.2018 г. до ищеца „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ" ООД, заемодателят „ЛАЙТ
КРЕДИТ" ООД на основание чл. 5 от договора за гаранция активирал същата,
като претендирал плащане на задълженията на ответника към него в размер на 1
815,90 лв. Извършено било плащане от ищеца по договора за гаранция (банков
превод на сумата 1 815,90 лв. на 31.12.18 г.).
Отделно от това ответникът му дължал и сумата от 568,20 лв. неплатено
възнаграждение по договора за гаранция от 27.11.2015 г.
Сумата 1 815,90 лв. претендирали на основание плащане, извършено от
ищцовото дружество по активирана гаранция /чл. 6 от тристранен договор за
гаранция от 27.11.2015 г., приложен към делото/. Тази сума представлявала
задължението на ответниците към третото за процеса лице „ЛАЙТ КРЕДИТ" ООД,
което лице е предоставило заем на ответника и същият не го е върнал. Сумата
568,20 лв. претендирал на основание неплатено възнаграждение по договор за
гаранция, обезпечено със запис на заповед. Предвид плащането, което направили
към заемателя и задължението на ответниците към него по договор за гаранция от
27.11.2015 г., общата претенция била за
сумата от 2 384,10 лв.
На основание чл. 410 и сл. ГПК била издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д. № 440/19 по опИ.на районен съд Пловдив, XVI гр.с-в за изплащане на
претендираната сума, ведно със законната
лихва считано от момента на подаване на исковата молба и направените разноски в
производството.
ОТВЕТНИКЪТ А.И.М.,
чрез назначения му о.пр. адв. В.К., с отговора на исковата молба заявява, че
предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Счита, че сключените договори между
страните са нищожни, тъй като и двата договора съставлявали едно цяло уговорено
облигационно отношение по кредитиране на ответника, като с договора за гаранция
се целяло заобикаляне на закона.
Счита, че уговореното
възнаграждение за заплащане на една висока ежемесечна вноска към гаранта
практически прикривала лихвата по основния договор за заем. Договорът с гаранта
не бил поставен да действа под условие, ако възникне обезпечителна нужда по
основния договор, а действала успоредно и задължително, независимо от
изпълнението, съответно неизпълнението на задължението на заемателя по основния
договор, като при действието на двата договора се постигала лихва над 88 %,
което заобикаляло закона и накърнявало добрите нрави. В договора за гаранция
било уговорено плащане на възнаграждение на гаранта, но било вменено задължение
на заемодателя, а не на заемателя да удържа постъпилите суми от заемателя и да
ги превежда по сметка на гаранта.
Именно поради това
считал, че договорите били сключени при неравноправни клаузи, които
противоречали на Закона за потребителския кредит, тъй като уговорките били във
вреда на потребителя и не отговаряли на изискването за добросъвестност, което
водело до значително неравновесие между правата и задълженията на ищеца и
потребителя, като в чл.143 от ЗЗП били посочени съответните хипотези.
Значителното неравновесие между правата и задълженията на страните, се
изразявало в прекомерна високата стойност на лихвен процент - сумарно 88,32 %,
което противоречало на добрите нрави и представлявало неправомерно
облагодетелстване на дружествата и в частност на ищеца.
Освен това счита, че
били налице и други уговорки във вреда на потребителя, които не отговаряли на
изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, като например:
- Освобождаване
от отговорност или ограничаване отговорността на търговеца, произтичаща по
закон, причинени в резултата на действие или бездействие от страна на
търговеца или доставчика.
- Поставяне
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.
- Позволява
на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в
случай че последният откаже да изпълни договора си.
- Задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задълженията да заплати
необосновано високо обезщетение. Позволява на търговеца да задържи сумата,
получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.
- Позволява
на търговеца да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие,
освен когато има сериозни основания за това.
На следващо място,
относно претендираната сума в размер на 568.20 лева на основание неплатено
възнаграждение по договор за гаранция счита, че същата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена. Клаузите в договора за гаранция били сключени по предложение,
направено от заемодателя и гаранта и при действието на приложение към договора,
също предложено от заемодателя и гаранта, като по делото не били представени
доказателства, че на заемателя била дадена възможност да влияе върху
съдържанието им.
С оглед
гореизложеното, счита, че горепосочените уговорки не били индивидуално
уговорени - изготвени били предварително, представянето им на заемателя от
страна на заемодателя и гаранта било формално, заемателят като потребител нямал
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Освен това въпросните клаузи
били сключени в условията на неравнопоставеност поради което уговорката
противоречала на добрите нрави и се явявала нищожна. Поради това, че нищожните
уговорки не произвеждали никакво действие, следвало да се приеме, че сумата не
била уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не било
възникнало за ответника.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По делото е представен Договор за
паричен заем № *** от 27.11.2015 г., сключен между „Лайт Кредит“ ООД, в
качеството на заемодател и А.И.М. и А.З.Я. като заематели.
По силата на договора заемодателят се
задължил да предостави на заемателите сумата от 2000 лева, а заемателите се
задължава да върнат същата в на 26 седмични вноски, при седмична погасителна
вноска в разме на 85,17 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от
40%, годишен процент на разходите от 49,14 % и общ размер на всички плащания по
договора 2214,42 лева. Съобразно чл. 6 от сключения между Лайт Кредит ООД и
ответниците договор за кредит била постигната договореност задължението на заемателя
за заплащане на дължимите суми по договора да бъде обезпечено с издаване на
запис на заповед и сключване на договор за гаранция. Представени са и Общи
условия на договор за паричен заем, предоставян от Лайт Кредит ООД.
Между „Лайт Кредит Консулт“ ООД,
ЕИК *********, в качеството му на „гарант“, „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК *********, в
качеството му на „заемодател“ и А.И.М. и А.З.Я., в качеството им на „заематели“
бил сключен Договор от 27.11.2015 г., по силата на който съобразно чл. 1.1 от
същия страните се споразумели гарантът да предостави на заемателя гаранция при
следните условия: гарантът се задължил към заемодателя, в случай, че заемателят
не извършва дължимите и изискуеми плащания по договор за заем от 27.11.2015 г.,сключен
между „Лайт Кредит“ ООД и ответниците в техния пълен размер в продължение на
шест седмици да започне да отговаря пред заемодателя за изплащането на
задълженията по заема. Съгласно
уговореното в чл. 2 от договора за гаранция, същият е обвързващ за гаранта до
момента на пълното и окончателно изплащане на всички задължения на заемателя
към заемодателя по договора за заем. Съобразно чл. 3.1 от договора заемателят
дължал да гаранта възнаграждение, както следва: 26 ежеседмични премии в размер
на 37,88 лева, които се заплащали заедно със съответните седмични погасителни
вноски по заема. Според чл. 3.2 платените премии по предходните точки са
окончателни и не подлежат на връщане, независимо дали гаранцията бъде или не
бъде ефектирана, както и независимо дали са усвоени всички средства по заема и
независимо от възможността срокът и/или размерът на заема да бъдат променени.
В чл. 5 от договора за гаранция е
уговорено, че гарантът поема отговорността си при постъпване на писмено
уведомление от страна на заемодателя за плащане по гаранцията, с което
декларира неизпълнение на задълженията по договора за заем, придружено с
писмени доказателства за изпълнението на условията по чл. 2 от договора за
гаранция. Съобразно чл. 5.1 в случай на
активиране на гаранцията заемателят продължава да дължи в пълен размер премиите
по договора за гаранция. В чл. 5.2 е уговорено, че заемателят се задължава да
възстанови в пълен размер всички суми, платени от гаранта към заемодателя по
гаранцията в срок до седем работни дни след извършването на плащането от
гаранта.
Съобразно чл. 7 от договора за
гаранция заемодателят се задължава към заемателя и към гаранта да преведе по
банковата сметка на гаранта сумата по т.3.1.1, която да представлява част от
отдадената заем сума по договора за заем и да удържа постъпилите от заемателя
плащания и незабавно да превежда към гаранта от името и за сметка на заемателя
сумите по т. 3.1.2, които са дължими от заемателя към гаранта по силата на
договора за гаранция. Така изплатените суми нямало да се считат за част от
погашенията, извършени от Заемателя към Заемодателя.
По делото е представено
Уведомление за активиране на гаранция по чл.5 от тристрнния договор за гаранция
от 27.11.2015 г. до „Лайт Кредит Консулт“ ООД, ЕИК *********.
Представено е Платежно нареждане
от 31.12.2018 г., с което в полза на „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК ********* е
преведена гаранция по договор № *** за сумата от 1 815,90 лева.
Прието е заключение по
съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М.М., с което се установява, че от датата
на отпускане на заема 27.11.2015 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, в дружеството кредитор „Лайт Кредит“ ООД, са отразени
извършени плащания от А.И.М. за погасяване по процесния договор за заем в общ размер на 398,52 лева, с която
сума е погасена договорна лихва 144,79 лева и част от главницата в размер на
253,73 лева. Твърди се, че по задълженията съгласно договор за гаранция са
направени плащания от А.И.М. общо за 416,68 лева.
Твърди се, че на 26.12.2018 г. е
активиран договор за гаранция, в резултат на което от „Лайт Кредит консулт“ ЕООД,
са преведени в полза на „Лайт Кредит“ ООД дължима сума по гаранцията в размер
на 1 815,90 лева, като с тази сума задължението на ответника по договора
за заем към „Лайт Кредит“ ООД е изцяло погасено.
В заключението се твърди, че след
подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК до датата на завеждане на ИМ
08.05.2019 г. и до датата на експертизата 08.06.2020 г. не са отразени други
плащания от ответника за погасяване на задълженията към ищеца „Лайт Кредит
консулт“ ЕООД. Твърди се, че дължимите от А.И.М. към „Лайт Кредит консулт“ ЕООД
като гарант суми са общо 2 384,10 лева, от които преведена сума от
1 815,90 лева по активирана
гаранция и 568,20 лева неплатен остатък по самия договор за гаранция –
договорено седмично възнаграждение.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй
като е предявен в срок в резултат неоткриване на длъжника А.И.М. и връчване при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 27.11.2015 г. между трето за спора лице - „Лайт Кредит“ ООД и ответниците е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за паричен заем, по силата на който дружеството
предоставило на заемателите парична сума в размер на 2 000,00 лева под формата на потребителски кредит.
Сключеният на 27.11.2015
г. договор за гаранция между „Лайт Кредит Консулт“
ООД, ЕИК ********* - гарант, „Лайт
Кредит“ ООД, ЕИК ********* - заемодател и А.И.М.
и А.З.Я. има гаранционно -
обезпечителен характер, като по силата на договора
ищецът
- гарант се задължил да започне да отговаря пред
заемодателя за изплащането на задълженията по договора за заем от 27.11.2015 г., в случай че заемателят не извършва дължимите и изискуеми плащания.
По този начин се гарантира задължението по договора за заем, като съобразно чл.
6 от договора за заем, заемополучателите изрично са дали съгласието си
вземането на заемателя да бъде обезпечено чрез гаранция от трето лице. Със
сключването на договора за гаранция е възникнало такова правоотношение, което е
различно от правоотношението по поръчителството - чл. 138 - 148 ЗЗД и по
банкова гаранция по чл. 442 ТЗ. Гаранцията е породила задължение за плащане на
вземането на Лайт Кредит ООД към длъжниците по договор за паричен заем от 27.11.2015 г., когато заемателите не извършват дължимите и изискуеми плащания в
техния пълен размер. Задължението на гаранта е възмездно - за предоставеното обезпечение заемополучателите следвало да заплатят
възнаграждение в полза на гаранта в размер 26 ежеседмични премии в размер на 37,88 лева, които се
заплащали заедно със съответните седмични погасителни вноски по заема.
Следва да се отбележи, че искът е
предявен само спрямо единият от солидарните длъжници по договора А.И. М.
Съдът счита за основателно
възражението за неравноправност на клаузите на договора, сключени в
противоречие с със ЗПК.
Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Клаузата по чл.3.2 от договора се
приема за неравноправна по отношение на заемателя, тъй като води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца -
гарант и потребителя -
заемател и не отговаря на изискванията за
добросъвестност. Клаузата не е уговорена индивидуално и ответникът не е имал възможност да влияе върху нея, тъй като договорът е бил
изготвен предварително.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП, не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В
чл.146, ал.4 от ЗЗП е казано, че когато търговецът твърди, че определено
условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта на доказване пада върху
него. В случая няма доказателства, които да установят, че клаузите по договора
за гаранция са индивидуално уговорени.
Ето защо съдът намира, че следва
да отхвърли предявеният установителен иск, като неоснователен и недоказан.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора, съдът
намира че не следва да присъди претендирани разноски на ищеца.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от "ЛАЙТ
КРЕДИТ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. "Полет" №
1, ет. 2, представлявано от у. А.Д.А., чрез адв. П. П., против А.И.М. ЕГН **********,***, с който се
иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането на следната
сума, както следва: 2 384,10 лв., от
която 1 815,90 лв. извършено от
ищеца плащане по активирана гаранция, поради неплащане на задълженията на
ответника по договор за заем и 568,20
лв. неплатена част от възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 440/19 г., както и
направените разноски в това производство за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п Маря Личева - Гургова
Вярно
с оригинала!
РЦ